Анна Мария Луиза де Медичи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: thumb|Курфюрстка Анна Мария Луиза File:Antonio Franchi 001.jpg|thumb|Анна Мария... |
Редакция без резюме |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
[[File:Antonio Franchi 001.jpg|thumb|Анна Мария Луиза Медичи ,<br />Портрет от [[Антонио Франчи]] (1690/91)]] |
[[File:Antonio Franchi 001.jpg|thumb|Анна Мария Луиза Медичи ,<br />Портрет от [[Антонио Франчи]] (1690/91)]] |
||
[[File:Jan_Frans_van_Douven,_Doppelbildnis_Johann_Wilhelm_von_der_Pfalz_und_Anna_Maria_Luisa_de'_Medici_(1708).jpg|thumb|Анна Мария Луиза Медичи с курфюрст Йохан Вилхелм от Пфалц (1708)]] |
[[File:Jan_Frans_van_Douven,_Doppelbildnis_Johann_Wilhelm_von_der_Pfalz_und_Anna_Maria_Luisa_de'_Medici_(1708).jpg|thumb|Анна Мария Луиза Медичи с курфюрст Йохан Вилхелм от Пфалц (1708)]] |
||
[[File:Hotel_la_scaletta,_terrazza,_veduta,_pitti_01.JPG|thumb|[[Палацо Пити]], Флоренция]] |
|||
'''Анна Мария Луиза Медичи''' ({{lang-it|Anna Maria Luisa de’ Medici}}; * [[11 август]] [[1667]] във [[Флоренция]]; † [[18 февруари]] [[1743]] във Флоренция) |
'''Анна Мария Луиза Медичи''' ({{lang-it|Anna Maria Luisa de’ Medici}}; * [[11 август]] [[1667]] във [[Флоренция]]; † [[18 февруари]] [[1743]] във Флоренция) е последната представителка на фамилията [[Медичи]], принцеса от [[Велико херцогство Тоскана|Великото херцогство Тоскана]] и чрез женитба [[курфюрст]]ка на [[Курпфалц|Пфалц]] (1691–1716). |
||
Тя е дъщеря на [[Козимо III Медичи]] (1642–1723), [[Велико херцогство Тоскана|велик херцог на Тоскана]] и [[Маргьорит-Луиз Орлаенска| |
Тя е дъщеря на [[Козимо III Медичи]] (1642–1723), [[Велико херцогство Тоскана|велик херцог на Тоскана]] и [[Маргьорит-Луиз Орлаенска|Маргарита Луиза Орлеанска]] (1645–1721), дъщеря на херцог [[Гастон Орлеански]], третият син на [[Анри IV (Франция)|Анри IV]] и на [[Мария Медичи]]. Сестра е на последния велик херцог на Тоскана [[Джан Гастоне Медичи]] (1671–1737). Родителите ѝ се развеждат през 1675 г. Майка ѝ отива обратно в Париж и осемгодишната Анна Мария Луиза е възпитавана от баба си [[Витория дела Ровере]]. Козимо Медичи не успява да постави дъщеря си Анна като своя наследничка. След смъртта му той е наследен от син му [[Джан Гастоне Медичи|Джан Гастоне]]. |
||
Анна Мария Луиза Медичи се омъжва на 5 юни 1691 г. |
Анна Мария Луиза Медичи се омъжва чрез представител на 5 юни 1691 г. в катедралата на [[Флоренция]], за [[Йохан Вилхелм (Пфалц)|Йохан Вилхелм от Пфалц]] (1658–1716), [[пфалцграф]]-[[курфюрст]] на [[Курпфалц|Пфалц]], [[пфалцграф]] и [[херцог]] на [[Херцогство Пфалц-Нойбург|Пфалц-Нойбург]] от династията [[Вителсбахи]]. Годеникът е представен от нейния брат [[Фердинандо Медичи (1663 – 1713)|Фердинандо Медичи]]. <ref>Wieland Grommes: ''Die Rache des Medici. Roman''. Diederichs, München 1996, ISBN 3-424-01249-1.</ref>. Тя е втората му съпруга.<ref>Klaus Müller: ''Eine fürstliche Heirat im Zeitalter Ludwig XIV. Johann Wilhelm von Pfalz-Neuburg und Anna Maria Luisa von Medici.'' Stadtmuseum Düsseldorf: ''Anna Maria Luisa Medici. Kurfürstin von der Pfalz. Ausstellungskatalog, Verlag R. Meyer, Düsseldorf 1988, S. 35 ff.</ref><ref>Bernd Dreher: ''Die Florentiner Heirat''. Stadtmuseum Düsseldorf: ''Anna Maria Luisa Medici. Kurfürstin von der Pfalz''. Ausstellungskatalog, Verlag R. Meyer, Düsseldorf 1988, S. 158</ref><ref>[http://genealogy.euweb.cz/wittel/wittel4.html#JW ''Genealogy Wittelsbach 4''], genealogy.euweb.cz</ref> Tой я посреща в [[Улм]] на [[Дунав]] на 5 юни 1691 г. Бракът е политически, бездетен, но щастлив. |
