Кубер: Разлика между версии
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B3 |
м Премахнати редакции на 212.5.158.238 (б.), към версия на Simin |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Монарх|име= |
{{Монарх|име=кан Кубер |
||
| описание=български владетел в Македония |
| описание=български владетел в Македония |
||
| изображение за личността= |
| изображение за личността= |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
| обкръжение= |
| обкръжение= |
||
| пълно име= |
| пълно име= |
||
| други титли= |
| други титли=[[архонт]], [[патриций]] |
||
| кръщене= |
| кръщене= |
||
| роден= преди [[650]] г. |
| роден= преди [[650]] г. |
||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
}} |
}} |
||
'''[[Кан (титла)| |
'''[[Кан (титла)|Хан]] Кубер''' е български владетел в [[Панония]] и [[Македония (област)|Македония]]. Смята се, че е син на хан [[Кубрат]], брат на хан [[Аспарух]] и член на рода [[Дуло]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=JE_0KvfOP1YC&pg=PA77&lpg=PA77&dq=%D0%BA%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80++%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F&source=bl&ots=zUNywMKOv1&sig=1w1rK0U8EQtbXGrMl_mZY-r4VyA&hl=bg#v=onepage&q=%D0%BA%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%20%20%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82&f=false Българите, автор Пламен Петков, Издател TRUD Publishers, 2007, ISBN 9545287691, стр. 77.]</ref> Създател на [[Куберова България]] в Македония. |
||
След разпадането на [[Кубрат]]овата [[Велика България]], намирала се на територията на днешна [[Украйна]], Кубер с част от |
След разпадането на [[Кубрат]]овата [[Велика България]], намирала се на територията на днешна [[Украйна]], Кубер с част от прабългарите се заселва в бившата римска провинция [[Панония]], около [[Срем (област)|Срем]]. Той признава властта на [[Аварски хаганат|Аварския каганат]], ставайки негов [[васал]]. Тук се смесва с поданиците на аварския каган, сред които има доста византийски пленници и славяни. |
||
Управлявал племената сикели ([[сигел]]и, [[есегел]]и) и [[маджари]]те. |
|||
Присъединява се към племенното обединение, образуващо [[Аварския хаганат|аварското царство]] и заедно с тях ведно с есегелите се оказал на бреговете на [[Дунав|Дунава]] (Истър) и [[Тисса|Тиса]]<ref>Rasonyi L. Tuna kopruleri, s. 18 </ref>. |
|||
Куберовите българи се опитват чрез въстание да извършат преврат и да завземат централната власт. След неуспешния бунт срещу аварската власт Куберовите [[българи]] заедно с пленените от [[авари]]те ромеи се насочват на юг, към земите на [[Византия]], като по време на бягството си нанасят 6 последователни поражения на преследващите ги авари.<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_1.html Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. т. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852), София 1970, с. 205-207.]</ref> |
Куберовите българи се опитват чрез въстание да извършат преврат и да завземат централната власт. След неуспешния бунт срещу аварската власт Куберовите [[българи]] заедно с пленените от [[авари]]те ромеи се насочват на юг, към земите на [[Византия]], като по време на бягството си нанасят 6 последователни поражения на преследващите ги авари.<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_1.html Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. т. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852), София 1970, с. 205-207.]</ref> |
||
Версия от 16:44, 1 юли 2015
| кан Кубер | |
| български владетел в Македония | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Роден | преди 650 г.
|
| Починал | след 705 г.
|
| Други титли | архонт, патриций |
| Семейство | |
| Династия | Дуло |
| Баща | Кубрат |
| кан Кубер в Общомедия | |
Хан Кубер е български владетел в Панония и Македония. Смята се, че е син на хан Кубрат, брат на хан Аспарух и член на рода Дуло.[1] Създател на Куберова България в Македония.
След разпадането на Кубратовата Велика България, намирала се на територията на днешна Украйна, Кубер с част от прабългарите се заселва в бившата римска провинция Панония, около Срем. Той признава властта на Аварския каганат, ставайки негов васал. Тук се смесва с поданиците на аварския каган, сред които има доста византийски пленници и славяни.
Куберовите българи се опитват чрез въстание да извършат преврат и да завземат централната власт. След неуспешния бунт срещу аварската власт Куберовите българи заедно с пленените от аварите ромеи се насочват на юг, към земите на Византия, като по време на бягството си нанасят 6 последователни поражения на преследващите ги авари.[2] Кубер сключва мирно споразумение с Византия и се заселва в Керамисийското поле (Прилепско поле), намиращо се в днешната Република Македония. През 680 г., той прави опит за превземане на Солун и завземане на византийските земи около него. За това свидетелства и печатът на Мавър — оловен печат, посветен на „архонта и патриций на керамисиани и българи“. След неуспешния опит за основаване на държава с център Солун, според проф. Васил Златарски около 687 г., някои от тях се преселват в земите на изток от Струма. За споменатите в Мадарските надписи към 705 г.„чичовци“ на кан Тервел „от долната земя“ се приема, че са хан Кубер и неговите прабългари. След това писмените източници не споменават за Кубер.
Археологическите проучвания на територията на днешна Република Македония показват солидно прабългарско присъствие. Куберовите българи възстановяват старите разрушени и полуразрушени от варварските нашествия римски и византийски градове. Строят и нови селища и аули. В 808 г. при управлението на кан Крум, който според някои се приема за потомък именно на Куберовия клон на рода Дуло[3] българските войски достигат Сяр. Cлед похода на хан Пресиян в 836 г., когато българите завладяват и беломорския град Кавала, Куберовите български земи са напълно интегрирани в България. През 930 г. наследниците на Кубер се присъединяват към съзаклятието на Михаил, най-големият син на Симеон Велики срещу брат му Петър, но Михаил умира и голяма част от тях, като помни как е потушен бунтът от Борис I, се вижда принудена да напусне държавните граници и да завоюва нова територия при град Никопол, недалеч от Арта в днешната област Превеза в Южен Епир на Синьо море[4]
Съкровището от с. Врап и Ерзеке в днешна Албания, е българско и се свързва с Кубер. Находките и предметите в него приличат на другите български съкровища от Дунавска България и Стара Велика България, вкл. и тези, свързани с Кубрат и Аспарух, съответно в украинските села Малая Перешчепина и Вознесенка, с Наги Сент Миклош българско златно съкровище, с Преславското златно съкровище и находки от района на Плиска-Мадара-Шумен, с Добруджа и т.н.[5]
Бележки
- ↑ Българите, автор Пламен Петков, Издател TRUD Publishers, 2007, ISBN 9545287691, стр. 77.
- ↑ Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. т. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852), София 1970, с. 205-207.
- ↑ Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе от хан Кубрат до Цар Борис III, Велико Търново 1996 г., стр. 45
- ↑ Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. т. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018), София 1971, с. 515.
- ↑ История на България, Том 1, Автори Иван Ангелов Божилов, Васил Тодоров Гюзелев, Цветана Георгиева, Николай Генчев, Стойчо Гръвчаров, Издател Анубис, 1999, стр. 96.
Източници
- Curta, Florin (2006). Southeastern Europe in the Middle Ages, 500-1250. Cambridge Medieval Textbooks. ISBN 0-521-81539-8.
- П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България. Т. I. Ранно средновековие VII-ХII в. С., 1978, 79-80.
Външни препратки
- Разказ за заселване на българите, начело с кан Кубер, в Македония през 680-те год. в „Деянията на Св. Димитър Солунски“
- Пламен Павлов. Втората България в днешна Македония през 7 - 9 век
| |||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
