Франсоа Вийон: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
без нереферирани източници
смяна шаблон
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Инфокаре личност
| сорткат = Вийон, Франсоа
| име = Франсоа Вийон
| име = Франсоа Вийон
| име-оригинал =
| категория = писател
| име-оригинал =
| описание = френски поет
| описание = френски поет
| портрет = Francois_Villon.jpg
| портрет = Francois_Villon.jpg
| портрет-px =
| портрет-описание =
| име-рождено =
| портрет-текст =
| роден-място = [[Париж]], [[Франция]]
| уебсайт =
| починал-място =
| пол = м
| националност = {{FRA}}
| рождено-име =
| работил =
| други-имена =
| вложки = {{Личност/Писател
| роден-ден =
| категория = писател
| роден-месец =
| псевдоним =
| роден-година = 1431
| период =
| роден-място = Париж
| жанрове =
| роден-регион =
| теми =
| роден-държава = Франция
| направление =
| починал-ден =
| течение =
| починал-месец =
| дебют =
| починал-година = 1474
| известни творби =
| починал-място =
| награди =
| починал-регион =
| повлиян =
| починал-държава =
| повлиял =
| починал-от =
| погребан-в =
| живял-в =
| професия =
| националност =
| етнос =
| религия =
| подпис =
| подпис-px =
| баща =
| майка =
| бракове =
| деца =
| актуално-към =
| вложки = {{Инфовложка поет
| псевдоним =
| творил-от =
| творил-до =
| повлиян-от =
| повлиял =
| известен-с =
| теми =
| жанрове =
| стилове =
| награди =
}}
}}
}}
| брак =

| деца =
'''Франсоа Вийон''' (на [[френски език|френски]]: ''François Villon'') (истинска фамилия — дьо Монкорбье́ (de Montcorbier), Монкорбие (Montcorbier) или де Лож (des Loges)); род между 1 април 1431 и 19 април 1432 в Париж, — годината и мястото на смъртта са неизвестни (след 1463, но не по-късно от 1491)) — първи поет на новото време./Шарл Орлеански се счита за последния поет на Френското Средновековие.
| подпис =
}}
'''Франсоа Вийон''' ({{lang-fr|François Villon}}) (истинска фамилия — дьо Монкорбье́ (de Montcorbier), Монкорбие (Montcorbier) или де Лож (des Loges)); род между 1 април 1431 и 19 април 1432 в Париж, — годината и мястото на смъртта са неизвестни (след 1463, но не по-късно от 1491)) — първи поет на новото време./Шарл Орлеански се счита за последния поет на Френското Средновековие.


== Биография ==
== Биография ==
Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през [[16 век]], когато произведенията му са публикувани от [[Клеман Маро]].
Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през [[16 век]], когато произведенията му са публикувани от [[Клеман Маро]].


Роден през 1431 г . в Париж, произхожда от бедно семейство, но с подкрепата и грижите на [[Гийом дьо Вийон]], от когото получава и фамилното си име, завършва [[Сорбона]]та и добива званието „магистър на изкуствата“.
Роден през 1431 г . в Париж, произхожда от бедно семейство, но с подкрепата и грижите на [[Гийом дьо Вийон]], от когото получава и фамилното си име, завършва [[Сорбона]]та и добива званието „магистър на изкуствата“.


Увлича се в бурния и разгулен живот на неспокойното парижко студентство.
Увлича се в бурния и разгулен живот на неспокойното парижко студентство.


