Зета (княжество): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Zoupan (беседа | приноси)
68 редакции
мРедакция без резюме
Ред 5: Ред 5:
[[Картинка:Map of Zeta under Ivan Crnojević.jpg|thumb|230px|Зета при Църноевичите]]
[[Картинка:Map of Zeta under Ivan Crnojević.jpg|thumb|230px|Зета при Църноевичите]]


'''Зета''' е [[средновековие|средновековно]] самостоятелно владение на част от територията на днешна [[Черна гора]]. След смъртта на [[Стефан Душан]] на [[20 декември]] [[1355]] г., непосредствено на следващата ([[1356]]) година, се обособяват в относително самостоятелна [[територия]] [[черногорци|черногорски]]те земи под [[име]]то '''Зета'''. Първоначално дълги години '''Зета''' се управлява от [[династия]]та [[Балшичи]] (1356-1421), а по-сетне и преди падането ѝ под [[турско робство]] - от династията [[Църноевичи]] (1435-1516).
'''Зета''' е [[средновековие|средновековно]] самостоятелно владение на част от територията на днешна [[Черна гора]]. След смъртта на [[Стефан Душан]] на [[20 декември]] [[1355]] г., непосредствено на следващата ([[1356]]) година, се обособяват в относително самостоятелна [[територия]] [[черногорци|черногорски]]те земи под [[име]]то '''Зета'''. Първоначално дълги години '''Зета''' се управлява от [[династия]]та [[Балшичи]] (1356-1421), а по-сетне и преди падането ѝ под [[Османска империя|османска власт]] - от династията [[Църноевичи]] (1435-1516).


По османско време Зета е известна с името '''Скендерия'''.
По османско време Зета е известна с името '''Скендерия'''.

== Име ==
== Име ==
[[Кекавмен]] пръв в [[историография]]та използва през 1080 г. израза "[[Зета]]" за владенията около [[Дукля]] на [[зетски клон на Комитопулите|зетския клон на Комитопулите]]. <ref>{{citation | first = Джон | last = Файн | title = [[Джон Файн]], The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, стр. 212 | publisher = University of Michigan Press | year = 1991 | isbn = 978-0-472-08149-3 | url=http://books.google.com/?id=Y0NBxG9Id58C}}</ref>
[[Кекавмен]] пръв в [[историография]]та използва през 1080 г. израза „[[Зета]]“ за владенията около [[Дукля]] на [[зетски клон на Комитопулите|зетския клон на Комитопулите]]. <ref>{{citation | first = Джон | last = Файн | title = [[Джон Файн]], The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, стр. 212 | publisher = University of Michigan Press | year = 1991 | isbn = 978-0-472-08149-3 | url=http://books.google.com/?id=Y0NBxG9Id58C}}</ref>


Черногорските земи се упоменават с името '''Зета''' и в [[Дуклянска летопис|Дуклянската летопис]]. От [[12 век]] насетне името '''Зета''' се налага над по-раншното название на [[област]]та '''[[Дукля]]'''.
Черногорските земи се упоменават с името '''Зета''' и в [[Дуклянска летопис|Дуклянската летопис]]. От [[12 век]] насетне името '''Зета''' се налага над по-раншното название на [[област]]та '''[[Дукля]]'''.


[[Етимология]]та на името '''"Зета"''' идва от това, че владението е управлявано в продължение на два века (11-12 век) от потомците на убития от цар [[Иван Владислав]] - [[Иван Владимир]] (чиято съпруга е [[Самуил]]овата щерка [[Теодора Косара]]). Оттук остава в историографията и названието на областта около и на реката [[Зета (река)]].
[[Етимология]]та на името '''"Зета"''' идва от това, че владението е управлявано в продължение на два века (11-12 век) от потомците на убития от цар [[Иван Владислав]] - [[Иван Владимир]] (чиято съпруга е [[Самуил]]овата щерка [[Теодора Косара]]). Оттук остава в историографията и названието на областта около и на реката [[Зета (река)]].


