Омуртаг: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 212.5.158.224 (б.), към версия на Сале |
Премахната редакция 6788460 на Сале {{subst:П-вандал1|}} ~~~~ |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
| обкръжение= |
| обкръжение= |
||
| пълно име= |
| пълно име= |
||
| други титли= |
| други титли=Княз |
||
| кръщене= |
| кръщене= |
||
| роден=VIII век |
| роден=VIII век |
||
Ред 15: | Ред 15: | ||
| място на смъртта= |
| място на смъртта= |
||
| погребан= |
| погребан= |
||
| предшественик=[[Крум]] |
| предшественик= Княз [[Крум]] |
||
| потомци=[[Енравота]]<br />[[Звиница]]<br />[[Маламир]] |
| потомци=[[Енравота]]<br />[[Звиница]]<br />[[Маламир]] |
||
| наследник=[[Маламир]] |
| наследник= Княз[[Маламир]] |
||
| съпруга= |
| съпруга= |
||
| втори брак= |
| втори брак= |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
[[Картинка:EmperosEnvoyByMourtagon.jpg|right|мини|250п|Българските вестители се завръщат при Омуртаг с отговор на Михаил II<ref name="Scy">Миниатюра от хрониката на [[Йоан Скилица]], 11 век.</ref>]] |
[[Картинка:EmperosEnvoyByMourtagon.jpg|right|мини|250п|Българските вестители се завръщат при Омуртаг с отговор на Михаил II<ref name="Scy">Миниатюра от хрониката на [[Йоан Скилица]], 11 век.</ref>]] |
||
[[Image:ThomasTheRebelAndMourtagon.jpg|right|мини|250п|Омуртаг преследва [[Тома Славянина]]<ref name="Scy" />]]<gallery> |
|||
⚫ | |||
.jpg |
|||
⚫ | </ref>, Ομουρτάγ <ref>[http://mandara.narod.ru/nadpisi.htm Мадарски надписи, Inscriptions of Madara", Inscription No.64. Retrieved 10 April 2012.]</ref>}}, {{lang-la|Omurtag, Omortag}}) е [[България|български]] владетел, син на |
||
⚫ | |||
⚫ | </ref>, Ομουρτάγ <ref>[http://mandara.narod.ru/nadpisi.htm Мадарски надписи, Inscriptions of Madara", Inscription No.64. Retrieved 10 April 2012.]</ref>}}, {{lang-la|Omurtag, Omortag}}) е [[България|български]] владетел, син на Княз [[Крум]]. Управлява [[Първо българско царство|България]] от [[814]] до [[831]] г. <ref>[http://www.history.kemsu.ru/oldversion/ISV/1bolg.htm Търновски надпис на княз Омуртаг]</ref> |
||
Има мнение, поддържано от покойния професор [[Рашо Рашев]], че името на |
Има мнение, поддържано от покойния професор [[Рашо Рашев]], че името на Княза не е добре разчетено от преводача. Името също така е засвидетелствано и като ''Муртагон''.<ref>http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=15&WorkID=99&Level=2 </ref> Едноименен връх се намира в планината [[Тян Шан]] в днешен [[Китай]].<ref>http://www.geo-bg.bg/chovek-i-kultura/prirodnata-istoriya-na-drevnite-b-lgari?page=3</ref> |
||
==Възкачване на престола== |
==Възкачване на престола== |
||
Смъртта на |
Смъртта на Княз Крум и личността на неговия наследник са будили в историографията различни спорове и интерпретации на събитията. Счита се, че настъпва кратък период от няколко месеца на политическа нестабилност. Изворите споменават за трима български управници за периода 814-816 г. – [[Дукум]], [[Диценг]] и [[Цог]]. Има няколко хипотези за ролята на тези велможи: Крумови военачалници с важна роля в развоя на събитията, но без да владеят трона, кратко последователно управлявали България Князове<ref>'''Павлов, Пл.''' - „Бунтари и авантюристи в средновековна България“, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/index.html ел. издание], ЕИ "LiterNet" |
||
Варна, 2005</ref>, [[регент]]и на малолетния Омуртаг, узурпатори на трона, които го владеят общо. Тъй като е невъзможно да се определи точно какво е станало, като компромисно решение се приема възгледът на професор [[Васил Гюзелев]], че Омуртаг наследява баща си след кратки смутове в държавното управление. |
Варна, 2005</ref>, [[регент]]и на малолетния Омуртаг, узурпатори на трона, които го владеят общо. Тъй като е невъзможно да се определи точно какво е станало, като компромисно решение се приема възгледът на професор [[Васил Гюзелев]], че Омуртаг наследява баща си след кратки смутове в държавното управление. |
||
==Външна политика== |
==Външна политика== |
||
===Първи години от управлението на Омуртаг=== |
===Първи години от управлението на Омуртаг=== |
||
Ненадейната смърт на |
Ненадейната смърт на Княз Крум оставя множество български войски в [[Тракия]], защитаващи важни стратегически позиции. Българите продължили бойните действия през 814 - 815 г., като отхвърлили византийското предложение за мир. Това принудило византийският император [[Лъв V Арменец]] през зимата на [[815]] - [[816]] г. да организира морски десант, при който византийците дебаркирали край [[Несебър]] и го превзели, като с това отворили фронт в тила на българите <ref>Гюзелев, Васил, история на Средновековна България VII — XIV век, Том I, Дял втори : Езическа България, Анубис, С., 1999, стр. 145</ref>. Със следващите си действия византийците успели да си възвърнат по-важните крепости в Източна Тракия. |
||
Освен гореспоменатото нападение, византийците предприемат и други мерки срещу българите. В началото на [[814]] г. византийско пратеничество е прието от франкския владетел [[Лудвиг Благочестиви]]. Според западните летописци, целта е съюз между двете държави, насочен срещу [[България]]. Не се знае дали се стига до съюз, но се предполага, че франкският император не се ангажира с конкретни действия. Въпреки това, новината за преговорите между двете империи стига до [[Плиска]]. Така през 815 |
Освен гореспоменатото нападение, византийците предприемат и други мерки срещу българите. В началото на [[814]] г. византийско пратеничество е прието от франкския владетел [[Лудвиг Благочестиви]]. Според западните летописци, целта е съюз между двете държави, насочен срещу [[България]]. Не се знае дали се стига до съюз, но се предполага, че франкският император не се ангажира с конкретни действия. Въпреки това, новината за преговорите между двете империи стига до [[Плиска]]. Така през 815 г. е сключен мирен договор, части от него намираме в [[Сюлейманкьойски надпис|Сюлейманкьойския надпис]] (на старото име на село [[Сечище (Област Шумен)|Сечище]], Шуменско). Договорът се е състоял от 11 клаузи, като до нас са достигнали първите четири: |
||
* Първата клауза уточнява границата в Тракия. Тя започвала от Черноморското крайбрежие при [[Дебелт|Девелт]], минавала по окопа [[Еркесия]], продължавала към Макри Ливада ([[Хасково|Хасковско]]) на река [[Марица]] и оттам — към [[Родопите]] и [[Стара планина]], но без да включва [[Пловдив]] и областта му; |
