Просо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 08:26, 29 юли 2015

Просото е една от най-древните, български, зърнени култури на Балканския полуостров. Някога са го наричали „златен“ или „слънчев“ ечемик. В Българската национална кухня Кашата от просо, или Слънчевата каша е основна от много стари времена. Същата рецепта днес е разпространена и в традиционните кухни на повечето словенски народи в Евразия.

Българският традиционен хляб ПРОСЕНИК от варено тесто (парено тесто), с едро смяно просо е бил основна храна в бита за нацията, хилядолетия по ред. Същата технология днес е почти заменена и позната под името Качамак, от царевичен грис или едро смляно царевично брашно, приготвено по вкус - в сладък или солен вариант. Последното, обаче, няма същите ценни качества, като ПРОСЕНИКА.

Просото се отглежда заради зърното и има характерен жълт цвят, блясък и леко горчив вкус, когато е сурово. Способността му да се приготвя по-бързо, лесно и има по-добра усвояемост от организма го прави идеално подхождащо за храна от гювечето зърнени култури.

Днес учените сочат, че това зърно е различно от другите такива с високото му съдържание на растителни мазнини. То е в състояние да отдели от тялото ни натрупани преди това антибиотици и вредни за организма съставки, затова лекарите педиатри и не само, препоръчват употребата му по време на лечение и след предприемане на лекарства, антибиотици. Културата просо се счита от медицината за най-слабо алергизираща. Зърнената култура се усвоява лесно от организма - дори хора с чувствително храносмилане могат да го включват в диетата си.

Полезен състав и свойства Съдържа около 12-15% протеини, 70% нишесте, незаменими аминокиселини. Има остатъчна 0,5-08% целулоза, 2.6-3.7% мазнини, малко захари - до около 2%, витамин РР, В1 и В2, както и в големи количества калий, магнезий и фосфор. Просото е шампион на съдържанието на молибден и магнезий!

Количеството на протеин в просото надвишава тази цифра в ечемика, ориза и овесената каша. Незаменими аминокиселини - валин, левцин tretnin, хистидин, лизин, също ензими, минерали и мастни киселини. Водещо и в съдържанието между зърнените култури с витамини от група B. В сравнение с царевица и пшеница съдържа два пъти повече фолиева киселина, а в сравнение с месото - 2,5 пъти повече фосфор!

Също така в това, древно зърно има значително количество йод, цинк, натрий, калий, магнезий и бром.

Традиционната медицина посочва, просото за продукт, който укрепва организма, като дава сили особено на мускулната система. Отлично средство при запек, колит и заседнал начин на живот - обездвижване. Просото е в състояние да освободи тялото от остатъчни, човешки антитела, както и продуктите от разлагането им. По време лечение с антибиотици, е силно препоръчително да се яде Слънчева каша. Препоръчва се и за тези, които страдат от диабет, атеросклероза, заболявания на черния дроб, при диагностициране възпаление на панкреаса, се препоръчва ядене на купа с каша от просо всеки ден (поради неговото липотропно действие).

Храненето с просо укрепва повредени или счупени кости, меки тъканни връзки, ускорява зарастването на рани. Стимулира потенето има диуретични свойства, и се използва при лечението на хидроцефалия.

Преди да има царевица в България, по технологията за „парено“ (варено, задушено) тесто от просено, едро смлано просо се е приготвял домашният хляб просеник.

Вреди и противопоказания

Просото съдържа вещества, които пречат при усвояването на йод от щитовидната жлеза. Експертните мнения са разделени:

някои учени смятат, че това му качество отпада при топлинна обработка,
други имат противоположно мнение.

У нас зърно от просо се ползва предимно за храна в Българската традиционна кухня. Суровина е за приготвяне на боза и отглеждане на декоративни птици. Сламата от просо има висока хранителна стойност и е близка до тази на ливадното сено.

По отглеждане в света, просото заема 5-то място след: пшеница, ориз, царевица и ечемик, като се засява на почти 700 млн. дка. От тях 200 млн. дка е площта на просото само в Индия. Поради високата сухоустойчивост на културата, големи производители са страните със сух климат. Средните добиви от културата са ниски (80–90 кг/дка).

Дълго време у нас просото бе само алтернативна култура за фураж, с известни спадове и увеличения на площта при „затварянето“ на пазарите за износ. Предполага се, че площта производство на просо не надвишава в момента 10 хил. дка, и е на последно място сред зърнено-житните култури в Република България. Отглеждането на културата е съсредоточено в Тракийската низина.

У нас, днес, просото е пренебрегнато от хранително вкусовата промишленост и древните, български рецепти тънат в забрава - неизвестни за широката общественост, но времената се менят.

Вижте също

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 '''Просото''' е една от най-древните, български, зърнени култури на Балканския полуостров. Някога са го наричали „златен“ или „слънчев“ [[ечемик]]. В Българската национална кухня Кашата от просо, или Слънчевата каша е основна от много стари времена. Същата рецепта днес е разпространена и в традиционните кухни на повечето словенски народи в Евразия.
-Българският традиционен хляб ''ПРОСЕНИК'' от варено тесто (парено тесто), с едро смяно просо е бил основна храна в бита за нацията, хилядолетия по ред. Същата технология днес е позната под името Качамак и е от царевичен грис или едро смляно царевично брашно, приготвено по вкус - в сладък или солен вариант.
+Българският традиционен хляб ''ПРОСЕНИК'' от варено тесто (парено тесто), с едро смяно просо е бил основна храна в бита за нацията, хилядолетия по ред. Същата технология днес е почти заменена и позната под името Качамак, от царевичен грис или едро смляно царевично брашно, приготвено по вкус - в сладък или солен вариант. Последното, обаче, няма същите ценни качества, като ''ПРОСЕНИКА''.
 Просото се отглежда заради зърното и има характерен жълт цвят, блясък и леко горчив вкус, когато е сурово. Способността му да се приготвя по-бързо, лесно и има по-добра усвояемост от организма го прави идеално подхождащо за храна от гювечето зърнени култури.