Банкнота: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
местя раздел от История на парите
Ред 6: Ред 6:
Повечето банкноти се изработват от тежка [[хартия]], а понякога и от [[лен]], [[памук]] или други [[текстил]]ни [[плат|тъкани]]. Някои страни произвеждат банкноти от [[пластмаса]].
Повечето банкноти се изработват от тежка [[хартия]], а понякога и от [[лен]], [[памук]] или други [[текстил]]ни [[плат|тъкани]]. Някои страни произвеждат банкноти от [[пластмаса]].


==Произход на думата==
В българския думата навлиза от немския: ''die Bankonote'', а там е дошла от английския: ''bank-note''.<ref>[http://ibl.bas.bg/rbe/?q=%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%B0 Речник на БАН: банкнота.]</ref> На английски ''note'' има и значение на „писмено (ръкописно или печатно) удостоверение за дълг и обещание за плащане“. Ето защо банкнотата е полица, издадена от банката, която полица удостоверява, че същата банка има задължение към приносителя на банкнотата (защото полицата на е поименна), и потвърждава готовността за плащане — на благороден метал. Такива например са били доларовите банкноти от времето на златнодоларовия стандарт, който е отменен през 1971 г.: паричната стойност от 1 американски долар се равнява от определено количество злато, което може да се получи срещу представяне на банкнотата, сиреч след предявяване на полицата.
== История ==
== История ==
Книжни пари се срещат за първи път в [[Китай]], а появата им се обяснява с необходимостта от по-гъвкаво платежно средство от тромавите медни монети. Въвеждането им става постепенно и трае от времето на късната династия [[Тан]] (618–907) до династия [[Сун]] (960–1279). При търговия на едро търговците започнали да издават записи на хартия, валидни в малък регионален обсег и за определен срок. През 10 век правителството на династия Сун употребява такива записи в търговията със сол, върху която притежава монопол. Правителството дава право на няколко магазина да издават банкноти, а през 12 век иззема това им право и започва самото то да произвежда държавни хартиени пари. Издадените банкноти били валидни само в малък район и за кратко време, едва в средата на 13 век започва стандартизирано печатане на книжни пари, приемани в национален мащаб. За това спомагат методите за [[печатане]] - вече разпространеният метод на [[ксилография|печат с дървени блокчета]] и след това печатът с подвижен набор. Към времето на пътешествието на [[Марко Поло]] европейците не знаели що е това книжни пари. На китайските книжни пари пишело „всички фалшификатори ще бъдат обезглавени” и наказанието действително се привеждало в изпълнение в случай на [[измама]]. Навлизането на книжните пари води и до първата [[инфлация]] през 1020 г.<ref>[http://stat.bnb.bg/Flash/bg/menu.htm%20 История на парите - мултимедийна презентация, БНБ]</ref>
Книжни пари се срещат за първи път в [[Китай]], а появата им се обяснява с необходимостта от по-гъвкаво платежно средство от тромавите медни монети. Въвеждането им става постепенно и трае от времето на късната династия [[Тан]] (618–907) до династия [[Сун]] (960–1279). При търговия на едро търговците започнали да издават записи на хартия, валидни в малък регионален обсег и за определен срок. През 10 век правителството на династия Сун употребява такива записи в търговията със сол, върху която притежава монопол. Правителството дава право на няколко магазина да издават банкноти, а през 12 век иззема това им право и започва самото то да произвежда държавни хартиени пари. Издадените банкноти били валидни само в малък район и за кратко време, едва в средата на 13 век започва стандартизирано печатане на книжни пари, приемани в национален мащаб. За това спомагат методите за [[печатане]] - вече разпространеният метод на [[ксилография|печат с дървени блокчета]] и след това печатът с подвижен набор. Към времето на пътешествието на [[Марко Поло]] европейците не знаели що е това книжни пари. На китайските книжни пари пишело „всички фалшификатори ще бъдат обезглавени” и наказанието действително се привеждало в изпълнение в случай на [[измама]]. Навлизането на книжните пари води и до първата [[инфлация]] през 1020 г.<ref>[http://stat.bnb.bg/Flash/bg/menu.htm%20 История на парите - мултимедийна презентация, БНБ]</ref>

Версия от 15:27, 7 юни 2015

Банкноти на различни страни

Банкнотата е книжен паричен знак, имащ определена парична стойност. Той се издава от емисионна банка. Тя е завършен израз и резултат от развитието на кредитните средства за обращение. Банкнотата е полица срещу банката, а не срещу частно лице, притежава качеството всеобща обръщаемост, точно заради това е самостоятелна вещна форма на разменната стойност на стоките.

Известно е, че за пръв път банкноти са били използвани в Китай през 7 век, но в Европа това става чак през 1660 г., когато Стокхолмс Банко издава първите банкноти. Употребата на установени парични стойности и печатани банкноти става популярна през 18 век.

Повечето банкноти се изработват от тежка хартия, а понякога и от лен, памук или други текстилни тъкани. Някои страни произвеждат банкноти от пластмаса.

