Просо: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
вярно
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Millet and other parakeet diet varieties.JPG|дясно|мини|]]
[[Файл:Millet and other parakeet diet varieties.JPG|дясно|мини|]]
'''Просото''' е една от най-древните, български култури на Балканския полуостров - някога са го наричали "златен ечемик"! '''Българската Рецепта за каша от просо е считана за традиционна от всички славянски народи.'''
'''Просото''' се отглежда заради зърното, а предназначението на тази суровина в различните части на земното кълбо е твърде различно. Просо се наричат няколко биологични [[вид (биология)|вида]], които не са обединени в [[таксономия|таксономична]] група, но повечето влизат в подсемейство ''[[Panicoideae]]'' на семейство ''[[Poaceae]]''.


Днес, ние считаме, че е различно от другите зърнени храни са с високото си съдържание на растителни мазнини. То е в състояние да отдели от тялото ви натрупани преди това антибиотици и вредни за организма съставки, затова лекарите педиатри и не само препоръчват употребата му по време на лечението и след предприемане на лекарства, антибиотици.
У нас зърното от просо се използва предимно за храна на продуктивни и декоративни птици, и е традиционната суровина за варене на [[боза]]. Сламата от просо има висока хранителна стойност и се доближава до ливадното сено.


Просото се отглежда заради зърното има характерен жълт цвят, блясък и леко горчив вкус, когато е сурово. Способността да се готви по-бързо, лесно и има по-добра усвояемост от организма го прави идеално подхождащо за готвене от гювечето зърнени култури.
В тропичните страни просото е основна култура и там, освен за фуражи, зърното се използва за получаване на брашна и, съответно, на тестени изделия за храна на хората.
По разпределение в света, просото заема 5-то място след [[пшеница]]та, [[ориз]]а, [[царевица]]та и [[ечемик]]а, като се засява на почти 700 млн. [[декар|дка]]. От тях 200 млн. дка е площта на просото в [[Индия]]. Поради високата сухоустойчивост на културата, големи производители са страните със сух климат. Средните добиви от културата са ниски (80–90 кг/дка).


'''Полезен състав и свойства''' Съдържа около 12-15% протеини, 70% нишесте, незаменими аминокиселини. Има остатъчна 0,5-08% целулоза, 2.6-3.7% мазнини, малко захари - до около 2%, витамин РР, В1 и В2, както и в големи количества калий, магнезий и фосфор. Просото е шампион на съдържанието на молибден и магнезий!
У нас от дълго време просото се явява като алтернативна култура и известно увеличаване на площта става при „отварянето“ на пазар за износ на продукцията. Предполага се, че площта не надвишава 10 хил. дка, поради което просото заема едно от последните места сред зърнено-житните култури. Отглеждането на културата е съсредоточено в [[Тракийска низина|Тракийската низина]].

Количеството на протеин в просото надвишава тази цифра в ечемика, ориза и овесената каша. Незаменими аминокиселини - валин, левцин tretnin, хистидин, лизин, също ензими, минерали и мастни киселини. Водещо и в съдържанието между зърнените култури с витамини от група B. В сравнение с царевица и пшеница съдържа два пъти повече фолиева киселина, а в сравнение с месото - 2,5 пъти повече фосфор! 

Също така в това, древно зърно има значително количество йод, цинк, натрий, калий, магнезий и бром.

Културата просо се счита от медицината за най-слабо алергизираща. Зърнената култура се усвоява лесно от организма - дори хора с чувствително храносмилане могат да го включват в диетата си.

Традиционната медицина посочва, просото за продукт, който укрепва организма, като дава сили особено на мускулната система. Отлично средство при запек, колит и заседнал начин на живот - обездвижване. Просото е в състояние да освободи тялото от остатъчни, човешки антитела, както и продуктите от разлагането им. По време лечение с антибиотици, е силно препоръчително да се яде просена каша всеки ден за закуска. Препоръчва се и за тези, които страдат от диабет, атеросклероза, заболявания на черния дроб, при диагностициране възпаление на панкреаса, се препоръчва ядене на купа с каша от просо всеки ден (поради неговото липотропно действие).

Храненето с просо укрепва повредени или счупени кости, меки тъканни връзки, ускорява зарастването на рани. Стимулира потенето има диуретични свойства, и се използва при лечението на хидроцефалия.

''Препоръки на традиционната медицина''

'''При диабет'''

1 ч.ч. просото се изплаква под течаща вода, а след това малко да се подсушава върху кърпа. Изсипва се във вряща вода 2 литра и се вари 1 час, след което се прецежда. Пие се от отварата 1/2 чаша, три пъти на ден преди храненене.

'''Вреди и противопоказания'''

Просото съдържа вещества, които пречат при усвояването на йод от щитовидната жлеза. Експертните мнения са разделени:
* някои учени смятат, че това качество отпада при топлинна обработка,
* други имат противоположното мнение.
Просо се наричат няколко биологични [[вид (биология)|вида]], които не са обединени в [[таксономия|таксономична]] група, но повечето влизат в подсемейство ''[[Panicoideae]]'' на семейство ''[[Poaceae]]''. У нас зърното от просо се използва предимно за храна в Българската национална кухня, традиционната суровина е за приготвяне на [[боза]] и отглеждане на декоративни птици. Сламата от просо има висока хранителна стойност и се доближава до ливадното сено.

В тропичните страни просото е основна култура, зърното се използва за получаване на брашна и, съответно, на тестени изделия в хранително вкусовата промишленост, и за фуражи при отглеждането на животни.

