В средното си течение Дия е дълбока врязана в планинския релеф, като височината на бреговете ѝ достига 100 м. Такъв ландшафтен профил способства изграждането на многочислени [[средновековие|средновековни]] [[Замък|замъци и крепости]]. В по-късно време реката е използвана за по-мащабни стопнаски цели и по поречието ѝ са изградени [[язовир]]и и водохранилища.
В средното си течение Дия е дълбока врязана в планинския релеф, като височината на бреговете ѝ достига 100 м. Такъв ландшафтен профил способства изграждането на многочислени [[средновековие|средновековни]] [[Замък|замъци и крепости]]. В по-късно време реката е използвана за по-мащабни стопнаски цели и по поречието ѝ са изградени [[язовир]]и и водохранилища.
Глубокая долина рекиявляется«сердцем»национальныхпарков [[Тайяталь]] в Австрии и [[Подийи]] в Чехии.
Дълбоката долина на реката се явява "сърце" на националните паркове [[Тайятал]] в Австрия и [[Подийи]] в Чехия.
Дие (Тайя; Шаблон:Lang-cs, Шаблон:Lang-de[1]) — река в Централна Европа, десен приток на Морава. Образува се при град Раабс-ан-дер-Тайя след сливането на Австрийска (Немска) Дия и Моравска Дия. Дължината ѝ след тази точка достига 235,4 км, което я прави най-дългия приток на Морава.
Названието на реката произхожда от илирийски, където Дуяс означава «кипяща река»[2].
В средното си течение Дия е дълбока врязана в планинския релеф, като височината на бреговете ѝ достига 100 м. Такъв ландшафтен профил способства изграждането на многочислени средновековнизамъци и крепости. В по-късно време реката е използвана за по-мащабни стопнаски цели и по поречието ѝ са изградени язовири и водохранилища.
Дълбоката долина на реката се явява "сърце" на националните паркове Тайятал в Австрия и Подийи в Чехия.
↑Heinz Wiesbauer und Manuel Denner: Feuchtgebiete - Natur- und Kulturgeschichte der Weinviertler Gewässer, Wien 2013 (herausgegeben vom Bundesministerium für Land- und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft und dem Amt der niederösterreichischen Landesregierung, Abteilung Gewässerbau)
↑Wenzel Carl Wolfgang Blumenbac: Neueste Landeskunde von Oesterreich unter der Ens, Band 1. Carl Reichard's Verlag, Güns 1834, S. 106