Суверенитет: Разлика между версии
м Bot: Migrating 71 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q42008 (translate me) |
ок |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
*2) народен суверенитет - пълновластие на народа като източник на властта и възможност да участва в управлението на държавата. |
*2) народен суверенитет - пълновластие на народа като източник на властта и възможност да участва в управлението на държавата. |
||
Според българо- английския юридически речник, суверенитетът е върховната власт в |
Според българо- английския юридически речник, суверенитетът е върховната власт в държавността. Това е властта, като институция, лицето или органът, който разполага с влиянието да прилага закони върху всички останали държавни системи, и е с правомощията да развива всеки закон. Политическият характер на държавността определя кой и как упражнява това влияние. |
||
От анализа е видно, че суверенитетът е сложна |
От анализа е видно, че суверенитетът е сложна категория, която има: правни, политически, дипломатически, военни, институционални, икономически, и пр. аспекти. Нейната цялостност се дължи именно на многообразието на аспекти, а работата е в обмена на информация между отделните ѝ компоненти, акуратния анализ от взаимодействията между тях. |
||
Суверенитетът, като категория в общуването отразява способността и възможността на обществото и на създаваната от него държавност самостоятелно да провежда независима външна и вътрешна политика в интерес на личността и обществото. Изводът е, че той защитава интересите на обществото във всичките му аспекти. |
|||
Абсолютният суверенитет гарантира всички мерки за да оцеляване на обществото и всеки негов индивид. За целта той може да отстрани, както вътрешни, така и външни заплахи. В тази категорията от общуването се включва и правото на независимост, самостоятелност на страната и населяващия я народ (нация), откъдето идва и понятието: “национален суверенитет”. |
|||
В категорията “суверенитет” се съчетават две начала – |
В категорията “суверенитет” се съчетават две начала – върховенство и независимост, които означават: обединение на прерогативите, правата и свободите в обществото. Ето защо по отношение на държавността, суверенитетът има същия смисъл, както за всяка личност понятието “права и свободи“. |
||
Суверенната страна е независима и свободна от посегателства отвън и отвътре, взема решения, управлява, заповядва в свобода и осъществява всички функции на влияние за развитие. |
|||
==Измерения на суверенитета== |
==Измерения на суверенитета== |
||
Суверенитетът бива: политически, икономически и юридически. Територията е нейното владеене е изрична негова материална основа за собственост от нацията. Съществуването на стабилна, работеща държавност е в създаването на акуратна система и организация в общуването и с обществото. |
|||
Суверенитетът има политически, икономически и правни измерения. Негова материална основа е владеенето на територия , на определена собственост, на културните достояния на нацията. Политическа основа са съществуването на стабилна, работеща държава, наличието на достатъчно развита политическа организация и структура на властта. За правна основа на суверенитета служат конституциите, декларациите, общоприетите принципи на международното право, които фиксират суверенното равенство на държавите, тяхната териториална цялост, ненамесата във вътрешните и външните им работи, правото на нациите на самоопределение. Това разбиране за държавен и национален суверенитет е закрепено в Устава на [[Организация на обединените нации|ООН]]. |
|||
В международното право важен аспект на суверенитета е върховният контрол на самата държава върху нейните вътрешни дела при спазване на задължителните ограничения, наложени от международното право. Тези ограничения включват, в частност, международните закони за човешките права и нормите, забраняващи използване на сила. Никоя държава или международна организация няма право да се намесва в неща, които попадат в обхвата на вътрешната юрисдикция на друга държава . Концепцията за държавния суверенитет е изложена в Декларацията за принципите на международното право (Резолюция 2625), обявена от Общото събрание на Обединените нации през 1970 г. |
|||
Правната основа на суверенитета започва с Конституцията, декларации, еждународното право за равенство между страните, тяхната териториална цялост, ненамесата във вътрешните и външните им работи, правото на нациите на самоопределение. Това разбиране за държавен и национален суверенитет е записано в Устава на [[Организация на обединените нации|ООН]]. |
|||
⚫ | |||
