Граменци: Разлика между версии
м Замяна на Шаблон:Селище в РГ инфо с Шаблон:Селище инфо|Гърция |
м c=ts |
||
Ред 33: | Ред 33: | ||
===В Османската империя=== |
===В Османската империя=== |
||
Гръцка статистика от [[1866]] година показва ''Грамендза'' (Γραμέντζα) като село със 150 жители [[българи]] православни.<ref>[http://www.nea-zihni.info/history1.htm Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, ''Граменца'' ( |
Гръцка статистика от [[1866]] година показва ''Грамендза'' (Γραμέντζα) като село със 150 жители [[българи]] православни.<ref>[http://www.nea-zihni.info/history1.htm Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, ''Граменца'' (Gramentsa) е посочено като село с 16 домакинства и 58 жители българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 146 - 147.</ref> |
||
В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва ''Граменца'' като чифлик с 26 български къщи.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.</ref> |
В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва ''Граменца'' като чифлик с 26 български къщи.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.</ref> |
Версия от 09:23, 22 юни 2015
Граменци Γραμμένη | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Източна Македония и Тракия |
Дем | Просечен |
Географска област | Зъхна |
Надм. височина | 95 m |
Население | 460 души (2001) |
Грамѐнци (Шаблон:Lang-el, Грамени, до 1927 Γραμέντζα, Грамедза[1]) е село в Гърция, дем Просечен. Населението му е 460 души (2001).
География
Селото е разположено в южното подножие на планината Щудер в северната част на Драмското поле. Отстои на два километра южно от село Нови Калапот (Ангитис).
История
Етимология
Според Йордан Н. Иванов името идва вероятно от *Гръменци от гръм, храст.[2]
В Османската империя
Гръцка статистика от 1866 година показва Грамендза (Γραμέντζα) като село със 150 жители българи православни.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Граменца (Gramentsa) е посочено като село с 16 домакинства и 58 жители българи.[4]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Граменца като чифлик с 26 български къщи.[5]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Граменци брои 200 българи-християни.[6]
В Гърция
През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. Според преброяването от 1928 година селото е изцяло бежанско със 77 бежански семейства и 253 души.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Грамени.[8]
Външни препратки
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γραμέντζα - Γραμμένη
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 104.
- ↑ Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 146 - 147.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 181.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
|