Дупнишки говор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
→Характерни особености: Особености въз основа на автентичните карти на Стойков, които липсват в изданието на проф. Марин Дринов |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
== Характерни особености == |
== Характерни особености == |
||
* [[Ят]] се произнася винаги '''е''': ''бел'' (бял) |
|||
** Гласната '''а''' понякога се променя в '''е''': ''чекам'' (чакам) |
|||
* Групи '''шт''' и '''жд''' на [[праславянски език|прасляванските]] '''*tj''' и '''*dj'''. |
* Групи '''шт''' и '''жд''' на [[праславянски език|прасляванските]] '''*tj''' и '''*dj'''. |
||
* Застъпници на [[стб.]] {{кирилица|ѫ}} са: |
* Застъпници на [[стб.]] {{кирилица|ѫ}} са: |
||
| ⚫ | * Застъпник на стб. {{кирилица|ъ}} е предимно '''o''' и в редки случаи '''а''': ''бòчва'' (бъчва), ''зòлва'' (зълва), ''вàшка'' (въшка), ''лàжа'' (лъжа), ''маж'' (мъж), ''заб'' (зъб), ''каща'' (къща);<ref>https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Bulgarian_dialect_map-yus.png Карта БАН</ref> Членуването завършва на '''о''': ''големио'' (големия). |
||
** предимно гласната '''a''' — ''пат'' (път), ''рàка'' (ръка). |
** предимно гласната '''a''' — ''пат'' (път), ''рàка'' (ръка). |
||
** понякога гласната '''у''' — ''мỳка'' (мъка), ''сут'' (съд) |
** понякога гласната '''у''' — ''мỳка'' (мъка), ''сут'' (съд) |
||
| ⚫ | |||
* Групата '''ъл'''/'''лъ''' в дупнишкия говор търпи следните промени: |
* Групата '''ъл'''/'''лъ''' в дупнишкия говор търпи следните промени: |
||
** сонантен изговор: ''жл̥т'' (жълт), ''дл̥̀га'' (дълга) |
** сонантен изговор: ''жл̥т'' (жълт), ''дл̥̀га'' (дълга) |
||
| Ред 14: | Ред 16: | ||
** изговор на '''ạ''' (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: ''дạбòк'' (дълбок), жạтѝца (жълтица), |
** изговор на '''ạ''' (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: ''дạбòк'' (дълбок), жạтѝца (жълтица), |
||
** изговор на '''у''', когато групата е след устнена съгласна: ''вук'' (вълк), ''пун'' (пълен) |
** изговор на '''у''', когато групата е след устнена съгласна: ''вук'' (вълк), ''пун'' (пълен) |
||
* Сонантно '''р''': ''бр̥̀кам'' (бъркам), ''др̥т'' (дърт) |
* Сонантно '''р''': ''бр̥̀кам'' (бъркам), ''др̥т'' (дърт), ''цр вен'' (червен), ''цр н'' (черен) |
||
* Палаталност на '''л''' и '''н''' само в края на думата, както и пред гласни '''е''' и '''и''': ''сол’'', ''кон’'', ''н’ѝва'', ''зèл’е''. |
* Палаталност на '''л''' и '''н''' само в края на думата, както и пред гласни '''е''' и '''и''': ''сол’'', ''кон’'', ''н’ѝва'', ''зèл’е''. |
||
* Окончание за 1 л. ед. ч. сег. време ''- |
* Окончание за 1 л. ед. ч. сег. време ''-ем'' или ''им'': ''Я четем'' (Аз чета). |
||
* Окончание за 1 л. мн. ч. сег. време ''-ме''([[мекане]]): ''Ние четеме'' (Ние четем). |
|||
* Окончание за 3 л. мн. ч. сег. време ''-ат'': ''Он, она, оно чете'' (Той, тя, то чете) и ''Они четат'' (Те четат; за разлика от Дупница официално се произнася четът на български). |
|||
* Частица за бъдеще време ''че'', а в по-източните краища и ''к’е'' (сравни с книжовното ''ще''). |
* Частица за бъдеще време ''че'', а в по-източните краища и ''к’е'' (сравни с книжовното ''ще''). |
||
* Образуване на [[деепричастие|деепричастия]] с ''-ейки'' и ''-айки'': ''орèйки'', ''кàрайки''. |
* Образуване на [[деепричастие|деепричастия]] с ''-ейки'' и ''-айки'': ''орèйки'', ''кàрайки''. |
||
* Наличие на [[гломератив]]но падежно окончание ''-те'' при личните имена от м. р., завършващи на ''-о'' и ''-е'': ''Минчò''—''Минчòте'', ''дойдṑме с Минчòте'' (дойдохме с Минчо). |