През последните няколко десетилетия се наблюдава процес на размиване на националния суверенитет. Тази тенденция е свързана със създаването на система от международни организации и договорености по време на блоковото разделение на света. Днес тя става по-отчетлива, в резултат на активизирането на ролята на междуправителствените и международните интеграционни организации (ООН, [[Световна търговска организация]], [[НАТО]], [[Европейски съюз]], [[ОССЕ]], и др.). Тези организации първоначално са своеобразни “проводници” на политиката на държавите участнички, но постепенно започват да играят самостоятелна роля и оказват значително влияние както на международните отношения като цяло, така и на своите създатели. |
|||
В международното право важен аспект на суверенитета е върховното влияние и личен пример на самата държавност върху нейните поданици, вътрешните, държавни дела, забраняващи използване на натиск и сила. Никоя държава или международна организация няма право за намеса в неща, попадащи в обхвата на вътрешната юрисдикция на друга държава . |
|||
Във връзка с развитието на процеса на [[глобализация]] напоследък се налага и едно ново тълкование на категорията „суверенитет”. То се свързва с факта, че в новите условия, интересите на държавата, институциите и отделните личности могат да бъдат застрашени и извън формалните граници на страната, при което основен източник на опасност е световния тероризъм. Тъй като тероризмът, като явление, има трансграничен характер се налага държавата да предприема мерки за защита на своите интереси (т.е. да се стреми да запази своя суверенитет) и извън границите на страната . Тази тенденция се задълбочава и от процеса на размиване на границите в условията на изграждане на единното европейско пространство. |
|||
„Концепцията за държавен суверенитет е изложена в Декларацията за принципите на международното право (Резолюция 2625), обявена от Общото събрание на Обединените нации през 1970 г. |
|||
⚫ | |||
Дотолкова, доколкото националните интереси на страната обхващат всички сфери на обществения живот, то неминуемо се разкриват аспекти на суверенитета, кореспондиращи с дейността на институциите, организациите и гражданите, свързана с използване на морето. Най-често тези дейности се осъществяват в НМП, някои от които са неделима част от територията на държавата, а в други тя има свои международно регламентирани права и респективни интереси. |
|||
⚫ | |||
В този смисъл естествено трябва да се дефинира правото и способността на страната да устоява своите права и интереси в НМП, които могат да бъдат определени като морски суверенитет. |
|||
През последните няколко десетилетия сме свидетели на процес за размиване на понятието суверенитет. Тенденцията е свързана с международни организации, договорки и блоково разделение на света. Факт е междуправителствено и международно влияние за интеграция в тези организации (ООН, [[Световна търговска организация]], [[НАТО]], [[Европейски съюз]], [[ОССЕ]], и др.). Международната политика на държавите участнички е за самостоятелна роля. |
|||
⚫ | |||
Изхождайки от основната дефиниция на категорията „суверенитет”, понятието „морски суверенитет” може да се дефинира като присъщо право на всяка държава да упражнява пълен контрол и да определя реда за използване на морските си пространства. Анализът на тази формулировка показва, че изразът “присъщо право” не дава достатъчно добро обяснение на различната степен, в която държавите могат за защитават суверените си и така да отстояват своите интереси в НМП. Ето защо морският суверенитет трябва да се разглежда, като понятие, което ....отразява способността и възможността на държавата самостоятелно да упражнява пълен контрол и да определя реда за използване на морските си пространства в интерес на личността и обществото. |
|||
Суверенитетът е свързан и с използването на морето, приет, като морски суверенитет. |
|||
Дефинира се, като право на всяка държавност с влияние към развитие и определяне реда за използване на морските ни пространства. |
|||
Правните аспекти на понятието могат да бъдат разкрити на базата на нормите, установени от Конвенцията по морско право, която предоставя различни суверенни права на крайбрежната държава в нейните морски пространства. |
|||
Морският суверенитет |
Морският суверенитет е неделим от националния - върху територията и въздушното пространство (т.н. въздушен суверенитет). Мероприятията и действията за неговото осигуряване се провеждат в рамките на националната система, |
||
Защитата на морския суверенитет е дейност с политически, дипломатически, коалиционни, национални, военни, обществени и институционални аспекти и отговорности. |
|||
Защитата му е към обществени, национални, дипломатически, военни, институционални и политически решения, действия и отговорности от тях. |
|||
За реализирането на тази важна функция на държавното управление, насочена към отстояването на националните интереси, се привличат множество институции и организации, като при това относително най-голям дял имат въоръжените сили на Р. България. Това е установено и в Конституцията на Република България, според чл. 9 на която, въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост. |
