Просо

Просото е една от най-древните, български култури на Балканския полуостров - някога са го наричали "златен или Слънчев ечемик"! Българската Рецепта за Каша от просо, или Слънчева каша е считана за традиционна от всички славянски народи.

Днес, учените сочат, че е различно от другите зърнени храни с високото му съдържание на растителни мазнини. То е в състояние да отдели от тялото ни натрупани преди това антибиотици и вредни за организма съставки, затова лекарите педиатри и не само, препоръчват употребата му по време на лечение и след предприемане на лекарства, антибиотици.

Просото се отглежда заради зърното и има характерен жълт цвят, блясък и леко горчив вкус, когато е сурово. Способността му да се приготвя по-бързо, лесно и има по-добра усвояемост от организма го прави идеално подхождащо за храна от гювечето зърнени култури.

Полезен състав и свойства Съдържа около 12-15% протеини, 70% нишесте, незаменими аминокиселини. Има остатъчна 0,5-08% целулоза, 2.6-3.7% мазнини, малко захари - до около 2%, витамин РР, В1 и В2, както и в големи количества калий, магнезий и фосфор. Просото е шампион на съдържанието на молибден и магнезий!

Количеството на протеин в просото надвишава тази цифра в ечемика, ориза и овесената каша. Незаменими аминокиселини - валин, левцин tretnin, хистидин, лизин, също ензими, минерали и мастни киселини. Водещо и в съдържанието между зърнените култури с витамини от група B. В сравнение с царевица и пшеница съдържа два пъти повече фолиева киселина, а в сравнение с месото - 2,5 пъти повече фосфор! 

Също така в това, древно зърно има значително количество йод, цинк, натрий, калий, магнезий и бром.

Културата просо се счита от медицината за най-слабо алергизираща. Зърнената култура се усвоява лесно от организма - дори хора с чувствително храносмилане могат да го включват в диетата си.

Традиционната медицина посочва, просото за продукт, който укрепва организма, като дава сили особено на мускулната система. Отлично средство при запек, колит и заседнал начин на живот - обездвижване. Просото е в състояние да освободи тялото от остатъчни, човешки антитела, както и продуктите от разлагането им. По време лечение с антибиотици, е силно препоръчително да се яде Слънчева каша. Препоръчва се и за тези, които страдат от диабет, атеросклероза, заболявания на черния дроб, при диагностициране възпаление на панкреаса, се препоръчва ядене на купа с каша от просо всеки ден (поради неговото липотропно действие).

Храненето с просо укрепва повредени или счупени кости, меки тъканни връзки, ускорява зарастването на рани. Стимулира потенето има диуретични свойства, и се използва при лечението на хидроцефалия.

Исторически факт е също, че технологията за пареното тесто и домашния хляб Качамак, преди да има царевица в България е използвана за друга зърнена култура ПРОСО. От там идва името на българския хляб от варено, задушено просо: ПРОСЕНИК! Известен още, като Слънчев хляб или Слънчева каша от древността.

Препоръки на традиционната медицина

При диабет

1 ч.ч. просото се изплаква под течаща вода, а след това малко да се подсушава върху кърпа. Изсипва се във вряща вода 2 литра и се вари 1 час, след което се прецежда. Пие се от отварата 1/2 чаша, три пъти на ден преди храненене.

Вреди и противопоказания

Просото съдържа вещества, които пречат при усвояването на йод от щитовидната жлеза. Експертните мнения са разделени:

• някои учени смятат, че това качество отпада при топлинна обработка,
• други имат противоположното мнение.

Просо се наричат няколко биологични вида, които не са обединени в таксономична група, но повечето влизат в подсемейство Panicoideae на семейство Poaceae. У нас зърното от просо се използва предимно за храна в Българската национална кухня, традиционната суровина е за приготвяне на боза и отглеждане на декоративни птици. Сламата от просо има висока хранителна стойност и се доближава до ливадното сено.

В тропичните страни просото е основна култура, зърното се използва за получаване на брашна и, съответно, на тестени изделия в хранително вкусовата промишленост, и за фуражи при отглеждането на животни.

По отглеждане в света, просото заема 5-то място след пшеницата, ориза, царевицата и ечемика, като се засява на почти 700 млн. дка. От тях 200 млн. дка е площта на просото само в Индия. Поради високата сухоустойчивост на културата, големи производители са страните със сух климат. Средните добиви от културата са ниски (80–90 кг/дка).

Дълго време просото бе само алтернативна култура за фураж, с известни спадове и увеличения на площта при „отварянето“ на пазар за износ на продукцията. Предполага се, че площта производство на просо не надвишава 10 хил. дка, и заема почти последно място сред зърнено-житните култури. Отглеждането на културата е съсредоточено в Тракийската низина.

У нас, днес, просото е пренебрегнато от хранително вкусовата промишленост и древните, български рецепти тънат в забрава - неизвестни за широката общественост, но времената се менят.

Вижте също

• Морфологични и биологични особености на просото
• Отглеждане на просо

• Зърнено-житни култури
• Списък на земеделски теми