ПФК „Славия“ (София): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 8: Ред 8:
| стадион = „[[Славия (стадион)|Славия]]“
| стадион = „[[Славия (стадион)|Славия]]“
| капацитет = 25,556
| капацитет = 25,556
| президент = [[Венцислав Стефанов]]
| президент = [[Венцеслав Стефанов]]
| старши треньор = [[Иван Колев]]
| старши треньор = [[Иван Колев]]
| първенство = [[„А“ футболна група|„А“ група]]
| първенство = [[„А“ футболна група|„А“ група]]

Версия от 13:40, 10 август 2015

Вижте пояснителната страница за други значения на Славия.

ПФК Славия (София)
Файл:Slavia.png
Емблема на футболния клуб
ПрозвищеБялата лавина; Белите
Основан10 април 1913 г.
ДържаваБългария
СтадионСлавия
Капацитет25,556
ПрезидентВенцеслав Стефанов
Старши треньорИван Колев
Първенство„А“ група
2014/15„А“ група, 9-то
ЕкипировкаJoma
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Настоящ сезон или издание на турнира ПФК Славия (София) през сезоните
ПФК „Славия“ в Общомедия

Славия е български професионален футболен клуб от град София, създаден на 10 април 1913 г. Играе на стадион „Славия“, който разполага с 25 556 седящи места. Цветовете на клуба са бяло и черно, прякорите на отбора са "Белите" и "Бялата лавина".

История

Отборът на Славия, преди контролната среща с Лудогорец (Разград), 28 януари 2011 година.

На 10 април 1913 г. след сливането на два столични отбора - „Ботев“ (създаден през 1909 г.) и „Развитие“ (създаден през 1910 г.) се създава Софийски спортен клуб „Славия“. Момчетата от „Ботев“ били вече запознати с футболната игра, имали бели екипи и футболна топка, закупена от немската фирма „Валтерпрух“ за сумата от 22 тогавашни лева. Първите членове на новия клуб живеели в района на Руски паметник. Името „Славия“ избрали като символ на славянството, но и защото вече били чували за едноименния чешки отбор, от който се надявали да получат поощрение. Основателите на клуба учели в Чехия и създали клуба по образец на "Славия" Прага.

"Славия" е докaзано вторият най-стар български отбор.

"Славия" е преименувана няколко пъти след 1944 г.: Славия 45 (след като към Славия са присъединени кварталните клубове "България" (създаден през 1915 г.) и "Бежанец" (създаден през 1924 г.) - 1945/46 г.), „Строител“ (1949-51), „Ударник“ (1951-56), „ЖСК Славия“ (1969-71, когато е обединена с Локомотив (София). Новият клуб приема актива на "белите", но на мястото на влелия се Локомотив (София) не влиза друг тим и първенството (1968/69) завършва с 15 отбора, а на съперниците на "железничарите" през пролетния полусезон се присъждат служебни победи 3:0. След отделянето на Локомотив през 1971 г. актива на „ЖСК Славия“ се прибавя към този на Славия. През 1950 г. Славия (тогава вицешампион) е разделена на Строител, който остава в А група и Ударник, който е изпратен в Б група. Славия наследява актива на Строител от 1951 г. Ударник завъшва на първо място в Б група и се класира за А група. Това разделение оказва негативно влияние върху отбора и през 1952 г. Славия завършва едва на 8 място в А група.

Наименования

  • Славия (1913 – 1945)
  • Славия-45 (1945 – 1946)
  • Славия (1946 – 1949)
  • Строител (1949 – 1950)
  • Ударник (1951 – 1957)
  • Славия (1957 – 1969)
  • ЖСК Славия (1969 – 1971)
  • Славия (1971 – 1999)
  • Славия 1913 (от 1999)

Химн на клуба

Момент от шампионатната среща Славия-Литекс (Ловеч), завършила с победа на гостите с 0-1, 13 май 2011, стадион "Славия", София.

Композиран от Тодор Георгиев по текст на Валентин Христов, за първи път е прозвучал на 1 май 1919 г.

Ний славни сме спортисти

най-славният отбор,

ний мощне сме слависти,

борба е наш закон.


Всесилни и корави

са нашите дела,

борбата ни прослави

навредом по света.


И химнът на победа

в борбата ни крепи,

с желаната победа

в нас радостта кипи.


От ден на ден здравеем

ний с нашите игри,

в борбата се гордеем,

победа ни крепи.

