Луи VII: Разлика между версии
Ред 32: | Ред 32: | ||
== Произход == |
== Произход == |
||
Той е втори син на [[Луи VI (Франция)|Луи VІ Дебели]] и [[Аделхайд Савойска|Аделаида Савойска]].Негоният баща коронова като съуправител големия си син, [[ |
Той е втори син на [[Луи VI (Франция)|Луи VІ Дебели]] и [[Аделхайд Савойска|Аделаида Савойска]].Негоният баща коронова като съуправител големия си син, [[Филип Френски (1116-1131)|Филип Младия]] през (1129 година), а Луи предопределя за духовна кариера. Но когато Филип загива при нещастен случай (пада от кон), Луи VІ прибира втория си син от монастира и го коронова след 12 дни. Церемонията на коронацията и помазването за царството в Реймската катерала провежда папа [[Инокентий II]]. Луи VII за цял живот съхранява любов към монашеския живот и към делата на църквата. <ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/eb/topic-456030/Philip-II|title=Capetian dynasty|publisher=[[Енциклопедия Британика]]. Encyclopædia Britannica Online}}</ref> |
||
== Брак с Алиенор Аквитанска == |
== Брак с Алиенор Аквитанска == |
Версия от 10:33, 19 август 2015
Луи VІІ | |
крал на Франция | |
Управление | 25 декември 1137 - 18 септември1180 |
---|---|
Коронация | 25 декември 1137 |
Наследил | Луи VІ |
Наследник | Филип ІІ Август |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Погребан в | Базилика Сен Дени |
Семейство | |
Бракове | Алиенор Аквитанска Констанция Кастилска Адел дьо Блоа-Шампан |
Потомци | Мария, Адел, Филип, Агнес |
Герб | |
Луи VІІ в Общомедия |
Луи VII Младия (фр. Louis VII le Jeune, род. 1120 година — 18 септември 1180 година)- крал на Франция от 1137 до 1180 г.
Произход
Той е втори син на Луи VІ Дебели и Аделаида Савойска.Негоният баща коронова като съуправител големия си син, Филип Младия през (1129 година), а Луи предопределя за духовна кариера. Но когато Филип загива при нещастен случай (пада от кон), Луи VІ прибира втория си син от монастира и го коронова след 12 дни. Церемонията на коронацията и помазването за царството в Реймската катерала провежда папа Инокентий II. Луи VII за цял живот съхранява любов към монашеския живот и към делата на църквата. [1]
Брак с Алиенор Аквитанска
През 1137 година, по време на поклонение до Сантяго де Компостела, херцогът на Аквитания, Гийом X умира, вероятно на Велики петък от натровена храна,[2] а владенията му херцогство Аквитания и Гаскония и графство Поатие, се наследявят от петнадесетгодишната му дъщеря, Алиенор. Гийом Х на смъртното си легло пише писмо до Луи VІ с молба да бъде настойник на двете му дъщери и да ожени по-голямата за престолонаследника Луи VІІ. [3] [4]
Луи VI приема предложението, мислейки, че кралство Франция от Лоара ще се разпростре до Пиренеите и Средиземно море, включвайки следните райони: Аквитания, Гаскония, Перигор, Лимузен, Поату и Сейнтонж.
Бракът между Алиенора и Луи Младия е отбелязан на 25 юли 1137 година, в Бордо и по време на пътуването до Париж, двойката е венчана от архиепископа на Аквитания в катедралата на Поатие. Херцогството не се присъединява към короната на Франция, защото Алиенор остава херцогиня на Аквитания. Договорено е също, че първото им дете ще е крал на Франция и херцог на Аквитания, като сливането на двете области, ще се проведе с едно поколение по-късно.
Управление
Докато Луи VII, се връща от пътуването си от Аквитания към Париж, на първи август 1137 година, Луи VI умира от дизентерия, в гората на Компиен, не далеч от Сенлис, след завръщането си от наказателна експедиция срещу управителя на Сент-Бристон-сюр-Лоар .
Така седемнадесет годишният Луи VІ-Млади става крал.[5]. Луи VII заедно с Алиенор са короновани [3] за крал и кралица на Франция, в Бурж, на 25 декември 1137 година.
Луи VІІ продължава политиката на баща си Луи VІ, но без неговата последователност и енергия. Управлението му започва с това, че наказва със смърт орлеанските граждани, дошли да го молят да им дари таксите от общинските учреждения. На Луи VІІ се налага да се бори с феодалите и да встъпва в съюз с градовете. [6]
Кръстоносен поход
През 1146 г. Луи VІІ се отправя на кръстоносен поход, оставяйки на абат Сугерий управлението на държавата. Опасявайки се, че Алиенора ще му изневери, Луи VІІ я взима със себе си на похода.
Крал Луи VII предвожда своите кръстоносци по дългия път от Мец през земите на унгарците и българите до Константинопол. Преминава през множество препятствия, неразбирателства с германския крал Кондрад ІІІ и византийския император Комнин, сблъсъци с местното население и с мюсюлманите, преброждайки труднопроходими планини и реки, достига до Антиохия. Там го посреща князът на Антиохия Раймон дьо Поатие. Луи попада в центъра на големия спор между европейските заселници - накъде трябва да бъдат насочени военните усилия, и в крайна сметка походът му претърпява пълен военен провал.
