Софрата: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 13: Ред 13:
}}
}}


'''"Скално-култов комплекс Веселиново"''' се намира в началото на старопланинския проход при с.[[Веселиново]] ([[Област Шумен]]). Комплексът се състои от три скално-изсечени светилища, отделни оброчни камъни и три пещери при водопада, наричан от местното население [[Скока (природна забележителност, Област Шумен)]]. Към комплекса вероятно се отнася едно малко укрепено селище, чиито обитатели вероятно са охранявали прохода и може да се предполага, че каменоделска работа по изравняването на скалните тераси при светилищата е извършена от тях.<ref>http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.952151&lon=27.020617&z=14&m=b&show=/15055441/bg/-Софрата-Скока-пещера-Сарая wikimapia.org Софрата</ref>
'''"Скално-култов комплекс Веселиново"''' се намира в началото на старопланинския проход при с.[[Веселиново]] ([[Област Шумен]]). Комплексът се състои от три скално-изсечени светилища, отделни оброчни камъни и три пещери при водопада, наричан от местното население [[Скока (природна забележителност, Област Шумен)]]. Към комплекса вероятно се отнася едно малко укрепено селище, чиито обитатели вероятно са охранявали прохода и може да се предполага, че каменоделска работа по изравняването на скалните тераси при светилищата е извършена от тях.<ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.952151&lon=27.020617&z=14&m=b&show=/15055441/bg/-Софрата-Скока-пещера-Сарая- wikimapia.org Софрата]</ref>

== Археологически проучвания ==
== Археологически проучвания ==



Версия от 09:10, 24 юли 2015

Софрата
Пирамидалният олтар при "Софрата на Вълчан войвода"
Пирамидалният олтар при "Софрата на Вълчан войвода"
Местоположение
42.9519° с. ш. 27.0205° и. д.
Софрата
Местоположение в България Област Шумен
Страна България
ОбластОбласт Шумен
Археология
ВидМегалитно светилище
ПериодI хил. пр. Хр.
ЕпохаЖелязна епоха

"Скално-култов комплекс Веселиново" се намира в началото на старопланинския проход при с.Веселиново (Област Шумен). Комплексът се състои от три скално-изсечени светилища, отделни оброчни камъни и три пещери при водопада, наричан от местното население Скока (природна забележителност, Област Шумен). Към комплекса вероятно се отнася едно малко укрепено селище, чиито обитатели вероятно са охранявали прохода и може да се предполага, че каменоделска работа по изравняването на скалните тераси при светилищата е извършена от тях.[1]

Археологически проучвания

Проучванията на комплекса са проведени между 1994 г. и 1999 г. от интердисциплинарен екип специалисти с научен ръководител д-р Павлина Хр. Петрова, завеждащ отдел "Археология на Дирекция КИН – Шумен" и членове инж. д-р Андрей Андреев и инж. д-р Юрий Дачев преподаватели от ВВУАПВО – гр.Шумен, д-р Димитър Колев и Веселина Колева астрофизици от "Националната Астрономическа Обсерватория Рожен". Техническата документация е изготвена от служителите на Дирекция КИН Бойчо Христов и Иван Иванов.[2]

Описание и особености

Най-голямото и сложно устроено скално светилище е известното в региона "Софрата на Вълчан войвода", заради много популярната легенда за прочутия войвода и неговите съкровища. Предполага се, че светилището е използвано от местните тракийски племена и е било посветено на Слънце-бога, като едновременно с това е служело за астрономическа обсерватория.

През първите векове на I хил.пр.Хр., по време на Желязната епоха, скалната тераса е трансформирана в голямо открито светилище, посветено на Свещената планина и на Слънцето. В своеобразния й център е изсечен в скалата олтар с форма на пресечена пирамида. Върху горната му повърхност е моделирана полукръгла площадка с врязан правоъгълен жертвеник, чиито канали били използвани за извършване на възлияния. До каналите в най-високата точка на полукръга по време на археологическото проучване е открито голямо количество пепел.

В подножието на пирамидата, върху източната й страна обърната към изгрева, е запазен плитък релеф на конска глава, което навежда на предположението, че жертвеното животно на това светилище е бил конят. Възможно е жертвоприношението на животното да се е извършвало символично, защото религиозната доктрина на жреците не позволява проливане на кръв. Конят е известен като свещено животно на Слънце-бога. (В произведенията на ранното тракийско изкуство, най-вече в торевтиката се появяват апликации с конски глави. (Приема се, че при траките са символи на Слънце-бога). От особен интерес е релефът, където се наблюдават осем конски глави оформящи кръг.)[3]

Източници

  1. wikimapia.org Софрата
  2. Петрова, Дачев Ю. И, "Архео-геодезическо проучване на тракийско скално светилище край село Веселиново, Шуменско" - Известия на Исторически музей Шумен, кн. IX, 1997, стр.40 -59
  3. Скални и мегалитни паметници - проблеми и пътища за тяхното разрешение. (Сборник) Съставител: Георг Краев, НБУ, София, 2001. 119 стр. ISBN 954-535-235-3