Мара Белчева: Разлика между версии

Мара Белчева
	Мара Белчева
Родена	8 септември 1868 г. Севлиево, ; Османска империя
Починала	16 март 1937 г. (68 г.) София, България
Националност	българка
Жанр	поезия
	Мара Белчева в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 20:24, 16 юни 2015

Мара Иванова Белчева е българска поетеса и светска дама (8 септември 1868, Севлиево – 16 март 1937, София).

Биография

Родена в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов – Севлиевеца. Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителствува в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше – „Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман – „Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редакторка на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1923).

Домът на Мара Белчева, на улица "Христо Белчев" 12, в София, е един от най-забележителните паметници на архитектурата в стил сецесион в България.

Източници

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Библиография

На прага стъпки. Стихове. Ал. Паскалевъ, 1918.
Пенчо Славейков. Бегли спомени. Държавна печатница, 1923.
Сонети. 1925.
Избрани песни. Стихове. Печатница "С. М. Стайковъ", 1931.
Един живот. Поезия, преводи, дневник, спомени, писма. УИ "Св. Климент Охридски, 1995.
И сенките ни тихо ще се слеят. Стихове и писма (заедно с Пенчо Славейков). Персей, 2010.
Весталка, неразбулена мечта. Стихове. Изида, 2013.

Външни препратки

Уикиизточник

Уикиизточник разполага с оригинални творби от:

Мара Белчева

Произведения на Мара Белчева в Словото

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{писател
 | име              = Мара Белчева
-| снимка           = Belcheva.jpg
+| снимка           = Mara Belcheva.jpg
 | размер           =
 | описание         =
@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 | наставка         = а
 | фон              =
-| дата на раждане  = {{Дата на раждане|1868|09|08|1|1|1}}
 | място на раждане = [[Севлиево]], {{Br}}[[Османска империя]]
-| дата на смърт    = {{Дата на смърт и години|1937|03|16|1868|1|1|1}}
 | място на смърт   = [[София]], [[България]]
 | работил          =
@@ Ред 26: / Ред 24: @@
 | бележки          =
 }}
+'''Мара Иванова Белчева''' е българска [[поет]]еса и светска дама ([[8 септември]] [[1868]], [[Севлиево]] – [[16 март]] [[1937]], [[София]]).
+== Биография ==
-'''Мара Иванова Белчева''' е българска [[поет|поетеса]] и светска дама ([[8 септември]] [[1868]], [[Севлиево]] – [[16 март]] [[1937]], [[София]]).
+Родена в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов – Севлиевеца. Завършва средно образование в [[Търново]]. Следва във висш девически институт във [[Виена]]. Учителствува в [[Русе]] и [[София]]. След убийството на съпруга и&#768; министър [[Христо Белчев]] ([[1891]]) следва [[филология]] във [[Виена]]. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с [[Пенчо Славейков]], чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на [[Междусъюзническата война]] ([[1913]]) е милосърдна сестра и [[учител]]ка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от [[Фридрих Ницше]] – ''„Тъй рече Заратустра“'' ([[1915]]), [[Герхарт Хауптман]] – ''„Потъналата камбана“'' (поставена [[1922]]) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото и&#768; по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската ''„женска“'' поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите и&#768; са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете и&#768; е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите и&#768;. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството и&#768;. Редакторка на ''„Избрани съчинения“'' на [[Пенчо Славейков]] ([[1923]]).
-==Биография==
-Родена в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов - Севлиевеца. Завършва средно образование в [[Търново]]. Следва във висш девически институт във [[Виена]]. Учителствува в [[Русе]] и [[София]]. След убийството на съпруга и&#768; министър [[Христо Белчев]] ([[1891]]) следва [[филология]] във [[Виена]]. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с [[Пенчо Славейков]], чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на [[Междусъюзническата война]] ([[1913]]) е милосърдна сестра и [[учител]]ка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от [[Фридрих Ницше]] – ''„Тъй рече Заратустра“'' ([[1915]]), [[Герхарт Хауптман]] – ''„Потъналата камбана“'' (поставена [[1922]]) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото и&#768; по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската ''„женска“'' поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите и&#768; са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете и&#768; е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите и&#768;. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството и&#768;. Редакторка на ''„Избрани съчинения“'' на [[Пенчо Славейков]] ([[1923]]).
 Домът на Мара Белчева, на улица "Христо Белчев" 12, в София, е един от най-забележителните паметници на архитектурата в стил [[сецесион]] в България.