Перикъл: Разлика между версии
м Removing Link GA template (handled by wikidata) |
VanHelsing (беседа | приноси) м +сродни проекти |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
}} |
}} |
||
{{сродни проекти начало}} |
|||
⚫ | '''Перикъл''' е [[Древна Гърция|древногръцки]] [[политик]], управлявал [[Атина]] през втората половина на [[5 век пр.н.е.|5 век пр. н. е.]] Негов баща е предводителят на атинския флот в битката при [[Микале]] - [[Ксантип]], син на Арифрон. Перикъл принадлежи към атинския аристократичен род на [[Алкмеониди]]те чрез майка си Агариста, дъщеря на Хипократ и племенница на основоположника на атинската демокрация [[Клистен]]. Перикъл е ученик на [[Зенон от Елея]] - един от най-известните тогавашни философи. Но най-голямо значение за развитието на младия Перикъл има философът [[Анаксагор]], преселил се в Атина от Клазомена в Мала Азия. |
||
{{сродни проекти Уикицитат|Перикъл}} |
|||
{{сродни проекти Общомедия|Category:Pericles}} |
|||
{{сродни проекти край}} |
|||
⚫ | '''Перикъл''' (гр. ''Περικλῆς'', лат. ''Periklēs'', ок.495 – 429 пр.н.е.) е [[Древна Гърция|древногръцки]] [[политик]], управлявал [[Атина]] през втората половина на [[5 век пр.н.е.|5 век пр. н. е.]] Негов баща е предводителят на атинския флот в битката при [[Микале]] - [[Ксантип]], син на Арифрон. Перикъл принадлежи към атинския аристократичен род на [[Алкмеониди]]те чрез майка си Агариста, дъщеря на Хипократ и племенница на основоположника на атинската демокрация [[Клистен]]. Перикъл е ученик на [[Зенон от Елея]] - един от най-известните тогавашни философи. Но най-голямо значение за развитието на младия Перикъл има философът [[Анаксагор]], преселил се в Атина от Клазомена в Мала Азия. |
||
Стратег, водач на демократичната групировка, Перикъл поема управлението на Атинската държава през [[461 пр.н.е.]] и управлява до [[429 пр.н.е.]] като завършва реформите по демократизацията на [[полис]]а. Превръща [[Атина]] в икономически, политически и културен център на древногръцкия свят. Инициатор е на строителството на [[Партенон]]а, [[Пропилеи]]те, [[Одеон]]а и др. Периодът на управлението му е наречен "златен век на Перикъл". Покровителства [[Фидий]], [[Софокъл]], [[Херодот]] и др. Перикъл бил смятан за образец на гръцкото красноречие и пръв започнал да пише предварително речите си, за разлика от по-ранните оратори, които импровизирали. От 444 до 429 пр. н. е. Перикъл е преизбиран всяка година за стратег на Атина, но фактически той направлява и вътрешната, и външна политика на полиса. По време на неговото управление започват [[Пелопонески войни|Пелопонеските войни]]. През 430 пр. н. е. е осъден да заплати глоба поради започнатата от него война срещу Спарта, но отново е преизбран за стратег. Знае се, че негова приятелка е била известната и високообразована [[хетера]] [[Аспазия]]. Умира през 429 пр.н.е., изтощен от работа и грижи или от [[чума]]. |
Стратег, водач на демократичната групировка, Перикъл поема управлението на Атинската държава през [[461 пр.н.е.]] и управлява до [[429 пр.н.е.]] като завършва реформите по демократизацията на [[полис]]а. Превръща [[Атина]] в икономически, политически и културен център на древногръцкия свят. Инициатор е на строителството на [[Партенон]]а, [[Пропилеи]]те, [[Одеон]]а и др. Периодът на управлението му е наречен "златен век на Перикъл". Покровителства [[Фидий]], [[Софокъл]], [[Херодот]] и др. Перикъл бил смятан за образец на гръцкото красноречие и пръв започнал да пише предварително речите си, за разлика от по-ранните оратори, които импровизирали. От 444 до 429 пр. н. е. Перикъл е преизбиран всяка година за стратег на Атина, но фактически той направлява и вътрешната, и външна политика на полиса. По време на неговото управление започват [[Пелопонески войни|Пелопонеските войни]]. През 430 пр. н. е. е осъден да заплати глоба поради започнатата от него война срещу Спарта, но отново е преизбран за стратег. Знае се, че негова приятелка е била известната и високообразована [[хетера]] [[Аспазия]]. Умира през 429 пр.н.е., изтощен от работа и грижи или от [[чума]]. |
Версия от 18:35, 30 юни 2015
Перикъл Περικλῆς | |
атински политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Религия | Религия в Древна Гърция |
Псевдоним | Ολύμπιος[1] |
Семейство | |
Род | Алкмеониди |
Баща | Ксантип |
Съпруга | Аспазия (445 пр.н.е.) |
Перикъл в Общомедия |
Перикъл (гр. Περικλῆς, лат. Periklēs, ок.495 – 429 пр.н.е.) е древногръцки политик, управлявал Атина през втората половина на 5 век пр. н. е. Негов баща е предводителят на атинския флот в битката при Микале - Ксантип, син на Арифрон. Перикъл принадлежи към атинския аристократичен род на Алкмеонидите чрез майка си Агариста, дъщеря на Хипократ и племенница на основоположника на атинската демокрация Клистен. Перикъл е ученик на Зенон от Елея - един от най-известните тогавашни философи. Но най-голямо значение за развитието на младия Перикъл има философът Анаксагор, преселил се в Атина от Клазомена в Мала Азия.
Стратег, водач на демократичната групировка, Перикъл поема управлението на Атинската държава през 461 пр.н.е. и управлява до 429 пр.н.е. като завършва реформите по демократизацията на полиса. Превръща Атина в икономически, политически и културен център на древногръцкия свят. Инициатор е на строителството на Партенона, Пропилеите, Одеона и др. Периодът на управлението му е наречен "златен век на Перикъл". Покровителства Фидий, Софокъл, Херодот и др. Перикъл бил смятан за образец на гръцкото красноречие и пръв започнал да пише предварително речите си, за разлика от по-ранните оратори, които импровизирали. От 444 до 429 пр. н. е. Перикъл е преизбиран всяка година за стратег на Атина, но фактически той направлява и вътрешната, и външна политика на полиса. По време на неговото управление започват Пелопонеските войни. През 430 пр. н. е. е осъден да заплати глоба поради започнатата от него война срещу Спарта, но отново е преизбран за стратег. Знае се, че негова приятелка е била известната и високообразована хетера Аспазия. Умира през 429 пр.н.е., изтощен от работа и грижи или от чума.
Други
- В Успоредни животописи Плутарх описва живота на Перикъл наред с този на Фабий Максим.
Шаблон:История-мъниче Шаблон:Политик-мъниче Шаблон:Гърция-мъниче
|
- ↑ Успоредни животописи. XXXIX, 2.