Българи (област Бургас)

Тази статия е за странджанското село. За габровското вижте Българи (Област Габрово).

---

Българи
Центърът на село Българи
Българи 42.087722, 27.729 Българи
Общи данни
Население	37 души (15 март 2024 г.) 0,84 души/km²
Землище	44 403 km²
Надм. височина	293 m
Пощ. код	8274
Тел. код	05569
МПС код	А
ЕКАТТЕ	07291
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Царево Марин Димов (ГЕРБ; 2023)
Българи в Общомедия

Българи е село в Югоизточна България, в община Царево, Област Бургас. Името му до 1934 година е Вулгари (вариант Вургари, на гръцки българи). Селото е едно от последните четири нестинарски села в България.

География

Село Българи се намира в източната част на планината Странджа. Разположено е върху плоския гръб на един рид, заобиколен от дълбоки долчини, на 17 км от Царево.

История

В землището на селото в местността Калдъръма има запазена отсечка от древен път с дължина между 50 и 100 м. Направлението е от морето към Малко Търново. Северно от селото в местността Градището се намира тракийска и късноантична крепост. Разположена е на висок хълм със стръмни скатове, спускащи се към река Караагач. Заграденото пространство заема около 11 дка. На около 2 км северозападно от селото в местностите Рупите и Скуриите се откриват останки от металургична дейност. Тракийски могили има в местността Църквището по пътя за резервата Силкосия (източно от Българи) и в местностите Ечмите (източно от Българи) и Бялата пръст (на 3,5 км югозападно от Българи). Голяма могила, наречена „Тумбата", с диаметър 35 м. се намира в местността Шумяка (южно от Българи).

В османо-турски документи селото фигурира за първи път през 1454 г. - една година след завладяването на Константинопол. Впоследствие през втората половина на 17-ти век се появява в данъчните регистри на кааза Анхиало.

От Българи има участници в Гръцкото въстание от 1821 г. Според документи Българи и Мързево (Кондолово) дават четири жертви след потушаване на бунта за освобождение на Гърция. След Руско-турската война от 1828-29 година жители на Българи се изселват в Южна Русия. След две години една част от тях се връщат.

Българи под името Булери е отбелязано в една анонимна карта, отпечатана в Лондон от Джеймс Уайд през 1829 г. и на картата на генерал Александър Хатов, издадена в 1854 г. във връзка с Кримската война. След 1878 година има ново преселване, защото Българи остава в границите на Османската империя. Половината от жителите се преселват в Кюприя (днес Приморско).

През пролетта на 1903 година войводата Пеню Шиваров образува революционен комитет в селото с ръководител Петко Тодоров и касиер Петко Гащев. Смъртната дружина е образувана в местността Лясков дол до Рупите между Вургари и Мързево. В нея влизат Митрю Митрев - войвода, Дико Дамов - подвойвода, Илия Кирязов, Атанас Петров, Фалон Лефтеров, Иван Петров, Дико Митров, Дико Георгиев, Стамо Маграйотев, Георги Желязков, Иван Янакиев Плешев, Никола Иванов Лапчов, Петър Михалев, Киро Вълков и други.

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Вургари силно пострадва. Всичките 120 къщи са ограбени, а половината от тях и изгорени.

Селото влиза в границите на България след Балканската война в 1913 година. Българи е център на община, към която са се отнасяли Лисово (Изгрев), Мързево (Кондолово), изчезналото село Припор и чифлиците Грънчар баир, Ениято, Кобурич и други. През двадесетте години жителите му образуват горско-производителната кооперация „Дъб”. В 1926 г. то има 126 къщи и 501 жители, в 1937 г. - 602 жители, а в 1955 г. селото брои 150 къщи. Сега има 182 жители.

Хубаво е да се знае, че старото име на селото, от предосмански времена е Уйгури.

Културни и природни забележителности

Нестинарството (на гръцки: Αναστενάρια) е древен български и гръцки обичай, при който хората танцуват боси върху жарава (въглени). Според традицията, нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). Обичаят е разпространен в началото на 20 век в няколко български и гръцки села в Източна Тракия, част от които в 1913 година попадат в България, а част остават в Турция. Гръцкото население от останалите в Турция села се изселва в Гърция през 20-те и пренася със себе си и нестинарските обичаи.

В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа — Българи[източник?]. В миналото „нестинарски“ села са още гръцките Кости и Бродилово, както и българските Граматиково, Сливарово и Кондолово) и в едно-единствено село в планината Родопи. По горящите въглени обаче се играе и на други места в България, най-вече като туристическа атракция.

В Гърция нестинарството се практикува в няколко села в Егейска Македония, населени от потомци на тракийски бежанци, като Кара кавак (Мавролевки) в Драмско, Бутково (Керкини) и Какараска (Агия Елени) в Серско, Лъгадина (Лангадас) в Солунско и Мелики в Берско.

За първи път обичаят е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков. Според някои историци, обичаят се свързва с езически ритуали, запазили се от времето на траките. Въпреки че нестинарите играят върху жаравата с икона на Св. Елена и Св. Константин (император Константин Велики — който обявява с Миланския едикт християнството за религия, наравно с останалите в Римската империя, и майка му — Света Елена) обичаят никога не е бил признат от Църквата, преследван е от нея, а самите нестинари са обозначавани като „обладани от дявола“. Последните големи гонения започват през 1913 година. Тогава от обичая се отказват някои от нестинарите в гръцкото село Кости, част от които след войните 1912-1918 г. биват изселени от селото. През 1941/1942 г. нестинарските игри били запазени само в три села — с. Българи, Кости и Граматиково, където това продължава докъм 1948–1949 г. Автентичният обичай се възстановява в началото на 90-те години на 20-ти век.

Рано сутринта в деня на светците, на процесия, водена от нестинарите, се изнасяли иконите до близкия край селото свещен извор (аязмо). В шествието се включват всички жители. На извора иконите се освещават и се играе хоро — с тъпан и гайда, а водата от извора се приема за най-лековита през годината. След освещаването на иконите, шествието обикаля цялото село и нестинарите се прибират в параклис (наричан конак). В него се пазят иконите на Константин и Елена. В конака нестинарите прекарвали времето до вечерта и слушали непрекъснатото биене на тъпан в определен ритъм, от което изпадали в транс. В същото време на площада се пали огън, който се поддържа цял ден от най-стария нестинар или нестинарка (те обикновено са на възраст, при която вече не играят). На свечеряване огънят вече започва да се разстила за жаравата. В нея първи пристъпват най-старите практикуващи нестинари, които преди това обикалят жарават три пъти, а след това я минават на кръст. Едва след това започва и истинският танц, като при него изпадналите в транс танцьори нерядко правели предсказания.

Нестинарство се е практикувало само от „нестинарски“ фамилии, но имало случаи, когато в транс изпадали и някои от присъстващите на обреда.

Редовни събития

Днес Българи е единственото нестинарско селище в България. В него се спазва стародавната дата на изпълнение на целия обред и танцът в жарава – 3 срещу 4 юни, денят на Св. Св. Константин и Елена. През последните години в с. Българи се създадоха сравнително добри условия за селски туризъм, краткотраен отдих и почивка.

Личности

Родени в Българи

• Шаблон:BGR-флаг Митрю Митрев (1866 - ?), български революционер, определен за войвода на смъртната дружина във Вургари, по време на Илинденско-Преображенското въстание е в отряда на Михаил Герджиков и участва в нападението на Василико.