Вечерта на 5 юни 1455 година е нападнат с нож от свещеника Филип Сермоаз. В завързалата се борба — очевидно заради жена  — Вийон смъртно ранява своя противник и, скривайки се от съда, е принуден да напусне Париж. Това убийство, акт на самозащита, напълно позволено от обичаите, не изиграва никаква роля за по-нататъшната му съдба. Самият Сермоаз пред смъртта, прощава на своя убиец, признавайки себе си за нападател. Кралският съд, до когото Вийон подава две жалби, го обявява за невинен. Обаче през седемте месеца скитания далече от Париж, времето докато Вийон чака съдебното оправдаване и остава без пари, и се свързва с професионални престъпници . Към октомври, както се подозира, е причастен към два грабежа. Връща се в Париж в началото на 1456. В нощта на рождество същата година, той заедно с трима съучастници извършва ограбване на Наварския колеж, похищавайки сума от петстотин златни екю, която крадците веднага поделят. След това Вийон благоразумно предпочита на време да напусне Париж.
Вечерта на 5 юни 1455 година е нападнат с нож от свещеника Филип Сермоаз. В завързалата се борба — очевидно заради жена  — Вийон смъртно ранява своя противник и, скривайки се от съда, е принуден да напусне Париж. Това убийство, акт на самозащита, напълно позволено от обичаите, не изиграва никаква роля за по-нататъшната му съдба. Самият Сермоаз пред смъртта, прощава на своя убиец, признавайки себе си за нападател. Кралският съд, до когото Вийон подава две жалби, го обявява за невинен. Обаче през седемте месеца скитания далече от Париж, времето докато Вийон чака съдебното оправдаване и остава без пари, и се свързва с професионални престъпници. Към октомври, както се подозира, е причастен към два грабежа. Връща се в Париж в началото на 1456. В нощта на рождество същата година, той заедно с трима съучастници извършва ограбване на Наварския колеж, похищавайки сума от петстотин златни екю, която крадците веднага поделят. След това Вийон благоразумно предпочита на време да напусне Париж.


В нощта на ограбването от него е написано първото крупно произведение — сатирично послание към приятелите «Les legs» («legs» — «статии», «пунктове»), впоследствие наречено «Le petit testament» (Малкото завещание). Кражбата е открита след няколко месеца, при това известни стават и имената на участниците. Естествено, да се върне в Париж, за Вийон вече е невъзможно.
В нощта на ограбването от него е написано първото крупно произведение — сатирично послание към приятелите «Les legs» («legs» — «статии», «пунктове»), впоследствие наречено «Le petit testament» (Малкото завещание). Кражбата е открита след няколко месеца, при това известни стават и имената на участниците. Естествено, да се върне в Париж, за Вийон вече е невъзможно.


За последващите пет години скита, като обхожда цялата страна от Ла-Манш ([[Бретон]]) до Средиземно море ([[Русильон]]).
За последващите пет години скита, като обхожда цялата страна от Ла-Манш ([[Бретон]]) до Средиземно море ([[Русильон]]).
Ред 68: Ред 46:
== При двора на херцог Шарл Орлеански в Блоа ==
== При двора на херцог Шарл Орлеански в Блоа ==
[[файл:Charles d'Orléans.png|200px|thumb |left|Шарл Орлеански с двора си в Блоа където е бил Вийон]]
[[файл:Charles d'Orléans.png|200px|thumb |left|Шарл Орлеански с двора си в Блоа където е бил Вийон]]
Не за дълго време Вийон се намира при двора на [[Шарл Орлеански]] в [[Блоа]]. За конкурса за балади на тема «От жажда умирам над извора», поръчана от херцог Шарл Орлеански на поетите от обкръжението му и многократно разработвана от самия херцог, Вийон написва знаменити стихове, известни под названието «Балада на конкурса в Блоа». Според условията на конкурса, поетите следва да напишат развлекателно/пародийно/ стихотворение, но стихотворението на Вийон се оказва не смешно и лековато, а пълно с философски трагизъм.
Не за дълго време Вийон се намира при двора на [[Шарл Орлеански]] в [[Блоа]]. За конкурса за балади на тема «От жажда умирам над извора», поръчана от херцог Шарл Орлеански на поетите от обкръжението му и многократно разработвана от самия херцог, Вийон написва знаменити стихове, известни под названието «Балада на конкурса в Блоа». Според условията на конкурса, поетите следва да напишат развлекателно/пародийно/ стихотворение, но стихотворението на Вийон се оказва не смешно и лековато, а пълно с философски трагизъм.


