Раковишки манастир: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м общомедия |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Сграда |
{{Сграда |
||
| име = Раковишки манастир<br/>„Света Троица“ |
| име = Раковишки манастир<br/>„Света Троица“ |
||
| картинка = Rakovishkimanastirstaracrkva.jpg |
| картинка = Rakovishkimanastirstaracrkva.jpg |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
| карта = България |
| карта = България |
||
| карта-описание = |
| карта-описание = |
||
| lat_deg = 43.771944 |
| lat_deg = 43.771944 |
||
| lon_deg = 22.418333 |
| lon_deg = 22.418333 |
||
| вид = [[Православие|Православен]] [[манастир]] |
| вид = [[Православие|Православен]] [[манастир]] |
||
| страна = България |
| страна = България |
||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
| съвременно състояние = Действащ |
| съвременно състояние = Действащ |
||
| сайт = |
| сайт = |
||
| общомедия = Rakovishki Manastir |
|||
}} |
}} |
||
| Ред 38: | Ред 39: | ||
'''Раковишкият манастир „[[Света Троица]]“''' е български православен манастир. |
'''Раковишкият манастир „[[Света Троица]]“''' е български православен манастир. |
||
==Местоположение== |
== Местоположение == |
||
Разположен е под връх [[Черноглав]] (858 m надморска височина) в Западния [[Предбалкан]] на 4 километра северозападно от село [[Раковица]], [[Община Макреш]], [[Област Видин]], почти на границата със [[Сърбия]]. От манастира се стига до [[Видин]] (около 49 km на североизток) по второкласен път, а до [[Белоградчик]] (около 34 km на югоизток) - по третокласен път. |
Разположен е под връх [[Черноглав]] (858 m надморска височина) в Западния [[Предбалкан]] на 4 километра северозападно от село [[Раковица]], [[Община Макреш]], [[Област Видин]], почти на границата със [[Сърбия]]. От манастира се стига до [[Видин]] (около 49 km на североизток) по второкласен път, а до [[Белоградчик]] (около 34 km на югоизток) - по третокласен път. |
||
| Ред 44: | Ред 45: | ||
Основан е през 10-11 век<ref>Комплексна научна експедиция в Северозападна България 1956 - доклади и материали, Колектив под редакцията на Стайнов, Петко, Георги Стойков и Любен Тонев, Издателство на БАН, 1958, стр. 151</ref>. След падането на България под османска власт запада. Възстановен е през 17 век от Св. [[Пимен Софийски]]. В края на 18 век е опожарен. |
Основан е през 10-11 век<ref>Комплексна научна експедиция в Северозападна България 1956 - доклади и материали, Колектив под редакцията на Стайнов, Петко, Георги Стойков и Любен Тонев, Издателство на БАН, 1958, стр. 151</ref>. След падането на България под османска власт запада. Възстановен е през 17 век от Св. [[Пимен Софийски]]. В края на 18 век е опожарен. |
||
През 1848 г. в манастира е открито първото светско училище в Северозападна България. Манастирът става център на национално-освободителните борби: в него се организира въстанието от 1850 г. (т.нар. [[Видинско въстание]]) - което е сред най-масовите по време на османското владичество, както и въстанието ([[Димитракиева буна]]) от 1856 г. |
През 1848 г. в манастира е открито първото светско училище в Северозападна България. Манастирът става център на национално-освободителните борби: в него се организира въстанието от 1850 г. (т.нар. [[Видинско въстание]]) - което е сред най-масовите по време на османското владичество, както и въстанието ([[Димитракиева буна]]) от 1856 г. |
||
Манастирът е обявен за [[паметник на културата]]. Понастоящем е възстановен и постоянно действащ манастир. |
Манастирът е обявен за [[паметник на културата]]. Понастоящем е възстановен и постоянно действащ манастир. |
||
== Устройство == |
== Устройство == |
||
Представлява комплекс от 2 [[черква|църкви]], жилищни и стопански сгради. |
Представлява комплекс от 2 [[черква|църкви]], жилищни и стопански сгради. |
||
Построената през Х век стара църква (8,5 х 8 метра) е от типа „вписан кръст“ и е кръстокуполна, с висок купол на шестстенен барабан и с пристроен в началото на 19 век [[притвор]]. През 1825 г. е изографисана, а през 1979 г. ценните [[стенопис]]и са реставрирани. |
