Райко Жинзифов: Разлика между версии
| Ред 55: | Ред 55: | ||
* [http://vivafolk98.blogspot.com/2015/06/blog-post_91.html Други стихотворения от Райко Жинзифов] |
* [http://vivafolk98.blogspot.com/2015/06/blog-post_91.html Други стихотворения от Райко Жинзифов] |
||
* [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1396349310463&srt=rank&ct=search&mode=Basic&dum=true&vl%282108095UI0%29=any&tb=t&indx=1&vl%2817087512UI1%29=all_items&vl%28freeText0%29=%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%BE+%D0%96%D0%B8%D0%BD%D0%B7%D0%B8%D1%84%D0%BE%D0%B2&fn=search&vid=BAS_VIEW Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС] |
* [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1396349310463&srt=rank&ct=search&mode=Basic&dum=true&vl%282108095UI0%29=any&tb=t&indx=1&vl%2817087512UI1%29=all_items&vl%28freeText0%29=%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%BE+%D0%96%D0%B8%D0%BD%D0%B7%D0%B8%D1%84%D0%BE%D0%B2&fn=search&vid=BAS_VIEW Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС] |
||
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=753 "Гулаб"], публикувано в сп. "Български книжици", Цариград, 1860 г. |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 07:45, 10 август 2015
| Райко Жинзифов | |
 | |
| Роден | 15 февруари 1839 г. |
|---|---|
| Починал | 15 февруари 1877 г. (на 38 г.) |
| Националност | българин |
| Жанр | поезия |
| Райко Жинзифов в Общомедия | |
Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов е български поет от влашки произход.[1]
Биография
Жинзифов е роден през 1839 г. във Велес (тогава в Османската империя, днес в Република Македония) с името Ксенофонт Дзиндзифи, което по-късно българизира по настояване на Димитър Миладинов и Георги Раковски. Отначало учи гръцки език в Прилеп, в училището на баща си Иван Жинзифов, родом от Битоля. Eдновременно с това успява да изучи и български език при учителя Никола Тонджоров.[2] През 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Димитър Миладинов. След това учителства в Кукуш.
През 1858 г. отива в Русия с помощта на Димитър Миладинов, записва се в Херсонската гимназия в Одеса (1857), заминава в края на 1858 г. за Москва и в 1864 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат. През 1863 г. издава книгата си „Новобългарска сбирка“, в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Константин Миладинов, Константин Станишев, Васил Попович и др. започва да издава списание „Братски труд“. През 1866 г. се връща в България. Учителства две години в Битоля.[3] Отново заминава за Русия и приема руско поданство.[4]
Близък до кръга на славянофилите, Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници „Дунавска зора“, „Македония“, „Свобода“, „Българска пчела“, „Век“, „Време“, в списанията „Читалище“, „Периодическо списание“, „Български книжици“ и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет-романтик. Умира на рождения си ден през 1877 г.
Творчество
Автор е на стихотворенията „Гусляр в собор“, „Охрид“ и „Жалба“, отпечатани в списание „Братски труд“, кн. 4, 1862 г., „Новобългарска сбирка“ / Слово за полкът Игорев, превод от староруский язик. Краледворска ръкопис. Превод от чешский язик. Гусляр Тараса Шевченка, превод малоруско наречие. Новобългарска гусла./ Москва, в книгопечатницата на Бахметева, 1863, „До българската майка“ — в „Дунавска зора“, г. 1868, бр. 21–2; поемата „Кървава кошуля“ е отпечатана в Браила, 1870 г.[5]
Външни препратки
- Райко Жинзифов - поеми и стихотворения
- Емил Георгиев Райко Жинзифов - поет на възраждащия се народ
- Райко Жинзифов (1839-1877)
- Александар Бонев. Ако баба лаже, трап не лаже
- М. Смольянинова, РАЙКО ЖИНЗИФОВ В РОССИИ (1999)
- „Гусляр в собор“
- „Охрид“
- „Жалба“
- „Кървава кошуля“
- Други стихотворения от Райко Жинзифов
- Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
- "Гулаб", публикувано в сп. "Български книжици", Цариград, 1860 г.
Бележки
- ↑ Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984, стр. 399. Самият Жинзифов отрича влашка принадлежност.
- ↑ Райко Жинзифов (1839-1877)
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 280.
- ↑ Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 263.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.244.
