Луи VII: Разлика между версии

Луи VІІ
	Луи VІІ
крал на Франция
Управление	25 декември 1137 – 18 септември1180
Коронация	25 декември 1137
Наследил	Луи VІ
Наследник	Филип ІІ Август
Лични данни
Роден	1120 Франция
Починал	18 септември 1180 Сен Понт, Франция
Погребан в	Базилика Сен Дени
Семейство
Бракове	Алиенор Аквитанска ; Констанция Кастилска ; Адел дьо Блоа-Шампан
Потомци	Мария, Адел, Филип, Агнес
Герб
	Луи VІІ в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:24, 19 август 2015

Луи VII Младия (фр. Louis VII le Jeune, 1120 – 18 септември 1180) е крал на Франция от 1137 до 1180 г.

Произход

Той е втори син на Луи VІ Дебели и Аделаида Савойска. Неговият баща коронова като съуправител големия си син, Филип Младия през 1129 година, а Луи предопределя за духовна кариера. Но когато Филип загива при нещастен случай (пада от кон), Луи VІ прибира втория си син от манастира и го коронова след 12 дни. Церемонията на коронацията и помазването за царството в Реймската катерала провежда папа Инокентий II. Луи VII за цял живот съхранява любов към монашеския живот и към делата на църквата. ^[1]

Брак с Алиенор Аквитанска

През 1137 година, по време на поклонение до Сантяго де Компостела, херцогът на Аквитания, Гийом X умира, вероятно на Велики петък от натровена храна,^[2] а владенията му херцогство Аквитания и Гаскония и графство Поатие, се наследявят от петнадесетгодишната му дъщеря, Алиенор. Гийом Х на смъртното си легло пише писмо до Луи VІ с молба да бъде настойник на двете му дъщери и да ожени по-голямата за престолонаследника Луи VІІ. ^[3] ^[4]

Луи VI приема предложението, мислейки, че кралство Франция от Лоара ще се разпростре до Пиренеите и Средиземно море, включвайки следните райони: Аквитания, Гаскония, Перигор, Лимузен, Поату и Сейнтонж.

Бракът между Алиенора и Луи Младия е отбелязан на 25 юли 1137 година, в Бордо и по време на пътуването до Париж, двойката е венчана от архиепископа на Аквитания в катедралата на Поатие. Херцогството не се присъединява към короната на Франция, защото Алиенор остава херцогиня на Аквитания. Договорено е също, че първото им дете ще е крал на Франция и херцог на Аквитания, като сливането на двете области, ще се проведе с едно поколение по-късно.

Управление

Докато Луи VII се връща от пътуването си от Аквитания към Париж, на първи август 1137 година, Луи VI умира от дизентерия, в гората на Компиен, не далеч от Сенлис, след завръщането си от наказателна експедиция срещу управителя на Сент-Бристон-сюр-Лоар .

Така седемнадесет годишният Луи VІI – Младия става крал.^[5]. Луи VII заедно с Алиенор са короновани ^[3] за крал и кралица на Франция, в Бурж, на 25 декември 1137 година.

Луи VІІ продължава политиката на баща си Луи VІ, но без неговата последователност и енергия. Управлението му започва с това, че наказва със смърт орлеанските граждани, дошли да го молят да им дари таксите от общинските учреждения. На Луи VІІ се налага да се бори с феодалите и да встъпва в съюз с градовете. ^[6]

Кръстоносен поход

Основна статия: Втори кръстоносен поход

Луи VII и Бернар от Клерво. Илюстрация на Жан Коломб

През 1146 г. Луи VІІ се отправя на кръстоносен поход, оставяйки на абат Сугерий управлението на държавата. Опасявайки се, че Алиенора ще му изневери, Луи VІІ я взима със себе си на похода.

