Оструша: Разлика между версии
Filipov Ivo (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Filipov Ivo (беседа | приноси) |
||
| Ред 42: | Ред 42: | ||
{{Commonscat|Thracian Tomb of Ostrusha|Оструша}} |
{{Commonscat|Thracian Tomb of Ostrusha|Оструша}} |
||
* [http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=2998#pic Информация за надгоробната могила „Оструша“ от ''journey.bg''] |
* [http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=2998#pic Информация за надгоробната могила „Оструша“ от ''journey.bg''] |
||
* [http://www. |
* [http://www.muzei-kazanlak.org/index.php?option=com_content&view=article&id=73&Itemid=89&lang=bg Тракийската надгробна могила „Оструша“ от "Музей Искра" Казанлък] |
||
* [http://www.encyclopedia.bg/enc1/demo/pril/200067.html Интересни снимки от „Оструша“ от ''encyclopedia.bg''] |
* [http://www.encyclopedia.bg/enc1/demo/pril/200067.html Интересни снимки от „Оструша“ от ''encyclopedia.bg''] |
||
Версия от 14:15, 18 август 2015
| Оструша | |
 Изображение на женско лице в централната камера на могилата | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Оструша Местоположение в България Област Стара Загора | |
| Страна |  България |
| Област | Област Стара Загора |
| Археология | |
| Вид | Могила |
| Период | IV век пр.н.е. - IV век |
| Епоха | Античност |
| Оструша в Общомедия | |
Гробнично-култовият комплекс Оструша е открит под едноименната могила край гр.Шипка (Област Стара Загора) през април месец, 1993 г. от българския археолог доц.Георги Китов. Комплексът е изграден в средата на IV в.пр.Хр. и е функционирал като храм на тракийския бог на безсмъртието Сабазий до IV в. сл. Хр. С размерите и плановото си решение подмогилното съоръжение се нарежда сред едно от най-забележителните архитектурни постижения в Тракия и Долината на тракийските владетели (заедно с Голяма Косматка и Шушманец).[1][2]
Описание и особености
Комплексът е разположен на площ от 100 кв. м и се състои от пет правоъгълни и едно кръгло помещения. Гробницата е изградена от 2 монолитни каменни блока с обща тежина 60 тона. Първият блок е с формата на куб, в който се намира гробната камера, а от другия е изработена покривната конструкция. Особен интерес представлява таванът на гробницата – в прецизно издяланите орнаменти се виждат портретите на хора и фигури на животни и цветя.
В могилата е открит конски скелет, оръжия, сребърна кана, сребърни украси (апликации) за конска амуниция, фиала, монети на Филип II Македонски, керамични съдове и други предмети с висока художествена стойност.[3]
Археологическо проучване
На 13 април, 1993 г. екипът на Георги Китов разкрива централната камера на подмогилното съоръжение, което е разположено в южната периферия на насипа и е обърнат на юг. Храмът се състои от шест камери, които са разположени върху площ от 100 кв.м. Съоръжението е изработено от много добре обработени каменни блокове, здраво споени чрез железни скоби заляти с олово. Първото разкрито помещение е играело ролята на разпределителна отправна точка към камерите разположени откъм източната, западната и северната страна на храма. Камерата разположена на източната страна е открита с разрушен куполен покрив и отделни конски кости разпилени по пода. Камерата разположена на югозападната страна на комплекса е единствената разкрита непокътната. Североизточната и северозападната камери са по-малко по размери, без входове и подходът към тях вероятно е ставал чрез стълби, като Китов предполага че са ползвани за своеобразни дарохранителници, които са били старателно опразнени при ограбването на гробницата.
От изключителен научен интерес е централната монолитна камера, която е изградена от каменен блок, тежащ 60 тона, в който е издълбано помещението, което е поставено върху тристъпален стереобат, за който е захванато посредством оловна заливка. Идентично е захваната и покривът-капак. Всички останали помещения са на фуга към стереобата, което свидетелства, че известно време той и централната камера са били самостоятелно стоящи. Входът е издълбан откъм южната страна на съоръжението, а под фронтоните и двускатният покрив са оставени зъбовидни издатъци, които имитират дървен гредоред. В камерата срещу входа е монтирано ритуално каменно легло с пластична орнаментация и парапети. Таванът е с имитация на дървени греди, които го разделят на геометрични фигури, като в средата е оформено едно кръгло поле, което изпълнява функцията на слънце. Правоъгълните и триъгълните полета около т.нар. "слънце" на тавана са изпълнени с растителна и геометрична украса - пробладавали са сцени от живота на тракийски аристократи, портрети и изображения на мъже и жени, сцени с животни и растения, които са били инкрустирани със злато.
В южния край на неограбената югозападна камера е открит скелет на кон в анатомичен ред - вероятно принесен в жертва и погребан тук. Открито е острието на ножа, забит в гръдния кош на животното. Отделно от животното в платнена или кожена торба в северозападния ъгъл на камерата е била поставена сбруята - желязна юзда, сребърни халки, апликации от сребро с гравирани зооморфни изображения. Откритият начелник е нов за тракийската торевтика - върху плочка с формата на цифрата "8" - силно стилизирана двойна брадва, като от центъра на плочката излиза триизмерна шия с глава на грифон, което според Георги Китов го причислява към челниците от "тракийски тип". До този момент такъв образец не е намиран на територията на България. Начелникът е свързващо звено в Тракия за други по-ранни и по-късни образци. Познат е и от земите на скитите, което е свидетелство за значителното влияние на тракийската торевтика върху скитксата, което затвърждава становището изказано още от Манцевич, че много от конските амуниции в Скития са внос или военен трофей от Тракия. [4]
Вижте също
Външни препратки
- Информация за надгоробната могила „Оструша“ от journey.bg
- Тракийската надгробна могила „Оструша“ от "Музей Искра" Казанлък
- Интересни снимки от „Оструша“ от encyclopedia.bg
Източници
- ↑ wikimapia.org Оструша
- ↑ bulgariatravel.org - Гробницата в могилата Оструша – град Шипка
- ↑ Китов, Г. "Шипченската гробница - сензационно откритие", сб. "Казанлък в миналото и днес", кн. 4, Казанлък 1994, 40-43
- ↑ Китов, Г. "Нови паметници на тракийската култура от могилния некропол Шипка Шейново в Казанлъшко." В: Първи международен симпозиум „Севтополис"—„Надгробните могили в югоизточна Европа". Велико Търново, ПИК (1994): 105-116.