Миджур: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Връх инфо с Шаблон:Планина
+ защитена местност
Ред 14: Ред 14:
Определяща точното му положение точка е изцяло в България, а границата е на няколко метра встрани. Там има изградени 2 до половин метър високи пирамидки, на които има надписи, оставени и от български, и от сръбски туристи.
Определяща точното му положение точка е изцяло в България, а границата е на няколко метра встрани. Там има изградени 2 до половин метър високи пирамидки, на които има надписи, оставени и от български, и от сръбски туристи.


== Защитена местност ==
== Туризъм ==
На 23 февруари 2009 г., с заповед на министър [[Джевдет Чакъров]], районът около върха е обявен за [[защитена местност]] с площ 1509 дка. Целта е запазването на характерния ландшафт и местообитанията на растителните видове [[жълт крем]], [[нарцисовидна съсънка]], [[алпийски повет]], [[златовръх]], [[петниста сверция]], [[карпатска тоция]] и други. На 17 януари 2012 г. площта на защитената местност е увеличена на 1593 дка.<ref>{{cite web | title = '''Защитена местност „Миджур“''', профил в Изпълнителна агенция по околна среда | url = http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=6&areaID=522 | accessdate = 2015-06-03}}</ref>


== Туризъм ==
Едва след свалянето на граничните съоръжения в началото на 1990-те години върхът стана достъпен за планински [[туризъм]]. Поради това подстъпите към него, както и целият район, са запазили в голяма степен своята девственост.
Едва след свалянето на граничните съоръжения в началото на 1990-те години върхът стана достъпен за планински [[туризъм]]. Поради това подстъпите към него, както и целият район, са запазили в голяма степен своята девственост.


Ред 52: Ред 54:


</gallery>
</gallery>

== Източници ==
<references />


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 10:17, 3 юни 2015

Миджур
Граничните колчета на Миджур откъм сръбска страна
Граничните колчета на Миджур откъм сръбска страна
Карта
Местоположение в Чупрене
Общи данни
МестоположениеОбласт Видин, България
Част отЧипровска планина
Стара планина
Надм. височина2168 m
Миджур в Общомедия

Миджур (Шаблон:Lang-sr), висок 2168 метра е първенец на Чипровска планина, дял от Стара планина. Намира се на границата между България (Област Видин) и Сърбия, както и най-високият връх в Сърбия (извън спорната област Косово). В неговото подножие се извират реките Лом и Тимок.

Определяща точното му положение точка е изцяло в България, а границата е на няколко метра встрани. Там има изградени 2 до половин метър високи пирамидки, на които има надписи, оставени и от български, и от сръбски туристи.

Защитена местност

На 23 февруари 2009 г., с заповед на министър Джевдет Чакъров, районът около върха е обявен за защитена местност с площ 1509 дка. Целта е запазването на характерния ландшафт и местообитанията на растителните видове жълт крем, нарцисовидна съсънка, алпийски повет, златовръх, петниста сверция, карпатска тоция и други. На 17 януари 2012 г. площта на защитената местност е увеличена на 1593 дка.[1]

Туризъм

Едва след свалянето на граничните съоръжения в началото на 1990-те години върхът стана достъпен за планински туризъм. Поради това подстъпите към него, както и целият район, са запазили в голяма степен своята девственост.

От българска страна върхът се изкачва най-често от две места.

Схема на подходите от българска страна

Село Чупрене

От Чупрене има два възможни подхода. С високопроходим автомобил по река Чупренска може да се достигне по 17 км почвен път през Дивечовъдното стопанство до хижа „Горски рай“ (1450м). Пеша е по-удобно да се мине по река Манастирка и една от двете екопътеки - „Бекинска шобърка“ или „Мартинов камък“. Оттук разстоянието до хижа „Горски рай“ е малко над 9 км.

От хижата има маркирана пътека, която ,минавайки през Биосферен резерват „Чупрене“, излиза на главното било на седловината между вр. Реплянска църква (1969м) и вр. Остра чука (1967м). Оттук на югоизток през върховете Остра чука и Оба (2033м) се достига до седловината, под която извират реките Лом и Тимок при гранична пирамида 336 (1780м). Следва изкачване по северозападния склон на връх Миджур, който се достига след около час.

Преходът от хижа „Горски рай“ дотук отнема средно 4,30ч и е по-дълъг от варианта през село Горни Лом, но по-лек.

Село Горни Лом

На 7км от Горни Лом, от които първите 2 са асфалтирани, е разположена хижа „Горни Лом“ (840м). Сградата е бивша гранична застава. В момента действащата хижа е „Миджур“, разположена малко по-нагоре. След още 2-3км свършва почвеният път и започва същинската пътека.

Следва около 2-3 часа стръмно изкачване до седловината между върховете Оба и Миджур, на която е разположена гранична пирамида 336. Тук пътеката се слива с тази от село Чупрене.

Този вариант е по-кратък, но съответно и по-стръмен.

Други подходи

До върха е възможно да се достигне също така и от селата Мартиново и Репляна от българска страна, както и от курорта „Бабин зуб“ и селата Топли дол, Алдина река, Църни връх и Равно буче от сръбска страна.


За изкачването на върха е необходимо разрешение от Граничната полиция, София.

Източници

Външни препратки