* Първата клауза уточнява границата в Тракия. Тя започвала от Черноморското крайбрежие при [[Дебелт|Девелт]], минавала по окопа, известен с османо-турското име [[Еркесия]], продължавала към Макри Ливада ([[Хасково|Хасковско]]) на река [[Марица]] и оттам — към [[Родопите]] и [[Стара планина]], но без да включва [[Пловдив]] и областта му; |
||
* Втората клауза урежда въпроса за [[славяни]]те, които живеят в пределите на [[Византия]]. |
* Втората клауза урежда въпроса за [[славяни]]те, които живеят в пределите на [[Византия]]. |
||
* Третата клауза урежда въпроса за славяните от крайморската област. |
* Третата клауза урежда въпроса за славяните от крайморската област. |
||
* Четвъртата клауза урежда размяната на пленници. |
* Четвъртата клауза урежда размяната на пленници. |
||
Този договор се оказва изключително полезен за България, тъй като страната се нуждаела от мир. Войската била изморена, столицата Плиска — в развалини, а и Империята вече не била заплаха за българите. Договорът е сключен за период от 30 години и е спазван и от двете страни, като е подновен при идването на новия византийски император [[Михаил II (Византийска империя)|Михаил II Балба]]. Това може би е продиктувано от размяната на клетвени ритуали между двамата владетели (Лъв V трябвало да се закълне по езическите обичаи, а Омуртаг — по християнските). През [[823]] |
Този договор се оказва изключително полезен за България, тъй като страната се нуждаела от мир. Войската била изморена, столицата Плиска — в развалини, а и Империята вече не била заплаха за българите. Договорът е сключен за период от 30 години и е спазван и от двете страни, като е подновен при идването на новия византийски император [[Михаил II (Византийска империя)|Михаил II Балба]]. Това може би е продиктувано от размяната на клетвени ритуали между двамата владетели (Лъв V трябвало да се закълне по езическите обичаи, а Омуртаг — по християнските). През [[823]] г. избухва бунтът на византийския пълководец [[Тома Славянина]], който обсажда [[Константинопол]] с войските си с цел да се възкачи на императорския престол. Омуртаг оказва военна помощ на император Михаил II Балба и удря бунтовническите войски в гръб. Действията на българския владетел са или в съответствие с клауза от сключения през 816 г. мирен договор, или по лична инициатива на Княза. |
||
===Отношения с Франкската империя=== |
===Отношения с Франкската империя=== |
||
[[Файл:EuropaZurZeitDerKarolinger.jpg|thumb|270px|Българското царство и Европа през 814 г.]] |
[[Файл:EuropaZurZeitDerKarolinger.jpg|thumb|270px|Българското царство и Европа през 814 г.]] |
||
[[Image:Omurtag10 svik.jpg|thumb|200п|Каменен надпис, в който се споменава името на |
[[Image:Omurtag10 svik.jpg|thumb|200п|Каменен надпис, в който се споменава името на Княз ювиги Омургаг]] |
||
През [[818]] г. по неизвестни причини славянското племе [[тимочани]] (населяващи земите по средното течение на [[Дунав]], бившите територии на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]) изпращат пратеничество до [[Лудвиг Благочестиви]] с молба да преминат в състава на Франкската империя. Не се знае какъв е последвалият отговор на императора, но на следващата година същите племена преминават в състава на [[Хърватия|Хърватското княжество]]. Това не се понравило на [[франки]]те и посочените племена остават под властта на Лудвиг. |
През [[818]] г. по неизвестни причини славянското племе [[тимочани]] (населяващи земите по средното течение на [[Дунав]], бившите територии на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]) изпращат пратеничество до [[Лудвиг Благочестиви]] с молба да преминат в състава на Франкската империя. Не се знае какъв е последвалият отговор на императора, но на следващата година същите племена преминават в състава на [[Хърватия|Хърватското княжество]]. Това не се понравило на [[франки]]те и посочените племена остават под властта на Лудвиг. |
||
В продължение на три години ([[824]]-[[826]] г.) Омуртаг се опитва да реши спора с мирни средства, изпращайки пратеници при Лудвиг Благочестиви. След като този подход не помага, |
В продължение на три години ([[824]]-[[826]] г.) Омуртаг се опитва да реши спора с мирни средства, изпращайки пратеници при Лудвиг Благочестиви. След като този подход не помага, Князът изпраща войската си по поречието на р. [[Драва]] и покорява славяните в земите на Долна [[Панония]]. Франките се опитват да противодействат, но не се стига до сериозни сражения. След този краткосрочен конфликт отношенията между двете държави се подобряват, а Омуртаг поставя на мястото на славянските князе в района свои наместници. Подобни събития се разиграват и през [[829]] г. със същия резултат. За тези събития научаваме доста от възпоменателен надпис в чест на [[ТарКняз (титла)|зера-тарКняз]] [[Онегавон]], който се удавил в [[Тиса]]. Освен това между двете държави се простирала обширна [[буферна зона]], простираща се между реките Дунав и Тиса. По-важното в случая е желанието на славянските племена да извоюват по-голяма автономност, а това е в разрез с политиката на централизация и приобщаване на славянските племена. |
||
Освен това е намерен още един възпоменателен надпис на копан Окорис, удавил се в [[Днепър]]. Той свидетелства за военни действия по североизточната граница на страната, които се датират от преди [[824]] г. Не е сигурно обаче с кого са воювали българите. В историята е залегнала тезата, че това са били [[маджари]]те, но в последно време все по-голямо одобрение печели мнението на професор Иван Божилов, че това са били [[хазари]]те. Въпреки че няма свидетелства за крайния изход от войната, може да се предположи, че тя завършила успешно за българите, вследствие на бързите и своевременни действия на |
Освен това е намерен още един възпоменателен надпис на копан Окорис, удавил се в [[Днепър]]. Той свидетелства за военни действия по североизточната граница на страната, които се датират от преди [[824]] г. Не е сигурно обаче с кого са воювали българите. В историята е залегнала тезата, че това са били [[маджари]]те, но в последно време все по-голямо одобрение печели мнението на професор Иван Божилов, че това са били [[хазари]]те. Въпреки че няма свидетелства за крайния изход от войната, може да се предположи, че тя завършила успешно за българите, вследствие на бързите и своевременни действия на Княз Омуртаг. |
