Първо сръбско въстание: Разлика между версии
м Akeckarov премести страницата Първо въстание в Белградския пашалък като Първо сръбско въстание (върху пренасочване): Така е по-известно в... |
м Нов ключ за Категория:Първо сръбско въстание: „ “, ползвайки HotCat |
||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
* [[Болгарска граматика]] |
* [[Болгарска граматика]] |
||
[[Категория:Първо сръбско въстание]] |
[[Категория:Първо сръбско въстание| ]] |
||
[[Категория:Кърджалийско време]] |
[[Категория:Кърджалийско време]] |
||
Версия от 13:06, 16 юни 2015
Първото въстание в Белградския пашалък или Първото сръбско въстание (Шаблон:Lang-sr - според сръбската историография) е народна буна срещу османската власт, започнала в началото като бунт срещу своеволията на настанилите се в пашалъка четирима еничарски главатари, които предходно били на служба при Осман Пазвантоглу. [1]
Бунтовните действия продължават от 14 февруари 1804 г. - до 7 октомври 1813 г., и като цяло следва да бъдат разглеждани и разбирани в контекста на събитията по това време в Европа и Османската империя, а именно - наполеоновите войни и предходно настъпилото още от края на 18 век - кърджалийско време. [2]
Начало на бунта
Дахиите Аганлията, Кючук Алия, Мола Юсуф и Мехмед ага Фоча се настаняват в Белградския пашалък, идвайки от Видинския през 1801 г., след като убиват обичания от местните управител на пашалъка Хаджи Мустафа паша. Дахиите си поделят пашалъка на четири дяла и започват да се разпореждат в него като във феод, като де факто го поставят под властта на Осман Пазвантоглу. Високата порта, макар и недоволна от това положение, не била в състояние с каквото и да е да се противопостави на дахиите, които били подозирани, че само формално и външно, т.е. наужким демонстрират разрив в отношенията си с Осман Пазвантоглу, който портата намирала за много опасен държавен престъпник. Това ново положение в пашалъка не допада на местните князе, които се събират на събрание, но са изненадани от бруталните действия на дахиите, които извършват масово клане в т.нар. сеч на князете - с цел да стрестнат местните и да заздравят властта си. [3]
Общонароден събор и обявяване на въстание
След бруталната разправа с недоволните, местните първенци и велможи се събират на събор в Орешац (на 6 км от Аранджеловац ) и решават да вдигнат бунт срещу новото статукво, като избират за свой предводител Карагеорги Петрович, който предходно бил подофицер по военната граница - на служба към Виена. Аганлията прави опит да се споразумее с недоволните, но не успява. От друга страна, Високата порта вижда в народното недоволоство от управлението на дахиите, възможност да ограничи властта на Осман Пазвантоглу и изпраща Бекир паша, който е везир на Босненския пашалък - да се справи с дахиите и да омиротвори пашалъка. Босненският везир не успява да предприеме нищо сериозно срещу дахиите и въстаниците, поради което Портата след като разбира за истинските намерения на въстаниците (Карагеорги е подозиран в шпионаж за новата Австрийска империя), назначава за управител на Белградския пашалък Хафъз паша, който тръгва да заеме мястото си в Белград, но е пресрещнат и разбит в първата голяма битка - боя на Иванковац край Чуприя. Начело на въстаническите сили са т.нар. източни или моравски войводи - Миленко Стойкович и Петър Добриняц. Тази победа окрилява въстаниците.
Военни действия срещу въстаниците
Високата порта прави втори и последен опит при така създалото се международно положение (прогласяването на Австрийска империя) да умиротворят пашалъка, особено с оглед предходната Хабсбургска Сърбия, изпращайки въоръжени сили от две страни - от Босна и от Ниш. В две поредни битки - край Мишар при Шабац и край Делиград до Ниш, османските сили са разбити. Тези военни загуби, както и опасността от влошаване на международното положение с последвалата Руско-турска война (1806-1812), принуждава Портата да сключи посредством Петър Ичко, т.нар. Ичков мир с въстаниците, оставяйки справянето с тях за по-добри времена. [4]
Замразяване на конфликта, край на въстанието и оценка
По време на руско-турската война, въстаниците действат като руски съюзник срещу Портата, но незабавно след набързо сключения Букурещки договор (1812) и избухналата Отечествена война (1812), Високата порта подавя въстанието, като за целта основна роля играе новият сръбски водач Милош Обренович, по чието нареждане вечерта на 13 срещу 14 юли 1817 г. е убит Карагеорги Петрович, а главата му изпратена на новия османски султан и реформатор - Махмуд II, в знак на сръбско верноподаничество и лоялност. [5]
Сръбската историография, по обясними причини, представя това въстание като национална революция, и то в хода на събитията последвали френската революция. В действителност, това е народно въстание в което участват основно както сърби, така и много българи, особено от Поморавието, вкл. и македонски такива, с какъвто произход е и първия сръбски дипломат Петър Ичко - родом от Катраница (дем Еордея).[6]