Факти

Файл:Slavia 1kopka.jpg
Първа копка на стадион „Славия“
  • 11 август 1913 г. — Състои се първият официален мач на „Славия“ – срещу ФК Савата \ФК 13 (1:0). Голмайстор е Борис Шаранков.
  • 15 април 1915 г. — Първа приятелска среща между Славия и Левски София, завършила с победа (1:0) за „белите“.
  • 3 октомври 1923 г. – с крепостен акт 271 клубът става собственик на терен до Руски паметник и започва строеж на свой собствен стадион.
  • 1924 г. – Славия става първият футболен клуб у нас, който ангажира треньор от чужбина. Това е Вили Щейскал от Рапид Виена, който ръководи отбора в продължение на един сезон.
  • 10 юни 1925 г. – За пръв път български клубен отбор гостува в европейска страна – Славия играе в Италия и печели три победи от 4 мача.
  • 1926 г. – Футболистът на „белите“ Георги Григоров-Фурлана е първия български международен съдия по футбол.
  • 12 март 1958 г. – започва изграждането на сегашния спортен комплекс на Славия в квартал Овча купел. Първата копка е направена от Димитър Тинев - председател на женското направление на баскетболен клуб Славия и кмет на 6-ти район в София.
  • 4 юни 1996 г. — След 53-годишно прекъсване ФК „Славия“ печели титлата, а в добавка и Купата на България.
  • 13 август 1999 г. – Славия се регистрира по Търговския закон в България и става Професионален Футболен Клуб "Славия“ АД - София.
  • 21 април 2011 г. - "Белите" се класират на финал за Купата на България след победа срещу Пирин.

Успехи

Президентът на клуба Венцислав Стефанов е в основата на успехите на клуба през 1996 година.
„А“ група
Купа на България
  • Царска купа (4 пъти) - 1928, 1930, 1936, 1943
  • Шампион на столицата: в годините, когато столичното първенство е предшествало държавното (9 пъти) - 1922, 1923, 1926, 1927, 1928, 1930, 1932, 1934 и 1936 г.
  • Седемкратен участник в КНК. Първият български отбор, класирал се на полуфинал за КНК — през 1967 г. — губи от Глазгоу Рейнджърс. Четвъртфиналист през 1981 г.
  • Десеткратен участник в УЕФА. През 1969 г. Славия отстранява Валенсия (Испания).
  • Балкански клубен шампион (2 пъти) - 1986 и 1988 г.
  • Носител на Купа Интертото (1 път) - 1977 г.
  • Носител на Купа "Сали Мугабе" (1 път) - 1993 г., побеждавайки "Таганда", "Хайлендърс" и националният отбор на Зимбабве.

Участия в ЕКТ

Купа на панаирните градове и Купа на УЕФА

Сезон Турнир Етап Страна Отбор Домакин Гост Резултат
1963-64 Купа на УЕФА 1 кв. кръг МТК (Будапеща) 1:1 0:1 1:2
1964-65 Купа на УЕФА 1 кв. кръг Корк Селтик 1:1 0:2 1:3
1966-67 Купа на УЕФА 1 кв. кръг Лозана 1:0 1:2 2:2
1966-67 Купа на УЕФА 2 кв. кръг Суонзи 4:0 1:1 5:1
1966-67 Купа на УЕФА 1/8-финали Страсбург 2:0 0:1 2:1
1966-67 Купа на УЕФА 1/4-финали Сервет 3:0 0:1 3:1
1966-67 Купа на УЕФА 1/2-финали Глазгоу Рейнджърс 0:1 0:1 0:2
1968-69 Купа на панаирните градове –- Абърдийн 0:0 0:2 0:2
1969-70 Купа на панаирните градове –- Валенсия 2:0 1:1 3:1
1969-70 Купа на панаирните градове –- Килмарнък 2:0 1:4 3:4
1972-73 Купа на УЕФА 1 кв. кръг Шалке 04 1:3 1:2 2:5
1973-74 Купа на панаирните градове –- Динамо Тбилиси 2:0 1:4 3:4
1975-76 Купа на УЕФА 1 кв. кръг Щурм Грац 1:0 1:3 2:3
1980-81 Купа на УЕФА 2 кв. кръг Легия Варшава 3:0 0:1 3:1
1980-81 Купа на УЕФА 1/8-финали Спарта Прага 3:0 0:2 3:2
1980-81 Купа на УЕФА 1/4-финали Фейенорд 3:2 0:4 3:6
1982-83 Купа на УЕФА 1 кв. кръг Сараево 2:2 2:4 4:6
1988-89 Купа на УЕФА 1 кв. кръг Партизан (Белград) 0:5 0:5 0:10
1990-91 Купа на УЕФА 1 кв. кръг Омония (Никозия) 2:1 2:4 4:5
1991-92 Купа на УЕФА 1 кв. кръг Осасуна 1:0 0:4 1:4
1995-96 Купа на УЕФА 1 кв. кръг Олимпиакос 0:2 0:1 0:3
1996-97 Купа на УЕФА 1 кв. кръг Инкарас Грифас 4:3 1:1 5:4
1996-97 Купа на УЕФА 2 кв. кръг Тирол Инсбрук 1:1 1:4 2:5

Настоящ състав

Към 12 юли 2015 г.