== Спорове за владението ==
== Спорове за владението ==
[[Велик жупан|Великият жупан]] на [[Рашка]], принадлежащ към [[ааронов клон на Комитопулите|аароновия клон на Комитопулите]] - [[Деса]], завладява Зета и [[Травуня]] през 1148 г. с военната помощ на брат си [[Урош II]], и си прикачва титлата "княз на Приморието" (т.е. на целите [[средновековни сръбски земи|средновековните приморски сръбски земи]]).
[[Велик жупан|Великият жупан]] на [[Рашка]], принадлежащ към [[ааронов клон на Комитопулите|аароновия клон на Комитопулите]] - [[Деса]], завладява Зета и [[Травуня]] през 1148 г. с военната помощ на брат си [[Урош II]], и си прикачва титлата „княз на Приморието“ (т.е. на целите [[средновековни сръбски земи|средновековните приморски сръбски земи]]).


През 1190 г., друг представител на комитопулите - [[Стефан Неманя]], отвоюва за сина си [[Вукан Неманич]] (или по български: ''Вукан Неманя''), владението над Зета. След смъртта на Вукан, владението остава за втория син на крал [[Стефан I Урош]] - [[Стефан II Милутин]], който с цел [[християнизация]] на сръбските земи издига манастира [[Морача]].
През 1190 г., друг представител на комитопулите - [[Стефан Неманя]], отвоюва за сина си [[Вукан Неманич]] (или по български: ''Вукан Неманя''), владението над Зета. След смъртта на Вукан, владението остава за втория син на крал [[Стефан I Урош]] - [[Стефан II Милутин]], който с цел [[християнизация]] на сръбските земи издига манастира [[Морача]].


Между 1276 и 1309 години, Зета е личен [[апанаж]] на кралицата-майка [[Елена Анжуйска]], която издига и възстановява в Черна гора около 50 манастира и църкви, най-вече в района на река [[Бояна]].
Между 1276 и 1309 години, Зета е личен [[апанаж]] на кралицата-майка [[Елена Анжуйска]], която издига и възстановява в Черна гора около 50 манастира и църкви, най-вече в района на река [[Бояна]].


В периода 1309-1321 години, Зета е под своеобразен кондоминиум между крал Милутин и неговия най-голям син от [[Анна Тертер]] и престолонаследник - [[Стефан Дечански]]. [[Стефан Константин]] се самообявява през 1314 г. за владетел на Зета, но е убит през 1322 г. по време на избухналата с Дечански [[гражданска война]]. По същия начин, в годините 1321-1331, Стефан Дечански и [[Стефан Душан]] управляват съвместно областта "на зета".
В периода 1309-1321 години, Зета е под своеобразен кондоминиум между крал Милутин и неговия най-голям син от [[Анна Тертер]] и престолонаследник - [[Стефан Дечански]]. [[Стефан Константин]] се самообявява през 1314 г. за владетел на Зета, но е убит през 1322 г. по време на избухналата с Дечански [[гражданска война]]. По същия начин, в годините 1321-1331, Стефан Дечански и [[Стефан Душан]] управляват съвместно областта „на зета“.


След смъртта на [[Стефан Душан]], [[Душанова държава|Душановата държава]] започнала да се разпада. Първи се отцепили [[сръбски земи|сръбските земи]] ([[1356]]) влизали в състава на [[държава]]та.
След смъртта на [[Стефан Душан]], [[Душанова държава|Душановата държава]] започнала да се разпада. Първи се отцепили [[сръбски земи|сръбските земи]] ([[1356]]) влизали в състава на [[държава]]та.


