Волтер

Волтер Voltaire
Портрет на Волтер от 1718 г.
Псевдоним	Волтер
Роден	Франсоа-Мари Аруе 21 ноември 1694 г. Париж, Франция
Починал	30 май 1778 г. Париж, Франция
Професия	писател, философ
Националност	Франция
Философия
Школа	Просвещение
Текстове	„Кандид“, „Задиг“
Повлиян	Джон Лок, Исак Нютон
Повлиял	Виктор Юго, Маркиз дьо Сад, Фридрих Ницше, Карл Маркс, Жан-Пол Сартр
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Волтер в Общомедия

Франсоа-Мари Аруе (Шаблон:Lang-fr), известен повече под псевдонима си Волтѐр (Шаблон:Lang-fr), е френски писател и философ, един от символите на епохата на Просвещението. Превърнал се в европейска знаменитост още приживе и ползващ се с голямо влияние сред европейския интелектуален елит на епохата, той е един от прототипите на интелектуалеца, отдаден на служба на истината, справедливостта и свободата на мисълта.

Водеща фигура на ранния либерализъм, Волтер е запомнен със своята непрестанна борба срещу религиозния фанатизъм и в подкрепа на прогреса и толерантността. В същото време той има деистични възгледи, а идеалът му за държавно управление представлява умерена и либерална монархия, просвещавана от „философите“. Той се ангажира лично със защитата на жертви на религиозната нетолерантност и произвола, привличайки вниманието на европейското обществено мнение към няколко такива случая, като тези с Жан Калас, Пиер-Пол Сирван, Жан-Франсоа дьо ла Бар, Томас Артур дьо Лали-Толендал.

От внушителното литературно наследство на Волтер днес най-популярни са неговите прозаични текстове — разказите и романите („Кандид или Оптимизъм“ остава най-известното му произведение), „Философски писма“, „Философски речник“ и обширната му кореспонденция. Пиесите, епичната поезия и историческите съчинения, които го превръщат в един от най-известните френски писатели на 18 век, днес са загубили значението си. Репутацията на Волтер се дължи до голяма степен и на неговия стил, елегантен и прецизен, а често и изпълнен с хаплива ирония.

През целия си живот Волтер се стреми към близостта на високопоставените и блясъка на кралските дворове и не прикрива своето презрение към народа, но от друга страна не успява да избегне преследванията на властите, като прекарва известно време в затвора и дълги години в изгнание извън Париж и дори в чужбина. Волтер е любител на лукса и удоволствията на масата и добрия разговор, който смята, наред с театъра, за една от най-извисените форми на обществения живот. Отделящ внимание на материалното си състояние, което е гаранция за неговата свобода и независимост, той натрупва значително състояние в резултат на спекулативни операции и прекарва последните години от живота си в собствено имение, в което поддържа малък двор.

По време на Френската революция Волтер, наред със своя съперник Жан-Жак Русо, е смятан за един от нейните главни предшественици и през 1791 година става вторият човек след граф дьо Мирабо, погребан в парижкия Пантеон. През 19 век името му отново е в центъра на споровете между привърженици и противници на светската държава и общественото образование, но след утвърждаването на Третата република Волтер се смята за един от безспорните авторитети във френската културна история.

Биография

Семейство и ранни години

Обикновено се приема, че Франсоа-Мари Аруе е роден на 21 ноември 1694 година в Париж, макар че според самия него това е станало на 19 или 20 февруари в Шатьоне Малабри, а кръщаването му на 22 ноември е забавено, поради малките шансове да оживее. Той е най-малкото от трите достигнали до зряла възраст деца на Франсоа Аруе (1650-1722) и Мари-Маргьорит д'Омар (ок. 1660-1701). В зряла възраст Волтер оспорва и бащинството на Франсоа Аруе, твърдейки, че в действителност е син на благородника Рошбрюн.

Семейството Аруе произлиза от северната част на Поату, като дядото на Волтер се премества в Париж през 1625 година и развива успешна търговия с платове. Той забогатява достатъчно, за да купи през 1675 година за сина си, бащата на Волтер, поста на нотариус при съда в Гран Шатле и свързаната с него благородническа титла. Бащата, Франсоа Аруе, е пестелив и работлив, създава си солидни връзки и успява да увеличи още повече семейното състояние. Жени се за Мари-Маргьорит д'Омар, дъщеря на съдебен чиновник в Парижкия парламент. През 1696 година успява да препродаде поста си, заменяйки го с назначение за кралски съветник, работещ в Сметната палата.

Братът на Волтер, Арман Аруе (1685-1745) е адвокат в Парламента, католик-пуритан и упорит янсенист. В края на живота си Франсоа Аруе пише: „Имам за синове двама глупаци — единият в проза, другият в стихове“. Арман Аруе умира без да се ожени и Волтер наследява цялото му имущество. Сестра му, Мари Аруе (?-1726), е единственият член на семейството, към който Волтер е привързан. Тя се омъжва за чиновник от Сметната палата и има две дъщери, едната от които, Мари Луиз Миньо, по-късно играе важна роля в живота на Волтер.

