Красимир Крумов: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м + препратка |
||
Ред 81: | Ред 81: | ||
* {{imdb name|0472353|Красимир Крумов}} |
* {{imdb name|0472353|Красимир Крумов}} |
||
* [http://www.pravoslavie.bg/%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE/ „В навечерието“ (Философско-етически фрагменти)], pravoslavie.bg, 5 май 2010 г. |
* [http://www.pravoslavie.bg/%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE/ „В навечерието“ (Философско-етически фрагменти)], pravoslavie.bg, 5 май 2010 г. |
||
* [http://kultura.bg/web/%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/ „От биополитика към безпризорност“ (четири есета от все още неиздадената книга „Новият конформизъм“, подготвена за печат от изд. „Агата-А“)], Портал за култура, изкуство и общество, 3 август 2015 г. |
|||
'''Микростудии във вестник „Култура“''' |
'''Микростудии във вестник „Култура“''' |
Версия от 07:12, 6 август 2015
Красимир Крумов | |
Роден | 16 септември 1955 г.
|
---|---|
Починал | |
Уебсайт |
Красимир Петров Крумов-Грец е български сценарист и режисьор.
Биография
Роден е в град Шумен на 16 септември 1955 г. През 1974 г. завършва във Варна френска езикова гимназия. През 1979 г. завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а през 1985 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност кинорежисура.
Първият му филм, „Екзитус“, по едноименната повест на Златомир Златанов е сред най-представителните кинотворби на отчаянието като несъгласие с комунизма.
Преподавател в Немската филмова и телевизионна академия в Берлин (Deutsche Film- und Fernsehakademie).[1]
Член на Съюза на българските филмови дейци и на Европейската филмова академия.
Умира на 3 август 2015 г. от инфаркт.[2][3]
Награди
- Награда за режисура и награда за дебют на Съюза на българските филмови дейци (1989) за филма Екзитус[4]
- Голямата награда от Филмовия фестивал за младо източноевропейско кино в Котбус (1992) за филма Мълчанието (1991)
- Награда на независимите собственици на кина от Международния фестивал Манхайм-Хайделберг, 2003 за филма Под едно небе (2003)
- Награда за най-добър български игрален филм на Международния филмов фестивал в София, 2003 за филма Под едно небе (2003)
- Награда на Съюза на българските филмови дейци на 29-ия фестивал на българското кино Златна роза (2010) – за филма Светото семейство[5]
- Награда на Българската филмова академия за телевизионен игрален филм – за филма Светото семейство (2010) [6]
- Награда „Бронзов Витяз“ на кинофорума „Златен Витяз“ в град Курск, Русия (2011) – за филма Светото семейство[7]
Филмография
Като режисьор:
- Светото семейство (2010) [8]
- Нощ и ден (2006)
- Смисълът на живота (2005) [9]
- Под едно небе (2003) [10]
- Забраненият плод (1994)
- Мълчанието (1991)
- Екзитус (1989)
Като сценарист:
- Светото семейство (2010)
- Вътрешен глас (2008)
- Нощ и ден (2006)
- Смисълът на живота (2005)
- Под едно небе (2003)
- Забраненият плод (1994)
- Мълчанието (1991)
- Екзитус (1989)
Библиография
Повести и разкази
- Удавникът. София: Български писател, 1989, 184 с.
- Духът на престъплението. 1991.
- Неведоми пътища. София: Петриков, 2002, 415 с.[11]
- Неведоми пътища II. София: Изток-Запад, 2004, 236 с.
Кинознание
- Поетика на киното. София: Агата-А, 2000, 624 с. (Второ допълнено и преработено издание - 2012)[12]
- Поетика на българското кино. София: Агата-А, 2013, 488 с. ISBN 978-954-540-085-8 [13] [14]
Източници
- ↑ Профил на Красимир Крумов на сайта на Немската филмова и телевизионна академия в Берлин
- ↑ „Почина кинорежисьорът Красимир Крумов - Грец“, в. „24 часа“, 3 август 2015 г.
- ↑ „Инфаркт покоси кинорежисьора Красимир Крумов - Грец“, vsekiden.com, 3 август 2015 г.
- ↑ „Награди на СБФД за периода 1975-2002“, сайт на Съюза на българските филмови дейци.
- ↑ „Златната роза – кой спечели!?“, Operation Kino, 30 октомври 2010 г.
- ↑ „Наградите на Българската филмова академия“, в. „Култура“, бр. 22 (2640), 10 юни 2011 г.
- ↑ „Награди за български филми на 20-ия кинофорум „Златен Витяз“, сайт на Националния филмов център, 24 юни 2011 г.
- ↑ „Режисьорът Красимир Крумов: „Свето семейство е всяко семейство, в което има любов и разбирателство“, интервю на Петя Славова, Dnes.bg, 6 март 2010 г.
- ↑ Божидар Манов, „Смисълът на живота според Грец“, рец. във в. „Новинар“, 9 ноември 2004 г.
- ↑ Геновева Димитрова, „Живомярата“, рец. във в. „Култура“, бр. 24, 13 юни 2003 г.
- ↑ Георги Каприев, „Неведомите пътища към истинските места на нещата“, рец. във в. „Култура“, бр. 33, 20 септември 2002 г.
- ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 1 (2707), 11 януари 2013 г.
- ↑ За „Поетика на българското кино“ на сайта на издателство „Агата-А“.
- ↑ „Неведомите пътища към истинските места на нещата“, отзив във в. „Култура“, бр. 19 (2725), 24 май 2013 г.
Външни препратки
- Красимир Крумов в Internet Movie Database
- „В навечерието“ (Философско-етически фрагменти), pravoslavie.bg, 5 май 2010 г.
- „От биополитика към безпризорност“ (четири есета от все още неиздадената книга „Новият конформизъм“, подготвена за печат от изд. „Агата-А“), Портал за култура, изкуство и общество, 3 август 2015 г.
Микростудии във вестник „Култура“
- „Неизбежност на истината“, в. „Култура“, бр. 3, 26 януари 2001 г. (за „Силна вода“ на Иван Терзиев и Боян Папазов по романа „Лош ден“ на Генчо Стоев)
- „Людмил Кирков“, в. „Култура“, бр. 12, 30 март 2001 г.
- „Селцето“, в. „Култура“, бр. 27, 13 юли 2001 г. (за „Селцето“, 5-сериен игрален филм, 1978, Българска телевизия, СИФ „Бояна“; реж. Иван Терзиев, сц. Константин Павлов)
- „Преброяване на дивите зайци“, в. „Култура“, бр. 34 (2242), 27 септември 2002 г. (за „Преброяване на дивите зайци“ (1979) на Иван Андонов)
- „Народът дете“, в. „Култура“, бр.38, 17 октомври 2003 г. (за „Лачените обувки на незнайния воин“ (1979) на Рангел Вълчанов)
|
|