|||
⚫ | |||
При дефинирането на морския суверенитет трябва да се съобразим и с някои особености на средата, в която държавата упражнява това свое изконно право. Тази среда включва преди всичко НМП, с всички обособени в тях зони. Според принципите на международното право вътрешните морски води, териториалното море, както и въздушното пространство над тях, дъното и земните им недра, са неделима част от територията на страната, поради което тя упражнява пълен суверенитет върху тях. В останалите морски пространства Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. дава на крайбрежната държава само определени суверенни права, които обаче са пряко свързани с националните ѝ интереси. Ето защо се налага да се разкрият връзките на понятието „морски суверенитет” с понятията “юрисдикция” и “суверенни права”. |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
==Суверенитет и юрисдикция== |
==Суверенитет и юрисдикция== |
||
Понятието „[[юрисдикция]]” не е еднозначно за [[международното публично право]]. |
Понятието „[[юрисдикция]]” не е еднозначно за [[международното публично право]]. Включва осъществяване на законодателно влияние в помощ на категорията „суверенитет”. Публичната юрисдикция, с всичките й три компоненти: законодателна, изпълнителна и съдебна дейност се свежда до работата й за прилагане на конкретен обем информация по конкретни цели. Докато при суверенитета става въпрос за пълно върховенство. |
||
т.е. Критерий е обемът на упражняваните права и целите, с които тези права се упражняват. В този ред на разсъждение, суверенитетът предполага наличие на пълно и безусловно върховенство на държавната власт, без ограничение в обема и целите. |
|||
==Суверенни права и юрисдикция== |
==Суверенни права и юрисдикция== |
||
Суверенните права предполагат упражняване на влияние, в т.ч. законодателно. |
|||
⚫ | |||
⚫ | Например, съгласно чл.56 от Конвенцията по морско право, “... в изключителната икономическа зона крайбрежната държава има суверенни права за промишлено проучване и експлоатация, съхраняване и стопанисване на природните ресурси . Те биват: живи и неживи, намиращи се на морското дъно, в неговите недра и в покриващите го води, както и по отношение на други дейности за икономическо разработване и експлоатация на зоната. Получаването на енергия от водата, теченията и ветровете се определя от съответните разпоредби на тази конвенция. Например, за създаването и използването на изкуствени острови, съоръжения и структури; морски научни изследвания; защита и опазване на морската среда; други права и задължения, предвидени в конвенцията”. |
||
Видно е, че юрисдикцията предполага осъществяване на права по конкретен въпрос, със строго определена, специална цел – в случая юрисдикция само и единствено за “… създаването и използването на изкуствени острови, съоръжения и структури…”. |
Видно е, че юрисдикцията предполага осъществяване на права по конкретен въпрос, със строго определена, специална цел – в случая юрисдикция само и единствено за “… създаването и използването на изкуствени острови, съоръжения и структури…”. |
||
Анализът налага извод за целесъобразност при прилагането и разширено тълкуване на понятието „морски суверенитет”. Той се свързва, както с правото на държавността да упражнява влияние и приложение закони за морските пространства - част от нейната територия, така и с международно регламентираните суверенни права в останалите зони на НМП. |
|||
==Източници== |
==Източници== |
Версия от 01:16, 30 юни 2015
Държавният суверенитѐт (Шаблон:Lang-fr — върховна власт) е неотчуждаемо юридическо качество на независима държава, символизиращо нейната политическо-правна самостоятелност, висша отговорност и ценност като първичен субект на международното право; необходимо за изключителното върховенство на държавната власт и предполагащо независимост от властта на друга държава; възникващо или изчезващо по силата на доброволно изменения на статуса на независимата държава като цялостен обществен организъм; обусловено от правовото равенство на независими държави и стоящо в основата на съвременното международно право.[1]
Суверенитетът е изключителното право да се упражнява върховна власт над географски регион или група от хора (напр. нация или племе). Обикновено правителството или друго политическо представителство осъществява суверенните права, въпреки че в някои случаи тези права се упражняват от един човек. Монарх, който управлява суверенна държава, може да бъде наричан суверен на тази държава. Като понятие суверенитетът се определя като върховенство, независимост и самостоятелност на властта на определена държава във вътрешните и външните ѝ работи. Основа на суверенитета е правото на нациите за самоопределение. Суверенитетът е основен принцип на международното публично право, отразен в Устава на ООН. Суверенитетът бива държавен, народен и национален.