Произход на думата

В българския думата навлиза от немския: die Bankonote, а там е дошла от английския: bank-note.[1] На английски note има и значение на „писмено (ръкописно или печатно) удостоверение за дълг и обещание за плащане“. Ето защо банкнотата е полица, издадена от банката, която полица удостоверява, че същата банка има задължение към приносителя на банкнотата (защото полицата на е поименна), и потвърждава готовността за плащане — на благороден метал. Такива например са били доларовите банкноти от времето на златнодоларовия стандарт, който е отменен през 1971 г.: паричната стойност от 1 американски долар се равнява от определено количество злато, което може да се получи срещу представяне на банкнотата, сиреч след предявяване на полицата.

История

Книжни пари се срещат за първи път в Китай, а появата им се обяснява с необходимостта от по-гъвкаво платежно средство от тромавите медни монети. Въвеждането им става постепенно и трае от времето на късната династия Тан (618–907) до династия Сун (960–1279). При търговия на едро търговците започнали да издават записи на хартия, валидни в малък регионален обсег и за определен срок. През 10 век правителството на династия Сун употребява такива записи в търговията със сол, върху която притежава монопол. Правителството дава право на няколко магазина да издават банкноти, а през 12 век иззема това им право и започва самото то да произвежда държавни хартиени пари. Издадените банкноти били валидни само в малък район и за кратко време, едва в средата на 13 век започва стандартизирано печатане на книжни пари, приемани в национален мащаб. За това спомагат методите за печатане - вече разпространеният метод на печат с дървени блокчета и след това печатът с подвижен набор. Към времето на пътешествието на Марко Поло европейците не знаели що е това книжни пари. На китайските книжни пари пишело „всички фалшификатори ще бъдат обезглавени” и наказанието действително се привеждало в изпълнение в случай на измама. Навлизането на книжните пари води и до първата инфлация през 1020 г.[2]

Jiaozi, от династията Сун, най-ранните книжни пари в света

Горе-долу по същото време (7-12 век) в средновековния ислямски свят се развива оживена пазарна икономика въз основа на разширяващото се обращение на стабилна валута с висока стойност (динарът). Мюсюлманските икономисти и търговци въвеждат за първи път и понятията за кредит [3] чекове, запис на заповед,[4] депозитна сметка, разплащателна сметка, заем, валутен курс, прехвърлянето на кредит и дълг,[5], както и финансова институция, която борави със заеми и депозити.[5]

В Европа при транспортиране на големи суми пари в брой на дълги разстояния възникват големи рискове и неудобства и търговците постепенно започват да използват менителници, отначало в средновековна Италия и графство Фландрия. В началото те са поименни, но скоро се трансформират в писмено нареждане за изплащане на сумата на приносителя. Тези менителници могат да се считат за предтечи на съвременните банкноти[6]. Наименованието идва от банковите документи ("nota di banco") и датира от 14 век; в началото то удостоверява правото на собственика им да получи срещу тях благороден метал (обикновено злато или сребро), предварително депозирано при банкера под формата на текуща сметка. През 14 век менителницата се използва вече из цяла Европа, а също така и в търговските представителства на италианските градове-държави извън Европа. Първите банкноти са въведени в редовна употреба през 1661 г. в Швеция, където имало изобилие от мед и затова тя имала ниска стойност, което пък водело до извънредно голям и непрактичен размер на монетите (няколко килограма).

Предимствата на книжните пари пред монетите са многобройни: намалява се рискът от транспортиране на злато и сребро, улеснява се отпускането на заеми и начисляването на лихва, тъй като обезпечаващите банкнотите благородни метали не напускат трезора на отпускащия заема, докато не бъдат изискани, става възможно да се продават дялове в дружества. Но има и недостатъци: тъй като банкнотата няма своя собствена стойност, нищо не може да спре отпечатването на прекалено голям брой без оглед на наличното обезпечение. При наличие на увеличен прилив на банкноти се получава инфлационен натиск, констатиран през 18 век от Дейвид Хюм. Тези хартиени пари често водели до инфлационни „балони“, които се спуквали, когато хората започвали да си искат обезпечението. Печатането на хартиени пари е характерно и за времената на война и финансирането на военни действия, включително за поддържането на постоянна армия. По тези причини към книжните пари има смесено отношение.

Източници

  1. Речник на БАН: банкнота.
  2. История на парите - мултимедийна презентация, БНБ
  3. Шаблон:Икона en Banaji, Jairus. Islam, the Mediterranean and the Rise of Capitalism // Historical Materialism 15 (1). Brill Publishers, 2007. DOI:10.1163/156920607X171591. OCLC 440360743. с. 47–74. Посетен на August 28, 2010.
  4. Шаблон:Икона en Lopez, Robert Sabatino, Raymond, Irving Woodworth, Constable, Olivia Remie. Medieval trade in the Mediterranean world: Illustrative documents. New York, Columbia University Press, 2001, [1955]. ISBN 0-231-12357-4. OCLC 466877309.
  5. а б Шаблон:Икона en Labib, Subhi Y. Capitalism in Medieval Islam // The Journal of Economic History 29 (1). Wilmington, DE, Economic History Association, March 1969. OCLC 478662641. с. 79–86.
  6. De Geschiedenis van het Geld (the History of Money), 1992, Teleac, page 96

Вижте още

Външни препратки