Велика харта на свободите: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Хипервръзка.
Правопис и хипервръзка.
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:King John signs the Magna Carta.jpg|thumb|Крал Джон подписва „Магна харта Либертатум"|alt=Крал Джон подписва „Магна харта Либертатум“]]
[[Файл:King John signs the Magna Carta.jpg|thumb|Крал Джон подписва „Магна харта Либертатум"|alt=Крал Джон подписва „Магна харта Либертатум“]]
[[Файл:Magna_Carta_(British_Library_Cotton_MS_Augustus_II.106).jpg|мини|180п|Магна харта от 1225, подписана от Хенри III.]]
[[Файл:Magna_Carta_(British_Library_Cotton_MS_Augustus_II.106).jpg|мини|180п|Магна харта от 1225, подписана от Хенри III.]]
'''Великата харта на свободите''' наричана също '''Магна Харта''' (от латински: ''Magna Carta Libertatum'') е акт, подписан от английския крал [[Джон Безземни]] на 15 юни [[1215]] г. С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната [[аристокрация]], [[барон]]ите и [[граждани]]те от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. С ''Магна Харта'' започва процес, довел до ''[[Закон за правата от 1689]]'' (Bill of Rights) и началото на [[Конституционна монархия|конституционната монархия]] в Англия.
'''Великата харта на свободите''' наричана също '''Магна карта''' (от латински: ''Magna carta libertatum'') е акт, подписан от английския крал [[Джон Безземни]] на 15 юни [[1215]] г. С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната [[аристокрация]] от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. С ''Магна карта'' започва процес, довел до ''[[Закон за правата от 1689|Закона за правата от 1689]]'' (Bill of Rights) и началото на [[Конституционна монархия|конституционната монархия]] в Англия.


Първоначално ''Великата харта'' била написана на [[латински език]] без подразделения на статии. Тя била нееднократно преиздавана (1216, 1217, 1225).
Първоначално ''Великата харта'' e съставена на [[латински език]] без подразделения на статии. Тя е нееднократно преиздавана (1216, 1217, 1225, 1297).


Подписването на ''Магна харта'' станало в резултат на поражението на краля в борбата с въстанието на бароните, които били недоволни от нарастването на кралската власт. Във въстанието участвали и други слоеве на обществото: [[рицар]]и и [[граждани]], възпротивили се главно на увеличението на налозите и неудачната вътрешна политика, водена от краля.
Подписването на ''Магна харта'' става в резултат на поражението на краля в борбата с въстанието на бароните, недоволни от нарастването на кралската власт и от поражението в битката при Бувин (27 юли 1214). Във въстанието участват и други слоеве на обществото: [[рицар]]и и [[граждани]], противящи се главно срещу увеличението на налозите и неудачната вътрешна политика, водена от краля.


По своята същност хартата представлява договор на краля с опозицията (основно църковно-баронската) и гарантира съблюдаване на определени права и привилегии на свободните съсловия: [[църква]]та, [[барон]]ите и [[търговци]]те. Тя е част от традицията на [[феодализъм|феодални]] договори, с които кралят дарува (октроира) с права и привилегии феодалите си.
Хартата представлява договор на краля с Църквата и бароните, гарантиращ съблюдаване на определени права и привилегии на свободните съсловия: [[църква]]та, [[барон]]ите и [[търговци]]те. Тя е част от традицията на [[феодализъм|феодални]] договори, с които кралят дарува (октроира) с права и привилегии феодалите си.


''Великата харта'' била анулирана от Джон Безземни още в годината, в която била подписана, а впоследствие е потвърдена от кралете [[Хенри III]], [[Едуард I]] и [[Едуард II]].
''Великата харта'' е анулирана от Джон Безземни още в годината, в която е подписана, а впоследствие е препотвърдена от кралете [[Хенри III]], [[Едуард I]] и [[Едуард II]].


''Великата харта'' била почти забравена през 15 и 16 в., но изиграла значителна роля в [[Английска буржоазна революция|Английската буржоазна революция]], където е използвана от [[парламент]]арната [[опозиция]], за да обоснове правото да се контролират действията на краля.
''Великата харта'' е почти забравена през ХV и ХVІ в., но играе значителна роля в [[Английска буржоазна революция|Английската буржоазна революция]], където е използвана от [[парламент]]арната [[опозиция]], за да обоснове правото да се контролират действията на краля.


==Копия==
==Копия==
Подписаната през 1215 г. първа ''Магна харта'' не се е съхранила. До наши дни са стигнали 4 копия на хартата и към 2013 г. всички те са във [[Великобритания]]: две в Британската библиотека, едно в [[Линкълн (катедрала)|катедралата в град Линкълн]] и още едно в [[Солсбъри (катедрала)|катедралата в град Солсбъри]], което е най-добре запазеното.
Подписаната през 1215 г. първа ''Магна харта'' не е запазена. До наши дни са стигнали четири копия на хартата и към 2013 г. всички те са във [[Великобритания]]: две в Британската библиотека, едно в [[Линкълн (катедрала)|катедралата в град Линкълн]] и още едно в [[Солсбъри (катедрала)|катедралата в град Солсбъри]], което е най-добре запазеното.


