Пипер (растение): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 2001:630:12:1A1D:725A:B6FF:FEF0:C951 (б.), към версия на Dexbot
доп. изт., ред., форматиране: 11x дв. интервал, 3x тире (ползвайки Advisor.js)
Ред 20: Ред 20:
[[Файл:Pimentas.jpg|дясно|мини|300п|Чушки с разнообразни цветове]]
[[Файл:Pimentas.jpg|дясно|мини|300п|Чушки с разнообразни цветове]]
[[Картинка:Red capsicum and cross section.jpg|мини|Червена камба]]
[[Картинка:Red capsicum and cross section.jpg|мини|Червена камба]]
'''Пиперът''' (''Capsicum annuum'') е многогодишно [[зеленчук]]ово [[растение]] от семейство [[картофови]], което се отглежда обикновено като едногодишно растение.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=1&article=4275626658&sectionID=1&sq=%D0%BF%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%80 | заглавие = ПИПЕР (Capsicum annum)| достъп_дата=2011-06-12| труд = Енциклопедия А-Я| цитат= Многогодишно полухрастовидно растение ... Отглежда се широко като едногодишен зеленчук }}</ref> Родина са му тропическите части на Америка.
'''Пиперът''' (''Capsicum annuum'') е многогодишно [[зеленчук]]ово [[растение]] от семейство [[картофови]], което се отглежда обикновено като едногодишно растение.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=1&article=4275626658&sectionID=1&sq=%D0%BF%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%80 | заглавие = ПИПЕР (Capsicum annum)| достъп_дата=2011-06-12| труд = Енциклопедия А-Я| цитат= Многогодишно полухрастовидно растение ... Отглежда се широко като едногодишен зеленчук }}</ref> Родина са му тропическите части на Америка.


Плодът на пипера се нарича по същия начин (пипер)<ref>Геров, Н. - Речник на българския език, Ч. 4, П., С., 1977, Български писател, с. 32.</ref> и представлява куха ягода (чушка, на [[латински език|лат.]] legumen). Среща се и "пиперка" <ref>Така в тълковния речник на българския език, издание на МАГ'77 от 1997 г.</ref>. В разговорния език пиперките по-често се наричат чушки (неточно, защото плод от вида чушка образуват също [[фасул]]ът, [[грах]]ът, [[бакла]]та и мн. др.). Видът и вкусът на пиперките зависи от сорта на растението. Съществуват стотици видове с различни размери, форма, вкус и цвят. Най-често формата е издължена или овална. На цвят съществуват червени, зелени, бели, жълти, оранжеви, бордо, виолетови и други сортове. Теглото на една пиперка може да е от 5 до 200 g.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=1&article=4275626658&sectionID=1&sq=%D0%BF%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%80 | заглавие = ПИПЕР (Capsicum annum) | достъп_дата = 2011-06-12 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = Енциклопедия А-Я | издател = | език = | цитат = 5-200 g }}</ref> [[люта чушка|Лютите чушки]] съдържат алкалоида [[капсаицин]]. На първо място са сред заленчуците по съдържание на [[витамин]] С - до 240 mg в 100 g.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=1&article=4275626658&sectionID=1&sq=%D0%BF%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%80 | заглавие = ПИПЕР (Capsicum annum) | достъп_дата = 2011-06-12 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = Енциклопедия А-Я | издател = | език = | цитат = Богат е с витамин С (до 240 mg%, най-много от всички зеленчуци) }}</ref>
Плодът на пипера се нарича по същия начин пипер<ref>Геров, Н. – Речник на българския език, Ч. 4, П., С., 1977, Български писател, с. 32.</ref> или пиперка.<ref>[http://ibl.bas.bg/rbe/?q=%D0%BF%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%80 Речник на българския език, БАН]</ref><ref>Тълковен речник на българския език, издание на МАГ'77 от 1997 г.</ref> Представлява куха ''ягода'' (чушка, на [[латински език|лат.]] legumen). . В разговорния език пиперките по-често се наричат чушки (неточно, защото плод от вида чушка образуват също [[фасул]]ът, [[грах]]ът, [[бакла]]та и мн. др.). Видът и вкусът на пиперките зависи от сорта на растението. Съществуват стотици видове с различни размери, форма, вкус и цвят. Най-често формата е издължена или овална. На цвят съществуват червени, зелени, бели, жълти, оранжеви, бордо, виолетови и други сортове. Теглото на една пиперка може да е от 5 до 200 g.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=1&article=4275626658&sectionID=1&sq=%D0%BF%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%80 | заглавие = ПИПЕР (Capsicum annum) | достъп_дата = 2011-06-12 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = Енциклопедия А-Я | издател = | език = | цитат = 5-200 g }}</ref> [[люта чушка|Лютите чушки]] съдържат алкалоида [[капсаицин]]. На първо място са сред заленчуците по съдържание на [[витамин]] С – до 240 mg в 100 g.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=1&article=4275626658&sectionID=1&sq=%D0%BF%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%80 | заглавие = ПИПЕР (Capsicum annum) | достъп_дата = 2011-06-12 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = Енциклопедия А-Я | издател = | език = | цитат = Богат е с витамин С (до 240 mg%, най-много от всички зеленчуци) }}</ref>


