Битка при завоя на Самара: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{сливане|Овчата битка}} |
|||
{{Инфокутия военен конфликт |
{{Инфокутия военен конфликт |
||
| име = Битка при завоя на Самара |
| име = Битка при завоя на Самара |
||
| конфликт = [[Монголско нашествие във Волжка България]] |
| конфликт = [[Монголско нашествие във Волжка България]] |
||
| картинка = |
| картинка = |
||
| описание = |
| описание = |
||
| период = [[1223]] |
| период = [[1223]] |
||
| място = Кернек, [[Волжка България]] |
| място = Кернек, [[Волжка България]] |
||
Ред 22: | Ред 21: | ||
}} |
}} |
||
'''Битката при завоя на Самара''', |
'''Битката при завоя на Самара''', наричана също '''Овнешка/Овча битка''' или '''Битка при Кернек''', е първата битка между [[Волжка България]] и монголците. |
||
Сражението е през есента на 1223 година, на южната граница на Волжка България. Български сили обграждат и разгромяват монголците. Според местни устни традиции, след като последните са обградени, българите започват да ги избиват и само 4000 души успяват да избягат, а останалите са пленени. |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[Файл:Овнешката битка.jpg|мини|ляво|В разгара на битката]] |
|||
== Приготовление за битката == |
== Приготовление за битката == |
||
На 23 май 1223 година близо до град Калка се срещат Обединените войски на Руските княжества и техните съюзници куманите срещу настъпващата татаро-монголска армия водена от [[Субетей]]. Това сражение завършва с пълно поражение на Руските княжества и техните съюзници, но и татаро-монголска армия е изтощена затова Субетей решават да се оттеглят временно. Връщайки се те преминават през Поволжието и територията на Волжка България. След битката при река Калка и поражението на съюзниците разбирайки за опасността, волжко българският Кан [[Габдула Челбир]] започва приготовление за война давайки си сметка, че армията на Чингис хан водена от Субетей е непобедена до тогава. Габдула Челбир заповядва да се съберат хора за армията му и да се започне подготовка за война. Към войската му се присъединяват и няколко кумански отряда. |
На 23 май 1223 година близо до град Калка се срещат Обединените войски на Руските княжества и техните съюзници куманите срещу настъпващата татаро-монголска армия водена от [[Субетей]]. Това сражение завършва с пълно поражение на Руските княжества и техните съюзници, но и татаро-монголска армия е изтощена затова Субетей решават да се оттеглят временно. Връщайки се те преминават през Поволжието и територията на Волжка България. След битката при река Калка и поражението на съюзниците разбирайки за опасността, волжко българският Кан [[Габдула Челбир]] започва приготовление за война давайки си сметка, че армията на Чингис хан водена от Субетей е непобедена до тогава. Габдула Челбир заповядва да се съберат хора за армията му и да се започне подготовка за война. Към войската му се присъединяват и няколко кумански отряда. |
||
== Развитие на битката == |
== Развитие на битката == |
||
По стара българска стратегия Габдула Челбир използва хитрина да вкара противника в капан избира именно района около Жигулевските възвишения и поставя капан на врага. Идвайки войските на Субетей се натъкват на малобройна българска войска която след краткотрайна схватка лесно обръщат в бягство, татаро-монголските войски подгонват бягащите българи и влизат в капана подготвен от Габдула Челбир. Мястото е прецизно избрано от една страна е река Волга а от другата страна Жигулевските възвишения при опит да избягат татаро-монголите ще се удавят или ще попаднат на многото други капани устроени от българите. Когато основните войски на татаро-монголите влизат в капана и българите ги обграждат като в "чувал" нанасяйки им поражение. |
По стара българска стратегия Габдула Челбир използва хитрина да вкара противника в капан избира именно района около Жигулевските възвишения и поставя капан на врага. Идвайки войските на Субетей се натъкват на малобройна българска войска която след краткотрайна схватка лесно обръщат в бягство, татаро-монголските войски подгонват бягащите българи и влизат в капана подготвен от Габдула Челбир. Мястото е прецизно избрано от една страна е река Волга а от другата страна Жигулевските възвишения при опит да избягат татаро-монголите ще се удавят или ще попаднат на многото други капани устроени от българите. Когато основните войски на татаро-монголите влизат в капана и българите ги обграждат като в "чувал" нанасяйки им поражение. |
||
== Резултат от битката == |
== Резултат от битката == |
||