По отглеждане в света, просото заема 5-то място след [[пшеница]]та, [[ориз]]а, [[царевица]]та и [[ечемик]]а, като се засява на почти 700 млн. [[декар|дка]]. От тях 200 млн. дка е площта на просото само в [[Индия]]. Поради високата сухоустойчивост на културата, големи производители са страните със сух климат. Средните добиви от културата са ниски (80–90 кг/дка).

У нас, днес, просото е пренебрегнато от хранително вкусовата промишленост и древните, български рецепти тънат в забрава - неизвестни за широката общественост.

Дълго време просото бе само алтернативна култура за фураж, с известни спадове и увеличения на площта при „отварянето“ на пазар за износ на продукцията. Предполага се, че площта производство на просо не надвишава 10 хил. дка, и заема почти последно място сред зърнено-житните култури. Отглеждането на културата е съсредоточено в [[Тракийска низина|Тракийската низина]].


== Вижте също ==
== Вижте също ==

Версия от 17:08, 23 юли 2015

Просото е една от най-древните, български култури на Балканския полуостров - някога са го наричали "златен ечемик"! Българската Рецепта за каша от просо е считана за традиционна от всички славянски народи.

Днес, ние считаме, че е различно от другите зърнени храни са с високото си съдържание на растителни мазнини. То е в състояние да отдели от тялото ви натрупани преди това антибиотици и вредни за организма съставки, затова лекарите педиатри и не само препоръчват употребата му по време на лечението и след предприемане на лекарства, антибиотици.

Просото се отглежда заради зърното има характерен жълт цвят, блясък и леко горчив вкус, когато е сурово. Способността да се готви по-бързо, лесно и има по-добра усвояемост от организма го прави идеално подхождащо за готвене от гювечето зърнени култури.

Полезен състав и свойства Съдържа около 12-15% протеини, 70% нишесте, незаменими аминокиселини. Има остатъчна 0,5-08% целулоза, 2.6-3.7% мазнини, малко захари - до около 2%, витамин РР, В1 и В2, както и в големи количества калий, магнезий и фосфор. Просото е шампион на съдържанието на молибден и магнезий!

Количеството на протеин в просото надвишава тази цифра в ечемика, ориза и овесената каша. Незаменими аминокиселини - валин, левцин tretnin, хистидин, лизин, също ензими, минерали и мастни киселини. Водещо и в съдържанието между зърнените култури с витамини от група B. В сравнение с царевица и пшеница съдържа два пъти повече фолиева киселина, а в сравнение с месото - 2,5 пъти повече фосфор! 

Също така в това, древно зърно има значително количество йод, цинк, натрий, калий, магнезий и бром.

Културата просо се счита от медицината за най-слабо алергизираща. Зърнената култура се усвоява лесно от организма - дори хора с чувствително храносмилане могат да го включват в диетата си.

Традиционната медицина посочва, просото за продукт, който укрепва организма, като дава сили особено на мускулната система. Отлично средство при запек, колит и заседнал начин на живот - обездвижване. Просото е в състояние да освободи тялото от остатъчни, човешки антитела, както и продуктите от разлагането им. По време лечение с антибиотици, е силно препоръчително да се яде просена каша всеки ден за закуска. Препоръчва се и за тези, които страдат от диабет, атеросклероза, заболявания на черния дроб, при диагностициране възпаление на панкреаса, се препоръчва ядене на купа с каша от просо всеки ден (поради неговото липотропно действие).

Храненето с просо укрепва повредени или счупени кости, меки тъканни връзки, ускорява зарастването на рани. Стимулира потенето има диуретични свойства, и се използва при лечението на хидроцефалия.

Препоръки на традиционната медицина

При диабет

1 ч.ч. просото се изплаква под течаща вода, а след това малко да се подсушава върху кърпа. Изсипва се във вряща вода 2 литра и се вари 1 час, след което се прецежда. Пие се от отварата 1/2 чаша, три пъти на ден преди храненене.

Вреди и противопоказания

Просото съдържа вещества, които пречат при усвояването на йод от щитовидната жлеза. Експертните мнения са разделени:

  • някои учени смятат, че това качество отпада при топлинна обработка,
  • други имат противоположното мнение.

Просо се наричат няколко биологични вида, които не са обединени в таксономична група, но повечето влизат в подсемейство Panicoideae на семейство Poaceae. У нас зърното от просо се използва предимно за храна в Българската национална кухня, традиционната суровина е за приготвяне на боза и отглеждане на декоративни птици. Сламата от просо има висока хранителна стойност и се доближава до ливадното сено.

В тропичните страни просото е основна култура, зърното се използва за получаване на брашна и, съответно, на тестени изделия в хранително вкусовата промишленост, и за фуражи при отглеждането на животни.

По отглеждане в света, просото заема 5-то място след пшеницата, ориза, царевицата и ечемика, като се засява на почти 700 млн. дка. От тях 200 млн. дка е площта на просото само в Индия. Поради високата сухоустойчивост на културата, големи производители са страните със сух климат. Средните добиви от културата са ниски (80–90 кг/дка).

У нас, днес, просото е пренебрегнато от хранително вкусовата промишленост и древните, български рецепти тънат в забрава - неизвестни за широката общественост.

Дълго време просото бе само алтернативна култура за фураж, с известни спадове и увеличения на площта при „отварянето“ на пазар за износ на продукцията. Предполага се, че площта производство на просо не надвишава 10 хил. дка, и заема почти последно място сред зърнено-житните култури. Отглеждането на културата е съсредоточено в Тракийската низина.

Вижте също