Органически устав на Източна Румелия: Разлика между версии
м препратки |
формат, източник |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Картинка:Organic-Statute-Eastern-Rumelia.jpg|мини|200п|Органическият устав на Източна Румелия]] |
[[Картинка:Organic-Statute-Eastern-Rumelia.jpg|мини|200п|Органическият устав на Източна Румелия]] |
||
'''Органическият устав на Източна Румелия''' е основният закон, който регламентира политическия и обществения живот в [[Източна Румелия|областта]] и нейната [[автономия]] в рамките на [[Османската империя]]. |
|||
== Изработване == |
|||
'''Органическият устав''' е [[органически устав|основен закон]] ([[конституция]]) на [[Източна Румелия]] - [[автономия|автономна]] област на [[Османската империя]], образувана през 1878 година, чието [[Съединението|присъединяване]] към [[Княжество България]] през 1885 г. е международно признато едва след обявяването на неговата независимост през 1908 г. |
|||
{{Основна|Европейска комисия за Източна Румелия}} |
|||
Органическият устав е изработен от [[Европейска комисия за Източна Румелия|международна комисия]], в която влизат представители на [[Великите сили]] и [[Турция]]. Приет е на [[14 април]] [[1879]] г.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | year = 1983 | title = Източна Румелия (1879–1885). Икономика, политика, култура | publisher = Издателство на Отечествения фронт (онлайн: Дигитална библиотека СУ „Св. Климент Охридски“) | location = София | pages = 38 | url = http://lib.sudigital.org/record/18946?ln=bg | accessdate = 01.06.2015}}</ref> |
|||
Нормира сложно и несъобразено с желанието на българското население управление и действа до [[Съединение на България|Съединението]] през [[1885]] г. От 1 януари [[1886]] г. законите на Княжеството влизат в сила и в Южна България съгласно указ на княз [[Александър Батенберг]]. |
Нормира сложно и несъобразено с желанието на българското население управление и действа до [[Съединение на България|Съединението]] през [[1885]] г. От 1 януари [[1886]] г. законите на Княжеството влизат в сила и в Южна България съгласно указ на княз [[Александър Батенберг]]. |
||
==Основни положения== |
== Основни положения == |
||
* Източна Румелия е определена като автономна област под политическата и военната власт на [[султан]]а на Османската империя. |
|||
=== Зависимост от Османската империя === |
|||
Органическият устав повтаря и утвърждава определението на [[Берлинския договор]] за Източна Румелия като автономна провинция под политическата и военната власт на [[османски султан|османския султан]].{{hrf|Стателова|1983|24-25}} По свое усмотрение, той може да вкарва в областта турски войски и да охранява границите ѝ. Султанът назначава [[Главен управител на Източна Румелия|главния управител]] и началника на [[Източнорумелийска милиция|източнорумелийската войска]] (милиция). Той утвърждава законите, приети от местния парламент, и може да го разпуска (по предложение на главния управител).{{hrf|Стателова|1983|27, 41}} Като част от Османската империя областта е задължена да внася ежегодно в османския бюджет данък от 240 000 [[османска лира|турски лири]] и още 5 000 лири приходи от митниците, пощите и телеграфа.{{hrf|Стателова|1983|34-35}} |
|||
=== Изпълнителна власт === |
|||
* Начело на Източна Румелия стои [[Генерал-губернатор на Източна Румелия|генерал-губернатор]]. |
|||
Начело на Източна Румелия стои [[Генерал-губернатор на Източна Румелия|генерал-губернатор]], назначен от [[османски султан|османския султан]] със съгласието на [[Великите сили]]. Той управлява с помощта на [[Директорат (Източна Румелия)|Частен съвет]] (Директорат), съставен от началниците на милицията, жандармерията и централните дирекции.{{hrf|Стателова|1983|29-30}} Областта е поделена административно на 6 окръга (департамента), 28 околии (кантона), селски и градски общини. Окръзите са с ограничено самоуправление, представено от назначените от централната власт управители (префекти) и главните съвети, избирани в по-голямата си част от местното население. Кметовете се избират от градските съвети, но трябва да бъдат утвърдени от генерал-губернатора.{{hrf|Стателова|1983|26, 33-34}} |
|||
** Генерал-губернаторът се предлага от султана и се одобрява от Великите сили. |
|||
** Той управлява с помощта на Частен съвет (Директорат), в състава на който влизат началниците на ''дирекциите ([[министерство|министерствата]])'' в Източна Румелия. Най-висока позиция в Директората има главният секретар, който е и [[Дирекция на външните работи|директор на вътрешните работи]]. |
|||
=== Законодателна власт === |
|||
* [[законодателна власт|Законодателната власт]] се осъществява от [[Областно събрание (Източна Румелия)|Областното събрание]]. |
|||
Законодател на областта е [[Областно събрание (Източна Румелия)|Областното събрание]]. То се състои от 56 депутати, от които 36 избрани от населението, 10 назначени от главния управител и 10 по право. Между сесиите на Областното събрание (което заседава два месеца в годината) законодателната власт и контролът върху изпълнителната се упражняват от 10-членен [[Постоянен комитет на Източна Румелия|Постоянен комитет]], излъчен от събранието.{{hrf|Стателова|1983|31-32}} |
|||
** Областното събрание се състои от 56 души, от които 10 се посочват от главния управител, 10 влизат по "право" и 36 се избират пряко от населението. |
|||
** Между сесиите на Областното събрание законодателната власт се упражнява от [[Постоянен комитет на Източна Румелия|Постоянен комитет]] от 10 души, които са депутати. |
|||
=== Съдебна власт === |
|||
