Арсений Тарковски: Разлика между версии
Редакция без резюме |
смяна на шаблон, + Нормативен контрол, + линк, + Категория:Починали в Москва, + картинка |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{писател |
|||
{{Инфокаре личност |
|||
| |
| име = Арсений Тарковски |
||
| |
| снимка = Арсений Тарковский.jpg |
||
| размер = |
|||
| име-оригинал = |
|||
| описание |
| описание = |
||
⚫ | |||
| портрет = Арсений Тарковский.jpg |
|||
| място на раждане = [[Елизаветград]], [[Руска империя]] |
|||
| портрет-px = |
|||
| място на смърт = [[Москва]], [[СССР]] |
|||
| портрет-текст = |
|||
| работил = |
|||
| уебсайт = |
|||
⚫ | |||
| пол = м |
|||
| период = |
|||
| рождено-име = |
|||
| жанрове = [[стихотворение]] |
|||
| други-имена = |
|||
⚫ | |||
| роден-ден = 25 |
|||
| направление = |
|||
| роден-месец = юни |
|||
| дебют = |
|||
| роден-година = 1907 |
|||
| известни творби = |
|||
| роден-място = Елизаветград |
|||
⚫ | |||
| роден-регион = |
|||
⚫ | |||
| роден-държава = Русия |
|||
| повлиян-показване = |
|||
| починал-ден = 27 |
|||
⚫ | |||
| починал-месец = май |
|||
| повлиял-показване = |
|||
| починал-година = 1989 |
|||
| брак = |
|||
| починал-място = Москва |
|||
⚫ | |||
| починал-регион = |
|||
⚫ | |||
| починал-държава = Съюз на съветските социалистически републики |
|||
| сайт = |
|||
| починал-от = |
|||
| погребан-в = |
|||
| живял-в = |
|||
| професия = |
|||
⚫ | |||
| етнос = |
|||
| религия = |
|||
⚫ | |||
| подпис-px = |
|||
| баща = |
|||
| майка = |
|||
| бракове = |
|||
⚫ | |||
| актуално-към = |
|||
| вложки = {{Инфовложка поет |
|||
⚫ | |||
| творил-от = |
|||
| творил-до = |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
| известен-с = |
|||
⚫ | |||
| жанрове = |
|||
| стилове = |
|||
⚫ | |||
}} |
|||
}} |
}} |
||
'''Арсений Александрович Тарковски''' (на [[руски]] ''Арсе́ний Алекса́ндрович Тарко́вский'') е руски [[поет]] и [[преводач]] от източни езици. |
'''Арсений Александрович Тарковски''' (на [[руски]] ''Арсе́ний Алекса́ндрович Тарко́вский'') е руски [[поет]] и [[преводач]] от източни езици. |
||
Ред 55: | Ред 31: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Арсений Тарковски е роден на [[25 юни]] [[1907]] година в [[Елизаветград]] (по-късно [[Кировоград]]), [[Украйна]], в дворянско семейство. Майка му е учителка, а баща му е стар народоволец, който знае 7 чужди и 2 древни езика. Преди революцията Елизаветград е уникален културен център. Там гастролират великият композитор и пианист [[Ференц Лист]], [[Фьодор Шаляпин]], поетите [[Фьодор Сологуб]], [[Андрей Бели]], [[Игор Северянин]]. Интелектуалната семейна среда и богатият културен живот определят още в ранна възраст любовта към поезията, музиката и театъра, широтата и дълбочината на мирогледа на бъдещия поет. Той боготвори украинския философ от 18 век [[Григорий Сковорода]], почитта към когото дължи на баща си Александър Кирилович и неговия приятел доктор Афанасий Михалевич, който го посвещава в творчеството му. Детството и юношеството на Тарковски преминават в тежко за страната време, което също оставя траен отпечатък в съзнанието му. |
Арсений Тарковски е роден на [[25 юни]] [[1907]] година в [[Елизаветград]] (по-късно [[Кировоград]]), [[Украйна]], в дворянско семейство. Майка му е учителка, а баща му е стар народоволец, който знае 7 чужди и 2 древни езика. Преди революцията Елизаветград е уникален културен център. Там гастролират великият композитор и пианист [[Ференц Лист]], [[Фьодор Шаляпин]], поетите [[Фьодор Сологуб]], [[Андрей Бели]], [[Игор Северянин]]. Интелектуалната семейна среда и богатият културен живот определят още в ранна възраст любовта към поезията, музиката и театъра, широтата и дълбочината на мирогледа на бъдещия поет. Той боготвори украинския философ от 18 век [[Григорий Сковорода]], почитта към когото дължи на баща си Александър Кирилович и неговия приятел доктор Афанасий Михалевич, който го посвещава в творчеството му. Детството и юношеството на Тарковски преминават в тежко за страната време, което също оставя траен отпечатък в съзнанието му. |
||