* Наличие на [[гломератив]]но падежно окончание ''-те'' при личните имена от м. р., завършващи на ''-о'' и ''-е'': ''Минчò''—''Минчòте'', ''дойдṑме с Минчòте'' (дойдохме с Минчо). |
||
* Наличие на [[датив|дателно]] падежно окончание ''-ти'' при личните имена от м. р., завършващи на ''-о'' и ''-е'': ''Минчò''—''Минчòти'', ''дàдōме Минчòти колàта'' (дадохме колата на Минчо). |
* Наличие на [[датив|дателно]] падежно окончание ''-ти'' при личните имена от м. р., завършващи на ''-о'' и ''-е'': ''Минчò''—''Минчòти'', ''дàдōме Минчòти колàта'' (дадохме колата на Минчо). |
||
* Понякога съществителните в мн. число завършват на '''е''': ''пръсетене'' (пръстени). |
|||
* Частицата за пояснение на местоположението е винаги '''у''' освен при нормата в случаи като ''у нас'': ''у Дупница'' (в Дупница), ''у ВУЗ'' (във ВУЗ) ''у университет'' (в университет). |
|||
* Индивидуални различия при думите: ''модро'' (синьо), ''немой'' (недей), ''нога'' (крак), ''разбой'' (стан), ''кошуля'' (риза), ''жежок'' (горещ). |
|||
* Акцентни изоглоси: ''мèсо'' (месò), ''бèри'' (берѝ). |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Версия от 12:55, 5 август 2015
Дупнишкият говор е български диалект, представител на централната група югозападни говори.
Говори се в района на Дупница - в котловините по течението на река Джерман, между Конявска планина, Рила и Верила. Сходен е с кюстендилския говор.
Характерни особености
- Ят се произнася винаги е: бел (бял)
- Гласната а понякога се променя в е: чекам (чакам)
- Групи шт и жд на прасляванските *tj и *dj.
- Застъпници на стб. ѫ са:
- Застъпник на стб. ъ е предимно o и в редки случаи а: бòчва (бъчва), зòлва (зълва), вàшка (въшка), лàжа (лъжа), маж (мъж), заб (зъб), каща (къща);[1] Членуването завършва на о: големио (големия).
- предимно гласната a — пат (път), рàка (ръка).
- понякога гласната у — мỳка (мъка), сут (съд)
- Групата ъл/лъ в дупнишкия говор търпи следните промени:
- сонантен изговор: жл̥т (жълт), дл̥̀га (дълга)
- изпускане на л, когато групата е ударена и е между две съгласни: дъ̀го (дълго), гъ̀там (гълтам)
- изговор на ạ (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: дạбòк (дълбок), жạтѝца (жълтица),
- изговор на у, когато групата е след устнена съгласна: вук (вълк), пун (пълен)
- Сонантно р: бр̥̀кам (бъркам), др̥т (дърт), цр вен (червен), цр н (черен)
- Палаталност на л и н само в края на думата, както и пред гласни е и и: сол’, кон’, н’ѝва, зèл’е.
- Окончание за 1 л. ед. ч. сег. време -ем или им: Я четем (Аз чета).
- Окончание за 1 л. мн. ч. сег. време -ме(мекане): Ние четеме (Ние четем).
- Окончание за 3 л. мн. ч. сег. време -ат: Он, она, оно чете (Той, тя, то чете) и Они четат (Те четат; за разлика от Дупница официално се произнася четът на български).
- Частица за бъдеще време че, а в по-източните краища и к’е (сравни с книжовното ще).
- Образуване на деепричастия с -ейки и -айки: орèйки, кàрайки.
- Наличие на гломеративно падежно окончание -те при личните имена от м. р., завършващи на -о и -е: Минчò—Минчòте, дойдṑме с Минчòте (дойдохме с Минчо).
- Наличие на дателно падежно окончание -ти при личните имена от м. р., завършващи на -о и -е: Минчò—Минчòти, дàдōме Минчòти колàта (дадохме колата на Минчо).
- Понякога съществителните в мн. число завършват на е: пръсетене (пръстени).
- Частицата за пояснение на местоположението е винаги у освен при нормата в случаи като у нас: у Дупница (в Дупница), у ВУЗ (във ВУЗ) у университет (в университет).
- Индивидуални различия при думите: модро (синьо), немой (недей), нога (крак), разбой (стан), кошуля (риза), жежок (горещ).
- Акцентни изоглоси: мèсо (месò), бèри (берѝ).
