Тюркски езици: Разлика между версии
Премахната редакция 6771907 на Vodnokon4e (б.) Премахнато ненаучно съдържание |
м Премахнати редакции на 212.5.158.226 (б.), към версия на Vodnokon4e |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
| сем1 = [[Алтайски езици|Алтайски]] |
| сем1 = [[Алтайски езици|Алтайски]] |
||
| ниво = 2 |
| ниво = 2 |
||
| дете1 = [[ |
| дете1 = [[Болгарски езици|Болгарски ({{източник|Огурски|2015|06|21}})]] |
||
| дете2 = [[Източнотюркски езици|Източнотюркски]] |
| дете2 = [[Източнотюркски езици|Източнотюркски]] |
||
| дете3 = [[Севернотюркски езици|Севернотюрски]] |
| дете3 = [[Севернотюркски езици|Севернотюрски]] |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
*[[кашкайски език|кашкайски]]ят - 1,5 милиона в иранските области Фарс и Хузестан. |
*[[кашкайски език|кашкайски]]ят - 1,5 милиона в иранските области Фарс и Хузестан. |
||
[[хазарски език|Хазарският]], [[тюрко-аварски език|тюрко-аварският]] са мъртви езици. Поради липса на езиков материал от хазарски и тюрко-аварски те биват причислени към огурската група. |
[[хазарски език|Хазарският]], [[тюрко-аварски език|тюрко-аварският]] и [[прабългарски език|прабългарският език]] са мъртви езици. Поради липса на езиков материал от хазарски и тюрко-аварски те биват причислени към огурската група. Прабългарският език засега е с неустановена граматика, понеже запазените надписи и имена могат да бъдат тълкувани нееднозначно. |
||
Някои тюркски езици са застрашени от изчезване, понеже се говорят предимно от възрастни хора. Пряко застрашени от изчезване са [[долгански език|долганският]] и [[тофаларски език|тофаларският]] в Сибир, [[или-тюркски език|или-тюркският]] и [[айнски език|айнският език]] в Китай, [[чулимски език|чулимският език]] в Алтай. |
Някои тюркски езици са застрашени от изчезване, понеже се говорят предимно от възрастни хора. Пряко застрашени от изчезване са [[долгански език|долганският]] и [[тофаларски език|тофаларският]] в Сибир, [[или-тюркски език|или-тюркският]] и [[айнски език|айнският език]] в Китай, [[чулимски език|чулимският език]] в Алтай. |
||
Ред 45: | Ред 45: | ||
{| class="prettytable" |
{| class="prettytable" |
||
|-bgcolor='#COFOFO' |
|-bgcolor='#COFOFO' |
||
!български |
|||
!пратюркски |
!пратюркски |
||
!турски |
!турски |
||
Ред 104: | Ред 105: | ||
#[[Огурски езици|Огурски тюркски]] |
#[[Огурски езици|Огурски тюркски]] |
||
#*[[чувашки език]] |
#*[[чувашки език]] |
||
#*[[прабългарски език]] |
|||
#[[Халаджски език]] |
#[[Халаджски език]] |
||
Ред 112: | Ред 114: | ||
==Фонетична класификация== |
==Фонетична класификация== |
||
Освен географска класификация, има и фонетична класификация на тюркските езици: |
Освен географска класификация, има и фонетична класификация на тюркските езици: |
||
*[[Огурски езици|Огурските езици]] се различават от останалите по употребата на [р] вместо [з] и [л] вместо [ш] (ротацизъм/зетацизъм и ламбдаизъм/сигматизъм). Това се наблюдава в единствения жив език от този клон, чувашкия, напр. ''хĕр'' вм. пратюркски ''*kyz'' (дъщеря), както и в някои думи ''шаран'' вм. тур. ''sazan''. Съществуват и думи, които са по-близки до чувашкия, отколкото до общотюркския вариант напр. ''корем'', чувашки ''хырăм'', пратюркски ''*qaryn'', което дава [-n] в останалите езици. Трябва да се отбележи обаче, че и в турския има следи от ротацизъм, т.е. редуване на [з] и [р], напр. ''göz'' (око) - ''görmek'' (виждам). |
*[[Огурски езици|Огурските езици]] се различават от останалите по употребата на [р] вместо [з] и [л] вместо [ш] (ротацизъм/зетацизъм и ламбдаизъм/сигматизъм). Това се наблюдава в единствения жив език от този клон, чувашкия, напр. ''хĕр'' вм. пратюркски ''*kyz'' (дъщеря), както и в някои прабългарски думи ''шаран'' вм. тур. ''sazan''. Съществуват и български думи, които са по-близки до чувашкия, отколкото до общотюркския вариант напр. ''корем'', чувашки ''хырăм'', пратюркски ''*qaryn'', което дава [-n] в останалите езици. Трябва да се отбележи обаче, че и в турския има следи от ротацизъм, т.е. редуване на [з] и [р], напр. ''göz'' (око) - ''görmek'' (виждам). |
