Гълъбец (тунел): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 40: Ред 40:


[[Категория:Железопътни тунели в България]]
[[Категория:Железопътни тунели в България]]
[[Категория:Железопътен транспорт в България]]
[[Категория:Софийска област]]
[[Категория:Софийска област]]

Версия от 17:22, 16 август 2015

Тунел „Гълъбец“
Основни данни
Виджелезопътен тунел
ПътПодбалканска железопътна линия
Пресичаседловина Гълъбец
Начало Долно КамарциБългария
Край БуновоБългария
Надм. височина752-769 m
Технически данни
Дължина3034 m
Наклон10‰ / 2‰
Коловози1
Електрифициранда
История
Построен1949-1951 г.
Експлоатация
СобственикНКЖИ
Карта
42.7206° с. ш. 23.8969° и. д.
Местоположение на картата на България

Тунелът „Гълъбец“ е железопътен тунел в Западна България с дължина 3034 m.[1] Той е вторият по дължина железопътен тунел в страната след тунела „Козница“.

Разположен е между селата Долно Камарци и Буново, преминавайки под седловината Гълъбец, и е част от Подбалканската железопътна линия. Завършен е през 1951 година, като през него преминава един железопътен коловоз.

Изграждане на жп тунел Гълъбец

Поради сложната геоложка структура на скалната маса при прокопаването на жп тунела „Гълъбец“ на 847 m от портала – страна Буново, на 5 ноември 1949 в галерията пробива силна струя вода с дебит 2.5 литра/сек и с нея изтичат раздробени скални маси. Планинският натиск постоянно се усилва и заставя строителите да спрат работа, за да търсят решение. В помощ на строителните работи от Съветския съюз е изпратен по молба на българското строителство големият специалист по тунелно строителство инж. Ал. Глебов. Той разработва подробен проект за укрепването и по-нататъшната работа и под негово ръководство тунелът „Гълъбец“ е пробит на 2 ноември и окончателно завършен на 21 ноември 1951. С укрепителните съоръжения в двата края на тунела, общата дължина е 3 200 m.

Бележки

  1. Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България 1866-1975. София, изд. „Булхаус“ Стара Загора, 2005. ISBN 954-9364-05-4. с. 224.