||
==Вътрешна политика== |
==Вътрешна политика== |
||
===Административна реформа=== |
===Административна реформа=== |
||
Във вътрешната си политика Омуртаг успява да довърши административната реформа, започната от |
Във вътрешната си политика Омуртаг успява да довърши административната реформа, започната от Княз [[Крум]]. С това окончателно е сложен край на двойнствеността в държавата и на автономията на славянските племена. |
||
Под влияние на [[Византия]] Омуртаг извършва и една сакрализация на властта. Това показва, че ролята на |
Под влияние на [[Византия]] Омуртаг извършва и една сакрализация на властта. Това показва, че ролята на Княза като самодържец се утвърждава допълнително. |
||
===Строителна дейност=== |
===Строителна дейност=== |
||
[[File:Pliska - Gate.JPG|thumb|Врата на крепост Плиска]] |
[[File:Pliska - Gate.JPG|thumb|Врата на крепост Плиска]] |
||
Преди всичко |
Преди всичко Княз Омуртаг ще остане в българската история със строителната си дейност, допринесла за развитието на [[Плисковско-Преславска култура|Плисковско-Преславската култура]]. Съхранени са редица извори ([[Чаталарски надпис|Чаталарски]] и [[Търновски надпис на Княз Омуртаг|Търновски надписи]]) и паметни надписи, свидетелстващи за възстановяването на [[Плиска]], както и построяването на нов Княжески дворец с тронна зала. |
||
Построени са дворци и крепости. Омуртаг оставя [[Търновски надпис на |
Построени са дворци и крепости. Омуртаг оставя [[Търновски надпис на Княз Омуртаг|знаменития надпис]]<ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_10.html Бешевлиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 123]</ref>: |
||
{{цитат|''Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го я направил. А името на архонта е Омортаг |
{{цитат|''Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го я направил. А името на архонта е Омортаг Княз ювиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.”''}} |
||
Строителство в такива размери може да бъде осъществено единствено от икономически силна държава, каквато България очевидно е по онова време. |
Строителство в такива размери може да бъде осъществено единствено от икономически силна държава, каквато България очевидно е по онова време. |
||
Ред 76: | Ред 79: | ||
Възстановена е Плиска, столицата на България, разрушена в 811 г. от император [[Никифор]]. Там е построен нов дворец, езически храм, обновени са градските укрепления. Построява се нов дворец на Дунав, за който се съобщава на надпис, изсечен на колона. Надписът гласи <ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_10.html Бешевлиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 123]</ref>: |
Възстановена е Плиска, столицата на България, разрушена в 811 г. от император [[Никифор]]. Там е построен нов дворец, езически храм, обновени са градските укрепления. Построява се нов дворец на Дунав, за който се съобщава на надпис, изсечен на колона. Надписът гласи <ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_10.html Бешевлиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 123]</ref>: |
||
{{цитат| |
{{цитат|Княз от Бога Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, Княз от Бога. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.}} |
||
Той поставя и друг надпис за моста на Туца и поставя [[Чаталарски надпис|Чаталарския надпис]] <ref>[[Васил Златарски]], ''История на Първото българско Царство''</ref>: |
Той поставя и друг надпис за моста на Туца и поставя [[Чаталарски надпис|Чаталарския надпис]] <ref>[[Васил Златарски]], ''История на Първото българско Царство''</ref>: |
||
{{цитат|Великият |
{{цитат|Великият Княз Омуртаг е княз от бога в земята, дето се е родил. Като остая [да пребъдва] в лагера на Пл(и)ска, той построи аул [дворец] на Туца [Туча] и уголеми силата спроти гърци и славяни. И построи изкусно мост на Туца [Туча] зад аула [двореца]; а в самата крепост постави четири стълба и между стълбовете два медни лъва. Нека бог удостои божествения княз да натиска с ногата си императора, докато тече Туца и докато тя задържа многото български противници, и покорявайки враговете си, да преживее в радост и веселие сто години. А времето, когато [дворецът или крепостта] биде построен, беше по български сигор елем, а по гръцки 15-и индиктион.}} |
||
[[File:KoutragonChristiansBGhistory.jpg|thumb|Гонение на християните, [[Йоан Скилица]], Мадрид ''Skylitzes, fol. 82ra'']] |
[[File:KoutragonChristiansBGhistory.jpg|thumb|Гонение на християните, [[Йоан Скилица]], Мадрид ''Skylitzes, fol. 82ra'']] |
||
Ред 87: | Ред 90: | ||
===Култура на езическа България=== |
===Култура на езическа България=== |
||
Обособено е развитие на културните традиции на славяни и прабългари по време на езичеството в България! Прабългарските културни достижения имат официален характер и дават облика на столицата Плиска. Поставя се начало на каменните релефи |
Обособено е развитие на културните традиции на славяни и прабългари по време на езичеството в България! Прабългарските културни достижения имат официален характер и дават облика на столицата Плиска. Поставя се начало на каменните релефи — Мадарския конник. Създава се строителство на владетелски резиденции ( водопроводи, мостове и др.) Инициират се многобройни каменни надписи (гръцка азбука). |
||
==Смърт== |
==Смърт== |
||
Омуртаг умира през [[831]] |
Омуртаг умира през [[831]] г. и е наследен на престола от третия си син [[Маламир]] († 836), понеже първородният му син [[Енравота]] (или Боян) е лишен от трона поради увлечението си по християнската вяра, а вторият му син - [[Звиница]], умира много млад. Причините за смъртта на Омуртаг са неясни. След неочакваната му кончина се появил слух, според който владетелят бил убит от един свой велможа. Някои учени, като полският византолог Т. Вашилевски, са склонни да приемат това за вярно, като намират потвърждения в последвалата скоро екзекуция на Енравота, съдбата на непълнолетния Маламир, който умира твърде млад и засилването на ролята в политическия живот на съвладетел Съ-Княз [[Исбул]]. Именно той се сочи като организатор на заговора. От друга гледна точка би могло в основа на съзаклятиеото да е стоял Енравота, а Исбул да го е потушил, утвърждавайки властта на законния престолонаследник<ref>'''Павлов, Пл.''' - „Бунтари и авантюристи...“, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/index.html ел. издание]</ref>. Всички тези хипотези не могат да бъдат напълно доказани. Така повечето изследователи считат, че Князът почива от ненасилствена смърт или просто не обръщат внимание на проблема. |