||
*Междинната съгласна в пратюркската дума ''*adaq'' (крак) се запазва в източния клон: ''adaq'' (тувински), ''ataχ'' (якутски), но дава [j] във останалите езици ''ayaq''. Халаджкият (''hadaq'') е изключение и се причислява към групата [[аргу]]. |
*Междинната съгласна в пратюркската дума ''*adaq'' (крак) се запазва в източния клон: ''adaq'' (тувински), ''ataχ'' (якутски), но дава [j] във останалите езици ''ayaq''. Халаджкият (''hadaq'') е изключение и се причислява към групата [[аргу]]. |
||
*[[Огузски езици|Огузските езици]] се различават по загубата на начално [γ] в сричката, напр. тур. ''kalan'' вм. ''*qalγan'' (останал). |
*[[Огузски езици|Огузските езици]] се различават по загубата на начално [γ] в сричката, напр. тур. ''kalan'' вм. ''*qalγan'' (останал). |
Версия от 23:27, 1 юли 2015
Тюркски езици | |
Държави и автономни територии, където тюркски езици са официални | |
Разпространение | Централна Азия, Сибир, Мала азия, Балкани |
---|---|
Говорени от | 155 000 000 души |
Систематизация по Ethnologue виж | |
Алтайски Тюркски езици [[Болгарски езици|Болгарски (Огурски[източник? (Поискан преди 3225 дни)])]] Източнотюркски Севернотюрски Огузки Западнотюркски Урумски език | |
Тюркски езици в Общомедия |
Тюркските езици представляват езиково семейство включващо повече от тридесет езика, говорени в широк географски ареал: от Източна Европа и Средиземно море до Сибир и западната част на Китай. Тюркските езици се разглежат и като езикова група принадлежаща към алтайското езиково семейство.
Тюркските езици се говорят около 155 милиона души и са седмото по големина езиково семейство в света (след индоевропейските, синотибетските, конго-нигерските, афроазиатските, австронезийските и дравидските езици). Броят на говорещите тюркски езици най-вероятно ще се увеличава в следващите десетилетия. Повечето тюркски езици си приличат много във фонетиката, морфологията и синтаксиса, макар че има някои изключения (чувашски, халаджски, якутски). Носители на различни тюркски езици могат да се разберат взаимно в различна степен, особено ако езиците им спадат към един клон. Голямата степен на подобие затруднява класификацията на тюркските езици, понеже съществуват и преходни диалекти. По политически причини понякога се създават изкуствени граници между езиците, а по исторически причини понякога някои езици възникват като смесени езици и е трудно да се определи към кой клон принадлежат.
Тюркските езици са разпространени в Източна и Югоизточна Европа, и в Западна, Средна и Северна Азия. Напоследък заради миграцията на турци в Западна Европа се разпространяват и там. Най-големите езици са:
- турският - 83 милиона, в Турция, Балканите, Западна Европа, Близкия изток;
- азербайджанският - 31 милиона, в Азербайджан, Иран, Русия;
- узбекският - 23 милиона, в Узбекистан,Таджикистан, Киргизия, Казахстан, Афганистан, Туркменистан и Китай;
- казахският - 9 милиона, в Казахстан, Китай, Монголия;
- уйгурският - 8 милиона, в Китай, Узбекистан, Казахстан и Киргизстан;
- туркменският - 6,8 милиона, в Туркменистан, Иран, Афганистан;
- татарският - 6 милиона в европейска Русия, Азербайджан, Узбекистан, Таджикистан, Казахстан и Киргизстан;
- киргизкият - 3,7 милиона, в Киргизия, Казахстан, Китай;
- башкирският - 2,2 милиона, в европейска Русия;
- чувашкият - 1,8 милиона, в европейска Русия;
- кашкайският - 1,5 милиона в иранските области Фарс и Хузестан.
Хазарският, тюрко-аварският и прабългарският език са мъртви езици. Поради липса на езиков материал от хазарски и тюрко-аварски те биват причислени към огурската група. Прабългарският език засега е с неустановена граматика, понеже запазените надписи и имена могат да бъдат тълкувани нееднозначно.
Някои тюркски езици са застрашени от изчезване, понеже се говорят предимно от възрастни хора. Пряко застрашени от изчезване са долганският и тофаларският в Сибир, или-тюркският и айнският език в Китай, чулимският език в Алтай.
Лексикални особености
С изключение на чувашки и някои сибирски езици, тюркските езици имат много близък речников състав.
