Битка при завоя на Самара: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{сливане|Овчата битка}}
{{Инфокутия военен конфликт
{{Инфокутия военен конфликт
| име = Битка при завоя на Самара
| име = Битка при завоя на Самара
| конфликт = [[Монголско нашествие във Волжка България]]
| конфликт = [[Монголско нашествие във Волжка България]]
| картинка = [[Файл:Овнешката битка.jpg|300px]]
| картинка =
| описание = Съвременно изображение на битката
| описание =
| период = [[1223]]
| период = [[1223]]
| място = Кернек, [[Волжка България]]
| място = Кернек, [[Волжка България]]
Ред 22: Ред 21:
}}
}}


'''Битката при завоя на Самара''', известна и като "[[Овчата битка|Овнешката битка]]" или битката при Кернек, е първата битка между [[Волжка България]] и монголците. Сражението е през есента на 1223 година, на южната граница на Волжка България. Български сили обграждат и разгромяват монголците. Според местни устни традиции след като последните са обградени българите започват да ги избиват и само 4000 успяват да избягат, а останалите са пленени.
'''Битката при завоя на Самара''', наричана също '''Овнешка/Овча битка''' или '''Битка при Кернек''', е първата битка между [[Волжка България]] и монголците.


Сражението е през есента на 1223 година, на южната граница на Волжка България. Български сили обграждат и разгромяват монголците. Според местни устни традиции, след като последните са обградени, българите започват да ги избиват и само 4000 души успяват да избягат, а останалите са пленени.
Години по-късно монголците под ръководството на [[Бату]] хан се [[Монголско нашествие във Волжка България|завръщат за да унищожават държавата]] и след дълга и кървава борба я присъединяват към [[Монголска империя|Монголската империя]].


Години по-късно монголците начело с [[Бату]] хан [[Монголско нашествие във Волжка България|се завръщат]], за да унищожават държавата, и след дълга и кървава борба я присъединяват към [[Монголската империя]].
[[Файл:Овнешката битка.jpg|мини|ляво|В разгара на битката]]


== Приготовление за битката ==
== Приготовление за битката ==

На 23 май 1223 година близо до град Калка се срещат Обединените войски на Руските княжества и техните съюзници куманите срещу настъпващата татаро-монголска армия водена от [[Субетей]]. Това сражение завършва с пълно поражение на Руските княжества и техните съюзници, но и татаро-монголска армия е изтощена затова Субетей решават да се оттеглят временно. Връщайки се те преминават през Поволжието и територията на Волжка България. След битката при река Калка и поражението на съюзниците разбирайки за опасността, волжко българският Кан [[Габдула Челбир]] започва приготовление за война давайки си сметка, че армията на Чингис хан водена от Субетей е непобедена до тогава. Габдула Челбир заповядва да се съберат хора за армията му и да се започне подготовка за война. Към войската му се присъединяват и няколко кумански отряда.
На 23 май 1223 година близо до град Калка се срещат Обединените войски на Руските княжества и техните съюзници куманите срещу настъпващата татаро-монголска армия водена от [[Субетей]]. Това сражение завършва с пълно поражение на Руските княжества и техните съюзници, но и татаро-монголска армия е изтощена затова Субетей решават да се оттеглят временно. Връщайки се те преминават през Поволжието и територията на Волжка България. След битката при река Калка и поражението на съюзниците разбирайки за опасността, волжко българският Кан [[Габдула Челбир]] започва приготовление за война давайки си сметка, че армията на Чингис хан водена от Субетей е непобедена до тогава. Габдула Челбир заповядва да се съберат хора за армията му и да се започне подготовка за война. Към войската му се присъединяват и няколко кумански отряда.


== Развитие на битката ==
== Развитие на битката ==

По стара българска стратегия Габдула Челбир използва хитрина да вкара противника в капан избира именно района около Жигулевските възвишения и поставя капан на врага. Идвайки войските на Субетей се натъкват на малобройна българска войска която след краткотрайна схватка лесно обръщат в бягство, татаро-монголските войски подгонват бягащите българи и влизат в капана подготвен от Габдула Челбир. Мястото е прецизно избрано от една страна е река Волга а от другата страна Жигулевските възвишения при опит да избягат татаро-монголите ще се удавят или ще попаднат на многото други капани устроени от българите. Когато основните войски на татаро-монголите влизат в капана и българите ги обграждат като в "чувал" нанасяйки им поражение.
По стара българска стратегия Габдула Челбир използва хитрина да вкара противника в капан избира именно района около Жигулевските възвишения и поставя капан на врага. Идвайки войските на Субетей се натъкват на малобройна българска войска която след краткотрайна схватка лесно обръщат в бягство, татаро-монголските войски подгонват бягащите българи и влизат в капана подготвен от Габдула Челбир. Мястото е прецизно избрано от една страна е река Волга а от другата страна Жигулевските възвишения при опит да избягат татаро-монголите ще се удавят или ще попаднат на многото други капани устроени от българите. Когато основните войски на татаро-монголите влизат в капана и българите ги обграждат като в "чувал" нанасяйки им поражение.