Крал Луи VII предвожда своите кръстоносци по дългия път от Мец през земите на унгарците и българите до Константинопол. Преминава през множество препятствия, неразбирателства с германския крал Кондрад ІІІ и византийския император Комнин, сблъсъци с местното население и с мюсюлманите, преброждайки труднопроходими планини и реки, достига до Антиохия. Там го посреща князът на Антиохия Раймон дьо Поатие. Луи попада в центъра на големия спор между европейските заселници – накъде трябва да бъдат насочени военните усилия, и в крайна сметка походът му претърпява пълен военен провал.

През 1148 г. Луи VІІ достига Антиохия с неголяма войска, защото губи много войници поради глад, горещини и коварството на византийците. От Антиохия, Луи VІІ тайно отпътува за Тир, където очаква нови кръстоносци. След това се отправя с войската си да обсажда Дамаск, но е разбит. Минава през Йерусалим по молба на тамплиерите.

По-малкият брат на краля, Робер дьо Дрьо също взема участие във Втория кръстоносен поход (1147–1149). Връща се във Франция преди краля, и се опитва да завземе властта, но неговият заговор претърпява провал благодарение на абат Сугерий – регент на кралството.

По Великден 1149 година Луи се връща във Франция.^[7]

Раймон дьо Поатие посреща Луи VII в Aнтиохия.Миниатюра от Жан Коломб

Последващи бракове

На връщане от кръстоносния поход Луи VІІ постига анулиране на брака (1152 година) с Алиенора Аквитанска, на която са върнати Аквитания, Поатие, Гаскон. Алиенора се омъжва за графа на Анжу – Хенри (Анри) Плантагенет, който впоследствие става крал на Англия под името Хенри II. Макар да се счита за васал на френския крал (той владее почти цялата Западна Франция), Анри е реално по-могъщ от Луи VІІ.^[8]

Едва след третия брак с Адел дьо Блоа-Шампан, на Луи VІІ се ражда дългоочаквания наследник, бъдещият Филип II Август.

Семейство и деца

1-ва съпруга: от 1137 година Алиенора Аквитанска, херцогиня на Аквитания, дъщеря на Гийом Х, херцог на Аквитания и Аенор де Шателро. Имат две дъщери:
1. Мария Френска (1145 – 11 март 1198); омъжена: (от 1164) за Анри I Щедрия, граф Шампан и Троа. През 1190–1197 години е регент на графство Шампан.
2. Алиса Френска (1151–1195); омъжена: за Тибо V Добрия, граф Блоа.
2-ра съпруга: от 1154 година Констанция Кастилска(ок. 1140–1160), дъщеря на крал Алфонсо VII Кастилски . Имат две дъщери:
1. Маргарита Френска (1158–1197);
  1-ви мъж: (от 1172) Хенрих (III) Младши (1155–1183), херцог на Нормандия;
  
  2-ри мъж: (от 1186) крал Бела III Унгарски (ок. 1148–1196).
2. Адел (Елис) Френска (1160—1218/1221)
3-та съпруга: от 1160 година Адел дьо Блоа-Шампан (ок.1140-1206) дъщеря на Тибо ІІ Велики, граф на Шампан и Матилда. Имат син и дъщеря:
1. Филип II Август (1165-1223), крал на Франция,
2. Агнес Френска (1171-1240) императрица на Византия.
  1-ви мъж: (от 1180) Алексей II Комнин (1169–1183), император на Византия;
  
  2-ри мъж: (от 1183) Андроник I Комнин (1120–1185), император на Византия;
  
  3-ти мъж: (от ок. 1204) Теодор Врана.

Последна година и смърт

От ноември 1179 година Луи VII привлича към управлението четиринадесетгодишния си син Филип. За да се противопостави на влиянието на семейството на съпругата си Адел дьо Блоа-Шампан, която при смъртта му би могла да получи контрол над наследника на трона, урежда брака между него и Изабела от Хенегау (Ено), дъщеря на Балдуин V от Хенегау, наследник и съюзник на графа на Фландрия Филип Елзас.^[9]

Луи VII умира на 18 септември 1180 в Mелюн и е погребан на следващия ден в абатството на Свети-Порт Роял Барбо на Фонтане-льо-Порт, на Сена, между Mелюн и Фонтанебло. