Експозиция (радиология): Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 3: | Ред 3: | ||
== Определение == |
== Определение == |
||
Експозицията се определя като [[абсолютна стойност|абсолютната стойност]] |
Експозицията се определя като [[абсолютна стойност|абсолютната стойност]] (dQ) на общия [[електричен заряд]] на [[йон]]ите от един и същ знак, които се получават във въздух, когато всичките [[електрон]]и и [[позитрон]]и, освободени от [[фотон]]и в [[обем]]ен елемент въздух с [[маса]] (dm) са напълно спрени във въздуха:<ref name="голубев">{{cite book |title= Дозиметрия и защита от ионизирующих излучений |last= Голубев |first= Б.П. |authorlink= |coauthors= |year=1986 |publisher=Энергоатомиздат |location=Москва |isbn= |pages=462 |url= |език= руски |accessdate=}}</ref> |
||
:<math>X = \frac{dQ}{dm}</math> |
:<math>X = \frac{dQ}{dm}</math> |
||
[[SI|Системната]] мярка за експозиция е |
[[SI|Системната]] мярка за експозиция е <math>C.kg^{-1}</math> ([[кулон]] на [[килограм]]), а извънсистемната – [[Рентген (единица)|рентген]] (R). Връзката между двете мерни единици е: |
||
*1 C.kg<sup>–1</sup> = 3 876 R |
|||
:<math>1 C.kg^{-1} = 3876 R</math> |
|||
*1 R = 2,57976.10<sup>–4</sup> C.kg<sup>–1</sup> |
|||
:<math>1 R = 2,57976C.kg^{-1}</math> |
|||
=== Мощност на експозицията === |
=== Мощност на експозицията === |
Версия от 16:11, 6 юли 2015
Експозицията в радиологията е мярка за йонизиращата способност на лъчение във въздуха. Тя е един от начините за оценка на дозата на йонизиращите лъчения.
Определение
Експозицията се определя като абсолютната стойност (dQ) на общия електричен заряд на йоните от един и същ знак, които се получават във въздух, когато всичките електрони и позитрони, освободени от фотони в обемен елемент въздух с маса (dm) са напълно спрени във въздуха:[1]
Системната мярка за експозиция е (кулон на килограм), а извънсистемната – рентген (R). Връзката между двете мерни единици е:
Мощност на експозицията
Мощност е нарастването на експозицията (dX) за интервал от време(dt):[1]
Системната мярка за мощност на експозицията е „Ампер * килограм–1“ (A.kg–1), а извънсистемната – „Рентген * час–1“ (R/h).
Норми за експозиция
През 1931 г. Комитетът по защита от рентеново лъчение и гама-лъчението на радия постановява пределно допустима доза (ПДД) за облъчване на хора от 0,2 рентгена на ден. През 1936 г. тя е намалена на 0,1 Р/ден. През 1950 г. Международният конгрес по радиология намалява ПДД на 0,05 Р/ден за гама-лъчение до 3 MeV. През 1959 г. е установена норма от 10 mSv седмично за лица, които работят с радиоактивни материали. Така се преминава към прецизна оценка на погълнатата еквивалентна и ефективна доза йонизиращо лъчение. [1]
Максимално допустимите дози за външно облъчване на хора при извънредни ситуации - ликвидиране на аварии и отбрана на страната (по време на война) през 2003 г. в Русия са:[2]
- еднократно облъчване (до 4 денонощия) – 50 R;
- до 30 денонощия – 100 R;
- до 3 месеца – 200 R;
- до 1 година – 300 R.
Употреба и значение
През 21 век експозицията престава да се използва в практиката, понеже дава твърде обща и неясна представа за погълната доза йонизиращо лъчение. Рентгенът и производната от него мерна единица за мощност на дозата – рентген/час, стават извънсистемни единици. Те обаче имат голямо историческо значение. През 20 век прецизните уреди за измерване на радиацията са скъпи и редки, или изобщо липсват. Много статистически и научни данни за радиоактивност, ядрено оръжие и атомни електроцентрали са документирани с мерните единици Р и Р/ч.