История
Корените на категорията „суверенитет” могат да бъдат намерени във Вестфалския мирен договор от 1648 г., чрез който за първи път се обособява ролята на държавата като субект на международната политика[2]. Категорията получава разпространение в края на XIX век заедно с категорията “държава”.
Тълкувания
В теорията съществуват различни определения за суверенитет. Българският тълковен речник го дефинира като:
- 1. Право на върховна власт;
- 2. Вътрешна и външна независимост на държавата.
Терминологичният юридически речник определя суверенитета като върховенство и независимост на държавната власт, нейно най-важно качество, характеризиращо политико-правната ѝ същност.
В суверенитета се включват 2 основни понятия:
- 1) държавен суверенитет - върховенство на държавната власт вътре в страната, нейната пълна самостоятелност и независимост от властта на други държави;
- 2) народен суверенитет - пълновластие на народа като източник на властта и възможност да участва в управлението на държавата.
Според българо- английския юридически речник, суверенитетът е върховната власт в държавността. Това е властта, като институция, лицето или органът, който разполага с влиянието да прилага закони върху всички останали държавни системи, и е с правомощията да развива всеки закон. Политическият характер на държавността определя кой и как упражнява това влияние.
От анализа е видно, че суверенитетът е сложна категория, която има: правни, политически, дипломатически, военни, институционални, икономически, и пр. аспекти. Нейната цялостност се дължи именно на многообразието на аспекти, а работата е в обмена на информация между отделните ѝ компоненти, акуратния анализ от взаимодействията между тях.
Суверенитетът, като категория в общуването отразява способността и възможността на обществото и на създаваната от него държавност самостоятелно да провежда независима външна и вътрешна политика в интерес на личността и обществото. Изводът е, че той защитава интересите на обществото във всичките му аспекти.
Абсолютният суверенитет гарантира всички мерки за да оцеляване на обществото и всеки негов индивид. За целта той може да отстрани, както вътрешни, така и външни заплахи. В тази категорията от общуването се включва и правото на независимост, самостоятелност на страната и населяващия я народ (нация), откъдето идва и понятието: “национален суверенитет”.
В категорията “суверенитет” се съчетават две начала – върховенство и независимост, които означават: обединение на прерогативите, правата и свободите в обществото. Ето защо по отношение на държавността, суверенитетът има същия смисъл, както за всяка личност понятието “права и свободи“.
Суверенната страна е независима и свободна от посегателства отвън и отвътре, взема решения, управлява, заповядва в свобода и осъществява всички функции на влияние за развитие.
Измерения на суверенитета
Суверенитетът бива: политически, икономически и юридически. Територията е нейното владеене е изрична негова материална основа за собственост от нацията. Съществуването на стабилна, работеща държавност е в създаването на акуратна система и организация в общуването и с обществото.
Правната основа на суверенитета започва с Конституцията, декларации, еждународното право за равенство между страните, тяхната териториална цялост, ненамесата във вътрешните и външните им работи, правото на нациите на самоопределение. Това разбиране за държавен и национален суверенитет е записано в Устава на ООН.
В международното право важен аспект на суверенитета е върховното влияние и личен пример на самата държавност върху нейните поданици, вътрешните, държавни дела, забраняващи използване на натиск и сила. Никоя държава или международна организация няма право за намеса в неща, попадащи в обхвата на вътрешната юрисдикция на друга държава .
