Марин Дринов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
дребни
Mila1234 (беседа | приноси)
Ред 92: Ред 92:
{{commons|Marin Drinov}}
{{commons|Marin Drinov}}
* [http://www.math.bas.bg/digi/drinov Дигитален архив „Марин Дринов“] на ИМИ-БАН
* [http://www.math.bas.bg/digi/drinov Дигитален архив „Марин Дринов“] на ИМИ-БАН
* [[Потърсете публикации за Марин Дринов в Своден каталог НАБИС]]


== Вижте също ==
== Вижте също ==

Версия от 09:28, 20 май 2015

Марин Дринов
упр. Отдел за народно просвещение и духовни дела
Мандат8 май 1878 – 5 юли 1879
НаследникГеорги Атанасович
Председател на БАН
Мандат1869 – 1882
НаследникВасил Стоянов

Втори мандат1884 – 1894
НаследникВасил Друмев
Лична информация
Роден
Починал
13 март 1906 г. (на 67 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища
Родства
Найден Дринов
Пейо Дринов
ОбразованиеХНУ „Василий Каразин“
Професияисторикфилолог
Портал Портална икона Политика
Марин Дринов в Общомедия

Проф. Марин Стоянов Дринов (на руски: Марин Степанович Дринов) е български възрожденски историк и филолог, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат на Найден Дринов.

Биография

Детство и образование

Марин Дринов е роден през 1838 г. в град Панагюрище. Заминава в Русия, за да продължи образованието си. Там учи в духовната семинария в Киев, а впоследствие – в Московския университет, където се дипломира през 1865 г. Между 1865 и 1871 г. пътува и работи в Австрия и Италия. През 1869 г. става един от съучредителите и активен член на Българското книжовно дружество. През 1872 г. получава докторска степен и от 1873 г. е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 г. е признат за редовен професор.

Държавническа кариера (1878-1879)

Между 1878 и 1879 година Дринов завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на Третата българска държава. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на възстановената Българска държава.

Последни години и смърт

След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г.[1] след продължително боледуване от туберкулоза.

На негово име е наречено издателството на БАН.

Библиография

  • Избрани съчинения. Т. I-II. Под ред. на Иван Дуйчев, София, 1971
  • Съчинения. Т. I. Трудове по българска и славянска история. София, 1909 pdf
  • Съчинения. Т. II. Трудове по българска църковна история. Трудове по езикознание, литературна история, етнография и народни умотворения. София, 1911 pdf
  • Съчинения. Т. III. Публицистични статии. София, 1915 pdf
  • Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история., Пловдив-Русчук-Велес, 1869 pdf
  • Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес., Виена, 1869 pdf
  • Заселение Балканскаго полуострова славянами (1872)
  • Южные славяни и Византия в Х веке. – Чтения в Императорском обществе истории и древностей российских при Московском университете, 1875, № 3, III. Материалы славянские, 1-152, pdf
  • Новый церковно-славянский памятник с упоминанием о славянских первоучителях. – Журнал Министерства Народного Просвящения, Ч. 238. Санкт-Петербург, 1885

Бележки

Литература

  • Изследвания в чест на Марин Стоянов Дринов. София, 1960.
  • Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. I. София, 1985, 614-616.
  • Gjuzelev, V. Marin Drinov (1838-1906) – Begründer der bulgarischen Slawistik und Mediävistik, Palaeobulgarica, XVII (1993), № 4, 107-126.

Външни препратки

Вижте също