== От затвор в затвор ==
== От затвор в затвор ==
През лятото на 1460 година Вийон попада в орлеанския затвор и чака екзекуцията си, която избягва само по една случайност. Орлеан е посетен от семейството на херцога, и в чест пристигането на три годишната принцеса Мария /дъщеря на Шарл Орлеански/ в своето наследствено владение затворниците, съгласно обичая, се освобождават от затвора. През октомври 1461 Вийон е в затвора в град Мен-на-Луара, но новият крал [[Луи XI]], минавайки за коронацията си, преминава през Мен, за ознаменуването на това поетът в числото на другите арестанти получава опрощаване. В края на същата година Вийон се връща в Париж и с предчувствие на близката смърт създава своите най-добри произведения: «Epitaphe» (Епитафия), влязла в лирическия цикъл «Codicille», и «Testament» (Завещание), впоследствие наречено «Le grand testament» (Голямо завещание).
През лятото на 1460 година Вийон попада в орлеанския затвор и чака екзекуцията си, която избягва само по една случайност. Орлеан е посетен от семейството на херцога, и в чест пристигането на три годишната принцеса Мария /дъщеря на Шарл Орлеански/ в своето наследствено владение затворниците, съгласно обичая, се освобождават от затвора. През октомври 1461 Вийон е в затвора в град Мен-на-Луара, но новият крал [[Луи XI]], минавайки за коронацията си, преминава през Мен, за ознаменуването на това поетът в числото на другите арестанти получава опрощаване. В края на същата година Вийон се връща в Париж и с предчувствие на близката смърт създава своите най-добри произведения: «Epitaphe» (Епитафия), влязла в лирическия цикъл «Codicille», и «Testament» (Завещание), впоследствие наречено «Le grand testament» (Голямо завещание).


Освен тези произведения, на Вийон принадлежи ред отделни балади, не достигналата до нас студентска поема «Le Romant de Pêt-au-Deable» (съществуването на която някои въобще оспорват), седем балади на жаргона на крадците (dubia), до сега не напълно разшифровани (тях не ги разбират още в началото на XVI век).
Освен тези произведения, на Вийон принадлежи ред отделни балади, не достигналата до нас студентска поема «Le Romant de Pêt-au-Deable» (съществуването на която някои въобще оспорват), седем балади на жаргона на крадците (dubia), до сега не напълно разшифровани (тях не ги разбират още в началото на XVI век).


През ноември 1462 Вийон е арестуван по подозрение в кражба, по-скоро неоснователно, той като след няколко дни дни го пускат на свобода. В същия месец в улично сбиване, започнато от приятели на Вийон е тежко ранен папския нотариус. Макар, че самият Вийон само присъства на сбиването, без да взема в него участие, той отново е хвърлен в затвора, осъден на обесване (тогава той написва знаменитата си «Балада за обесените» и «Катрен»).
През ноември 1462 Вийон е арестуван по подозрение в кражба, по-скоро неоснователно, той като след няколко дни дни го пускат на свобода. В същия месец в улично сбиване, започнато от приятели на Вийон е тежко ранен папския нотариус. Макар, че самият Вийон само присъства на сбиването, без да взема в него участие, той отново е хвърлен в затвора, осъден на обесване (тогава той написва знаменитата си «Балада за обесените» и «Катрен»).


Смъртната присъда е отменена и заменена с изгнание от Париж и областта. Оттогава се губят следите му, а заедно с това започват легендите.
Смъртната присъда е отменена и заменена с изгнание от Париж и областта. Оттогава се губят следите му, а заедно с това започват легендите.


== Влияние върху Вийон ==
== Влияние върху Вийон ==
Силно влияние за реализма и пародийността у Вийон оказват поетите-буржоа XIII—XIV век (Рютбьоф, Жан дьо Мьон — автор на продължението на «Романа за розата»), и съща както е доказано впоследствие,  фламандския  фолклор с неговия натурализъм; а върху философската страна на творчеството на Вийон повлияват поетите на XIV век (Есташ Дешан, Кристина Пизанска, Ален Шартие).
Силно влияние за реализма и пародийността у Вийон оказват поетите-буржоа XIII—XIV век (Рютбьоф, Жан дьо Мьон — автор на продължението на «Романа за розата»), и съща както е доказано впоследствие,  фламандския  фолклор с неговия натурализъм; а върху философската страна на творчеството на Вийон повлияват поетите на XIV век (Есташ Дешан, Кристина Пизанска, Ален Шартие).


