Едуард Морган Форстър

Едуард Морган Форстър
Портрет от Дора Карингтън, около 1924 г.
Роден	1 януари 1879 г. Лондон, Англия
Починал	7 юни 1970 г. Ковънтри, Уоруикшир, Англия
Професия	писател
Националност	Англия, Великобритания
Активен период	1901–1970
Жанр	любовен роман, съвременен роман
Направление	реализъм , символизъм ,модернизъм
Повлиян от Джоузеф Конрад, Джейн Остин, Самюел Бътлър, Херман Мелвил, Дейвид Хърбърт Лорънс, Едуард Карпентър, Данте, Едуард Гибън, Лев Толстой
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Едуард Морган Форстър в Общомедия

Едуард Морган Форстър (Шаблон:Lang-en) е английски писател на бестселъри в жанра любовен роман. Издаден е и като Е. М. Форстър.

Биография и творчество

Едуард Морган Форстър е роден на 1 януари 1879 г. в Мерилеборн, Лондон, Англия, в семейството на Едуард Форстър и Алис Уичело. Баща му умира, когато е на 2 години. Наследява значителна за времето си сума от бащината си пралеля Мариане Торнтън, което позволява на семейството да живее и да поддържа бъдещата си кариера. Учи в училище „Тонбридж” в Кент, и в Кралския колеж в Кеймбридж в периода 1897-1901 г. В колежа се присъединява към интелетуалното дискусионно общество известно като „Кръг Блумсбъри”.

След дипломирането си пътува с майка си в континентална Европа, а през 1914 г. посещава Египет, Германия и Индия. През това време написва всичките си произведения, макар някои от тях да са публикувани значително по-късно.

Първият му роман „И ангелите не смеят да пристъпят” е публикуван през 1905 г. Следват още няколко – „The Longest Journey”, „Стая с изглед” и „Хауардс Енд”, в които иронично и задълбочено показва класовата разлика и лицемерието на британското общество в началото на 20-ти век. Личният му порив към разбиране и съпричастност може да бъде сполучливо обобщен в епитафията на романа „Хауардс Енд” – „Само свържете ...”.

По време на Първата световна война е доброволец към Международния червен кръст и служи в Александрия, Египет.

През 1920 г. отново посещава Индия като частен секретар на махарджата на Девас. След завръщането си в Англия завършва последния си роман „A Passage to India” (Пътуване до Индия) публикуван през 1924 г. В романа разглежда връзката между Изтока и Запада, видян през призмата на Индия в по-късните дни на британския Радж. С него постига най-големия си успех и е удостоен с мемориалната литературна награда „Джеймс Тейт Блек”.

В периода на 30-те и 40-те години е успешен водещ на Радио Би Би Си. По време на Втората световна война прави седмична рецензия на книги по поръчка на Джордж Оруел. В този период от творческата си кариера се насочва главно към документалната литература, биографичната литература и мемоаристиката.

През 1946 г. е избран за почетен сътрудник на Кралския колеж в Кеймбридж.

Вижданията на Форстър като светски хуманист са в основата на работата му, като често изобразява преследването на лични връзки, въпреки ограниченията на съвременното общество. Отбелязва се употребата на символизма като техника в романите му и е критикуван за привързаността си към мистицизма. За произведенията си е удостоен с орден за заслуги от кралица Елизабет през 1969 г.

Едуард Морган Форстър умира след серия от инсулти на 7 юни 1970 г. в Ковънтри, Уоруикшир, Англия.