Красимир Крумов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м + препратка
Ред 81: Ред 81:
* {{imdb name|0472353|Красимир Крумов}}
* {{imdb name|0472353|Красимир Крумов}}
* [http://www.pravoslavie.bg/%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE/ „В навечерието“ (Философско-етически фрагменти)], pravoslavie.bg, 5 май 2010 г.
* [http://www.pravoslavie.bg/%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE/ „В навечерието“ (Философско-етически фрагменти)], pravoslavie.bg, 5 май 2010 г.
* [http://kultura.bg/web/%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/ „От биополитика към безпризорност“ (четири есета от все още неиздадената книга „Новият конформизъм“, подготвена за печат от изд. „Агата-А“)], Портал за култура, изкуство и общество, 3 август 2015 г.


'''Микростудии във вестник „Култура“'''
'''Микростудии във вестник „Култура“'''

Версия от 07:12, 6 август 2015

Красимир Крумов
Роден
Починал
31 юли 2015 г. (59 г.)
Уебсайт

Красимир Петров Крумов-Грец е български сценарист и режисьор.

Биография

Роден е в град Шумен на 16 септември 1955 г. През 1974 г. завършва във Варна френска езикова гимназия. През 1979 г. завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а през 1985 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност кинорежисура.

Първият му филм, „Екзитус“, по едноименната повест на Златомир Златанов е сред най-представителните кинотворби на отчаянието като несъгласие с комунизма.

Преподавател в Немската филмова и телевизионна академия в Берлин (Deutsche Film- und Fernsehakademie).[1]

Член на Съюза на българските филмови дейци и на Европейската филмова академия.

Умира на 3 август 2015 г. от инфаркт.[2][3]

Награди

  • Награда за режисура и награда за дебют на Съюза на българските филмови дейци (1989) за филма Екзитус[4]
  • Голямата награда от Филмовия фестивал за младо източноевропейско кино в Котбус (1992) за филма Мълчанието (1991)
  • Награда на независимите собственици на кина от Международния фестивал Манхайм-Хайделберг, 2003 за филма Под едно небе (2003)
  • Награда за най-добър български игрален филм на Международния филмов фестивал в София, 2003 за филма Под едно небе (2003)
  • Награда на Съюза на българските филмови дейци на 29-ия фестивал на българското кино Златна роза (2010) – за филма Светото семейство[5]
  • Награда на Българската филмова академия за телевизионен игрален филм – за филма Светото семейство (2010) [6]
  • Награда „Бронзов Витяз“ на кинофорума „Златен Витяз“ в град Курск, Русия (2011) – за филма Светото семейство[7]

Филмография

Като режисьор:

Като сценарист:

Библиография

Повести и разкази

  • Удавникът. София: Български писател, 1989, 184 с.
  • Духът на престъплението. 1991.
  • Неведоми пътища. София: Петриков, 2002, 415 с.[11]
  • Неведоми пътища II. София: Изток-Запад, 2004, 236 с.

Кинознание

Източници

  1. Профил на Красимир Крумов на сайта на Немската филмова и телевизионна академия в Берлин
  2. „Почина кинорежисьорът Красимир Крумов - Грец“, в. „24 часа“, 3 август 2015 г.
  3. „Инфаркт покоси кинорежисьора Красимир Крумов - Грец“, vsekiden.com, 3 август 2015 г.
  4. „Награди на СБФД за периода 1975-2002“, сайт на Съюза на българските филмови дейци.
  5. „Златната роза – кой спечели!?“, Operation Kino, 30 октомври 2010 г.
  6. „Наградите на Българската филмова академия“, в. „Култура“, бр. 22 (2640), 10 юни 2011 г.
  7. „Награди за български филми на 20-ия кинофорум „Златен Витяз“, сайт на Националния филмов център, 24 юни 2011 г.
  8. „Режисьорът Красимир Крумов: „Свето семейство е всяко семейство, в което има любов и разбирателство“, интервю на Петя Славова, Dnes.bg, 6 март 2010 г.
  9. Божидар Манов, „Смисълът на живота според Грец“, рец. във в. „Новинар“, 9 ноември 2004 г.
  10. Геновева Димитрова, „Живомярата“, рец. във в. „Култура“, бр. 24, 13 юни 2003 г.
  11. Георги Каприев, „Неведомите пътища към истинските места на нещата“, рец. във в. „Култура“, бр. 33, 20 септември 2002 г.
  12. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 1 (2707), 11 януари 2013 г.
  13. За „Поетика на българското кино“ на сайта на издателство „Агата-А“.
  14. „Неведомите пътища към истинските места на нещата“, отзив във в. „Култура“, бр. 19 (2725), 24 май 2013 г.

Външни препратки

Микростудии във вестник „Култура“