Построената през Х век стара църква (8,5 х 8 метра) е от типа „вписан кръст“ и е кръстокуполна, с висок купол на шестстенен барабан и с пристроен в началото на 19 век [[притвор]]. През 1825 г. е изографисана, а през 1979 г. ценните [[стенопис]]и са реставрирани. |
||
След [[Освобождението]], в памет на загиналите във въстанията, е построена новата църква с долепена до западната ѝ страна висока камбанария. |
След [[Освобождението]], в памет на загиналите във въстанията, е построена новата църква с долепена до западната ѝ страна висока камбанария. |
||
==Храмов празник== |
== Храмов празник == |
||
* Храмовият празник на манастира е [[Петдесетница]]. |
* Храмовият празник на манастира е [[Петдесетница]]. |
||
<center><gallery caption=""> |
<center><gallery caption=""> |
||
| Ред 73: | Ред 74: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
{{commonscat|Rakovitza Monastery}} |
{{commonscat|Rakovitza Monastery}} |
||
* [http://www.bulgariamonasteries.com/rakovishki_manastir.html '''Раковишки манастир''' - bulgariamonasteries.com] |
* [http://www.bulgariamonasteries.com/rakovishki_manastir.html '''Раковишки манастир''' - bulgariamonasteries.com] |
||
[[Категория:Български манастири]] |
[[Категория:Български манастири]] |
||
Версия от 13:51, 4 юни 2015
| Раковишки манастир „Света Троица“ | |
 Старата църква | |
  Раковишки манастир „Света Троица“ Местоположение в България | |
| Вид | Православен манастир |
|---|---|
| Местоположение |  Раковица, България |
| Изграждане | 10-11 век |
| Статут | Паметник на културата |
| Състояние | Действащ |
| Раковишки манастир „Света Троица“ в Общомедия | |
| Защитена местност „Раковишки манастир“ | |
| |
 Местоположение в България | |
| Местоположение | България |
|---|---|
| Най-близък град | Раковица, Община Видин |
| Площ | 51,52 хектара |
| Създаден | 28 август 1975 |
| Уебсайт | ИАОС, Раковишки манастир |
| Раковишки манастир в Общомедия | |
Раковишкият манастир „Света Троица“ е български православен манастир.
Местоположение
Разположен е под връх Черноглав (858 m надморска височина) в Западния Предбалкан на 4 километра северозападно от село Раковица, Община Макреш, Област Видин, почти на границата със Сърбия. От манастира се стига до Видин (около 49 km на североизток) по второкласен път, а до Белоградчик (около 34 km на югоизток) - по третокласен път.
История
Основан е през 10-11 век[1]. След падането на България под османска власт запада. Възстановен е през 17 век от Св. Пимен Софийски. В края на 18 век е опожарен.
През 1848 г. в манастира е открито първото светско училище в Северозападна България. Манастирът става център на национално-освободителните борби: в него се организира въстанието от 1850 г. (т.нар. Видинско въстание) - което е сред най-масовите по време на османското владичество, както и въстанието (Димитракиева буна) от 1856 г.
Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем е възстановен и постоянно действащ манастир.
Устройство
Представлява комплекс от 2 църкви, жилищни и стопански сгради.
Построената през Х век стара църква (8,5 х 8 метра) е от типа „вписан кръст“ и е кръстокуполна, с висок купол на шестстенен барабан и с пристроен в началото на 19 век притвор. През 1825 г. е изографисана, а през 1979 г. ценните стенописи са реставрирани.
След Освобождението, в памет на загиналите във въстанията, е построена новата църква с долепена до западната ѝ страна висока камбанария.
Храмов празник
- Храмовият празник на манастира е Петдесетница.
-
Дарителският надпис, изреждащ имената на ктиторите, поръчали възстановяването и изписването на старата църква през 1825 г. -
Паметна плоча в манастира за избухването на Въстанието в Северозападна България
Защитена местност
На 28 август 1975 г. манастирът и околните земи са обявени за историческо място, а на 21 август 2003 г. са прекатегоризирани в защитена местност с площ 51,52 хектара.[2]
Бележки
- ↑ Комплексна научна експедиция в Северозападна България 1956 - доклади и материали, Колектив под редакцията на Стайнов, Петко, Георги Стойков и Любен Тонев, Издателство на БАН, 1958, стр. 151
- ↑ Защитена местност „Раковишки манастир“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда // Посетен на 2015-06-04.
