Граменци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Селище в РГ инфо с Шаблон:Селище инфо|Гърция
Manaviko (беседа | приноси)
м c=ts
Ред 33: Ред 33:


===В Османската империя===
===В Османската империя===
Гръцка статистика от [[1866]] година показва ''Грамендза'' (Γραμέντζα) като село със 150 жители [[българи]] православни.<ref>[http://www.nea-zihni.info/history1.htm Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, ''Граменца'' (Gramentza) е посочено като село с 16 домакинства и 58 жители българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 146 - 147.</ref>
Гръцка статистика от [[1866]] година показва ''Грамендза'' (Γραμέντζα) като село със 150 жители [[българи]] православни.<ref>[http://www.nea-zihni.info/history1.htm Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, ''Граменца'' (Gramentsa) е посочено като село с 16 домакинства и 58 жители българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 146 - 147.</ref>


В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва ''Граменца'' като чифлик с 26 български къщи.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.</ref>
В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва ''Граменца'' като чифлик с 26 български къщи.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.</ref>

Версия от 09:23, 22 юни 2015

Граменци
Γραμμένη
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемПросечен
Географска областЗъхна
Надм. височина95 m
Население460 души (2001)

Грамѐнци (Шаблон:Lang-el, Грамени, до 1927 Γραμέντζα, Грамедза[1]) е село в Гърция, дем Просечен. Населението му е 460 души (2001).

География

Селото е разположено в южното подножие на планината Щудер в северната част на Драмското поле. Отстои на два километра южно от село Нови Калапот (Ангитис).

История

Надгробна стела на Тиберий Клавдий Максим, открита при Граменци. Археологически музей в Драма

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името идва вероятно от *Гръменци от гръм, храст.[2]

В Османската империя

Гръцка статистика от 1866 година показва Грамендза (Γραμέντζα) като село със 150 жители българи православни.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Граменца (Gramentsa) е посочено като село с 16 домакинства и 58 жители българи.[4]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Граменца като чифлик с 26 български къщи.[5]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Граменци брои 200 българи-християни.[6]

В Гърция

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. Според преброяването от 1928 година селото е изцяло бежанско със 77 бежански семейства и 253 души.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Грамени.[8]

Външни препратки

Бележки