||
===Омуртаговият гроб=== |
===Омуртаговият гроб=== |
||
{{Дцитат|right|'' |
{{Дцитат|right|''Княза от Бога Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, Княз от Бога. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.'' '''- Търновски надпис на Омуртаг'''<ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_10.html '''Бешевлиев, В.''' - Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 123]</ref>}} |
||
В продължение на близо столетие в историческата наука се води спор за мястото на погребението на |
В продължение на близо столетие в историческата наука се води спор за мястото на погребението на Княз Омуртаг. Това води до възникването на редица хипотези. Първите от тях възникват във връзка с [[Търновски надпис на Княз Омуртаг|Търновския надпис на владетеля]] и предположението, че гробницата на му е била съградена още преди неговата смърт. Там е описано, че е бил построен „преславен дом“, като по средата на разстоянието между него и Плиска е издигната „преславна могила“. Проф. [[Васил Златарски]] съобразява, че гръцката дума „τουμβαν“ от надписа съответства не само на „могила“, но и на „гробница“<ref>'''Златарски, В.''' - „История на България през средните векове, Т. 1, Ч. 1 Епоха на хуно-българско надмощие“, АИ "проф. Марин Дринов", С., 2002, с. 327, 447</ref>. Започва археологическото търсене на могилата, което се основава на посочените разстояния в надписа. Руският учен Фьодор Успенски излага хипотеза, още преди Златарски, че тя е една от могилите в землището на село Свещари. Сред посочените една е с особено големи размери (височина от 20 метра), което я прави най-голямата могила в Източна България<ref>'''Овчаров, Д.''' - „Човек дори добре да живее умира“, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Наука и изкуство, С., 1992, с. 42</ref>. По тази причина днес същата могила се нарича "Омуртагова". След разкопки, извършени през 2012 г., обаче се доказа, че могилата е свързана с погребението на гетския владетел [[Котела]]<ref>[http://culture.actualno.com/Unikalno-trakijsko-zlatno-sykrovishte-nameriha-v-Sveshtari-news_406267.html Уникално тракийско златно съкровище намериха в Свещари]</ref>. |
||
[[Image:Omurtag's Tarnovo Inscription.jpg|left|thumb|170px|Омуртаговият надпис от колоната в църквата „[[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|Св. Четиридесет мъченици]]“ във [[Велико Търново]]]] |
[[Image:Omurtag's Tarnovo Inscription.jpg|left|thumb|170px|Омуртаговият надпис от колоната в църквата „[[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|Св. Четиридесет мъченици]]“ във [[Велико Търново]]]] |
||
Според мнението на Васил Златарски, могила няма, а само гробница, която се намира до с. Ташлъ Махле (несъществуващо днес), в близост до гр. [[Дулово]], където се намира старинната крепост Ташлъ Махле калая. Професорът предполага, че колоната с Търновския надпис се е намирала при входа на крепостта, край пътя до нея<ref>Златарски, В. - „История на България..., с. 329</ref>. Тази хипотеза досега не е била обстойно археологически проучена, но науката счита, че аргументацията ѝ е несъстоятелна, тъй като местоположението на крепостта я свързва по-скоро с ранновизантийската отбранителна система, а също липсват следи от монументални строежи в и около нея<ref>'''Овчаров, Д.''' - „Човек дори добре да живее...“, с. 44-45</ref>. |
Според мнението на Васил Златарски, могила няма, а само гробница, която се намира до с. Ташлъ Махле (несъществуващо днес), в близост до гр. [[Дулово]], където се намира старинната крепост Ташлъ Махле калая. Професорът предполага, че колоната с Търновския надпис се е намирала при входа на крепостта, край пътя до нея<ref>Златарски, В. - „История на България..., с. 329</ref>. Тази хипотеза досега не е била обстойно археологически проучена, но науката счита, че аргументацията ѝ е несъстоятелна, тъй като местоположението на крепостта я свързва по-скоро с ранновизантийската отбранителна система, а също липсват следи от монументални строежи в и около нея<ref>'''Овчаров, Д.''' - „Човек дори добре да живее...“, с. 44-45</ref>. |
||
По-късно учителят и археолог [[Анани Явашов|Анание Явашов]] изказва мнение, че могилата от Търновския надпис е казълбашкото теке [[Демир баба теке|Демир баба]], намиращо се близо до споменатата Омуртагова могила. Авторът на хипотезата счита, че в сградата е погребан владетелят, а векове по-късно тя става [[теке]]<ref>Хипотезата е изложена в '''Явашов, Ан.''' - „Текето Демир баба“, Разград, 1934</ref>. Археологическите проучвания обаче показват, че сградата е построена около XVI |
По-късно учителят и археолог [[Анани Явашов|Анание Явашов]] изказва мнение, че могилата от Търновския надпис е казълбашкото теке [[Демир баба теке|Демир баба]], намиращо се близо до споменатата Омуртагова могила. Авторът на хипотезата счита, че в сградата е погребан владетелят, а векове по-късно тя става [[теке]]<ref>Хипотезата е изложена в '''Явашов, Ан.''' - „Текето Демир баба“, Разград, 1934</ref>. Археологическите проучвания обаче показват, че сградата е построена около XVI — XVII в. и не може да има връзка с Княз Омуртаг. Под основите ѝ няма останки от старобългарски строежи. Поради белези от вторично използване на някои от градивните елементи на постройката има възможност тя да е била построена от материали, получени след разрушаване на гробницата на Княза.Тази вероятност не е проучена<ref>'''Овчаров, Д.''' - „Човек дори добре да живее...“, с. 48</ref>. |
||
Според проф. [[Веселин Бешевлиев]], гробницата на Омуртаг се намира в старобългарското укрепено селище, в близост до с. [[Кладенци (Област Добрич)|Кладенци]], [[Добричка област|Добричко]]. Други учени обаче считат, че то е селище от най-обикновен тип, а описаното в надписа съоръжение е характеризирано като „всеславно“, поради което отхвърлят тази версия<ref>'''Овчаров, Д.''' - „Човек дори добре да живее...“, с. 48-49</ref>. |
Според проф. [[Веселин Бешевлиев]], гробницата на Омуртаг се намира в старобългарското укрепено селище, в близост до с. [[Кладенци (Област Добрич)|Кладенци]], [[Добричка област|Добричко]]. Други учени обаче считат, че то е селище от най-обикновен тип, а описаното в надписа съоръжение е характеризирано като „всеславно“, поради което отхвърлят тази версия<ref>'''Овчаров, Д.''' - „Човек дори добре да живее...“, с. 48-49</ref>. |