== Влияние от Вийон ==
== Влияние от Вийон ==
Ред 94: Ред 72:


== Вийон в литературата и изкуството ==
== Вийон в литературата и изкуството ==
* Франсоа Рабле в четвъртата си книга «Пантагрюел» говори за две апокритически съобщения от късните години на Вийон — шутът при двора на английския крал и постановчика на мистерии в Поату. Когато питат Панург, къде са натрупаните от него богатства, той отвръща: «А къде е миналогодишния сняг? — Това е главния въпрос, който е винаги е вълнувал парижския поет Вийон».
* Франсоа Рабле в четвъртата си книга «Пантагрюел» говори за две апокритически съобщения от късните години на Вийон — шутът при двора на английския крал и постановчика на мистерии в Поату. Когато питат Панург, къде са натрупаните от него богатства, той отвръща: «А къде е миналогодишния сняг? — Това е главния въпрос, който е винаги е вълнувал парижкия поет Вийон».

== Основни произведения ==
== Основни произведения ==
* 1446 — ''[[Les Lais]]'' (или ''Petit Testament''; ''Малко завещание'')
* 1446 — ''[[Les Lais]]'' (или ''Petit Testament''; ''Малко завещание'')
Ред 101: Ред 80:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

*{{fr икона}} [http://globegate.utm.edu/french/globegate_mirror/villon.html Société François Villon] — произведения на Франсоа Вийон на френски
*{{fr икона}} [http://globegate.utm.edu/french/globegate_mirror/villon.html Société François Villon] — произведения на Франсоа Вийон на френски


{{нормативен контрол}}
{{DEFAULTSORT:Вийон, Франсоа}}
{{СОРТКАТ:Вийон, Франсоа}}
[[Категория:Френски поети]]
[[Категория:Френски поети]]
[[Категория:Парижани]]
[[Категория:Парижани]]

Версия от 17:18, 15 юли 2015

Франсоа Вийон
François Villon
френски поет

Роден
1431 г.
Починал
1463 г. (32 г.)

Националност Франция
Учил вПарижки университет
Семейство

Уебсайт
Франсоа Вийон в Общомедия

Франсоа Вийон (Шаблон:Lang-fr) (истинска фамилия — дьо Монкорбье́ (de Montcorbier), Монкорбие (Montcorbier) или де Лож (des Loges)); род между 1 април 1431 и 19 април 1432 в Париж, — годината и мястото на смъртта са неизвестни (след 1463, но не по-късно от 1491)) — първи поет на новото време./Шарл Орлеански се счита за последния поет на Френското Средновековие.

Биография

Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през 16 век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро.

Роден през 1431 г . в Париж, произхожда от бедно семейство, но с подкрепата и грижите на Гийом дьо Вийон, от когото получава и фамилното си име, завършва Сорбоната и добива званието „магистър на изкуствата“.

Увлича се в бурния и разгулен живот на неспокойното парижко студентство.

Вечерта на 5 юни 1455 година е нападнат с нож от свещеника Филип Сермоаз. В завързалата се борба — очевидно заради жена  — Вийон смъртно ранява своя противник и, скривайки се от съда, е принуден да напусне Париж. Това убийство, акт на самозащита, напълно позволено от обичаите, не изиграва никаква роля за по-нататъшната му съдба. Самият Сермоаз пред смъртта, прощава на своя убиец, признавайки себе си за нападател. Кралският съд, до когото Вийон подава две жалби, го обявява за невинен. Обаче през седемте месеца скитания далече от Париж, времето докато Вийон чака съдебното оправдаване и остава без пари, и се свързва с професионални престъпници. Към октомври, както се подозира, е причастен към два грабежа. Връща се в Париж в началото на 1456. В нощта на рождество същата година, той заедно с трима съучастници извършва ограбване на Наварския колеж, похищавайки сума от петстотин златни екю, която крадците веднага поделят. След това Вийон благоразумно предпочита на време да напусне Париж.

В нощта на ограбването от него е написано първото крупно произведение — сатирично послание към приятелите «Les legs» («legs» — «статии», «пунктове»), впоследствие наречено «Le petit testament» (Малкото завещание). Кражбата е открита след няколко месеца, при това известни стават и имената на участниците. Естествено, да се върне в Париж, за Вийон вече е невъзможно.

За последващите пет години скита, като обхожда цялата страна от Ла-Манш (Бретон) до Средиземно море (Русильон).