||
Двамата обичат музиката, рисуването и лова. Техният резиденция град [[Дюселдорф]] става известно време европейски метропол на изкуството. След смъртта на курфюрста тя тръгва на 10 септември 1717 г. от Дюселдорф и се връща обратно във Флоренция. |
Двамата обичат музиката, рисуването и лова. Техният резиденция град [[Дюселдорф]] става известно време европейски метропол на изкуството. През 1696 г. е открита [[барок]] [[опера]]. [[Георг Фридрих Хендел]] гостува често в тяхния двор. По тяхно време се строи ловния [[дворец]] Бенсберг и се реновира и завършва строителството на двореца в Дюселдорф. След смъртта на курфюрста тя тръгва на 10 септември 1717 г. от Дюселдорф и се връща обратно във Флоренция, където е посрещната тържествено със заплове и камбани. Тя поема първо ролята на първата дама на държавата при нейния неженен и бездетен брат [[Джан Гастоне Медичи]], за да стане след това велика херцогиня. |
||
| ⚫ | Тя завещава личната собственост на Медичите на град Флоренция. Нейният гроб се намира в криптата на базиликата в базиликата [[Сан Лоренцо]] във [[Флоренция]].<ref>[http://www.welt.de/newsticker/news3/article107701261/Letzte-Vertreterin-der-Medici-Dynastie-wird-im-Herbst-exhumiert.html Анна Мария Луиза Медичи], Welt.de</ref> |
||
Козимо Медичи не успява да постави дъщеря си Анна като своя наследничка. След смъртта му той е наследен от син му [[Джан Гастоне Медичи|Джан Гастоне]]. |
|||
16 години след смъртта ѝ, [[галерия Уфици]] отваря врати за посетители. |
|||
| ⚫ | Тя завещава личната собственост на Медичите на град Флоренция. Нейният |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
* ''La principessa saggia. L’eredità di Anna Maria Luisa de’ Medici, Elettrice Palatina.'' Livorno 2006, ISBN 978-88-8347-359-3. |
* ''La principessa saggia. L’eredità di Anna Maria Luisa de’ Medici, Elettrice Palatina.'' Livorno 2006, ISBN 978-88-8347-359-3. |
||
* Vossen, Carl: ''Anna Maria, die letzte Medici, Kurfürstin zu Düsseldorf.'' Düsseldorf 1989, ISBN 978-3-87784-032-0. |
* Vossen, Carl: ''Anna Maria, die letzte Medici, Kurfürstin zu Düsseldorf.'' Düsseldorf 1989, ISBN 978-3-87784-032-0. |
||
* Hibbert, Christopher (1979). ''The Rise and Fall of the House of Medici''. Penguin. ISBN 978-0-14-005090-5 |
|||
* [http://www.zeit.de/2008/46/A-Medici?page=1 Die letzte Medici...war eine Düsseldorferin] – Artikel, Die ZEIT, 19-12-2008. |
* [http://www.zeit.de/2008/46/A-Medici?page=1 Die letzte Medici...war eine Düsseldorferin] – Artikel, Die ZEIT, 19-12-2008. |
||
{{Commonscat|Anna Maria Luisa de' Medici}} |
{{Commonscat|Anna Maria Luisa de' Medici}} |
||
[[Категория:Курфюрст (Пфалц)]] |
|||
[[Категория:Медичи]] |
[[Категория:Медичи]] |
||
[[Категория:Вителсбахи]] |
[[Категория:Вителсбахи]] |
||
Версия от 21:27, 17 юни 2015
Портрет от Антонио Франчи (1690/91)
.jpg)
Анна Мария Луиза Медичи (Шаблон:Lang-it; * 11 август 1667 във Флоренция; † 18 февруари 1743 във Флоренция) е последната представителка на фамилията Медичи, принцеса от Великото херцогство Тоскана и чрез женитба курфюрстка на Пфалц (1691–1716).