||
В по-ново време проф. [[Стефан Бояджиев]] излага становище, че погребението на |
В по-ново време проф. [[Стефан Бояджиев]] излага становище, че погребението на Княза се е състояло в столицата Плиска.Там под основите на [[Голяма базилика в Плиска|Голямата базилика]] са открити останките на кръстовидна постройка със заоблени стени. Според споменатия изследовател, тя е представлявала езически [[мавзолей]], в който са били погребвани българските Князове. Подкрепа твърдението намира в обстоятелството, че планово аналогични сгради с такава цел са били откривани в [[Средна Азия]]. И при тях както и в други старобългарски строежи се откриват отгласи на древна източна култура. Друго доказателство за тази хипотеза са откритите в близост каменни саркофази, върху капака на един от които е изсечен възпоменателен надпис на Княз Омуртаг, посветен на [[Княздидат]]а [[Турдачис]]. Счита се, че вероятността за съществуването на този мавзолей е реална, тъй като сгради с такава функция присъстват в погребалните обичаи и на други народи.Тази хипотеза обаче все още не е доказана<ref>'''Бояджиев, Ст.''' - „Мавзолей на първите български Князове?, В: сп. „Музеи и паметници на културата“, 1986 г., кн. 2</ref>. |
||
Така въпросите около гроба на |
Така въпросите около гроба на Княза от Бога Омуртаг остават открити. |
||
==Вижте също== |
==Вижте също== |
||
* [[Търновски надпис на |
* [[Търновски надпис на Княз Омуртаг]] |
||
* [[Чаталарски надпис]] |
* [[Чаталарски надпис]] |
||
Ред 115: | Ред 118: | ||
* [[Веселин Бешевлиев]], ''Die protobulgarische Periode der bulgarischen Geschichte''. Amsterdam 1981. |
* [[Веселин Бешевлиев]], ''Die protobulgarische Periode der bulgarischen Geschichte''. Amsterdam 1981. |
||
* Mark Whittow: The Making of Byzantium. Berkeley 1996, S. 278ff. |
* Mark Whittow: The Making of Byzantium. Berkeley 1996, S. 278ff. |
||
* [[Николай Овчаров|Николай Димитров Овчаров]], „Омортаг |
* [[Николай Овчаров|Николай Димитров Овчаров]], „Омортаг Княза от Бога - от Бога владетел на българите“, „Тангра ТанНакРа“, [[София]], 2002 |
||
* [[Николай Овчаров|Николай Димитров Овчаров]], „Човек дори добре да живее умира“, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Наука и изкуство, София, 1992, с. 42 |
* [[Николай Овчаров|Николай Димитров Овчаров]], „Човек дори добре да живее умира“, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Наука и изкуство, София, 1992, с. 42 |
||
* [[Станчо Ваклинов]], [http://www.kroraina.com/knigi/sv/ Формиране на старобългарската култура VI-XI век]. Българско Историческо Дружество, Издателство Наука и изкуство, София 1977. ''Kultura starobułgarska'', Państwowy Instytut Wydawniczy, Warszawa 1984, ISBN 83-06-01043-4 |
* [[Станчо Ваклинов]], [http://www.kroraina.com/knigi/sv/ Формиране на старобългарската култура VI-XI век]. Българско Историческо Дружество, Издателство Наука и изкуство, София 1977. ''Kultura starobułgarska'', Państwowy Instytut Wydawniczy, Warszawa 1984, ISBN 83-06-01043-4 |
||
* [http://historyexam.hit.bg/2.htm Политическо издигане на Българското |
* [http://historyexam.hit.bg/2.htm Политическо издигане на Българското Князство през първата половина на IX в.]{{ref-bg}} |
||
* J. Henning et al. ''Khan Omurtag's stone palace of AD 822: a "modernized" eighth century timber fort''. Post-Roman Towns, Trade and Settlement in Europe and Byzantium. Vol. 2. Byzantium, Pliska, and the Balkans. Ed. Joachim Henning. Berlin/New York, 2007 (Millennium-Studien, 5/2), 433-440. |
* J. Henning et al. ''Khan Omurtag's stone palace of AD 822: a "modernized" eighth century timber fort''. Post-Roman Towns, Trade and Settlement in Europe and Byzantium. Vol. 2. Byzantium, Pliska, and the Balkans. Ed. Joachim Henning. Berlin/New York, 2007 (Millennium-Studien, 5/2), 433-440. |
||
* R.J. Crampton, ''A concise History of Bulgaria'', 2ª ed., Cambridge Concise History, Cambridge University Press, 2005. |
* R.J. Crampton, ''A concise History of Bulgaria'', 2ª ed., Cambridge Concise History, Cambridge University Press, 2005. |
||
Ред 129: | Ред 132: | ||
==Външни препратки== |
==Външни препратки== |
||
{{сродни проекти начало}} |
{{сродни проекти начало}} |
||
{{сродни проекти Уикицитат| |
{{сродни проекти Уикицитат|Княз Омуртаг}} |
||
{{сродни проекти Общомедия|Category:Omurtag}} |
{{сродни проекти Общомедия|Category:Omurtag}} |
||
{{сродни проекти край}} |
{{сродни проекти край}} |
||
* [http://historyexam.hit.bg/2.htm Политическо издигане на българското |
* [http://historyexam.hit.bg/2.htm Политическо издигане на българското Князство през първата половина на IX век]. |
||
* [http://www.st40martyrs.org/index2.php?option=com_content&task=view&id=104&Itemid=60&pop=1&page= Първобългарски надписи, свързани с |
* [http://www.st40martyrs.org/index2.php?option=com_content&task=view&id=104&Itemid=60&pop=1&page= Първобългарски надписи, свързани с Княз Омуртаг] |
||
* [http://chronicles.actualno.com/Senzacionno-otkriha-dvoreca-na-kan-Omurtag-news_408652.html При Силистра откриха двореца на |
* [http://chronicles.actualno.com/Senzacionno-otkriha-dvoreca-na-kan-Omurtag-news_408652.html При Силистра откриха двореца на Княз Омуртаг] |
||
* [http://fmg.ac/Projects/MedLands/BULGARIA.htm#_Toc359577754 OMURTAG ''(-831), Khan of the Bulgars''], fmg.ac |
* [http://fmg.ac/Projects/MedLands/BULGARIA.htm#_Toc359577754 OMURTAG ''(-831), Khan of the Bulgars''], fmg.ac |
||
{{пост начало}} |
{{пост начало}} |
||
{{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|center|40px|Герб на Първото българско царство]][[Български владетели| |
{{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|center|40px|Герб на Първото българско царство]][[Български владетели|Княз на България]]|[[814]]|[[831]]|[[Крум]]|[[Маламир]]}} |
||
{{пост край}} |
{{пост край}} |
||
Ред 147: | Ред 150: | ||
[[Категория:Крумова династия]] |
[[Категория:Крумова династия]] |
||
[[Категория:Първа българска държава]] |
[[Категория:Първа българска държава]] |
||
[[Категория:Родени през 8 век]] |
|||
[[Категория:Починали през 830-те години]] |
Версия от 09:21, 6 юли 2015
- Тази статия е за българския владетел. За града вижте Омуртаг (град).