Стефан Душан се осланял на [[българско]]то [[боляри|болярство]] от [[Македония (област)|Македония ]] в управлението на [[царство]]то. [[Рашка (държава)|Рашки]]те [[жупан]]и не били доволни от така създалото се ''статукво'' и веднага след смъртта на [[цар]]я се обособили като самостоятелни владетели. <ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= Българска сбирка}}</ref>
Стефан Душан се осланял на [[българско]]то [[боляри|болярство]] от [[Македония (област)|Македония ]] в управлението на [[царство]]то. [[Рашка (държава)|Рашки]]те [[жупан]]и не били доволни от така създалото се ''статукво'' и веднага след смъртта на [[цар]]я се обособили като самостоятелни владетели. <ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= Българска сбирка}}</ref>
Ред 45: Ред 45:
<div style="float: centre; width: 100%" class="NavFrame"><div style="background:#cdc; text-align:center; border:1px solid #676;" class="NavHead">'''Зетски клон на Комитопулите<ref>Historia Jugosławii, pp. 508, Tadeusz Wasilewski</ref>'''</div>
<div style="float: centre; width: 100%" class="NavFrame"><div style="background:#cdc; text-align:center; border:1px solid #676;" class="NavHead">'''Зетски клон на Комитопулите<ref>Historia Jugosławii, pp. 508, Tadeusz Wasilewski</ref>'''</div>
<div class="NavContent" style="font-size:normal; text-align:center">
<div class="NavContent" style="font-size:normal; text-align:center">
{| style="width:100%; border-colapse:colapse; text-align:center;" cellspacing="0" cellpadding="0"
{| style="width:100%; border-colapse:colapse; text-align:center;" cellspacing="0" cellpadding="0"
|-
|-
| style="width:8.333%;"| &nbsp;
| style="width:8.333%;"| &nbsp;
Ред 71: Ред 71:
| colspan="3" | &nbsp;
| colspan="3" | &nbsp;


|- style="height: 2ex; "
|- style="height: 2ex;"
| colspan="3" style="border-right: solid black 1px;" | &nbsp;
| colspan="3" style="border-right: solid black 1px;" | &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px; border-top: 1px solid black;" | &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px; border-top: 1px solid black;" | &nbsp;
Ред 82: Ред 82:
| colspan="2" | Гойслав
| colspan="2" | Гойслав
| colspan="2" | '''[[Михаил Войслав]]'''<br /><small>(управление&nbsp;1052-1081)</small>
| colspan="2" | '''[[Михаил Войслав]]'''<br /><small>(управление&nbsp;1052-1081)</small>
| colspan="2" | Саганек
| colspan="2" | Саганек
| colspan="2" | Радослав
| colspan="2" | Радослав
| colspan="2" | Предимир
| colspan="2" | Предимир
Ред 91: Ред 91:
| colspan="4" style="border-right: solid black 1px;" | &nbsp;
| colspan="4" style="border-right: solid black 1px;" | &nbsp;


|- style="height: 2ex; "
|- style="height: 2ex;"
| style="border-right:solid black 1px;"| &nbsp;
| style="border-right:solid black 1px;"| &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px; border-top: 1px solid black;" | &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px; border-top: 1px solid black;" | &nbsp;
Ред 111: Ред 111:
| colspan="6" style="border-right: solid black 1px;" | &nbsp;
| colspan="6" style="border-right: solid black 1px;" | &nbsp;


|- style="height: 2ex; "
|- style="height: 2ex;"
| style="border-right:solid black 1px;"| &nbsp;
| style="border-right:solid black 1px;"| &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px;" | &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px;" | &nbsp;
Ред 138: Ред 138:
''[[Династия]]та [[Балшичи]]'' управлявала в периода [[1356]].-[[1421]].
''[[Династия]]та [[Балшичи]]'' управлявала в периода [[1356]].-[[1421]].
*[[1356]].-[[1360]]. [[Балша I]];
*[[1356]].-[[1360]]. [[Балша I]];
*[[1360]].-[[1372]]. [[Георги Балшич|Георги I Балшич]];
*[[1360]].-[[1372]]. [[Георги Балшич|Георги I Балшич]];
*[[1372]].-[[1385]]. [[Балша II Балшич]];
*[[1372]].-[[1385]]. [[Балша II Балшич]];
*[[1385]].-[[1403]]. [[Георги II Страцимирович Балшич]];
*[[1385]].-[[1403]]. [[Георги II Страцимирович Балшич]];
*[[1403]].-[[1421]]. [[Балша III|Балша III Балшич]];
*[[1403]].-[[1421]]. [[Балша III|Балша III Балшич]];


