Стоян Костурков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Български министри, ползвайки HotCat
Ред 34: Ред 34:
[[Категория:Родени в Панагюрище]]
[[Категория:Родени в Панагюрище]]
[[Категория:Български министри]]
[[Категория:Български министри]]
[[Категория:Български просветни дейци]]

Версия от 06:42, 30 юли 2015

Стоян Костурков
български политик
Роден
Починал

Учил вЖеневски университет
Народен представител в:
XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   XXI ОНС   XXIII ОНС   XXVI ОНС   
Стоян Костурков в Общомедия

Стоян Пенчев Костурков е български политик от Радикалдемократическата партия.

Биография

В периода 1885-1890 година учи в Духовно училище. След това за една година е учител в Панагюрище. През 1891-1892 учи право в Женева. След като завършва до 1906 година учителства в градове като Панагюрище, Враца, Хасково, Поморие, София, Варна, Пазарджик. През 1905 година става един от основателите на Радикалдемократическата партия, на която е секретар от 1906 до 1934 година.

През 1918-1919 година е назначен за министър на народната просвета. Между 1922 и 1923 година е измежду осъдените за Втората национална катастрофа. През 1923 се противопоставя на опитите за сливане на партията му с Демократическата партия. През 1935 година взима участие в образуването на Народния блок. В периода 1931-1934 е министър на железниците, пощите и телеграфите.

През 1933 година опозиционният депутат Григор Чешмеджиев подава интерпелация относно злоупотреби на Костурков при управлението на министерството. Тя е разгледана на 4 май 1934 година и парламентът гласува недоверие на министъра. Последвалата правителствена криза е сред поводите за извършване на Деветнадесетомайския преврат.[1]

През 1943 година Костурков се включва активно в защита на българските евреи[2]. През 1945 година неговата партия се обединява с Отечествения фронт. От 1945 до 1946 година е министър на народното просвещение.

Баща е на политика Пенчо Костурков.

Бележки

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 241-243.
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 126, ISBN 954-528-790-X