Камен Калчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на ''наставка'' в Уикиданни
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име= Камен Калчев
| име = Камен Калчев
| име-оригинал =
| описание= български писател и общественик
| категория = бизнесмен
| роден-място= [[Керека]], [[България]]
| описание = български писател и общественик
| починал-място=[[София]], [[България]]
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-място = [[Керека]], [[България]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| вложки = {{Личност/Бизнесмен
| област =
| образование =
| работил-в =
| постове =
| известен-с =
| награди = }}
}}
}}
'''Петър Митев Калчев''', по-известен под псевдонима си '''Камен Калчев''', е български [[писател]], общественик, [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|Вътрешната македонска революционна организация (обединена)]], функционер на БКП.
'''Петър Митев Калчев''', по-известен под псевдонима си '''Камен Калчев''', е български [[писател]], общественик, [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|Вътрешната македонска революционна организация (обединена)]], функционер на БКП.

Версия от 13:50, 25 май 2015

Камен Калчев
български писател и общественик
Роден
Починал
14 януари 1988 г. (73 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вУниверситет за национално и световно стопанство

Петър Митев Калчев, по-известен под псевдонима си Камен Калчев, е български писател, общественик, революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена), функционер на БКП.

Биография

Роден е на 31 юли 1914 г. в село Керека, Община Дряново. Завършва гимназия в София през 1934 г. Става член на ВМРО (обединена). През лятото на 1935 година е арестуван, лежи в Софийския затвор и е съден по Закона за защита на държавата заедно с други дейци на ВМРО (обединена). На Процеса срещу ВМРО (обединена) през юли 1936 година Калчев е оправдан поради липса на доказателства.[1]

Следва администрация и финанси в Свободния университет в София, а впоследствие работи като счетоводител в дружество „Петрол“.

След 9 септември 1944 г. е редактор във вестник „Септемврийче“ (1945 г.), списание „Пламъче“ (1945-1950 г.), списание „Септември“ (1950-1953 г.), главен редактор и директор на издателство „Български писател“ (1957-1962 г.), главен редактор на Издателството за литература на чужди езици, председател на СБП (1962-1964 г.), заместник-председател на СБП от 1974 г. Започва литературния си път със стихове. Първия си разказ — „Кучешки живот“, публикува през 1935 г. в сборник „Сигнали“. Сътрудничи на левия литературен печат с разкази и очерци. След 9 септември 1944 г. издава над 30 книги с разкази, повести, романи, романизирани биографии, пътеписи, мемоари, драми и произведения за деца.

Умира на 14 януари 1988 г. в София.

По-известни произведения

  • Пътник от планината. Повест. (1938).
  • Всемогъщият човек. Разкази.(1940).
  • В края на лятото. Роман. (1945).
  • Сребърният ключ. Разкази. (1947).
  • Васил Левски. Повест за юноши за Апостола на свободата. (1949).
  • Син на работническата класа. Романизирана биография на Георги Димитров. (1949).
  • На границата. Роман. (1953).
  • Живите помнят. Роман. (1950).
  • Семейството на тъкачите. Роман. (ч. I, 1956; ч. II, 1960).
  • Смелият капитан. Романизирана биография на капитан Георги Мамарчев. (1958).
  • Влюбените птици. Повест. (1962).
  • При извора на живота. Роман. (1962).
  • Двама в новия град. Роман. (1964).
  • През април. Роман. (1966).
  • Софийски разкази. (1967).
  • Как търсих бъдещето си. Спомени 1930–1950. Роман. (1970).
  • Маски. Роман. (1971).
  • Пренасянето на огъня. Роман. (1972).
  • Лоши момчета. Повест. (1973).
  • Огнено лято. Роман. (1973).
  • Въстанието (Роман за събитията от юни 1923 г.). (1975).
  • Огледалото. Роман. (1977).
  • Градът на нашето страдание. Роман. (1980).
  • Пробуждане. Роман. (1981).
  • Люба. Биографичен роман за Любица Ивошевич-Димитрова. (1982).
  • Песента на Мария. Роман. (1983).
  • Третият. Роман. (1985).
  • Мирни времена. Трилогия от романи. (1986).
  • Вечерни разкази. (1987).

Три от романите му имат автобиографичен характер:

  • При извора на живота,
  • Как търсих бъдещето си
  • Градът на нашето страдание.

Източници

  • Камен Калчев: Биобиблиографичен указател по случай 70 г. от рождението му. Съставили Богдана Б. Чимпилска и др. Научна редакция и предговор Ваня Н. Георгиева. Библиографска редакция Марин Ковачев. Русе, Зонално обединение с център Окръжна библиотека Л. Каравелов — Русе, 1984. 159 с.
  • Георгиева В. Камен Калчев. Литературни анкети. София, Български писател. 1984.
  • Константинова Елка. Камен Калчев. 1974.

Бележки

  1. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 234, 236.
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за