Миджур: Разлика между версии
м Замяна на Шаблон:Връх инфо с Шаблон:Планина |
+ защитена местност |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
Определяща точното му положение точка е изцяло в България, а границата е на няколко метра встрани. Там има изградени 2 до половин метър високи пирамидки, на които има надписи, оставени и от български, и от сръбски туристи. |
Определяща точното му положение точка е изцяло в България, а границата е на няколко метра встрани. Там има изградени 2 до половин метър високи пирамидки, на които има надписи, оставени и от български, и от сръбски туристи. |
||
== Защитена местност == |
|||
⚫ | |||
На 23 февруари 2009 г., с заповед на министър [[Джевдет Чакъров]], районът около върха е обявен за [[защитена местност]] с площ 1509 дка. Целта е запазването на характерния ландшафт и местообитанията на растителните видове [[жълт крем]], [[нарцисовидна съсънка]], [[алпийски повет]], [[златовръх]], [[петниста сверция]], [[карпатска тоция]] и други. На 17 януари 2012 г. площта на защитената местност е увеличена на 1593 дка.<ref>{{cite web | title = '''Защитена местност „Миджур“''', профил в Изпълнителна агенция по околна среда | url = http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=6&areaID=522 | accessdate = 2015-06-03}}</ref> |
|||
⚫ | |||
Едва след свалянето на граничните съоръжения в началото на 1990-те години върхът стана достъпен за планински [[туризъм]]. Поради това подстъпите към него, както и целият район, са запазили в голяма степен своята девственост. |
Едва след свалянето на граничните съоръжения в началото на 1990-те години върхът стана достъпен за планински [[туризъм]]. Поради това подстъпите към него, както и целият район, са запазили в голяма степен своята девственост. |
||
Ред 52: | Ред 54: | ||
</gallery> |
</gallery> |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 10:17, 3 юни 2015
Миджур | |
Граничните колчета на Миджур откъм сръбска страна | |
Местоположение в Чупрене | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | Област Видин, България |
Част от | Чипровска планина Стара планина |
Надм. височина | 2168 m |
Миджур в Общомедия |
Миджур (Шаблон:Lang-sr), висок 2168 метра е първенец на Чипровска планина, дял от Стара планина. Намира се на границата между България (Област Видин) и Сърбия, както и най-високият връх в Сърбия (извън спорната област Косово). В неговото подножие се извират реките Лом и Тимок.
Определяща точното му положение точка е изцяло в България, а границата е на няколко метра встрани. Там има изградени 2 до половин метър високи пирамидки, на които има надписи, оставени и от български, и от сръбски туристи.
Защитена местност
На 23 февруари 2009 г., с заповед на министър Джевдет Чакъров, районът около върха е обявен за защитена местност с площ 1509 дка. Целта е запазването на характерния ландшафт и местообитанията на растителните видове жълт крем, нарцисовидна съсънка, алпийски повет, златовръх, петниста сверция, карпатска тоция и други. На 17 януари 2012 г. площта на защитената местност е увеличена на 1593 дка.[1]
Туризъм
Едва след свалянето на граничните съоръжения в началото на 1990-те години върхът стана достъпен за планински туризъм. Поради това подстъпите към него, както и целият район, са запазили в голяма степен своята девственост.
От българска страна върхът се изкачва най-често от две места.
Село Чупрене
От Чупрене има два възможни подхода. С високопроходим автомобил по река Чупренска може да се достигне по 17 км почвен път през Дивечовъдното стопанство до хижа „Горски рай“ (1450м). Пеша е по-удобно да се мине по река Манастирка и една от двете екопътеки - „Бекинска шобърка“ или „Мартинов камък“. Оттук разстоянието до хижа „Горски рай“ е малко над 9 км.
От хижата има маркирана пътека, която ,минавайки през Биосферен резерват „Чупрене“, излиза на главното било на седловината между вр. Реплянска църква (1969м) и вр. Остра чука (1967м). Оттук на югоизток през върховете Остра чука и Оба (2033м) се достига до седловината, под която извират реките Лом и Тимок при гранична пирамида 336 (1780м). Следва изкачване по северозападния склон на връх Миджур, който се достига след около час.
Преходът от хижа „Горски рай“ дотук отнема средно 4,30ч и е по-дълъг от варианта през село Горни Лом, но по-лек.
Село Горни Лом
На 7км от Горни Лом, от които първите 2 са асфалтирани, е разположена хижа „Горни Лом“ (840м). Сградата е бивша гранична застава. В момента действащата хижа е „Миджур“, разположена малко по-нагоре. След още 2-3км свършва почвеният път и започва същинската пътека.
Следва около 2-3 часа стръмно изкачване до седловината между върховете Оба и Миджур, на която е разположена гранична пирамида 336. Тук пътеката се слива с тази от село Чупрене.
Този вариант е по-кратък, но съответно и по-стръмен.
Други подходи
До върха е възможно да се достигне също така и от селата Мартиново и Репляна от българска страна, както и от курорта „Бабин зуб“ и селата Топли дол, Алдина река, Църни връх и Равно буче от сръбска страна.
За изкачването на върха е необходимо разрешение от Граничната полиция, София.
-
Миджур в облаци
-
В подножието на върха
-
От българската страна на Миждур
-
В чест на сръбски ботаник, работил в района
Източници
- ↑ Защитена местност „Миджур“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда // Посетен на 2015-06-03.