Наталия Наришкина

Наталия Наришкина
царица на Русия
Лични данни
Родена	7 септември 1651 г.
Починала	4 февруари 1694 г.
Предшествана от	Мария Милославская
Наследена от	Агафя Грушецкая
Семейство
Брак	Алексей
Баща	Кирил Полуектович Наришкин
Майка	Анна Лвовна Леонтиева
Наталия Наришкина в Общомедия

Наталия Кириловна Наришкина е руска царица от 1671 г. до 1676 г. Тя е втора съпруга на цар Алексей и майка на цар Петър Велики.

Биография

Наталия произхожда от рода на татарски боляри. Дъщеря е на Кирил Полуектович Наришкин и Анна Лвовна Леонтиева.

Наталия постъпва в дома на прозападно настроения болярин Артамон Матвеев във връзка с далечното си роднинство със съпругата му, шотландката Мари Хамилтън. Там Наталия е забелязана от цар Алексей.

Наталия Наришкина се омъжва за цар Алексей на 1 февруари 1671 г. и става руска царица.

Наталия ражда на Алексей три деца:

• царевич Петър Алексеевич
• царевна Наталия Алексеевна
• царевна Фьодора Алексеевна.

Цар Алексей умира през 1676 г. и на престола се възкачва синът му цар Фьодор III. За Наталия настъпват трудни времена. Тя застава начело на рода Наришкини в неуспешната им борба срещу рода Милославски. По време на Фьодор III тя живее с децата си в московските села Коломенское и Преображенское.

Фьодор III почива през 1682 г. и на престола се възкачва десетгодишният син на Наталия, цар Петър I. Той е издигнат от болярската дума, поради физическите и умствени недъзи на по-големия му полубрат Иван. Наталия Наришкина, братята ѝ, Артамон Матвеев и патриархът стават регенти на малолетния Петър I. В отговор по-голямата сестра на Петър и Иван, София Алексеевна, организира бунт на стрелците на 15 май 1682 г. По време на безредиците Артамон Матвеев и двама от братята на Наталия са убити, а баща ѝ, Кирил Наришкин, е насилствено замонашен. Думата обявява Петър и Иван за царе, като Иван е издигнат за по-старши от брат си. Техен регент и фактически управник става София, която отстранява Наталия Наришкина от регентския съвет.

По време на управлението на София като регент на Петър и Иван Наталия Наришкина не живее в опаност, а в мизерия. Тя получава финансова подкрепа от патриарха и Православната църква. По това време Наталия и Петър продължават да пребивават в село Преображенское.

През 1689 г. Петър успява да отстрани сестра си София и я затваря в манастир. Той продължава да управлява заедно с брат си Иван. Наталия се завръща в двора и става негов неформален лидер. Брат ѝ, Лев Наришкин, е назначен за министър на външните работи, но, де факто, оглавява цялото правителство.

По настояване на Наталия Петър се жени за Евдокия Лопухина през 1689 г.

През 1690 г. умира московският патриарх Кирил, а начело на църквата царят желае да назначи митрополита на Псков, Марселий, който е пътувал в чужбина и владее няколко чужди езика. Въпреки това Наталия оглавява консервативната фракция, която желае начело на Руската православна църквата да застане консерватиния казански митрополит Адриян.

Наталия Наришкина умира през 1694 г. след кратко боледуване.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Natalia Naryshkina в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​