* Административно Източна Румелия се разделя на 6 ''департамента (окръзи)'' и 28 ''кантона (околии)''. |
|||
=== Официален език === |
|||
* Официалните езици в Източна Румелия са [[български език|български]], [[турски език|турски]] и [[гръцки език|гръцки]]. |
|||
Уставът постановява законите, постановленията и присъдите в областта да бъдат издавани на едновременно на български, турски и гръцки език. Официалната кореспонденция на генерал-губернатора с османсокто правителство трябва да бъде водена на турски език. В местната администрация следва да бъде използван езикът, говорен от мнозинството на населението в съответния окръг, околия или община.{{hrf|Стателова|1983|27-28}} |
|||
=== Граждански права и вероизповедание === |
|||
* Гарантирани са основните права и свободи на населението – свобода на словото и печата, на събранията и сдруженията, равенство на всички пред закона и др. |
|||
Органическият устав гарантира равенството на всички жители на областта пред закона, свобода на словото, печата, събранията и сдруженията.{{hrf|Стателова|1983|28}} Освен свободно вероизповедание, той осигурява неотчуждаемост на имотите, освобождаване от данъци и други привилегии на религиозните общини, както и правото им да устройват и издържат училища под държавен надзор.{{hrf|Стателова|1983|28, 36-37}} |
|||
=== Въоръжени сили === |
|||
* Права на султана на Османската империя в Източна Румелия: |
|||
** одобрява законите, гласувани от Областното събрание, |
|||
** разтуря Областното събрание, ако това се налага, |
|||
** разполага войска в Източна Румелия, ако това се налага. |
|||
== Източници == |
|||
* Ограничения на автономната област Източна Румелия: |
|||
{{бел2}} |
|||
** Източна Румелия няма право на самостоятелна външна политика. |
|||
** Източна Румелия изплаща ежегодно вноска на Османската империя. |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Версия от 19:52, 1 юни 2015
Органическият устав на Източна Румелия е основният закон, който регламентира политическия и обществения живот в областта и нейната автономия в рамките на Османската империя.
Изработване
Органическият устав е изработен от международна комисия, в която влизат представители на Великите сили и Турция. Приет е на 14 април 1879 г.[1]
Нормира сложно и несъобразено с желанието на българското население управление и действа до Съединението през 1885 г. От 1 януари 1886 г. законите на Княжеството влизат в сила и в Южна България съгласно указ на княз Александър Батенберг.
Основни положения
Зависимост от Османската империя
Органическият устав повтаря и утвърждава определението на Берлинския договор за Източна Румелия като автономна провинция под политическата и военната власт на османския султан.[2] По свое усмотрение, той може да вкарва в областта турски войски и да охранява границите ѝ. Султанът назначава главния управител и началника на източнорумелийската войска (милиция). Той утвърждава законите, приети от местния парламент, и може да го разпуска (по предложение на главния управител).[3] Като част от Османската империя областта е задължена да внася ежегодно в османския бюджет данък от 240 000 турски лири и още 5 000 лири приходи от митниците, пощите и телеграфа.[4]
Изпълнителна власт
Начело на Източна Румелия стои генерал-губернатор, назначен от османския султан със съгласието на Великите сили. Той управлява с помощта на Частен съвет (Директорат), съставен от началниците на милицията, жандармерията и централните дирекции.[5] Областта е поделена административно на 6 окръга (департамента), 28 околии (кантона), селски и градски общини. Окръзите са с ограничено самоуправление, представено от назначените от централната власт управители (префекти) и главните съвети, избирани в по-голямата си част от местното население. Кметовете се избират от градските съвети, но трябва да бъдат утвърдени от генерал-губернатора.[6]
Законодателна власт
Законодател на областта е Областното събрание. То се състои от 56 депутати, от които 36 избрани от населението, 10 назначени от главния управител и 10 по право. Между сесиите на Областното събрание (което заседава два месеца в годината) законодателната власт и контролът върху изпълнителната се упражняват от 10-членен Постоянен комитет, излъчен от събранието.[7]
Съдебна власт
Официален език
Уставът постановява законите, постановленията и присъдите в областта да бъдат издавани на едновременно на български, турски и гръцки език. Официалната кореспонденция на генерал-губернатора с османсокто правителство трябва да бъде водена на турски език. В местната администрация следва да бъде използван езикът, говорен от мнозинството на населението в съответния окръг, околия или община.[8]
Граждански права и вероизповедание
Органическият устав гарантира равенството на всички жители на областта пред закона, свобода на словото, печата, събранията и сдруженията.[9] Освен свободно вероизповедание, той осигурява неотчуждаемост на имотите, освобождаване от данъци и други привилегии на религиозните общини, както и правото им да устройват и издържат училища под държавен надзор.[10]
Въоръжени сили
Източници
- ↑ Стателова, Елена. Източна Румелия (1879–1885). Икономика, политика, култура. София, Издателство на Отечествения фронт (онлайн: Дигитална библиотека СУ „Св. Климент Охридски“), 1983. с. 38. Посетен на 01.06.2015.
- ↑ Стателова 1983, с. 24 – 25.
- ↑ Стателова 1983, с. 27, 41.
- ↑ Стателова 1983, с. 34 – 35.
- ↑ Стателова 1983, с. 29 – 30.
- ↑ Стателова 1983, с. 26, 33 – 34.
- ↑ Стателова 1983, с. 31 – 32.
- ↑ Стателова 1983, с. 27 – 28.
- ↑ Стателова 1983, с. 28.
- ↑ Стателова 1983, с. 28, 36 – 37.