През [[1923]] г. заминава за [[Москва]], през [[1924]] г. вече сътрудничи на вестник '' |
През [[1923]] г. заминава за [[Москва]], през [[1924]] г. вече сътрудничи на вестник ''„Гудок“'', в който води рубрика със стихотворни фейлетони. В редакцията работят такива известни писатели като [[Михаил Булгаков]], [[Юрий Олеша]], [[Иля Илф и Евгений Петров]], [[Валентин Катаев]]. По това време се запознава с [[Осип Манделщам]], а по-късно и с [[Марина Цветаева]], която наскоро се е завърнала от емиграция. През [[1924]] г. кандидатства в Брюсовския институт за художествено слово, който обаче е закрит след смъртта на Брюсов. През [[1925]] г. постъпва във Висшите държавни литературни курсове, които завършва през [[1929]] г. Пише стихове, които публикува в студентски сборник през 1926 г. |
||
От [[1932]] г. започва активно да се занимава с превод, като особено внимание отделя на класическата поезия на Изтока. На него руската култура дължи едни от най-хубавите стихотворни преводи от туркменски, арменски, грузински и арабски езици. |
От [[1932]] г. започва активно да се занимава с превод, като особено внимание отделя на класическата поезия на Изтока. На него руската култура дължи едни от най-хубавите стихотворни преводи от туркменски, арменски, грузински и арабски езици. |
||
През [[1941]] г. заминава като доброволец на фронта и воюва до декември [[1943]] г., когато е тежко ранен и единият му крак е ампутиран. От [[Отечествена война|Отечествената война]] кореспондентът на вестник '' |
През [[1941]] г. заминава като доброволец на фронта и воюва до декември [[1943]] г., когато е тежко ранен и единият му крак е ампутиран. От [[Отечествена война|Отечествената война]] кореспондентът на вестник ''„Бойна тревога“'' гвардейски капитан Арсений Тарковски се завръща без един крак и с много написани стихове. |
||
== Творчество == |
== Творчество == |
||
⚫ | След края на войната той подготвя първата си поетична книга за печат, но през ''1946'' г. тя е ''„заклана“'' по думите на самия поет. Книпович пише в рецензията си: ''„Много талантливият поет Тарковски принадлежи към този черен пантеон, към който се числят току-що репресираният поет Манделщам, разстреляният белогвардеец Гумильов (макар той никога да не е бил белогвардеец), А.Т.Ахматова, за която току-що имаше постановление, и Ходасевич.“'' |
||
⚫ | Едва на 55 години той вижда първата си издадена книга ''„Преди снега“'' ([[1962]]).В кратката анотация към стихосбирката се казва: „''Арсений Тарковски, широко известен преводач, се представя в книгата „Преди снега“ като оригинален поет. В книгата са събрани стихове от няколко десетилетия, тя е резултат на сериозна работа, благодарение на която пред нас се разкрива сложният свят... на мисли, чувства и спомени на съвременника.“'' |
||
⚫ | След края на войната той подготвя първата си поетична книга за печат, но през ''1946'' г. тя е '' |
||
⚫ | [[Анна Ахматова]] оценява високо стихосбирката, нарича я ''„скъпоценен подарък за съвременния читател“''. Почти по същото време на екран излиза филмът на [[Андрей Тарковски]] „[[Иваново детство]]“, в който бащата на кинорежисьора чете сам свои стихове. Творбите на Арсений Тарковски звучат и в други филми на сина му като „[[Сталкер]]“ и „[[Огледало]]“, в който звучи едно от най-одухотворените му послания „Първи срещи“, завършващо с пронизващите стихове: ''„Когато ни преследваше съдбата, тъй както някой луд с бръснач в ръка“.'' |
||
⚫ | Едва на 55 години той вижда първата си издадена книга '' |
||
[[File:Переделкино могила Арсения Тарковского.jpg|мини|вдясно|Гробът на Тарковски в Переделкино]] |
|||
⚫ | [[Анна Ахматова]] оценява високо стихосбирката, нарича я '' |
||
⚫ | Дори и след като е „разрешено“ да го печатат, той продължава да бъде упорито премълчаван като автор и да е представян от официалната критика като талантлив преводач, но не и като поет с огромно значение. От 1962 г. до смъртта му (27.05.1989) излизат: „На Земята – земното“ (1966), „Вестител“ (1969), „Стихотворения“ (1974), „Зимен ден“ (1980), и „Избрано“ (1982), „Стихове от различни години“ (1983), „Звезди над Арагаци“ (1988). Последната книга на поета е „От младостта до старостта“(1989), за която „най-накрая“ (посмъртно, в годината на кончината си) е удостоен с Държавна награда… |
