Найден Андреев

Найден Андреев Найденов
български композитор
Роден	2 юни 1945 г. София, България
Починал	28 юли 2013 г. (на 68 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Минно-геоложки университет Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb

Найден Андреев Найденов е български композитор и музикален аранжор на поп-музика.

Биография

Завършва Минно-геоложкия институт в София през 1969 г., след това завършва Академия за музикално и танцово изкуство в гр. Пловдив. От 1972 година е отговорен редактор на редакция "Забавна музика" в БНТ. Член е на Съюза на българските композитори. Като композитор е писал песни за Лили Иванова, група Трик Васил Найденов, Михаил Белчев, Маргарита Хранова, Андрей Миронов.

20 години от творческия живот на Найден - от 1972 до 1992 година - преминават в БНТ като отговорен и заместник главен-редактор на редакция "Забавна музика". През 1996-1997 година е бил изпълнителен директор на телевизията. Бил е и музикален директор на Вариететно-сатиричния театър в Габрово. След 1997 година е композитор на свободна практика. Той става и член на Националния съвет за музика и на Международната славянска академия със седалище Москва и Ню Йорк, в която е избран за професор през 2003 година.

През 2006 г. е избран за председател на синдикалната федерация „Масови жанрове и медии“ към КНСБ. Издигнат е и за председател на Сдружение за защита и отваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй.

Последните му изяви са свързани с БНР. От 11 юли 2011 г. до 27 юли 2013 г. той е автор и водещ на популярното предаване по Програма Програма „Христо Ботев” "Маестро, музика", в което кани известни наши певци и композитори от областта на забавната музика.

Умира на 28 юли 2013 г. призори от инфаркт.

Творчество

Своята дейност, свързана със забавната музика започва през 1966 като ръководител на група "Пчелите". Първите му композиции са оркестровата пиеса "Добруджана" и песента "Кой София с обич заля" (т. и изп. Михаил Белчев) - отличена със златен медал на Световния фестивал на младежта и студентите в София през 1968.

През 70-те се утвърждава сред водещите български млади творци на забавна музика и създава редица сполучливи песни (“Младост”, “Албена”, “Устрем”, “И утре е ден”'), композира музика за филми (“Зона В-2”, “Сляпо куче”) и телевизионни спектакли, мюзикъли (“Кой посрещна пролетта”, “Последният ерген”, “Шахматна война”, “София, само София”, “Генерална репетиция”, “По-скъпа от бисери и злато” - по Андерсен, постановка на Плевенския драматичен театър - 1988). Има издадени и един албум от “Мелодия”, Русия. Негови песни са издавани на грамофонни плочи в Германия, Полша, Чехия, Русия.

През 90-те се ориентира към по-мащабните музикално-сценични форми, като всички имат тв реализация – “По-скъпа от бисер и злато” е представена на тв фестивала в Монтрьо, Швейцария, а песните в него са изпълнени от Андрей Миронов. През 1999 г. прави рок-операта “Златният век”.

Оратория "Моление"

През 2002 г. Найден Андреев създава оратория за духовно лице, солисти, смесен хор и симфоничен оркестър, като се консултира и работи в тясно сътрудничество с композитора проф. Иван Стайков. Ораторията "Моление" е записана за БНР през февруари 2003 г., а нейната световна премиера е на 2 март 2003 г. в Народния театър "Иван Вазов" под диригентството на Методи Матакиев, с участието на солисти, смесен хор и оркестър на БНР. С благословията на Негово Светейшество Максим Патриарх Български на 10 май 2003 г. ораторията е изпълнена в чест на 50-годишнината от провъзгласяването на независимостта на Българската патриаршия пред висши православни духовници и 15 делегации от православните църкви по света.

Ораторията „Моление” излиза и на международната сцена. На 3-ти октомври 2007 година в Брюксел Фестивалът „Европалия” е открит с „Моление”. На 20 май 2009 година Хорът на БНР със съпровода на Ярославлския академичен губернаторски симфоничен оркестър под диригентството на Найден Тодоров изпълни „Моление” в Голямата концертна зала на историческия град Ярославл. В рамките на Годината на България в Русия на 22-ри май ораторията в същия състав е изнесена на престижната световна сцена на Зала „Чайковски” в Москва.

Награди

Песните му са многократно награждавани на конкурси у нас и в чужбина.

На фестивала “Златния Орфей”: “Легенда” - ІІІ награда - 1972, “Балада” - ІІІ награда - 1973, “Закъсняла серенада” - ІІ награда - 1975, “Устрем” - ІІІ награда - 1977.

“Далечна песен” - 1973 (изп. Маргарита Хранова) и “Шесто чувство” - 1986 (изп. “Трик”) са обявени за “Мелодия на годината” в едноименния телевизионен конкурс.

“Балада” печели “Бронзова лира” в Братислава - 1973; “Албена” - наградата на организационния комитет на фестивала в Палма де Майорка - 1974, “Моето мъжко момиче” (изп. Маргарита Хранова и Стефан Данаилов) - първа награда на конкурса “Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора” 1976. През 1978 – “Устрем” (изп. Маргарита Хранова) печели първа награда на фестивала в Сопот, Полша и II награда на “Шлагерфестивал”, Дрезден, а през 1984 – “Искра на любовта” - ІІ награда на фестивала “Песни за морето" в Рощок.

Песните “Любовта е живот” (т. Дамян Дамянов, изп. Лили Иванова) и “Мексико" (т. Дамян Дамянов, изп.Братя Аргирови) са първи в радиоконкурсите “Пролет” през 1982 и 1986.

През 1986 е композитор, аранжор и диригент на програмата на вокално трио “Трик” на Международния фестивал на европейските телевизии в Кнок, Белгия, удостоена с трета награда.