„Концепцията за държавен суверенитет е изложена в Декларацията за принципите на международното право (Резолюция 2625), обявена от Общото събрание на Обединените нации през 1970 г.
Суверенитет и глобализация
През последните няколко десетилетия сме свидетели на процес за размиване на понятието суверенитет. Тенденцията е свързана с международни организации, договорки и блоково разделение на света. Факт е междуправителствено и международно влияние за интеграция в тези организации (ООН, Световна търговска организация, НАТО, Европейски съюз, ОССЕ, и др.). Международната политика на държавите участнички е за самостоятелна роля.
Суверенитет и морско право
Суверенитетът е свързан и с използването на морето, приет, като морски суверенитет.
Дефинира се, като право на всяка държавност с влияние към развитие и определяне реда за използване на морските ни пространства.
Морският суверенитет е неделим от националния - върху територията и въздушното пространство (т.н. въздушен суверенитет). Мероприятията и действията за неговото осигуряване се провеждат в рамките на националната система,
Защитата му е към обществени, национални, дипломатически, военни, институционални и политически решения, действия и отговорности от тях.
Съгласно Терминологичния, юридически речник понятието „юрисдикция” означава:
- 1. Правомощията на съд за разглеждане и решаване дела или постановления за конкретно разпореждане.
- 2. Териториални граници, в рамките на които даден съд упражнява юрисдикция.
- 3. Териториален обхват и законова компетентност на Парламента.
Освен това юрисдикцията се определя като компетентно (влияние) на държавен орган за разглеждане на дела и издаване държавен акт по тях. Тя ограничава действията на държавността.
Суверенитет и юрисдикция
Понятието „юрисдикция” не е еднозначно за международното публично право. Включва осъществяване на законодателно влияние в помощ на категорията „суверенитет”. Публичната юрисдикция, с всичките й три компоненти: законодателна, изпълнителна и съдебна дейност се свежда до работата й за прилагане на конкретен обем информация по конкретни цели. Докато при суверенитета става въпрос за пълно върховенство.
т.е. Критерий е обемът на упражняваните права и целите, с които тези права се упражняват. В този ред на разсъждение, суверенитетът предполага наличие на пълно и безусловно върховенство на държавната власт, без ограничение в обема и целите.
Суверенни права и юрисдикция
Суверенните права предполагат упражняване на влияние, в т.ч. законодателно.
Например, съгласно чл.56 от Конвенцията по морско право, “... в изключителната икономическа зона крайбрежната държава има суверенни права за промишлено проучване и експлоатация, съхраняване и стопанисване на природните ресурси . Те биват: живи и неживи, намиращи се на морското дъно, в неговите недра и в покриващите го води, както и по отношение на други дейности за икономическо разработване и експлоатация на зоната. Получаването на енергия от водата, теченията и ветровете се определя от съответните разпоредби на тази конвенция. Например, за създаването и използването на изкуствени острови, съоръжения и структури; морски научни изследвания; защита и опазване на морската среда; други права и задължения, предвидени в конвенцията”.
Видно е, че юрисдикцията предполага осъществяване на права по конкретен въпрос, със строго определена, специална цел – в случая юрисдикция само и единствено за “… създаването и използването на изкуствени острови, съоръжения и структури…”.
Анализът налага извод за целесъобразност при прилагането и разширено тълкуване на понятието „морски суверенитет”. Той се свързва, както с правото на държавността да упражнява влияние и приложение закони за морските пространства - част от нейната територия, така и с международно регламентираните суверенни права в останалите зони на НМП.
Източници
Библиография
- Йотов, Стилян. Държавният суверенитет във философията на Имануел Кант - равносметка след 200 години. - В: Кант и Кантовата традиция в България. Сборник, посветен на стогодишнината от рождението на проф. Цеко Торбов. Ред. Ив. Стефанов, В. Канавров и Д. Цацов. С., ЛИК, 2001, 250-263.
- Моллов, Стоил. Принципът на суверенитета. Конституционноправни и европейски измерения. С., Сиби, 2012.