Бождово: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
→‎История: Васил Кънчов - статистика
→‎История: Мишев - статистика
Ред 20: Ред 20:
Селото (''Буздово'') се споменава през 1365 година в инвентарен опис на манастира „[[Света Богородица Спилеотиса]]“ в [[Мелник]], издаден от деспот [[Йоан Углеша]], във връзка с наличието тук на поземлена манастирска собственост.<ref>[http://naim.bg/Documents/VN_ScStudies_86.pdf Нешева, Виолета. Мелнишкият манастир “Св. Богородица Спилеотиса” (“Св. Зонá”) в нови документи. Сборник в памет на професор Велизар Велков. София, 2009, стр. 519-531.]</ref>
Селото (''Буздово'') се споменава през 1365 година в инвентарен опис на манастира „[[Света Богородица Спилеотиса]]“ в [[Мелник]], издаден от деспот [[Йоан Углеша]], във връзка с наличието тук на поземлена манастирска собственост.<ref>[http://naim.bg/Documents/VN_ScStudies_86.pdf Нешева, Виолета. Мелнишкият манастир “Св. Богородица Спилеотиса” (“Св. Зонá”) в нови документи. Сборник в памет на професор Велизар Велков. София, 2009, стр. 519-531.]</ref>


Село Бождово през годините на османската власт е чифлик на турски бейове, от които бождовските чифлигари се откупват по време на хуриета. Под името Бождово се открива в турски данъчни документи от 1659 и 1660 г. В миналото Бождово е влашко село.
Село Бождово през годините на османската власт е чифлик на турски бейове, от които бождовските чифлигари се откупват по време на хуриета. Под името Бождово се открива в турски данъчни документи от 1659 и 1660 г. В миналото Бождово е смесено влашко-българско селище.


Църквата „[[Успение Богородично (Бождово)|Успение Богородично]]“ е от 1859 година.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=103 |url= |accessdate=}}</ref>
Църквата „[[Успение Богородично (Бождово)|Успение Богородично]]“ е от 1859 година.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=103 |url= |accessdate=}}</ref>
Ред 28: Ред 28:
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:


{{цитат|Бождово, чифлик на един Мелнички бей. Разположено е до едноименната планина, с връх [[Елен (връх)|Елен]], на С от [[Мелник]] 3 1/2 часа. Пътят е неравен и стръмен. Планинисто място; орна земя липсува; расте само ръж. Жителите биват постоянни, българе, до 30 къщи, и временни, [[куцовласи]], до 40 къщи. Последните слизат само лете и пролет със стадата си; българете са дърводелци. Църква и училище гръцки. Училището се отваря само лете от власите и за тях.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4 Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 27.]</ref>}}
{{цитат|Бождово, чифлик на един Мелнички бей. Разположено е до едноименната планина, с връх [[Елен (връх)|Елен]], на С от Мелник 3 1/2 часа. Пътят е неравен и стръмен. Планинисто място; орна земя липсува; расте само ръж. Жителите биват постоянни, българе, до 30 къщи, и временни, [[куцовласи]], до 40 къщи. Последните слизат само лете и пролет със стадата си; българете са дърводелци. Църква и училище гръцки. Училището се отваря само лете от власите и за тях.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4 Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 27.]</ref>}}


Към [[1900]] година според изследванията на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) селото наброява 710 жители, от които 250 българи-християни и 460 власи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_18.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 189]</ref>
Към [[1900]] година според изследванията на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) селото наброява 710 жители, от които 250 българи-християни и 460 власи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_18.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 189]</ref> Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година селото (''Bojdovo'') се числи към Мелнишка кааза. Християнското население се състои от 240 българи екзархисти и 570 власи.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.</ref>


Куцовласите са тук със стадата си само през лятото, защото през зимата са се отправяли към пасищата в [[Егейска Македония]]. От 1903 до 1909 г. в селото има турски военен гарнизон. Като високопланинско село то служи за опора на ВМОРО.
Куцовласите са тук със стадата си само през лятото, защото през зимата са се отправяли към пасищата в [[Егейска Македония]]. От 1903 до 1909 г. в селото има турски военен гарнизон. Като високопланинско село то служи за опора на ВМОРО.

Версия от 13:46, 23 юни 2015

Бождово
България
41.6012° с. ш. 23.36° и. д.
Бождово
Област Благоевград
41.6012° с. ш. 23.36° и. д.
Бождово
Общи данни
Население5 души[1] (15 март 2024 г.)
0,324 души/km²
Землище16,046 km²
Надм. височина1020 m
Пощ. код2811
Тел. код03691
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ04933
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   – кмет		Сандански
Атанас Стоянов
(независим политик; 2019)

Бождо̀во (Божово, Буждово) е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, Област Благоевград.

География

Село Бождово се намира в планински район.

История

Следи от дейността на човека от късния период на железната епоха и античноста са открити в южния край на селото в местността Гарван и местността Оградата.

Селото (Буздово) се споменава през 1365 година в инвентарен опис на манастира „Света Богородица Спилеотиса“ в Мелник, издаден от деспот Йоан Углеша, във връзка с наличието тук на поземлена манастирска собственост.[2]

Село Бождово през годините на османската власт е чифлик на турски бейове, от които бождовските чифлигари се откупват по време на хуриета. Под името Бождово се открива в турски данъчни документи от 1659 и 1660 г. В миналото Бождово е смесено влашко-българско селище.

Църквата „Успение Богородично“ е от 1859 година.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бождово (Bojdovo) е посочено като село с 42 домакинства и 140 българи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Бождово, чифлик на един Мелнички бей. Разположено е до едноименната планина, с връх Елен, на С от Мелник 3 1/2 часа. Пътят е неравен и стръмен. Планинисто място; орна земя липсува; расте само ръж. Жителите биват постоянни, българе, до 30 къщи, и временни, куцовласи, до 40 къщи. Последните слизат само лете и пролет със стадата си; българете са дърводелци. Църква и училище гръцки. Училището се отваря само лете от власите и за тях.[5] “

Към 1900 година според изследванията на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото наброява 710 жители, от които 250 българи-християни и 460 власи.[6] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година селото (Bojdovo) се числи към Мелнишка кааза. Християнското население се състои от 240 българи екзархисти и 570 власи.[7]

Куцовласите са тук със стадата си само през лятото, защото през зимата са се отправяли към пасищата в Егейска Македония. От 1903 до 1909 г. в селото има турски военен гарнизон. Като високопланинско село то служи за опора на ВМОРО.

При избухването на Балканската война единадесет човека от Бождово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Днес Бождово е вилно място.

Бележки

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Нешева, Виолета. Мелнишкият манастир “Св. Богородица Спилеотиса” (“Св. Зонá”) в нови документи. Сборник в памет на професор Велизар Велков. София, 2009, стр. 519-531.
  3. ↑ Енциклопедия Пирински край. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 103.
  4. ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142 - 143.
  5. ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 27.
  6. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 189
  7. ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.
  8. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бождово&oldid=6772735“.