Вратари
01 Георги Петков
12 Марио Кирев
32 Антонис Стергиакис
Защитници
02 Мартин Дечев
03 Димитър Пиргов
06 Живко Атанасов
13 Стефан Велков
15 Пламен Крачунов
25 Цветомир Панов
27 Емил Мартинов
87 Диего Фераресо
Халфове
05 Франк Мбарга
07 Жереми Манзоро
10 Янис Карабельов
11 Дуде Н'Донгала
14 Ивайло Димитров
17 Костадин Дяков
21 Мартин Станкев
22 Владимир Семерджиев
23 Емил Стоев
35 Иван Вълчанов
71 Антон Карачанаков
Георг Василев
Нападатели
20 Петър Атанасов
24 Китан Василев
99 Радослав Василев


Известни футболисти

Рекордьори на клуба

  • Андрей Желязков — най-много мачове – 338
  • Андрей Желязков — най-много отбелязани голове за Славия - 136
  • Димитър Зографов, Георги Китанов, Георги Филипов — с по 4 титли (1936, 1939, 1941 и 1943 г.)
  • Димитър Костов — с 4 купи на страната (1952, 1963, 1964 и 1966 г.)
  • Петър Александров — най-много отбелязани голове за един сезон - 33 (1986/87)
  • Тодор Праматаров — най-много отбелязани голове за един мач - 6 (срещу Раковски (Русе) през сезон 1996/97 г.)

Футболисти №1 на България

  • Александър Шаламанов футболист № 1 на България – 1963, 1966
  • Симеон Симеонов футболист №1 на България – 1968
  • Божидар Григоров футболист №1 на България – 1976
  • Андрей Желязков футболист №1 на България – 1980

Голмайстори на първенството

Най-добър вратар на първенството

Любимец на публиката

Слависти в Националния отбор

  • Чавдар Цветков - 57 участия, 15 гола
  • Андрей Желязков - 54 участия, 14 гола
  • Александър Шаламанов - 42 участия, 1 гол
  • Симеон Симеонов - 34 участия, без гол
  • Димитър Байкушев - 27 участия, 10 гола
  • Никола Стайков - 25 участия, 12 гола
  • Димитър Ларгов - 24 участия, 3 гола
  • Атанас Александров - 24 участия, 2 гола
  • Антонио Разсуканов - 21 участия, 5 гола
  • Петър Александров - 15 участия, 3 гола (докато е бил в Славия, а общо има 25 мача и 5 гола)
  • Пламен Симеонов - 14 участия, 2 гола / в контроли /

В момента играещи:

  • Здравко Здравков - 30 мача, без гол (общо има 70 мача)
  • Чавдар Янков - 10 участия, 1 гол (общо има 34 мача и 5 гола)
  • Георги Бачев - 10 участия, 1 гол (общо има 16 мача и 1 гол)
  • Благой Георгиев - 8 участия, без гол (общо има 48 мача и 5 гола)
  • Здравко Лазаров - 6 участия, 1 гол (общо има 21 мача и 3 гола)
  • Димитър Рангелов - 5 участия, 1 гол ( общо 26 мача и 3 гола)
  • Асен Караславов - 5 участия, без гол
  • Мариян Христов - 4 участия, без гол (общо има 43 мача и 6 гола)
  • Янко Вълканов - 3 участия, 1 гол
  • Владимир Иванов - 2 участия, без гол (общо има 6 мача)
  • Владимир Йонков - 2 участия, без гол (общо има 5 мача)
  • Петър Цветанов - 2 участия, без гол
  • Асен Николов - 1 участие, без гол (общо има 3 мача)
  • Николай Праматаров - 1 участие, без гол

Играчи с най-много участия и голове в А-РФГ

С най-много мачове

  • 338 - Андрей Желязков
  • 317 - Атанас Александров
  • 306 - Илиян Алдев
  • 301 - Божидар Григоров
  • 293 - Георги Б. Гугалов
  • 264 - Иван Хайдарлиев
  • 262 - Александър Шаламанов
  • 255 - Чавдар Цветков
  • 247 - Иван Илиев
  • 241 - Любен Тасев
 

С най-много голове

  • 136 - Андрей Желязков
  • 128 - Божидар Григоров
  • 104 - Чавдар Цветков
  • 100 - Александър Василев
  • 100 - Петър Александров
  • 97 - Добромир Ташков
  • 59 - Атанас Александров
  • 55 - Илиян Алдев
  • 51 - Мартин Кушев и Михаил Мишев
  • 50 - Любен Тасев

Прочути треньори

Екипи

  • Официален: Бели фланелки, гащета и чорапи
  • Резервен: Черни фланелки, гащета и чорапи
  • екипировка: JOMA

Известни привърженици

Външни препратки