Има запазени и 13 други копия, в т.ч. и четири, датирани от 1297 г.
Има запазени и 13 други копия, в т.ч. и четири, датирани от 1297 г.
Ред 22: Ред 22:
През септември 1984 г. [[Рос Перо]] купува друго копие от 1297 г., което сега се показва в Националния архив във [[Вашингтон]], заедно с [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимостта]] и [[Конституцията на САЩ]].
През септември 1984 г. [[Рос Перо]] купува друго копие от 1297 г., което сега се показва в Националния архив във [[Вашингтон]], заедно с [[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимостта]] и [[Конституцията на САЩ]].


Очаква се до 2015 г. оцелелите четири копия на Хартата да бъдат събрани за пръв път в историята на едно място – в Британската библиотека в Лондон. Това ще отбележи началото на тържествата по случай 8-вековната годишнина от подписването на важния документ.
В 2015 г. оцелелите четири копия на Хартата са събрани за първи път в историята на едно място – в Британската библиотека в Лондон. Това отбелязва началото на тържествата по случай осемстотната годишнина от подписването на важния документ.


== Външни връзки ==
== Външни връзки ==
* [http://mglishev.blog.bg/history/2015/06/15/velikata-harta-na-svobodite.1369131 Великата харта на свободите на английското кралство, превод от латински на] Манол Глишев
* [http://mglishev.blog.bg/history/2015/06/15/velikata-harta-na-svobodite.1369131 Великата харта на свободите на английското кралство, превод от латински на] Манол Глишев
* [http://www.tvevropa.com/bg/news/entertainment/view/88919 Обединяване на копията на Магна харта в Лондон]
* [http://www.tvevropa.com/bg/news/entertainment/view/88919 Обединяване на копията на Магна харта в Лондон]
* [http://www.capital.bg/blogove/pravo/2015/06/15/2553631_magna_harta_-_kraterut_na_spiasht_vulkan/ Магна Харта - кратерът на спящ вулкан]
* [http://www.capital.bg/blogove/pravo/2015/06/15/2553631_magna_harta_-_kraterut_na_spiasht_vulkan/ Великата] харта и контролът над властта - коментар към българския превод от 2015 г.


[[Категория:История на Англия]]
[[Категория:История на Англия]]

Версия от 00:11, 24 юни 2015

Крал Джон подписва „Магна харта Либертатум“
Крал Джон подписва „Магна харта Либертатум"
Магна харта от 1225, подписана от Хенри III.

Великата харта на свободите наричана също Магна карта (от латински: Magna carta libertatum) е акт, подписан от английския крал Джон Безземни на 15 юни 1215 г. С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. С Магна карта започва процес, довел до Закона за правата от 1689 (Bill of Rights) и началото на конституционната монархия в Англия.

Първоначално Великата харта e съставена на латински език без подразделения на статии. Тя е нееднократно преиздавана (1216, 1217, 1225, 1297).

Подписването на Магна харта става в резултат на поражението на краля в борбата с въстанието на бароните, недоволни от нарастването на кралската власт и от поражението в битката при Бувин (27 юли 1214). Във въстанието участват и други слоеве на обществото: рицари и граждани, противящи се главно срещу увеличението на налозите и неудачната вътрешна политика, водена от краля.

Хартата представлява договор на краля с Църквата и бароните, гарантиращ съблюдаване на определени права и привилегии на свободните съсловия: църквата, бароните и търговците. Тя е част от традицията на феодални договори, с които кралят дарува (октроира) с права и привилегии феодалите си.

Великата харта е анулирана от Джон Безземни още в годината, в която е подписана, а впоследствие е препотвърдена от кралете Хенри III, Едуард I и Едуард II.

Великата харта е почти забравена през ХV и ХVІ в., но играе значителна роля в Английската буржоазна революция, където е използвана от парламентарната опозиция, за да обоснове правото да се контролират действията на краля.

Копия

Подписаната през 1215 г. първа Магна харта не е запазена. До наши дни са стигнали четири копия на хартата и към 2013 г. всички те са във Великобритания: две в Британската библиотека, едно в катедралата в град Линкълн и още едно в катедралата в град Солсбъри, което е най-добре запазеното.

Има запазени и 13 други копия, в т.ч. и четири, датирани от 1297 г.

През 1952 г. правителството на Австралия купува за 12500 фунта стерлинги едно от копията от 1297 г., което оттогава се излага в сградата на Парламента на Австралия в Канбера.

През септември 1984 г. Рос Перо купува друго копие от 1297 г., което сега се показва в Националния архив във Вашингтон, заедно с Декларацията за независимостта и Конституцията на САЩ.

В 2015 г. оцелелите четири копия на Хартата са събрани за първи път в историята на едно място – в Британската библиотека в Лондон. Това отбелязва началото на тържествата по случай осемстотната годишнина от подписването на важния документ.

Външни връзки