Омуртаг | |
владетел на България | |
Омуртаг, миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, 11 век | |
Управление | 814–831 |
---|---|
Наследил | Княз Крум |
Наследник | КнязМаламир |
Лични данни | |
Роден | VIII век
|
Починал | |
Други титли | Княз |
Семейство | |
Династия | Крумова династия |
Баща | Крум |
Потомци | Енравота Звиница Маламир |
Омуртаг в Общомедия |
Княз Омуртаг (Шаблон:Lang-gr, Шаблон:Lang-la) е български владетел, син на Княз Крум. Управлява България от 814 до 831 г. [2]
Има мнение, поддържано от покойния професор Рашо Рашев, че името на Княза не е добре разчетено от преводача. Името също така е засвидетелствано и като Муртагон.[3] Едноименен връх се намира в планината Тян Шан в днешен Китай.[4]
Възкачване на престола
Смъртта на Княз Крум и личността на неговия наследник са будили в историографията различни спорове и интерпретации на събитията. Счита се, че настъпва кратък период от няколко месеца на политическа нестабилност. Изворите споменават за трима български управници за периода 814-816 г. – Дукум, Диценг и Цог. Има няколко хипотези за ролята на тези велможи: Крумови военачалници с важна роля в развоя на събитията, но без да владеят трона, кратко последователно управлявали България Князове[5], регенти на малолетния Омуртаг, узурпатори на трона, които го владеят общо. Тъй като е невъзможно да се определи точно какво е станало, като компромисно решение се приема възгледът на професор Васил Гюзелев, че Омуртаг наследява баща си след кратки смутове в държавното управление.
Външна политика
Първи години от управлението на Омуртаг
Ненадейната смърт на Княз Крум оставя множество български войски в Тракия, защитаващи важни стратегически позиции. Българите продължили бойните действия през 814 - 815 г., като отхвърлили византийското предложение за мир. Това принудило византийският император Лъв V Арменец през зимата на 815 - 816 г. да организира морски десант, при който византийците дебаркирали край Несебър и го превзели, като с това отворили фронт в тила на българите [6]. Със следващите си действия византийците успели да си възвърнат по-важните крепости в Източна Тракия.
Освен гореспоменатото нападение, византийците предприемат и други мерки срещу българите. В началото на 814 г. византийско пратеничество е прието от франкския владетел Лудвиг Благочестиви. Според западните летописци, целта е съюз между двете държави, насочен срещу България. Не се знае дали се стига до съюз, но се предполага, че франкският император не се ангажира с конкретни действия. Въпреки това, новината за преговорите между двете империи стига до Плиска. Така през 815 г. е сключен мирен договор, части от него намираме в Сюлейманкьойския надпис (на старото име на село Сечище, Шуменско). Договорът се е състоял от 11 клаузи, като до нас са достигнали първите четири:
- Първата клауза уточнява границата в Тракия. Тя започвала от Черноморското крайбрежие при Девелт, минавала по окопа, известен с османо-турското име Еркесия, продължавала към Макри Ливада (Хасковско) на река Марица и оттам — към Родопите и Стара планина, но без да включва Пловдив и областта му;
- Втората клауза урежда въпроса за славяните, които живеят в пределите на Византия.
- Третата клауза урежда въпроса за славяните от крайморската област.
- Четвъртата клауза урежда размяната на пленници.
Този договор се оказва изключително полезен за България, тъй като страната се нуждаела от мир. Войската била изморена, столицата Плиска — в развалини, а и Империята вече не била заплаха за българите. Договорът е сключен за период от 30 години и е спазван и от двете страни, като е подновен при идването на новия византийски император Михаил II Балба. Това може би е продиктувано от размяната на клетвени ритуали между двамата владетели (Лъв V трябвало да се закълне по езическите обичаи, а Омуртаг — по християнските). През 823 г. избухва бунтът на византийския пълководец Тома Славянина, който обсажда Константинопол с войските си с цел да се възкачи на императорския престол. Омуртаг оказва военна помощ на император Михаил II Балба и удря бунтовническите войски в гръб. Действията на българския владетел са или в съответствие с клауза от сключения през 816 г. мирен договор, или по лична инициатива на Княза.
Отношения с Франкската империя
През 818 г. по неизвестни причини славянското племе тимочани (населяващи земите по средното течение на Дунав, бившите територии на Аварския хаганат) изпращат пратеничество до Лудвиг Благочестиви с молба да преминат в състава на Франкската империя. Не се знае какъв е последвалият отговор на императора, но на следващата година същите племена преминават в състава на Хърватското княжество. Това не се понравило на франките и посочените племена остават под властта на Лудвиг.
В продължение на три години (824-826 г.) Омуртаг се опитва да реши спора с мирни средства, изпращайки пратеници при Лудвиг Благочестиви. След като този подход не помага, Князът изпраща войската си по поречието на р. Драва и покорява славяните в земите на Долна Панония. Франките се опитват да противодействат, но не се стига до сериозни сражения. След този краткосрочен конфликт отношенията между двете държави се подобряват, а Омуртаг поставя на мястото на славянските князе в района свои наместници. Подобни събития се разиграват и през 829 г. със същия резултат. За тези събития научаваме доста от възпоменателен надпис в чест на зера-тарКняз Онегавон, който се удавил в Тиса. Освен това между двете държави се простирала обширна буферна зона, простираща се между реките Дунав и Тиса. По-важното в случая е желанието на славянските племена да извоюват по-голяма автономност, а това е в разрез с политиката на централизация и приобщаване на славянските племена.