Ред 147: Ред 147:
*[[1427]].-[[1435]]. [[Георги Бранкович|Георги III Бранкович]];
*[[1427]].-[[1435]]. [[Георги Бранкович|Георги III Бранкович]];


''[[Династия]]та [[Църноевичи]]'' управлявала в периода [[1435]].-[[1516]].
''[[Династия]]та [[Църноевичи]]'' управлявала в периода [[1435]].-[[1516]].
*[[1435]].-[[1465]]. [[Стефан I Църноевич]];
*[[1435]].-[[1465]]. [[Стефан I Църноевич]];
*[[1465]].-[[1490]]. [[Иван I Църноевич]];
*[[1465]].-[[1490]]. [[Иван I Църноевич]];
*[[1490]].-[[1496]]. [[Георги IV Църноевич]];
*[[1490]].-[[1496]]. [[Георги IV Църноевич]];
*[[1496]].-[[1498]]. [[Стефан II Църноевич]]
*[[1496]].-[[1498]]. [[Стефан II Църноевич]]
*[[1498]].-[[1515]]. [[Иван II Църноевич]];
*[[1498]].-[[1515]]. [[Иван II Църноевич]];
Ред 166: Ред 166:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.ivanstamenov.com/files/perper-pametnik.pdf Древнобългарски паметник в Черна гора]
* [http://www.ivanstamenov.com/files/perper-pametnik.pdf Древнобългарски паметник в Черна гора]



{{Шаблон:Династия Неманичи}}
{{Шаблон:Династия Неманичи}}

Версия от 09:20, 2 август 2015

Вижте пояснителната страница за други значения на Зета.
центар
Средновековни сръбски земи
Поморие
Загорие
Душановите земи 1373 - 1395
Зета в 1372 - 1378
Зета при Църноевичите

Зета е средновековно самостоятелно владение на част от територията на днешна Черна гора. След смъртта на Стефан Душан на 20 декември 1355 г., непосредствено на следващата (1356) година, се обособяват в относително самостоятелна територия черногорските земи под името Зета. Първоначално дълги години Зета се управлява от династията Балшичи (1356-1421), а по-сетне и преди падането ѝ под османска власт - от династията Църноевичи (1435-1516).

По османско време Зета е известна с името Скендерия.

Име

Кекавмен пръв в историографията използва през 1080 г. израза „Зета“ за владенията около Дукля на зетския клон на Комитопулите. [1]

Черногорските земи се упоменават с името Зета и в Дуклянската летопис. От 12 век насетне името Зета се налага над по-раншното название на областта Дукля.

Етимологията на името "Зета" идва от това, че владението е управлявано в продължение на два века (11-12 век) от потомците на убития от цар Иван Владислав - Иван Владимир (чиято съпруга е Самуиловата щерка Теодора Косара). Оттук остава в историографията и названието на областта около и на реката Зета (река).

Спорове за владението

Великият жупан на Рашка, принадлежащ към аароновия клон на Комитопулите - Деса, завладява Зета и Травуня през 1148 г. с военната помощ на брат си Урош II, и си прикачва титлата „княз на Приморието“ (т.е. на целите средновековните приморски сръбски земи).

През 1190 г., друг представител на комитопулите - Стефан Неманя, отвоюва за сина си Вукан Неманич (или по български: Вукан Неманя), владението над Зета. След смъртта на Вукан, владението остава за втория син на крал Стефан I Урош - Стефан II Милутин, който с цел християнизация на сръбските земи издига манастира Морача.