Франсоа Аруе се опитва да даде на малкия си син интелектуално образование на висотата на заложбите, които той показва от най-ранна възраст. Десетгодишен, Франсоа-Мари Аруе постъпва в йезуитския колеж „Луи льо Гран“, най-престижното и скъпо училище в Париж. Йезуитите преподават латински и гръцки език и реторика, но основната им цел е да възпитават светски хора, запознавайки ги с обществените изкуства — важно място в живота на колежа заемат ораторските съревнования, пледоариите, поетичните конкурси и театъра. Блестящ ученик, станал бързо известен с лекотата, с която съчинява стихове, в колежа Аруе свиква да се харесва и да говори като с равни с представителите на елита. Там той установява запазили се до края на живота им приятелски отношения с хора, като бъдещите министри, братята Рьоне Луи дьо Воайе дьо Полми д'Аржансон и Марк-Пиер дьо Воайе дьо Полми д'Аржансон, и бъдещия маршал Луи Франсоа Арман дьо Винеро дю Плеси.

Заради някои епиграми, в които осмивал регента и дъщеря му, през 1717 г. той бил хвърлен в Бастилията, където лежал единадесет месеца. Там той завършва трагедията "Едип", която подписва за първи път с псевдонима Волтер, който остава до края на живота му.

Първи успехи и изгнание в Англия

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Няколко години по-късно, през 1725 г. Волтер отново попада в затвора, заради едно спречкване с някакъв аристократ на име дьо Роган, който от своя страна наредил на слугите си да набият с тояги Волтер.

След излизането от Бастилията Волтер е изгонен от Франция. От 1726 г. до 1729 г. живее като емигрант в Англия. В английската столица той има възможност да се запознае с произведенията на английските философи Бейкън, Болинброк, Джон Лок и др., с математическото учение на Нютон и др. Своите наблюдения от Англия Волтер е изложил в книгата си "Писма за Англия", която отпечатва тайно след завръщането си във Франция.

В замъка Сире

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Установява се в замъка на приятелката си маркиза дьо Шатле в Сире. Маркизата го предпазвала от непредпазливи действия, които биха му нанесли вреда и неприятности. В Сире Волтер живее до смъртта на маркиза Шатле през 1743 г., като междувременно за по-кратко или по-дълго време живял в Холандия, Брюксел, Лотарингия, Париж, Берлин. През този период от живота си Волтер оформя своите философско-политически възгледи и създава голяма част от произведенията си в областта на философията, историята, създава и някои от своите забележителни трагедии.

В пруския и френския кралски двор

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Следващите три години Волтер живее в Потсдам, в резиденцията на пруския крал Фридрих II. След като напуснал Прусия Волтер живее известно време ту в Лотарингия, ту в Елзас, ту в Швейцария.

В Женева

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Във Ферне и Париж

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Към 1760 г. се установява в малкото селце Ферне на границата между Франция и Швейцария. Там си купува замък, който става място за срещи на философи, поети и знаменитости от цяла Европа.

Паметно в историята на 18 век ще остане участието на Волтер в делото "Жан Калас". През 1762 г. в Тулуза местните йезуити осъждат на жестока смърт търговеца Жан Калас — протестант, под лъжливото обвинение, че удушил и после обесил собствения си син, защото искал да се прехвърли от бащината си вяра към католицизма. Волтер по неоспорим начин, след като проучил материалите по делото, доказал, че синът се е самообесил или поради умствено разстройство, или защото проиграл на карти значителна сума пари. Тулузките йезуити обаче използвали тази семейна драма, за да разгорят ненавист срещу протестантите и успели. При грубо нарушение на закона, при липса на сериозни доказателства Калас бил осъден на страшна смърт — да бъде разчекнат, а след това изгорен. С гняв и възмущение Волтер пише: "И това става в наше време!". Волтер пише писма, статии, публицистични трактати, обръща се с писмо до парламентарния съд и до краля, докато най-накрая парижкият съд ревизира делото и посмъртно оправдава Жан Калас. Това било тържество на правдата, символ на която бил Волтер, и страшен удар срещу църквата.

Къщата в Париж, в която Волтер е починал

През фернейския период от живота си Волтер не е имал достъп в две столици: в Париж го мразел Луи XV, а в Женева - калвинистите. След смъртта на Луи XV през 1774 г. Волтер решава да посети родния си град. Никой коронован владетел не е бил така посрещан, както парижани са посрещнали своя велик съгражданин. Академията го избрала за свой директор. Умира на 30 май 1778 г. Парижкият архиепископ и енорийският свещеник отказали да дадат разрешение за погребение. Повторила се срамната комедия от преди сто години с погребението на Молиер. Волтеровият племенник абат Миньо през нощта тайно пренася тленните му останки в абатството Селиер в Шампания, където служел. През 1791 г. по решение на Националното събрание, при стичане на многохиляден народ тленните останки на Волтер били пренесени в Пантеона в Париж.

Литературното наследство на Волтер е голямо и разнообразно. Той е философ, учен, историк, поет (пише лирични произведения, сатири, поеми), романист, драматург и публицист.

Частична библиография

• Философски речник
• Основи на Нютоновата философия
• Трактат за метафизиката
• Философът-невежа
• Философски писма
• История на Карл XII
• Векът на Луи XIV
• Опит за нравите и духа на народите
• Едип, трагедия
• Брут, трагедия
• Смъртта на Цезар, трагедия
• Алзира, трагедия
• Мохамед-пророкът, или фанатизъм, трагедия
• Ирина (трагедия)Ирина, трагедия
• Хенриада, поема
• Орлеанската дева, поема
• Задиг или Съдба, повест
• Кандид, или Оптимизъм, повест (1759)
• Простодушният, повест (1767)
• Видение на Бабук, повест

Външни връзки

• Волтер в българските библиотеки чрез Своден каталог НАБИС