||
⚫ | В предговора си към книгата му „Стихотворения“ Маргарита Алигер пише: „''Да се говори за стихове e въобще трудно, а за прекрасни стихове – двойно по-трудно. Възприемаш ги с чувствата си като музика, (а нима е леко да се разкаже за нея? Но ако все пак заставиш себе си да се освободиш от магията на поезията и да се вгледаш в поезията на Тарковски, ще стане очевидно неговото изкуство да възвръща на думите истинската им стойност и тежест, умението му внимателно да вгражда в своя речник нова дума или ново понятие, които озаряват изведнъж с нова светлина цялото стихотворение.“'' |
||
⚫ | Дори и след като е |
||
⚫ | |||
⚫ | В предговора си към книгата му |
||
⚫ | |||
== Поезия == |
== Поезия == |
||
Ред 95: | Ред 70: | ||
* {{ru икона}} [https://archive.is/20121222052101/a88.narod.ru/ars00.htm Музей на Арсений Тарковски в интернет] |
* {{ru икона}} [https://archive.is/20121222052101/a88.narod.ru/ars00.htm Музей на Арсений Тарковски в интернет] |
||
* {{ru икона}} [http://www.litera.ru/stixiya/authors/tarkovskij/all.html Стихотворенията на Арсений Тарковски на руски език] |
* {{ru икона}} [http://www.litera.ru/stixiya/authors/tarkovskij/all.html Стихотворенията на Арсений Тарковски на руски език] |
||
* {{bg икона}} [http://zhekov.pero-publishing.com/index.php?option=content&task=view&id=16 Стихотворенията на Арсений Тарковски на български език в превод на Св.Жеков] |
* {{bg икона}} [http://zhekov.pero-publishing.com/index.php?option=content&task=view&id=16 Стихотворенията на Арсений Тарковски на български език в превод на Св. Жеков] |
||
* {{Моята библиотека автор|arsenij-tarkovski|Арсений Тарковски}} |
|||
{{Нормативен контрол}} |
|||
{{СОРТКАТ:Тарковски, Арсений}} |
{{СОРТКАТ:Тарковски, Арсений}} |
||
Ред 101: | Ред 79: | ||
[[Категория:Преводачи от арабски език]] |
[[Категория:Преводачи от арабски език]] |
||
[[Категория:Личности (Кировоград)]] |
[[Категория:Личности (Кировоград)]] |
||
[[Категория:Починали в Москва]] |
Версия от 21:05, 14 юни 2015
Арсений Тарковски | |
Псевдоним | Тарас Подкова |
---|---|
Роден | 12 юни 1907 г. (стар стил) |
Починал | 27 май 1989 г. |
Националност | Русия |
Жанр | стихотворение |
Арсений Тарковски в Общомедия |
Арсений Александрович Тарковски (на руски Арсе́ний Алекса́ндрович Тарко́вский) е руски поет и преводач от източни езици.
Баща на режисьора Андрей Тарковски, в чиито филми често присъства поезията на Арсений Александрович.
Биография
Арсений Тарковски е роден на 25 юни 1907 година в Елизаветград (по-късно Кировоград), Украйна, в дворянско семейство. Майка му е учителка, а баща му е стар народоволец, който знае 7 чужди и 2 древни езика. Преди революцията Елизаветград е уникален културен център. Там гастролират великият композитор и пианист Ференц Лист, Фьодор Шаляпин, поетите Фьодор Сологуб, Андрей Бели, Игор Северянин. Интелектуалната семейна среда и богатият културен живот определят още в ранна възраст любовта към поезията, музиката и театъра, широтата и дълбочината на мирогледа на бъдещия поет. Той боготвори украинския философ от 18 век Григорий Сковорода, почитта към когото дължи на баща си Александър Кирилович и неговия приятел доктор Афанасий Михалевич, който го посвещава в творчеството му. Детството и юношеството на Тарковски преминават в тежко за страната време, което също оставя траен отпечатък в съзнанието му.
През 1923 г. заминава за Москва, през 1924 г. вече сътрудничи на вестник „Гудок“, в който води рубрика със стихотворни фейлетони. В редакцията работят такива известни писатели като Михаил Булгаков, Юрий Олеша, Иля Илф и Евгений Петров, Валентин Катаев. По това време се запознава с Осип Манделщам, а по-късно и с Марина Цветаева, която наскоро се е завърнала от емиграция. През 1924 г. кандидатства в Брюсовския институт за художествено слово, който обаче е закрит след смъртта на Брюсов. През 1925 г. постъпва във Висшите държавни литературни курсове, които завършва през 1929 г. Пише стихове, които публикува в студентски сборник през 1926 г.