== Резултат от битката ==
== Резултат от битката ==

В резултат на битката се пленени 4000 войници (според китайски източници всички татаро-монголи са избити но историята казва друго), които Кан Габдула Челбир заменя за 4000 овена от тук идва и името на битката "Овчата битка". Временно Европа е спасена давайки време на европейците и Руските княжества да се приготвят за по нататъшните военни конфликти с татаро-монголи. В историята това остава като единствената загубена битка на Чингис хан докато той е жив.
В резултат на битката се пленени 4000 войници (според китайски източници всички татаро-монголи са избити но историята казва друго), които Кан Габдула Челбир заменя за 4000 овена от тук идва и името на битката "Овчата битка". Временно Европа е спасена давайки време на европейците и Руските княжества да се приготвят за по нататъшните военни конфликти с татаро-монголи. В историята това остава като единствената загубена битка на Чингис хан докато той е жив.


== Бележки ==
== Източници ==
<references />
<references />

== Източници ==
* {{ru икона}} История Татарстана, Казань, "ТаРИХ", 2001.
* {{ru икона}} История Татарстана, Казань, "ТаРИХ", 2001.
* {{ru икона}} История Татарской АССР, Казань, Татарское книжное издательство, 1980
* {{ru икона}} История Татарской АССР, Казань, Татарское книжное издательство, 1980
Ред 54: Ред 50:
[[Категория:Волжка България]]
[[Категория:Волжка България]]
[[Категория:Монголска империя]]
[[Категория:Монголска империя]]
[[Категория:Самара]]
[[Категория:История на Самарска област]]
[[Категория:История на Самарска област]]
[[Категория:Самара]]

Версия от 19:23, 16 юли 2015

Битка при завоя на Самара
Монголско нашествие във Волжка България
Информация
Период1223
МястоКернек, Волжка България
РезултатУбедителна българска победа
Страни в конфликта
Монголска империяВолжка България - кумански отряди
Командири и лидери
Субетей
Джебей
Габдула Челбир
Сили
150 00030 000
Жертви и загуби
Оцелели 40005000-1 0000

Битката при завоя на Самара, наричана също Овнешка/Овча битка или Битка при Кернек, е първата битка между Волжка България и монголците.

Сражението е през есента на 1223 година, на южната граница на Волжка България. Български сили обграждат и разгромяват монголците. Според местни устни традиции, след като последните са обградени, българите започват да ги избиват и само 4000 души успяват да избягат, а останалите са пленени.

Години по-късно монголците начело с Бату хан се завръщат, за да унищожават държавата, и след дълга и кървава борба я присъединяват към Монголската империя.

Файл:Овнешката битка.jpg
В разгара на битката

Приготовление за битката

На 23 май 1223 година близо до град Калка се срещат Обединените войски на Руските княжества и техните съюзници куманите срещу настъпващата татаро-монголска армия водена от Субетей. Това сражение завършва с пълно поражение на Руските княжества и техните съюзници, но и татаро-монголска армия е изтощена затова Субетей решават да се оттеглят временно. Връщайки се те преминават през Поволжието и територията на Волжка България. След битката при река Калка и поражението на съюзниците разбирайки за опасността, волжко българският Кан Габдула Челбир започва приготовление за война давайки си сметка, че армията на Чингис хан водена от Субетей е непобедена до тогава. Габдула Челбир заповядва да се съберат хора за армията му и да се започне подготовка за война. Към войската му се присъединяват и няколко кумански отряда.

Развитие на битката

По стара българска стратегия Габдула Челбир използва хитрина да вкара противника в капан избира именно района около Жигулевските възвишения и поставя капан на врага. Идвайки войските на Субетей се натъкват на малобройна българска войска която след краткотрайна схватка лесно обръщат в бягство, татаро-монголските войски подгонват бягащите българи и влизат в капана подготвен от Габдула Челбир. Мястото е прецизно избрано от една страна е река Волга а от другата страна Жигулевските възвишения при опит да избягат татаро-монголите ще се удавят или ще попаднат на многото други капани устроени от българите. Когато основните войски на татаро-монголите влизат в капана и българите ги обграждат като в "чувал" нанасяйки им поражение.

Резултат от битката

В резултат на битката се пленени 4000 войници (според китайски източници всички татаро-монголи са избити но историята казва друго), които Кан Габдула Челбир заменя за 4000 овена от тук идва и името на битката "Овчата битка". Временно Европа е спасена давайки време на европейците и Руските княжества да се приготвят за по нататъшните военни конфликти с татаро-монголи. В историята това остава като единствената загубена битка на Чингис хан докато той е жив.

Източници

  • Шаблон:Ru икона История Татарстана, Казань, "ТаРИХ", 2001.
  • Шаблон:Ru икона История Татарской АССР, Казань, Татарское книжное издательство, 1980
  • Genghis Khan's Greatest General:Subotai the Valiant,2004

Външни връзки