Миромир: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{Селище инфо|България
Редакция без резюме
Ред 11: Ред 11:
}}
}}


'''Миромир''' (старо име '''Дал'''
'''Миромир''' (старо име '''Даваджово''') е бивше село в [[България]], понастоящем квартал на град [[Хисаря]].


'''аджово''') е бивше село в [[България]], понастоящем квартал на град [[Хисаря]]. Етимологията на името Даваджово се обяснява с постоянните кавги (тур. давии) на жителите му със съседните села в периода след основаването му. То е първото село от Южна България, което приема [[католицизъм|католицизма]].
Етимологията на името Даваджово се обяснява с постоянните кавги (на тур.: давии) на жителите му със съседните села в периода след основаването му. То е първото село от Южна България, което приема [[католицизъм|католицизма]].


== История ==
== История ==
Описанието на общината се позовава на местни предания<ref name="hisar">Официален сайт на община Хисаря - [http://hisar.cbbbg.com/history.html История]</ref>, според които [[селище]]то е основано през [[1608]] г. южно от руините на крепостта [[Хисаря (Хисаря)|Хисаря]] от [[павликяни]] с [[арменци|арменски]] произход от района на [[Белене]]. Павликянският произход на тези преселници се потвърждава и от доклада на Петър Солинат до Конгрегацията в Рим от 1622 г., където Даваджево е посочено в списъка на павликянските селища в България.
Описанието на общината се позовава на местни предания<ref name="hisar">[http://hisar.cbbbg.com/history.html Официален сайт на община Хисаря. История]</ref>, според които селището е основано през [[1608]] г. южно от руините на крепостта Хисаря от [[павликяни]] от района на [[Белене]] с [[арменци|арменски]] произход. Павликянският произход на тези преселници се потвърждава и от доклада на Петър Солинат до Конгрегацията в Рим от 1622 г., където Даваджево е посочено в списъка на павликянските селища в България.
Според сайт за квартала, позоваващ се на историците [[Любомир Милетич]], [[Евсевий Ферменджин]], [[Никола Милев]]<ref name="miromir-h">[http://www.miromir-h.narod.ru сайт за кв. Миромир, гр. Хисаря]</ref>, католиците в България са българи по националност, но с това не може да се отрече факта, че техните предци са били павликяни, а според академик [[Константин Иречек]] и професор [[Марин Дринов]] тези павликяни са преки потомци на [[арменци | арменците]] - [[павликяни]].


Според сайт за квартала, позоваващ се на историците [[Любомир Милетич]], [[Евсевий Ферменджин]], [[Никола Милев]]<ref name="miromir-h">[http://www.miromir-h.narod.ru Сайт за кв. Миромир, гр. Хисаря]</ref>, католиците в България са българи по самосъзнание, но с това не може да се отрече фактът, че техните предци са били павликяни, а според академик [[Константин Иречек]] и професор [[Марин Дринов]] тези павликяни са преки потомци на арменците-павликяни.
Според сайта за квартала<ref name="miromir-h"/>, първото католическо село в Южна България, [[Даваджово]] - днешен квартал "Миромир" на Хисаря, е основано от павликяни, преминали [[Стара Планина]]. Сайтът цитира доклад на Петър Солинат до [[Конгрегация]]та в Рим от 1622 г., който описва Даваджово със 100 къщи (общината допълва картината с бройката 500 жители). Цитираното описание дава една трета от населението като вече приело католицизма и с добри очаквания за останалата част. Описанието на общината допълва картината с масово кръщаване и миропомазване на жители на селото от Петър Богдан, отец Кустоса и дон Джакомо на 25 ноември 1646 година, което включва и селския поп Руско<ref name="hisar"/>.

Същият сайт цитира доклад на Петър Солинат до [[Конгрегация]]та в Рим от 1622 г., който описва Даваджово със 100 къщи<ref name="miromir-h"/> (общината допълва картината с бройката 500 жители). Цитираното описание дава една трета от населението като вече приело католицизма и с добри очаквания за останалата част. Описанието на общината допълва картината с масово кръщаване и миропомазване на жители на селото от Петър Богдан, отец Кустоса и дон Джакомо на 25 ноември 1646 година, което включва и селския поп Руско<ref name="hisar"/>.

Село Даваджово е преименувано на Миромир на 14 август [[1934]] г. Присъединено е към град Хисаря на 8 май [[1971]] година.


== Източници ==
== Източници ==
Ред 28: Ред 31:
[[Категория:Община Хисаря]]
[[Категория:Община Хисаря]]
[[Категория:Исторически села в Област Пловдив]]
[[Категория:Исторически села в Област Пловдив]]
[[Категория:История на римокатолицизма]]

Версия от 12:36, 18 май 2015

Миромир
— бивше село —
Страна България
ОбластОбласт Пловдив
Част отХисаря

Миромир (старо име Даваджово) е бивше село в България, понастоящем квартал на град Хисаря.

Етимологията на името Даваджово се обяснява с постоянните кавги (на тур.: давии) на жителите му със съседните села в периода след основаването му. То е първото село от Южна България, което приема католицизма.

История

Описанието на общината се позовава на местни предания[1], според които селището е основано през 1608 г. южно от руините на крепостта Хисаря от павликяни от района на Белене с арменски произход. Павликянският произход на тези преселници се потвърждава и от доклада на Петър Солинат до Конгрегацията в Рим от 1622 г., където Даваджево е посочено в списъка на павликянските селища в България.

Според сайт за квартала, позоваващ се на историците Любомир Милетич, Евсевий Ферменджин, Никола Милев[2], католиците в България са българи по самосъзнание, но с това не може да се отрече фактът, че техните предци са били павликяни, а според академик Константин Иречек и професор Марин Дринов тези павликяни са преки потомци на арменците-павликяни.

Същият сайт цитира доклад на Петър Солинат до Конгрегацията в Рим от 1622 г., който описва Даваджово със 100 къщи[2] (общината допълва картината с бройката 500 жители). Цитираното описание дава една трета от населението като вече приело католицизма и с добри очаквания за останалата част. Описанието на общината допълва картината с масово кръщаване и миропомазване на жители на селото от Петър Богдан, отец Кустоса и дон Джакомо на 25 ноември 1646 година, което включва и селския поп Руско[1].

Село Даваджово е преименувано на Миромир на 14 август 1934 г. Присъединено е към град Хисаря на 8 май 1971 година.

Източници