Мара Белчева: Разлика между версии
м →Външни препратки: без търсачка |
нова снимка |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{писател |
{{писател |
||
| име = Мара Белчева |
| име = Мара Белчева |
||
| снимка = Belcheva.jpg |
| снимка = Mara Belcheva.jpg |
||
| размер = |
| размер = |
||
| описание = |
| описание = |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
| наставка = а |
| наставка = а |
||
| фон = |
| фон = |
||
| дата на раждане = {{Дата на раждане|1868|09|08|1|1|1}} |
|||
| място на раждане = [[Севлиево]], {{Br}}[[Османска империя]] |
| място на раждане = [[Севлиево]], {{Br}}[[Османска империя]] |
||
| дата на смърт = {{Дата на смърт и години|1937|03|16|1868|1|1|1}} |
|||
| място на смърт = [[София]], [[България]] |
| място на смърт = [[София]], [[България]] |
||
| работил = |
| работил = |
||
Ред 26: | Ред 24: | ||
| бележки = |
| бележки = |
||
}} |
}} |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | Родена в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов – Севлиевеца. Завършва средно образование в [[Търново]]. Следва във висш девически институт във [[Виена]]. Учителствува в [[Русе]] и [[София]]. След убийството на съпруга ѝ министър [[Христо Белчев]] ([[1891]]) следва [[филология]] във [[Виена]]. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с [[Пенчо Славейков]], чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на [[Междусъюзническата война]] ([[1913]]) е милосърдна сестра и [[учител]]ка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от [[Фридрих Ницше]] – ''„Тъй рече Заратустра“'' ([[1915]]), [[Герхарт Хауптман]] – ''„Потъналата камбана“'' (поставена [[1922]]) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската ''„женска“'' поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редакторка на ''„Избрани съчинения“'' на [[Пенчо Славейков]] ([[1923]]). |
||
⚫ | |||
⚫ | Родена в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов |
||
Домът на Мара Белчева, на улица "Христо Белчев" 12, в София, е един от най-забележителните паметници на архитектурата в стил [[сецесион]] в България. |
Домът на Мара Белчева, на улица "Христо Белчев" 12, в София, е един от най-забележителните паметници на архитектурата в стил [[сецесион]] в България. |
Версия от 20:24, 16 юни 2015
Мара Белчева | |
Родена | 8 септември 1868 г. |
---|---|
Починала | 16 март 1937 г. |
Националност | българка |
Жанр | поезия |
Мара Белчева в Общомедия |
Мара Иванова Белчева е българска поетеса и светска дама (8 септември 1868, Севлиево – 16 март 1937, София).
Биография
Родена в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов – Севлиевеца. Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителствува в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше – „Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман – „Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редакторка на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1923).
Домът на Мара Белчева, на улица "Христо Белчев" 12, в София, е един от най-забележителните паметници на архитектурата в стил сецесион в България.
Източници
- Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
Библиография
- На прага стъпки. Стихове. Ал. Паскалевъ, 1918.
- Пенчо Славейков. Бегли спомени. Държавна печатница, 1923.
- Сонети. 1925.
- Избрани песни. Стихове. Печатница "С. М. Стайковъ", 1931.
- Един живот. Поезия, преводи, дневник, спомени, писма. УИ "Св. Климент Охридски, 1995.
- И сенките ни тихо ще се слеят. Стихове и писма (заедно с Пенчо Славейков). Персей, 2010.
- Весталка, неразбулена мечта. Стихове. Изида, 2013.
Външни препратки
|