При двора на херцог Шарл Орлеански в Блоа

Шарл Орлеански с двора си в Блоа където е бил Вийон

Не за дълго време Вийон се намира при двора на Шарл Орлеански в Блоа. За конкурса за балади на тема «От жажда умирам над извора», поръчана от херцог Шарл Орлеански на поетите от обкръжението му и многократно разработвана от самия херцог, Вийон написва знаменити стихове, известни под названието «Балада на конкурса в Блоа». Според условията на конкурса, поетите следва да напишат развлекателно/пародийно/ стихотворение, но стихотворението на Вийон се оказва не смешно и лековато, а пълно с философски трагизъм.

От затвор в затвор

През лятото на 1460 година Вийон попада в орлеанския затвор и чака екзекуцията си, която избягва само по една случайност. Орлеан е посетен от семейството на херцога, и в чест пристигането на три годишната принцеса Мария /дъщеря на Шарл Орлеански/ в своето наследствено владение затворниците, съгласно обичая, се освобождават от затвора. През октомври 1461 Вийон е в затвора в град Мен-на-Луара, но новият крал Луи XI, минавайки за коронацията си, преминава през Мен, за ознаменуването на това поетът в числото на другите арестанти получава опрощаване. В края на същата година Вийон се връща в Париж и с предчувствие на близката смърт създава своите най-добри произведения: «Epitaphe» (Епитафия), влязла в лирическия цикъл «Codicille», и «Testament» (Завещание), впоследствие наречено «Le grand testament» (Голямо завещание).

Освен тези произведения, на Вийон принадлежи ред отделни балади, не достигналата до нас студентска поема «Le Romant de Pêt-au-Deable» (съществуването на която някои въобще оспорват), седем балади на жаргона на крадците (dubia), до сега не напълно разшифровани (тях не ги разбират още в началото на XVI век).

През ноември 1462 Вийон е арестуван по подозрение в кражба, по-скоро неоснователно, той като след няколко дни дни го пускат на свобода. В същия месец в улично сбиване, започнато от приятели на Вийон е тежко ранен папския нотариус. Макар, че самият Вийон само присъства на сбиването, без да взема в него участие, той отново е хвърлен в затвора, осъден на обесване (тогава той написва знаменитата си «Балада за обесените» и «Катрен»).

Смъртната присъда е отменена и заменена с изгнание от Париж и областта. Оттогава се губят следите му, а заедно с това започват легендите.

Влияние върху Вийон

Силно влияние за реализма и пародийността у Вийон оказват поетите-буржоа XIII—XIV век (Рютбьоф, Жан дьо Мьон — автор на продължението на «Романа за розата»), и съща както е доказано впоследствие,  фламандския  фолклор с неговия натурализъм; а върху философската страна на творчеството на Вийон повлияват поетите на XIV век (Есташ Дешан, Кристина Пизанска, Ален Шартие).

Влияние от Вийон

Първата книга от френската лирика, отпечатана типографски, са стиховете на Вийон. Маро преиздава през 1533 година поетическото наследство на Вийон.

Огромно влияние Вийон оказва на поетите от края на средновековието и началото на Ренесанса (Пиер Гренгоар, Клеман Маро, даже ФрансоаРабле), както и на сатириците и реалистите от XVII век (Матюрен РениеЛафонтен, отчасти Молиер).

С похвала се отнасят за Вийон, Боало и Волтер; през XIX век пред Вийон се прекланят и романтиците (Т. Готие) и Беранже, силно напомнящ на Вийон; Сред парнасците особено близки до Вийон по характер на своята поезия са Ж. Ришпен и  М. Ролин; немалко общо с Вийон имат Пол Верлен и неговия приятел Тристан Корбер.

Своята популярност в Англия Вийон дължи на прерафаелистите и Р. Стивънсън.

Гийом IX Трубадур понякога наричат "Вийон на XII век".

Вийон в литературата и изкуството

  • Франсоа Рабле в четвъртата си книга «Пантагрюел» говори за две апокритически съобщения от късните години на Вийон — шутът при двора на английския крал и постановчика на мистерии в Поату. Когато питат Панург, къде са натрупаните от него богатства, той отвръща: «А къде е миналогодишния сняг? — Това е главния въпрос, който е винаги е вълнувал парижкия поет Вийон».

Основни произведения

  • 1446 — Les Lais (или Petit Testament; Малко завещание)
  • 1461 — Le Testament (или Grand Testament; Голямо завещание)
  • 1463 — Ballade des pendus (Балада за обесените)

Външни препратки