Сравнение на някои общи понятия
български | пратюркски | турски | азербайджански | туркменски | татарски | казахски | узбекски | уйгурски | чувашки |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
майка | *ana | anne/ana | ana | ene | ana | ана | ана | ана | анне |
нос | *burun | burun | burun | burun | burın | мұрың | бурун | бурун | - |
ръка | *qol | kol | qol | qol | qol | қол | қўл | кол | - |
път | *jo:l | yol | jol | ýol | jol | жол | йўл | ёл | çул |
дебел | *semir2 | semiz | semiz | simyz | semiz | семіз | семиз | самăр | |
земя | *torpaq | toprak | torpaq | topraq | tupraq | топырақ | тўпроқ | тупрақ | тăпра |
кръв | *qian | kan | qan | gan | qan | қан | қол | қан | юн |
пепел | *kül | kül | kül | köl | kül | күл | қўл | қөл | кĕл |
вода | *sıb | su | su | suw | sıw | су | сув | су | шыв |
бял | *aq | ak | ağ | ak | aq | ақ | оқ | ақ | - |
черен | *qara | kara | qara | garä | qara | қара | қора | қара | хура |
червен | *qır2ıl | kızıl | qızıl | gyzyl | qızıl | қызыл | қизил | қизил | хĕрлĕ |
син/небе | *kö:k | gök | göy | gök | kük | көк | кўк | көк | кăвак |
Географска класификация
Тюркските езици могат да бъдат разделени на шест клона по географски признак [1]:
- Югозападни - Огузски тюркски
- Западноогузска група: турски, гагаузски и азербайджански
- Източноогузска група: туркменски език и хорасански тюркски
- Южноогузска група: включва някои ирански диалекти (кашкайски, сонкорийски, айналуски и др.) и един афганистански (афшарски)
- Северозападни - Кипчакски тюркски
- Западнокипчакска група, включваща кумикски, карачаево-балкарски, кримскотатарски и караимски.
- Севернокипчакска или волго-уралска група (включваща казански татарски, мишарски, западносибирски) и башкирски. Западносибирските татарски диалекти (тура, бараба, томски, тюменски, ишимски, иртишки, тоболски, тара и др.) са отчасти с различен произход
- Южнокипчакска или арало-каспийска група включваща казахски, каракалпакски, кипчапски узбекски и ногайски език.
- Югоизточни - Карлукски езици
- Североизточни - Сибирски тюркски
- Северосибирска група включваща якутски (саха) и долгански
- Разнородната южносибирска група включваща следните подгрупи:
- Саянска тюркска група - тувински (сойот, урянхай) и тофаларски (карагас);
- Енисейска тюркска груха - хакаски, шорски, както и други диалекти като сагай каца и кизил;
- Чулимска тюркска група - диалекти като кюерик;
- Алтайска тюркска група - алтайски език (ойрот) и диалекти като туба, куманда, ку, телеут, теленгит
- Огурски тюркски
- Халаджски език
Една от основните трудности, срещани при класификацията на различните тюркски езици и диалекти, е въздействието на съветските и особено сталинистките национални политики — създаването на нови национални граници, потискането на езици и писмености и масови изселвания — са имали върху етническия състав на културни кръстопътища като Хива, Хорезмия, Ферганската долина и Кавказ. Много от изброените класификации поради това не са общоприети нито в детайли нито в общи линии. Друг често разискван проблем е влиянието на пантюркизма и зараждащия се национализъм в новообразуваните средноазиатски републики върху схващанията за етнически подразделения.
В по-нови времена лингвистите са склонни да разделят старата урало-алтайска езикова група на две. Тюркските езици сега се определят като по-близки до корейския, японския, тунгусо-манджурските и монголските езици, но са отделени от уралските езици.
Фонетична класификация
Освен географска класификация, има и фонетична класификация на тюркските езици:
- Огурските езици се различават от останалите по употребата на [р] вместо [з] и [л] вместо [ш] (ротацизъм/зетацизъм и ламбдаизъм/сигматизъм). Това се наблюдава в единствения жив език от този клон, чувашкия, напр. хĕр вм. пратюркски *kyz (дъщеря), както и в някои прабългарски думи шаран вм. тур. sazan. Съществуват и български думи, които са по-близки до чувашкия, отколкото до общотюркския вариант напр. корем, чувашки хырăм, пратюркски *qaryn, което дава [-n] в останалите езици. Трябва да се отбележи обаче, че и в турския има следи от ротацизъм, т.е. редуване на [з] и [р], напр. göz (око) - görmek (виждам).
- Междинната съгласна в пратюркската дума *adaq (крак) се запазва в източния клон: adaq (тувински), ataχ (якутски), но дава [j] във останалите езици ayaq. Халаджкият (hadaq) е изключение и се причислява към групата аргу.
- Огузските езици се различават по загубата на начално [γ] в сричката, напр. тур. kalan вм. *qalγan (останал).
- Загубата на крайното [g] дели езиците на севернозападни и югоизточни, напр. уйгурски taγliq вм. татарски tawlı (планински).
Вижте още
|