От 1932 г. започва активно да се занимава с превод, като особено внимание отделя на класическата поезия на Изтока. На него руската култура дължи едни от най-хубавите стихотворни преводи от туркменски, арменски, грузински и арабски езици.
През 1941 г. заминава като доброволец на фронта и воюва до декември 1943 г., когато е тежко ранен и единият му крак е ампутиран. От Отечествената война кореспондентът на вестник „Бойна тревога“ гвардейски капитан Арсений Тарковски се завръща без един крак и с много написани стихове.
Творчество
След края на войната той подготвя първата си поетична книга за печат, но през 1946 г. тя е „заклана“ по думите на самия поет. Книпович пише в рецензията си: „Много талантливият поет Тарковски принадлежи към този черен пантеон, към който се числят току-що репресираният поет Манделщам, разстреляният белогвардеец Гумильов (макар той никога да не е бил белогвардеец), А.Т.Ахматова, за която току-що имаше постановление, и Ходасевич.“
Едва на 55 години той вижда първата си издадена книга „Преди снега“ (1962).В кратката анотация към стихосбирката се казва: „Арсений Тарковски, широко известен преводач, се представя в книгата „Преди снега“ като оригинален поет. В книгата са събрани стихове от няколко десетилетия, тя е резултат на сериозна работа, благодарение на която пред нас се разкрива сложният свят... на мисли, чувства и спомени на съвременника.“
Анна Ахматова оценява високо стихосбирката, нарича я „скъпоценен подарък за съвременния читател“. Почти по същото време на екран излиза филмът на Андрей Тарковски „Иваново детство“, в който бащата на кинорежисьора чете сам свои стихове. Творбите на Арсений Тарковски звучат и в други филми на сина му като „Сталкер“ и „Огледало“, в който звучи едно от най-одухотворените му послания „Първи срещи“, завършващо с пронизващите стихове: „Когато ни преследваше съдбата, тъй както някой луд с бръснач в ръка“.
Дори и след като е „разрешено“ да го печатат, той продължава да бъде упорито премълчаван като автор и да е представян от официалната критика като талантлив преводач, но не и като поет с огромно значение. От 1962 г. до смъртта му (27.05.1989) излизат: „На Земята – земното“ (1966), „Вестител“ (1969), „Стихотворения“ (1974), „Зимен ден“ (1980), и „Избрано“ (1982), „Стихове от различни години“ (1983), „Звезди над Арагаци“ (1988). Последната книга на поета е „От младостта до старостта“(1989), за която „най-накрая“ (посмъртно, в годината на кончината си) е удостоен с Държавна награда…
В предговора си към книгата му „Стихотворения“ Маргарита Алигер пише: „Да се говори за стихове e въобще трудно, а за прекрасни стихове – двойно по-трудно. Възприемаш ги с чувствата си като музика, (а нима е леко да се разкаже за нея? Но ако все пак заставиш себе си да се освободиш от магията на поезията и да се вгледаш в поезията на Тарковски, ще стане очевидно неговото изкуство да възвръща на думите истинската им стойност и тежест, умението му внимателно да вгражда в своя речник нова дума или ново понятие, които озаряват изведнъж с нова светлина цялото стихотворение.“
В България избрани стихотворения на Арсений Тарковски са преведени от Светлозар Жеков и публикувани в изданията „В средата на света“, „Народна култура“, 1982 г. и „Арсений Тарковски и други руски поети“, „Нов Златорог“, 2007 г.
Поезия
- „Перед снегом“ (1962)
- „Земле — земное“ (1966)
- „Вестник“ (1969)
- „Волшебные горы“ (1978)
- „Зимний день“ (1980)
- „Избранное“ (събрани съчинения - стихотворения и преводи до 1982 г.)
- „Стихи разных лет“ (1983)
- „От юности до старости“ (1987)
- „Быть самим собой“ (1987)
- „Звезды над Арагацем“ (1989)
- „Благословенный свет“ (1993)
Външни препратки
- Шаблон:Ru икона Музей на Арсений Тарковски в интернет
- Шаблон:Ru икона Стихотворенията на Арсений Тарковски на руски език
- Шаблон:Bg икона Стихотворенията на Арсений Тарковски на български език в превод на Св. Жеков
- Произведения на Арсений Тарковски в Моята библиотека
|