Ерих Мария Ремарк: Разлика между версии

Ерих Мария Ремарк
Erich Maria Remarque
	Ерих Мария Ремарк Erich Maria Remarque
	Ерих Мария Ремарк в Давос (1929)
Роден	22 юни 1898 г. Оснабрюк, Германска империя
Починал	25 септември 1970 г. (на 72 г.) Локарно, Швейцария
Професия	писател, библиотекар, журналист
Националност	Германия; САЩ (от 1947)
Съпруга	Илзе Юта Замбона (1925-1930 и 1938-1957); Полет Годар (1958-1970)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Ерих Мария Ремарк в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 08:57, 9 юни 2015

Ерих Мария Ремарк (Шаблон:Lang-de) германски писател, един от най-известните автори на антивоенни романи.

Биография

Ранни години

Ремарк е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, северна Германия, в работническо семейство и е кръстен Ерих Паул Ремарк (в литературната си дейност използва псевдонима Ерих Мария Ремарк — Мария е фамилното име на майка му). Първите си литературни опити прави още шестнадесетгодишен - пише няколко есета, стихотворения и началото на роман, бъдещият „Мансардата на бляновете“ („Die Traumbude“).

В разгара на Първата световна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 година е изпратен на Западния фронт в района на Ам Лангле във Френска Фландрия в състава на Втора гвардейска резервна дивизия, а на 26 юни е прехвърлен в Западна Фландрия в района на Торхаут и Хаутхьолст. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крак, дясната ръка и врата и е прехвърлен във военна болница в Германия, където остава до края на войната.

След края на Първата световна война Ремарк довършва обучението си за учител и от 1 август 1919 година е начален учител в Лоне, от май 1920 година — в Клайн Берсен, а от август същата година — в Нане, днес част от Оснабрюк. По това време завършва романа „Мансардата на бляновете“, който е публикуван през 1920 година. Сред причините по-късно Ремарк да започне да използва средното име Мария и да промени изписването на фамилията си от Remark на Remarque е желанието му да се разграничи от „Мансардата на бляновете“.^[1] През ноември 1920 година напуска училището в Нане, слагайки край на учителската си кариера.

През следващите години Ерих Мария Ремарк сменя множество различни професии — библиотекар, търговец, журналист и редактор. Първата му платена работа, свързана с писане, е на автор на технически текстове за производителя на автомобилни гуми „Континентал“.^[2] Като редактор на хановерския рекламен вестник "Ехо континентал" Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, България, Турция.

„На Западния фронт нищо ново“

През 1927 година Ремарк подновява литературната си дейност с романа „Спирка на хоризонта“ („Station am Horizont“), който публикува в подлистници в спортното списание „Шпорт им Билд“, за което работи. Той е публикуван като отделна книга едва през 1998 година.

За няколко седмици през 1927 година Ремарк създава романа, който ще му донесе световна слава - „На Западния фронт нищо ново“ („Im Westen nichts Neues“), но му отнема време, за да намери издател за книгата.^[3] Романът е публикуван през 1929 година и разказва за жестокостите на Първата световна война през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български — с три издания), а през 1930 година е филмиран в Съединените щати. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда.

В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна — националистическите кръгове го обвиняват в „литературно предателство към войника от Световната война“. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - „Обратният път“ (1931, „Der Weg zurück“). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се установява в Швейцария, купувайки къща в Порто Ронко.

В изгнание

През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих.

Последни години

В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват "Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1946), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и посмъртно публикувания "Сенки в рая" (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като "майстор на лирическия натурализъм". Книгите му са преведени на 58 езика.

В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полѐт Годар - бивша съпруга на Чарли Чаплин.

В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк".

Библиография

Мансардата на бляновете (1920)

(Die Traumbude)

Спирка на хоризонта (1927/28)

(Station am Horizont)

На Западния фронт нищо ново (1928/29)

(Im Westen nichts Neues)

Обратният път (1931)

(Der Weg zurück)

Трима другари (1936/37)

(Drei Kameraden)

Обичай ближния си (1939/41)

(Liebe Deinen Nächsten)

Триумфалната арка (1946)

(Arc de Triomphe)

Искрица живот (1952)

(Der Funke Leben)

Време да се живее и време да се мре (1954)

(Zeit zu leben und Zeit zu sterben)

Черният обелиск (1956)

(Der schwarze Obelisk)

Живот назаем/Небето няма любимци (1959/61)

(Geborgtes Leben/Der Himmel kennt keine Günstlinge)

Нощ в Лисабон (1961/62)

(Die Nacht von Lissabon)

Обетована земя (1970)

(Das gelobte Land)

Сенки в рая (1971)

(Schatten im Paradies)

Бележки

↑ Murdoch 1996, с. 201.
↑ Borgeson 1969, с. 26 – 30.
↑ Robertson 2009.

Цитирани източници

Borgeson, Griffith. Exactly as it happened... // Motor 3506. 30 August 1969. p. 26–30. (на английски)
Murdoch, Brian. Afterword // Remarque, Erich Maria. All Quiet on the Western Front. London, Vintage Books, 1996. ISBN 978-0-09-953281-1. (на английски)
Robertson, William. Erich Remarque // remarque.org. remarque.org, 2009. Посетен на 2009-06-25. (на английски)

Външни препратки

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Ерих Мария Ремарк.

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Ерих Мария Ремарк.

[Murdoch1996201-1] Murdoch 1996, с. 201.

[Borgeson196926&#32;–&#32;30-2] Borgeson 1969, с. 26 – 30.

[Robertson2009-3] Robertson 2009.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 111: / Ред 111: @@
 * {{de икона}} [http://www.grin.com/e-book/152104/das-symbol-der-ewigkeit-ist-der-kreis Eine Untersuchung der Motive und der Frauenfiguren in den Romanen von Erich Maria Remarque]
 * {{en икона}} [http://www.imdb.com/name/nm0718871/ Филми по произведения и с участието на Ерих Мария Ремарк]
+* [http://primo.nalis.bg/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl%2828101403UI1%29=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1433840246815&srt=rank&vl%2812610808UI0%29=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl%28freeText0%29=%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%85+%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA&fn=search&vid=NALIS_VIEW Ерих Мария Ремарк в българските библиотеки чрез Своден каталог НАБИС]
 {{DEFAULTSORT:Ремарк, Ерих Мария}}