Битка при завоя на Самара: Разлика между версии

Битка при завоя на Самара
	Битка при завоя на Самара
Монголско нашествие във Волжка България
	[[Файл:Овнешката битка.jpg\|300п]] Съвременно изображение на битката
Информация
Период	1223
Място	Кернек, Волжка България
Резултат	Убедителна българска победа
Страни в конфликта
Монголска империя	Волжка България
Командири и лидери
Субетей; Джебей	Габдула Челбир
Сили
150 000	30 000
Жертви и загуби
Оцелели 4000	5000-1 0000

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 09:53, 22 май 2015

Битката при завоя на Самара, известна и като "Овнешката битка" или битката при Кернек, е първата битка между Волжка България и монголците. Сражението е през есента на 1223 година, на южната граница на Волжка България. Български сили обграждат и разгромяват монголците. Според местни устни традиции след като последните са обградени българите започват да ги избиват и само 4000 успяват да избягат, а останалите са пленени.

Години по-късно монголците под ръководството на Бату хан се завръщат за да унищожават държавата и след дълга и кървава борба я присъединяват към Монголската империя.

Приготовление за битката

На 23 май 1223 година близо до град Калка се срещат Обединените войски на Руските княжества и техните съюзници Куманите срещу настъпващата татаро-монголска армия водена от Субетей. Това сражение завършва с пълно поражение на Руските княжества и техните съюзници, но и татаро-монголска армия е изтощена затова Субетей решават да се оттеглят временно. Връщайки се те преминават през полувожитео и територията на Волжка България. След битката при река Калка и поражението на съюзниците разбирайки за опасността, волжко българският Кан Габдула Челбир започва приготовление за война давайки си сметка, че армията на Чингис хан водена от Субетей е непобедена до тогава. Габдула Челбир заповядва да се съберат хора за армията му и да се започне подготовка за война. Към войската му се присъединяват и няколко кумански отряда.

Развитие на битката

По стара българска стратегия Габдула Челбир използва хитрина да вкара противника в капан избира именно района около Жигулевските възвишения и поставя капан на врага. Идвайки войските на Субетей се натъкват на малобройна българска войска която след краткотрайна схватка лесно обръщат в бягство, татаро-монголските войски подгонват бягащите българи и влизат в капана подготвен от Габдула Челбир. Мястото е прецизно избрано от една страна е река Волга а от другата страна Жигулевските възвишения при опит да избягат татаро-монголите ще се удавят или ще попаднат на многото други капани устроени от българите. Когато основните войски на татаро-монголите влизат в капана и българите ги обграждат като в "чувал" нанасяйки им поражение.

Резултат от битката

В резултат на битката се пленени 4000 войници (според китайски източници всички татаро-монголи са избити но историята казва друго) който Кан Габдула Челбир заменя за 4000 овена от тук идва и името на битката "Овчата битка". Временно Европа е спасена давайки време на европейците и Руските княжества да се приготвят за по нататъшните военни конфликти с татаро-монголи. В историята това остава като единствената загубена битка на Чингис хан докато той е жив.

Бележки

Източници

Шаблон:Ru икона История Татарстана, Казань, "ТаРИХ", 2001.
Шаблон:Ru икона История Татарской АССР, Казань, Татарское книжное издательство, 1980
Genghis Khan's Greatest General:Subotai the Valiant,2004

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 Години по-късно монголците под ръководството на [[Бату]] хан се [[Монголско нашествие във Волжка България|завръщат за да унищожават държавата]] и след дълга и кървава борба я присъединяват към [[Монголска империя|Монголската империя]].
+== Приготовление за битката ==
+На 23 май 1223 година близо до град Калка се срещат Обединените войски на Руските княжества и техните съюзници Куманите срещу настъпващата татаро-монголска армия водена от Субетей. Това сражение завършва с пълно поражение на Руските княжества и техните съюзници, но и татаро-монголска армия е изтощена затова Субетей решават да се оттеглят временно. Връщайки се те преминават през полувожитео и територията на Волжка България. След битката при река Калка и поражението на съюзниците разбирайки за опасността, волжко българският Кан Габдула Челбир започва приготовление за война давайки си сметка, че армията на Чингис хан водена от Субетей е непобедена до тогава. Габдула Челбир заповядва да се съберат хора за армията му и да се започне подготовка за война. Към войската му се присъединяват и няколко кумански отряда.
+== Развитие на битката ==
+По стара българска стратегия Габдула Челбир използва хитрина да вкара противника в капан избира именно района около Жигулевските възвишения и поставя капан на врага. Идвайки войските на Субетей се натъкват на малобройна българска войска която след краткотрайна схватка лесно обръщат в бягство, татаро-монголските войски подгонват бягащите българи и влизат в капана подготвен от Габдула Челбир. Мястото е прецизно избрано от една страна е река Волга а от другата страна Жигулевските възвишения при опит да избягат татаро-монголите ще се удавят или ще попаднат на многото други капани устроени от българите. Когато основните войски на татаро-монголите влизат в капана и българите ги обграждат като в "чувал" нанасяйки им поражение.
+== Резултат от битката ==
+В резултат на битката се пленени 4000 войници (според китайски източници всички татаро-монголи са избити но историята казва друго) който Кан Габдула Челбир заменя за 4000 овена от тук идва и името на битката "Овчата битка". Временно Европа е спасена давайки време на европейците и Руските княжества да се приготвят за по нататъшните военни конфликти с татаро-монголи. В историята това остава като единствената загубена битка на Чингис хан докато той е жив.
 == Бележки ==
 <references />