През 1148 г. Луи VІІ достига Антиохия с неголяма войска, защото губи много войници поради глад, горещини и коварството на византийците. От Антиохия, Луи VІІ тайно отпътува за Тир, където очаква нови кръстоносци. След това се отправя с войската си да обсажда Дамаск, но е разбит. Минава през Йерусалим по молба на тамплиерите.
По-малкият брат на краля, Робер дьо Дрьо също взема участие във Втория кръстоносен поход (1147—1149). Връща се във Франция преди краля, и се опитва да завземе властта, но неговият заговор претърпява провал благодарение на абат Сугерий — регент на кралството.
По Великден 1149 година Луи се връща във Франция.[7]
Последващи бракове
На връщане от кръстоносния поход Луи VІІ постига анулиране на брака (1152 година) с Алиенора Аквитанска, на която са върнати Аквитания, Поатие, Гаскон. Алиенора се омъжва за графа на Анжу – Хенри (Анри) Плантагенет, който впоследствие става крал на Англия под името Хенри II. Макар да се счита за васал на френския крал (той владее почти цялата Западна Франция), Анри е реално по-могъщ от Луи VІІ.[8]
Едва след третия брак с Адел дьо Блоа-Шампан, на Луи VІІ се ражда дългоочаквания наследник, бъдещият Филип II Август.
Семейство и деца
- 1-ва съпруга: от 1137 година Алиенора Аквитанска, херцогиня на Аквитания, дъщеря на Гийом Х, херцог на Аквитания и Аенор де Шателро. Имат две дъщери:
- Мария Френска (1145 – 11 март 1198); омъжена: (от 1164) за Анри I Щедрия, граф Шампан и Троа. През 1190–1197 години била регент на графство Шампан.
- Алиса Френска (1151–1195); омъжена: за Тибо V Добрия, граф Блоа.
- 2-ра съпруга: от 1154 година Констанция Кастилска(ок. 1140—1160), дъщеря на крал Алфонсо VII Кастилски . Имат две дъщери:
- Маргарита Френска (1158—1197);
- 1-ви мъж: (от 1172) Хенрих (III) Младши (1155—1183), херцог на Нормандия;
- 2-ри мъж: (от 1186) крал Бела III Унгарски (ок. 1148—1196).
- Адел (Елис) Френска (1160—1218/1221)
- Маргарита Френска (1158—1197);
- 3-та съпруга: от 1160 година Адел дьо Блоа-Шампан (ок.1140-1206) дъщеря на Тибо ІІ Велики, граф на Шампан и Матилда. Имат син и дъщеря:
- Филип II Август (1165-1223), крал на Франция,
- Агнес Френска (1171-1240) императрица на Византия.
- 1-ви мъж: (от 1180) Алексей II Комнин (1169—1183), император на Византия;
- 2-ри мъж: (от 1183) Андроник I Комнин (1120—1185), император на Византия;
- 3-ти мъж: (от ок. 1204) Теодор Врана.
Последна година и смърт
От ноември 1179 година Луи VII привлича към управлението четиринадесетгодишния си син Филип. За да се противопостави на влиянието на семейството на съпругата си Адел дьо Блоа-Шампан, която при смъртта му би могла да получи контрол над наследника на трона, урежда брака между него и Изабела от Хенегау /Ено/, дъщеря на Балдуин V от Хенегау, наследник и съюзник на графа на Фландрия Филип Елзас.[9]
Луи VII умира на 18 септември 1180 в Mелюн и е погребан на следващия ден в абатството на Свети-Порт Роял Барбо на Фонтане-льо-Порт, на Сена, между Mелюн и Фонтанебло. Той е наследен от сина си Филип II Август, който реално вече управлява от 28 юни същата година.
|
Източници
- ↑ Capetian dynasty // Енциклопедия Британика. Encyclopædia Britannica Online.
- ↑ Régine Pernoud, Carl-Ernst Köhne, Timothy Baker, Helmut Gajic (Hrsg.): Die großen Dynastien. Karl Müller Verlag, Köln 1999
- ↑ Joachim Ehlers, Heribert Müller, Bernd Schneidmüller (Hrsg.): Die französischen Könige des Mittelalters: von Odo bis Karl VIII. 888-1498. Beck, München 1996,
- ↑ Mauriniacensis monasterii chronicon... Op. cit. Col. 165
- ↑ Régine Pernoud, Carl-Ernst Köhne, Timothy Baker, Helmut Gajic (Hrsg.): Die großen Dynastien. Karl Müller Verlag, Köln 1999
- ↑ Joachim Ehlers: Die Kapetinger. Kohlhammer, Stuttgart u. a. 2000, (Kohlhammer-Urban-Taschenbücher 471)
- ↑ Одон дьо Дьой – „De profectione Ludovici VII in Orientem“ (Походът на Луи VII на Изток)
- ↑ Флори Ж. Элеонора Аквитанская. Непокорная королева. СПб, 2012. С. 37.
- ↑ Yves Sassier: Louis VII. Fayard, Paris 1991