В резултат на битката се пленени 4000 войници (според китайски източници всички татаро-монголи са избити но историята казва друго), които Кан Габдула Челбир заменя за 4000 овена от тук идва и името на битката "Овчата битка". Временно Европа е спасена давайки време на европейците и Руските княжества да се приготвят за по нататъшните военни конфликти с татаро-монголи. В историята това остава като единствената загубена битка на Чингис хан докато той е жив. |
В резултат на битката се пленени 4000 войници (според китайски източници всички татаро-монголи са избити но историята казва друго), които Кан Габдула Челбир заменя за 4000 овена от тук идва и името на битката "Овчата битка". Временно Европа е спасена давайки време на европейците и Руските княжества да се приготвят за по нататъшните военни конфликти с татаро-монголи. В историята това остава като единствената загубена битка на Чингис хан докато той е жив. |
||
== |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
== Източници == |
|||
* {{ru икона}} История Татарстана, Казань, "ТаРИХ", 2001. |
* {{ru икона}} История Татарстана, Казань, "ТаРИХ", 2001. |
||
* {{ru икона}} История Татарской АССР, Казань, Татарское книжное издательство, 1980 |
* {{ru икона}} История Татарской АССР, Казань, Татарское книжное издательство, 1980 |
||
Ред 54: | Ред 50: | ||
[[Категория:Волжка България]] |
[[Категория:Волжка България]] |
||
[[Категория:Монголска империя]] |
[[Категория:Монголска империя]] |
||
⚫ | |||
[[Категория:История на Самарска област]] |
[[Категория:История на Самарска област]] |
||
⚫ |
Версия от 19:23, 16 юли 2015
Битка при завоя на Самара | |||
Монголско нашествие във Волжка България | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 1223 | ||
Място | Кернек, Волжка България | ||
Резултат | Убедителна българска победа | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
|
Битката при завоя на Самара, наричана също Овнешка/Овча битка или Битка при Кернек, е първата битка между Волжка България и монголците.
Сражението е през есента на 1223 година, на южната граница на Волжка България. Български сили обграждат и разгромяват монголците. Според местни устни традиции, след като последните са обградени, българите започват да ги избиват и само 4000 души успяват да избягат, а останалите са пленени.
Години по-късно монголците начело с Бату хан се завръщат, за да унищожават държавата, и след дълга и кървава борба я присъединяват към Монголската империя.
Приготовление за битката
На 23 май 1223 година близо до град Калка се срещат Обединените войски на Руските княжества и техните съюзници куманите срещу настъпващата татаро-монголска армия водена от Субетей. Това сражение завършва с пълно поражение на Руските княжества и техните съюзници, но и татаро-монголска армия е изтощена затова Субетей решават да се оттеглят временно. Връщайки се те преминават през Поволжието и територията на Волжка България. След битката при река Калка и поражението на съюзниците разбирайки за опасността, волжко българският Кан Габдула Челбир започва приготовление за война давайки си сметка, че армията на Чингис хан водена от Субетей е непобедена до тогава. Габдула Челбир заповядва да се съберат хора за армията му и да се започне подготовка за война. Към войската му се присъединяват и няколко кумански отряда.
Развитие на битката
По стара българска стратегия Габдула Челбир използва хитрина да вкара противника в капан избира именно района около Жигулевските възвишения и поставя капан на врага. Идвайки войските на Субетей се натъкват на малобройна българска войска която след краткотрайна схватка лесно обръщат в бягство, татаро-монголските войски подгонват бягащите българи и влизат в капана подготвен от Габдула Челбир. Мястото е прецизно избрано от една страна е река Волга а от другата страна Жигулевските възвишения при опит да избягат татаро-монголите ще се удавят или ще попаднат на многото други капани устроени от българите. Когато основните войски на татаро-монголите влизат в капана и българите ги обграждат като в "чувал" нанасяйки им поражение.
Резултат от битката
В резултат на битката се пленени 4000 войници (според китайски източници всички татаро-монголи са избити но историята казва друго), които Кан Габдула Челбир заменя за 4000 овена от тук идва и името на битката "Овчата битка". Временно Европа е спасена давайки време на европейците и Руските княжества да се приготвят за по нататъшните военни конфликти с татаро-монголи. В историята това остава като единствената загубена битка на Чингис хан докато той е жив.
Източници
- Шаблон:Ru икона История Татарстана, Казань, "ТаРИХ", 2001.
- Шаблон:Ru икона История Татарской АССР, Казань, Татарское книжное издательство, 1980
- Genghis Khan's Greatest General:Subotai the Valiant,2004