Камен Калчев

Камен Калчев
български писател и общественик
Роден	31 юли 1914 г. Керека, България
Починал	14 януари 1988 г. София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Университет за национално и световно стопанство

Петър Митев Калчев, по-известен под псевдонима си Камен Калчев, е български писател, общественик, революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена), функционер на БКП.

Биография

Роден е на 31 юли 1914 г. в село Керека, Община Дряново. Завършва гимназия в София през 1934 г. Става член на ВМРО (обединена). През лятото на 1935 година е арестуван, лежи в Софийския затвор и е съден по Закона за защита на държавата заедно с други дейци на ВМРО (обединена). На Процеса срещу ВМРО (обединена) през юли 1936 година Калчев е оправдан поради липса на доказателства.

Следва администрация и финанси в Свободния университет в София, а впоследствие работи като счетоводител в дружество „Петрол“.

След 9 септември 1944 г. е редактор във вестник „Септемврийче“ (1945 г.), списание „Пламъче“ (1945-1950 г.), списание „Септември“ (1950-1953 г.), главен редактор и директор на издателство „Български писател“ (1957-1962 г.), главен редактор на Издателството за литература на чужди езици, председател на СБП (1962-1964 г.), заместник-председател на СБП от 1974 г. Започва литературния си път със стихове. Първия си разказ — „Кучешки живот“, публикува през 1935 г. в сборник „Сигнали“. Сътрудничи на левия литературен печат с разкази и очерци. След 9 септември 1944 г. издава над 30 книги с разкази, повести, романи, романизирани биографии, пътеписи, мемоари, драми и произведения за деца.

Умира на 14 януари 1988 г. в София.

По-известни произведения

• Пътник от планината. Повест. (1938).
• Всемогъщият човек. Разкази.(1940).
• В края на лятото. Роман. (1945).
• Сребърният ключ. Разкази. (1947).
• Васил Левски. Повест за юноши за Апостола на свободата. (1949).
• Син на работническата класа. Романизирана биография на Георги Димитров. (1949).
• На границата. Роман. (1953).
• Живите помнят. Роман. (1950).
• Семейството на тъкачите. Роман. (ч. I, 1956; ч. II, 1960).
• Смелият капитан. Романизирана биография на капитан Георги Мамарчев. (1958).
• Влюбените птици. Повест. (1962).
• При извора на живота. Роман. (1962).
• Двама в новия град. Роман. (1964).
• През април. Роман. (1966).
• Софийски разкази. (1967).
• Как търсих бъдещето си. Спомени 1930–1950. Роман. (1970).
• Маски. Роман. (1971).
• Пренасянето на огъня. Роман. (1972).
• Лоши момчета. Повест. (1973).
• Огнено лято. Роман. (1973).
• Въстанието (Роман за събитията от юни 1923 г.). (1975).
• Огледалото. Роман. (1977).
• Градът на нашето страдание. Роман. (1980).
• Пробуждане. Роман. (1981).
• Люба. Биографичен роман за Любица Ивошевич-Димитрова. (1982).
• Песента на Мария. Роман. (1983).
• Третият. Роман. (1985).
• Мирни времена. Трилогия от романи. (1986).
• Вечерни разкази. (1987).

Три от романите му имат автобиографичен характер:

• При извора на живота,
• Как търсих бъдещето си
• Градът на нашето страдание.

Източници

• Камен Калчев: Биобиблиографичен указател по случай 70 г. от рождението му. Съставили Богдана Б. Чимпилска и др. Научна редакция и предговор Ваня Н. Георгиева. Библиографска редакция Марин Ковачев. Русе, Зонално обединение с център Окръжна библиотека Л. Каравелов — Русе, 1984. 159 с.
• Георгиева В. Камен Калчев. Литературни анкети. София, Български писател. 1984.
• Константинова Елка. Камен Калчев. 1974.

Бележки

• Портал „Македония“