Детерминанта: Разлика между версии
м „Определител“ преместена като „Детерминанта“: Определител е руски термин, на български е детерминанта |
определител -> детерминанта; всички пръстени са асоциативни |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
''' |
'''Детерминанта''' в [[алгебра]]та е [[функция]], съпоставяща на [[квадратна матрица]] над [[комутативност|комутативен]] [[Пръстен (алгебра)|пръстен]] с единица ''K'' елемент от пръстена - [[многочлен]], в който всеки [[едночлен]] е [[произведение]] от по един [[множител]] от всеки ред и стълб на матрицата с определен знак в зависимост от четността на [[пермутация]]та от елементи. |
||
Детермнантата е важна характеристика на матриците с разнообразно приложение в [[линейна алгебра|линейната алгебра]], [[комплексен анализ|комплексния]] и [[функционален анализ|функционалния]] анализ, [[аналитична геометрия|аналитична]]та и [[диференциална геометрия|диференциална]]та геометрия и др. |
|||
== Начини за изчисляване == |
== Начини за изчисляване == |
||
По определение |
По определение детерминантата на една матрица е равна на: |
||
: <math>\left | A \right | = \sum (-1)^t a_{1 i} a_{2 j} \ldots a_{n k}</math> |
: <math>\left | A \right | = \sum (-1)^t a_{1 i} a_{2 j} \ldots a_{n k}</math> |
||
където ''t'' е броят на [[инверсия (пермутация)|инверсии]]те в пермутацията (i, j, … , k). |
където ''t'' е броят на [[инверсия (пермутация)|инверсии]]те в пермутацията (i, j, … , k). |
||
Чрез изваждане пред скоби на даден елемент ''a<sub>ij</sub>'', в скобите остава съответното [[адюнгирано количество]] ''A<sub>ij</sub>''. Съгласно [[Теорема на Лаплас|теоремата на Лаплас]] |
Чрез изваждане пред скоби на даден елемент ''a<sub>ij</sub>'', в скобите остава съответното [[адюнгирано количество]] ''A<sub>ij</sub>''. Съгласно [[Теорема на Лаплас|теоремата на Лаплас]] детерминантата може да се развие по произволен ред ''i'' или по стълб ''j'': |
||
: <math>\left | A \right | = \sum_{k=1}^n a_{ik} A_{ik} = \sum_{k=1}^n a_{kj} A_{kj}</math> |
: <math>\left | A \right | = \sum_{k=1}^n a_{ik} A_{ik} = \sum_{k=1}^n a_{kj} A_{kj}</math> |
||
== Свойства == |
== Свойства == |
||
Ако стълбовете на матрицата се разглеждат като [[вектор]]и от [[линейно пространство]], то антисиметричната [[полилинейна форма]] ''D'' върху пространството ''M'', която приема стойност единица върху базисните вектори на пространството, е |
Ако стълбовете на матрицата се разглеждат като [[вектор]]и от [[линейно пространство]], то антисиметричната [[полилинейна форма]] ''D'' върху пространството ''M'', която приема стойност единица върху базисните вектори на пространството, е детерминанта. Таково определение е коректно, защото съществува единствена такава форма<ref name="vanderwaerden">[[Бартел Лейндерт ван дер Варден|Б.Л. ван дер Варден]], [[Алгебра (ван дер Варден)|Алгебра]], второ издание, изд. «Наука», Москва, 1979, В 20203-034/053(02)-79 31-79; стр. 98</ref>. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 19:23, 9 ноември 2006
Детерминанта в алгебрата е функция, съпоставяща на квадратна матрица над комутативен пръстен с единица K елемент от пръстена - многочлен, в който всеки едночлен е произведение от по един множител от всеки ред и стълб на матрицата с определен знак в зависимост от четността на пермутацията от елементи.
Детермнантата е важна характеристика на матриците с разнообразно приложение в линейната алгебра, комплексния и функционалния анализ, аналитичната и диференциалната геометрия и др.
Начини за изчисляване
По определение детерминантата на една матрица е равна на:
където t е броят на инверсиите в пермутацията (i, j, … , k).
Чрез изваждане пред скоби на даден елемент aij, в скобите остава съответното адюнгирано количество Aij. Съгласно теоремата на Лаплас детерминантата може да се развие по произволен ред i или по стълб j:
Свойства
Ако стълбовете на матрицата се разглеждат като вектори от линейно пространство, то антисиметричната полилинейна форма D върху пространството M, която приема стойност единица върху базисните вектори на пространството, е детерминанта. Таково определение е коректно, защото съществува единствена такава форма[1].
Източници
- ↑ Б.Л. ван дер Варден, Алгебра, второ издание, изд. «Наука», Москва, 1979, В 20203-034/053(02)-79 31-79; стр. 98