Плодовете на пипера са подходящи за готвене, [[салата|салати]], [[подправка|подправки]] (под формата на [[червен пипер]]), а някои видове - и за [[лекарство|лекарства]] или за декоративни цели.
Плодовете на пипера са подходящи за готвене, [[салата|салати]], [[подправка|подправки]] (под формата на [[червен пипер]]), а някои видове – и за [[лекарство|лекарства]] или за декоративни цели.


Интересно е, че най-разпространеният сорт сладък пипер в [[Русия]], камбата, е наричана там ''болгарский перец'' (български пипер).
Интересно е, че най-разпространеният сорт сладък пипер в [[Русия]], камбата, е наричана там ''болгарский перец'' (български пипер).

Версия от 08:47, 7 юни 2015

Вижте пояснителната страница за други значения на Пипер.

Пипер
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Картофоцветни (Solanales)
семейство:Картофови (Solanaceae)
триб:Capsiceae
род:Capsicum
вид:Пипер (C. annuum)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Пипер в Общомедия
[ редактиране ]
Чушки с разнообразни цветове
Червена камба

Пиперът (Capsicum annuum) е многогодишно зеленчуково растение от семейство картофови, което се отглежда обикновено като едногодишно растение.[2] Родина са му тропическите части на Америка.

Плодът на пипера се нарича по същия начин – пипер[3] или пиперка.[4][5] Представлява куха ягода (чушка, на лат. legumen). . В разговорния език пиперките по-често се наричат чушки (неточно, защото плод от вида чушка образуват също фасулът, грахът, баклата и мн. др.). Видът и вкусът на пиперките зависи от сорта на растението. Съществуват стотици видове с различни размери, форма, вкус и цвят. Най-често формата е издължена или овална. На цвят съществуват червени, зелени, бели, жълти, оранжеви, бордо, виолетови и други сортове. Теглото на една пиперка може да е от 5 до 200 g.[6] Лютите чушки съдържат алкалоида капсаицин. На първо място са сред заленчуците по съдържание на витамин С – до 240 mg в 100 g.[7]

Плодовете на пипера са подходящи за готвене, салати, подправки (под формата на червен пипер), а някои видове – и за лекарства или за декоративни цели.

Интересно е, че най-разпространеният сорт сладък пипер в Русия, камбата, е наричана там болгарский перец (български пипер).

Сортове

Някои по-разпространени в България сортове са:

Външни препратки

Бележки

  1. Capsicum annuum (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. ПИПЕР (Capsicum annum) // Енциклопедия А-Я. Посетен на 2011-06-12. Многогодишно полухрастовидно растение ... Отглежда се широко като едногодишен зеленчук
  3. Геров, Н. – Речник на българския език, Ч. 4, П., С., 1977, Български писател, с. 32.
  4. Речник на българския език, БАН
  5. Тълковен речник на българския език, издание на МАГ'77 от 1997 г.
  6. ПИПЕР (Capsicum annum) // Енциклопедия А-Я. Посетен на 2011-06-12. 5-200 g
  7. ПИПЕР (Capsicum annum) // Енциклопедия А-Я. Посетен на 2011-06-12. Богат е с витамин С (до 240 mg%, най-много от всички зеленчуци)

Източници

  • Енциклопедия А-Я, Издателство на БАН, С., 1974

Шаблон:Растение-мъниче