Тя е дъщеря на Козимо III Медичи (1642–1723), велик херцог на Тоскана и Маргарита Луиза Орлеанска (1645–1721), дъщеря на херцог Гастон Орлеански, третият син на Анри IV и на Мария Медичи. Сестра е на последния велик херцог на Тоскана Джан Гастоне Медичи (1671–1737). Родителите ѝ се развеждат през 1675 г. Майка ѝ отива обратно в Париж и осемгодишната Анна Мария Луиза е възпитавана от баба си Витория дела Ровере. Козимо Медичи не успява да постави дъщеря си Анна като своя наследничка. След смъртта му той е наследен от син му Джан Гастоне.
Анна Мария Луиза Медичи се омъжва чрез представител на 5 юни 1691 г. в катедралата на Флоренция, за Йохан Вилхелм от Пфалц (1658–1716), пфалцграф-курфюрст на Пфалц, пфалцграф и херцог на Пфалц-Нойбург от династията Вителсбахи. Годеникът е представен от нейния брат Фердинандо Медичи. [1]. Тя е втората му съпруга.[2][3][4] Tой я посреща в Улм на Дунав на 5 юни 1691 г. Бракът е политически, бездетен, но щастлив.
Двамата обичат музиката, рисуването и лова. Техният резиденция град Дюселдорф става известно време европейски метропол на изкуството. През 1696 г. е открита барок опера. Георг Фридрих Хендел гостува често в тяхния двор. По тяхно време се строи ловния дворец Бенсберг и се реновира и завършва строителството на двореца в Дюселдорф. След смъртта на курфюрста тя тръгва на 10 септември 1717 г. от Дюселдорф и се връща обратно във Флоренция, където е посрещната тържествено със заплове и камбани. Тя поема първо ролята на първата дама на държавата при нейния неженен и бездетен брат Джан Гастоне Медичи, за да стане след това велика херцогиня.
Тя завещава личната собственост на Медичите на град Флоренция. Нейният гроб се намира в криптата на базиликата в базиликата Сан Лоренцо във Флоренция.[5] 16 години след смъртта ѝ, галерия Уфици отваря врати за посетители.
Източници
- ↑ Wieland Grommes: Die Rache des Medici. Roman. Diederichs, München 1996, ISBN 3-424-01249-1.
- ↑ Klaus Müller: Eine fürstliche Heirat im Zeitalter Ludwig XIV. Johann Wilhelm von Pfalz-Neuburg und Anna Maria Luisa von Medici. Stadtmuseum Düsseldorf: Anna Maria Luisa Medici. Kurfürstin von der Pfalz. Ausstellungskatalog, Verlag R. Meyer, Düsseldorf 1988, S. 35 ff.
- ↑ Bernd Dreher: Die Florentiner Heirat. Stadtmuseum Düsseldorf: Anna Maria Luisa Medici. Kurfürstin von der Pfalz. Ausstellungskatalog, Verlag R. Meyer, Düsseldorf 1988, S. 158
- ↑ Genealogy Wittelsbach 4, genealogy.euweb.cz
- ↑ Анна Мария Луиза Медичи, Welt.de
Литература
- Шаблон:DNB-Portal
- Acton, Harold (1980): The Last Medici. Macmillan. ISBN 0-333-29315-0
- Casciu, Stefano. (1993): Anna Maria Luisa de' Medici Elettrice Palatina: (1667–1743). Bruschi. ISBN 88-8347-359-0.
- Chelleri, Fortunato; Vavoulis, Vavoulis (2000). Keyboard Music. A-R Editions. ISBN 978-0-89579-457-4.
- Hibbert, Christopher (1979)<- The Rise and Fall of the House of Medici. Penguin. ISBN 978-0-14-005090-5
- Baumgärtel, Bettina: Himmlisch – herrlich – höfisch: Peter Paul Rubens, Johann Wilhelm von der Pfalz und Anna Maria Luisa de' Medici. Ausstellungskatalog, Museum Kunst-Palast, Düsseldorf 2008, ISBN 978-3-86502-192-2.
- La principessa saggia. L’eredità di Anna Maria Luisa de’ Medici, Elettrice Palatina. Livorno 2006, ISBN 978-88-8347-359-3.
- Vossen, Carl: Anna Maria, die letzte Medici, Kurfürstin zu Düsseldorf. Düsseldorf 1989, ISBN 978-3-87784-032-0.
- Hibbert, Christopher (1979). The Rise and Fall of the House of Medici. Penguin. ISBN 978-0-14-005090-5
- Die letzte Medici...war eine Düsseldorferin – Artikel, Die ZEIT, 19-12-2008.