Освен това е намерен още един възпоменателен надпис на копан Окорис, удавил се в Днепър. Той свидетелства за военни действия по североизточната граница на страната, които се датират от преди 824 г. Не е сигурно обаче с кого са воювали българите. В историята е залегнала тезата, че това са били маджарите, но в последно време все по-голямо одобрение печели мнението на професор Иван Божилов, че това са били хазарите. Въпреки че няма свидетелства за крайния изход от войната, може да се предположи, че тя завършила успешно за българите, вследствие на бързите и своевременни действия на Княз Омуртаг.
Вътрешна политика
Административна реформа
Във вътрешната си политика Омуртаг успява да довърши административната реформа, започната от Княз Крум. С това окончателно е сложен край на двойнствеността в държавата и на автономията на славянските племена.
Под влияние на Византия Омуртаг извършва и една сакрализация на властта. Това показва, че ролята на Княза като самодържец се утвърждава допълнително.
Строителна дейност
Преди всичко Княз Омуртаг ще остане в българската история със строителната си дейност, допринесла за развитието на Плисковско-Преславската култура. Съхранени са редица извори (Чаталарски и Търновски надписи) и паметни надписи, свидетелстващи за възстановяването на Плиска, както и построяването на нов Княжески дворец с тронна зала.
Построени са дворци и крепости. Омуртаг оставя знаменития надпис[7]:
„ | Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го я направил. А името на архонта е Омортаг Княз ювиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.” | “ |
Строителство в такива размери може да бъде осъществено единствено от икономически силна държава, каквато България очевидно е по онова време.
Възстановена е Плиска, столицата на България, разрушена в 811 г. от император Никифор. Там е построен нов дворец, езически храм, обновени са градските укрепления. Построява се нов дворец на Дунав, за който се съобщава на надпис, изсечен на колона. Надписът гласи [8]:
„ | Княз от Бога Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, Княз от Бога. Нека Бог да го удостои да преживее сто години. | “ |
Той поставя и друг надпис за моста на Туца и поставя Чаталарския надпис [9]:
„ | Великият Княз Омуртаг е княз от бога в земята, дето се е родил. Като остая [да пребъдва] в лагера на Пл(и)ска, той построи аул [дворец] на Туца [Туча] и уголеми силата спроти гърци и славяни. И построи изкусно мост на Туца [Туча] зад аула [двореца]; а в самата крепост постави четири стълба и между стълбовете два медни лъва. Нека бог удостои божествения княз да натиска с ногата си императора, докато тече Туца и докато тя задържа многото български противници, и покорявайки враговете си, да преживее в радост и веселие сто години. А времето, когато [дворецът или крепостта] биде построен, беше по български сигор елем, а по гръцки 15-и индиктион. | “ |
Отношение към християните
По времето на Омуртаг, вследствие на териториалното разширение, в пределите на България попадат и много славяни, изповядващи християнството. Гоненията срещу християните в България през IX в., преди всички ромейски пленници от времето на Крум, били мотивирани не от неприемането на „чуждия“ Бог, а от политически причини[10]. Те са смятани за „проводник“ на византийско влияние в държавата. Така на гонения са подложени голяма част от тях. Вероятно обяснение за това намираме в „Мъченичеството на 15-те тиверополски мъченици“, написано от Теофилакт Охридски. Там се твърди, че Енравота — един от синовете на Омуртаг — приема новата вяра.
Култура на езическа България
Обособено е развитие на културните традиции на славяни и прабългари по време на езичеството в България! Прабългарските културни достижения имат официален характер и дават облика на столицата Плиска. Поставя се начало на каменните релефи — Мадарския конник. Създава се строителство на владетелски резиденции ( водопроводи, мостове и др.) Инициират се многобройни каменни надписи (гръцка азбука).
Смърт
Омуртаг умира през 831 г. и е наследен на престола от третия си син Маламир († 836), понеже първородният му син Енравота (или Боян) е лишен от трона поради увлечението си по християнската вяра, а вторият му син - Звиница, умира много млад. Причините за смъртта на Омуртаг са неясни. След неочакваната му кончина се появил слух, според който владетелят бил убит от един свой велможа. Някои учени, като полският византолог Т. Вашилевски, са склонни да приемат това за вярно, като намират потвърждения в последвалата скоро екзекуция на Енравота, съдбата на непълнолетния Маламир, който умира твърде млад и засилването на ролята в политическия живот на съвладетел Съ-Княз Исбул. Именно той се сочи като организатор на заговора. От друга гледна точка би могло в основа на съзаклятиеото да е стоял Енравота, а Исбул да го е потушил, утвърждавайки властта на законния престолонаследник[11]. Всички тези хипотези не могат да бъдат напълно доказани. Така повечето изследователи считат, че Князът почива от ненасилствена смърт или просто не обръщат внимание на проблема.
Омуртаговият гроб
“ | Княза от Бога Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, Княз от Бога. Нека Бог да го удостои да преживее сто години. - Търновски надпис на Омуртаг[12] |
” |
В продължение на близо столетие в историческата наука се води спор за мястото на погребението на Княз Омуртаг. Това води до възникването на редица хипотези. Първите от тях възникват във връзка с Търновския надпис на владетеля и предположението, че гробницата на му е била съградена още преди неговата смърт. Там е описано, че е бил построен „преславен дом“, като по средата на разстоянието между него и Плиска е издигната „преславна могила“. Проф. Васил Златарски съобразява, че гръцката дума „τουμβαν“ от надписа съответства не само на „могила“, но и на „гробница“[13]. Започва археологическото търсене на могилата, което се основава на посочените разстояния в надписа. Руският учен Фьодор Успенски излага хипотеза, още преди Златарски, че тя е една от могилите в землището на село Свещари. Сред посочените една е с особено големи размери (височина от 20 метра), което я прави най-голямата могила в Източна България[14]. По тази причина днес същата могила се нарича "Омуртагова". След разкопки, извършени през 2012 г., обаче се доказа, че могилата е свързана с погребението на гетския владетел Котела[15].