Между 1276 и 1309 години, Зета е личен апанаж на кралицата-майка Елена Анжуйска, която издига и възстановява в Черна гора около 50 манастира и църкви, най-вече в района на река Бояна.

В периода 1309-1321 години, Зета е под своеобразен кондоминиум между крал Милутин и неговия най-голям син от Анна Тертер и престолонаследник - Стефан Дечански. Стефан Константин се самообявява през 1314 г. за владетел на Зета, но е убит през 1322 г. по време на избухналата с Дечански гражданска война. По същия начин, в годините 1321-1331, Стефан Дечански и Стефан Душан управляват съвместно областта „на зета“.

След смъртта на Стефан Душан, Душановата държава започнала да се разпада. Първи се отцепили сръбските земи (1356) влизали в състава на държавата.

Стефан Душан се осланял на българското болярство от Македония в управлението на царството. Рашките жупани не били доволни от така създалото се статукво и веднага след смъртта на царя се обособили като самостоятелни владетели. [2]

В годините от 1356 г. Зета е личен апанаж на Елена Българска, подобно на предходния такъв на Елена Анжуйска.

Зета става независима територия управлявана от династията Балшичи през 1362 г.

История

След смъртта на Стефан Душан, управлението на Душановата държава преминала в ръцете на младия цар Стефан Урош и влиятелната му майка Елена Българска (сестра на цар Иван Александър). Центробежните сили в държавата се усилили. Първата територия от царството, която се обособила в самостоятелно владение, била Зета.

Стефан Урош, по подобие на баща си, се осланял при управлението си на болярството от южните територии на държавата. Най-влиятелният болярин Вълкашин Мърнявчевич, в съгласие с Елена Българска, практически започнал да упражнява централната власт. Това обусловило постепенното отделяне и обособяване на сръбските земи, включени в Душановото царство, в самостоятелни феодални държавици на традиционен принцип. Първа възникнала Зета.

Със смъртта на Стефан Урош след Чирменската битка, Душановото царство престанало да съществува и de jure, като царската титла (и поради обстоятелството, че Стефан Урош нямал мъжки наследници) също престанала да се наследява и да съществува. Старата кралска титла на Войславлевичи и Неманичите останала за Марко Мърнявчевич, а владетелите на Зета по традиция от времето на Дукля започнали да се назовават князе.

Образувало се и Епирско царство.

Владетели

Зетски клон на Комитопулите[3]
                       
  Стефан Войслав
(управление 1042—1050) 		 
     
         
  Гойслав Михаил Войслав
(управление 1052-1081) 		Саганек Радослав Предимир
     
         
Владимир
велик жупан 		Константин Бодин
(управление 1081-1101) 		  Доброслав II
(управление 1101-1102) 		Бранислав Кочапар
(управление 1102)
     
           
Владимир
(управление 1102-1115) 		Михаил
(претендент - 1101 г.) 		Георги Бодин
(управление 1115-1118
и 1125-1131) 		Грубеш
(управление 1118-1125) 		Драгин Градин Бранислав
(управление 1131-1142) 		 
 
Михаил
(княз на Хум)

Династията Балшичи управлявала в периода 1356.-1421.

В периода 1421.-1435. Зета е управлявана от деспотите :

Династията Църноевичи управлявала в периода 1435.-1516.

Източници

  1. ↑ Файн, Джон (1991). Джон Файн, The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, стр. 212. University of Michigan Press, ISBN 978-0-472-08149-3, http://books.google.com/?id=Y0NBxG9Id58C 
  2. ↑ Мисирков, Кръстьо. Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. Българска сбирка, 1910, 1911.
  3. ↑ Historia Jugosławii, pp. 508, Tadeusz Wasilewski

Вижте също

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Зета_(княжество)&oldid=6816942“.