Според мнението на Васил Златарски, могила няма, а само гробница, която се намира до с. Ташлъ Махле (несъществуващо днес), в близост до гр. Дулово, където се намира старинната крепост Ташлъ Махле калая. Професорът предполага, че колоната с Търновския надпис се е намирала при входа на крепостта, край пътя до нея[16]. Тази хипотеза досега не е била обстойно археологически проучена, но науката счита, че аргументацията ѝ е несъстоятелна, тъй като местоположението на крепостта я свързва по-скоро с ранновизантийската отбранителна система, а също липсват следи от монументални строежи в и около нея[17].
По-късно учителят и археолог Анание Явашов изказва мнение, че могилата от Търновския надпис е казълбашкото теке Демир баба, намиращо се близо до споменатата Омуртагова могила. Авторът на хипотезата счита, че в сградата е погребан владетелят, а векове по-късно тя става теке[18]. Археологическите проучвания обаче показват, че сградата е построена около XVI — XVII в. и не може да има връзка с Княз Омуртаг. Под основите ѝ няма останки от старобългарски строежи. Поради белези от вторично използване на някои от градивните елементи на постройката има възможност тя да е била построена от материали, получени след разрушаване на гробницата на Княза.Тази вероятност не е проучена[19].
Според проф. Веселин Бешевлиев, гробницата на Омуртаг се намира в старобългарското укрепено селище, в близост до с. Кладенци, Добричко. Други учени обаче считат, че то е селище от най-обикновен тип, а описаното в надписа съоръжение е характеризирано като „всеславно“, поради което отхвърлят тази версия[20].
В по-ново време проф. Стефан Бояджиев излага становище, че погребението на Княза се е състояло в столицата Плиска.Там под основите на Голямата базилика са открити останките на кръстовидна постройка със заоблени стени. Според споменатия изследовател, тя е представлявала езически мавзолей, в който са били погребвани българските Князове. Подкрепа твърдението намира в обстоятелството, че планово аналогични сгради с такава цел са били откривани в Средна Азия. И при тях както и в други старобългарски строежи се откриват отгласи на древна източна култура. Друго доказателство за тази хипотеза са откритите в близост каменни саркофази, върху капака на един от които е изсечен възпоменателен надпис на Княз Омуртаг, посветен на Княздидата Турдачис. Счита се, че вероятността за съществуването на този мавзолей е реална, тъй като сгради с такава функция присъстват в погребалните обичаи и на други народи.Тази хипотеза обаче все още не е доказана[21].
Така въпросите около гроба на Княза от Бога Омуртаг остават открити.
Вижте също
Литература
- Omurtag. Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit: Erste Abteilung (641–867). Nach Vorarbeiten von Ralph-Johannes Lilie, Claudia Ludwig, Thomas Pratsch, Ilse Rochow, Beate Zielke. Bd. 3, Berlin 2000, S. 484–486.
- Веселин Бешевлиев, Die protobulgarische Periode der bulgarischen Geschichte. Amsterdam 1981.
- Mark Whittow: The Making of Byzantium. Berkeley 1996, S. 278ff.
- Николай Димитров Овчаров, „Омортаг Княза от Бога - от Бога владетел на българите“, „Тангра ТанНакРа“, София, 2002
- Николай Димитров Овчаров, „Човек дори добре да живее умира“, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Наука и изкуство, София, 1992, с. 42
- Станчо Ваклинов, Формиране на старобългарската култура VI-XI век. Българско Историческо Дружество, Издателство Наука и изкуство, София 1977. Kultura starobułgarska, Państwowy Instytut Wydawniczy, Warszawa 1984, ISBN 83-06-01043-4
- Политическо издигане на Българското Князство през първата половина на IX в.Шаблон:Ref-bg
- J. Henning et al. Khan Omurtag's stone palace of AD 822: a "modernized" eighth century timber fort. Post-Roman Towns, Trade and Settlement in Europe and Byzantium. Vol. 2. Byzantium, Pliska, and the Balkans. Ed. Joachim Henning. Berlin/New York, 2007 (Millennium-Studien, 5/2), 433-440.
- R.J. Crampton, A concise History of Bulgaria, 2ª ed., Cambridge Concise History, Cambridge University Press, 2005.
- Георгий Острогорски, Storia dell'impero bizantino, Torino, Einaudi, 1993, ISBN 88-06-17362-6.
- John V. A. Fine Jr., The Early Medieval Balkans, Ann Arbor, 1983.
Бележки
- ↑ а б Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, 11 век.
- ↑ Търновски надпис на княз Омуртаг
- ↑ http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=15&WorkID=99&Level=2
- ↑ http://www.geo-bg.bg/chovek-i-kultura/prirodnata-istoriya-na-drevnite-b-lgari?page=3
- ↑ Павлов, Пл. - „Бунтари и авантюристи в средновековна България“, ел. издание, ЕИ "LiterNet" Варна, 2005
- ↑ Гюзелев, Васил, история на Средновековна България VII — XIV век, Том I, Дял втори : Езическа България, Анубис, С., 1999, стр. 145
- ↑ Бешевлиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 123
- ↑ Бешевлиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 123
- ↑ Васил Златарски, История на Първото българско Царство
- ↑ Павлов, Пл. - „Бунтари и авантюристи...“, ел. издание
- ↑ Павлов, Пл. - „Бунтари и авантюристи...“, ел. издание
- ↑ Бешевлиев, В. - Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 123
- ↑ Златарски, В. - „История на България през средните векове, Т. 1, Ч. 1 Епоха на хуно-българско надмощие“, АИ "проф. Марин Дринов", С., 2002, с. 327, 447
- ↑ Овчаров, Д. - „Човек дори добре да живее умира“, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Наука и изкуство, С., 1992, с. 42
- ↑ Уникално тракийско златно съкровище намериха в Свещари
- ↑ Златарски, В. - „История на България..., с. 329
- ↑ Овчаров, Д. - „Човек дори добре да живее...“, с. 44-45
- ↑ Хипотезата е изложена в Явашов, Ан. - „Текето Демир баба“, Разград, 1934
- ↑ Овчаров, Д. - „Човек дори добре да живее...“, с. 48
- ↑ Овчаров, Д. - „Човек дори добре да живее...“, с. 48-49
- ↑ Бояджиев, Ст. - „Мавзолей на първите български Князове?, В: сп. „Музеи и паметници на културата“, 1986 г., кн. 2
Външни препратки
- Политическо издигане на българското Князство през първата половина на IX век.
- Първобългарски надписи, свързани с Княз Омуртаг
- При Силистра откриха двореца на Княз Омуртаг
- OMURTAG (-831), Khan of the Bulgars, fmg.ac
Крум | → | Княз на България (814 – 831) | → | Маламир |
|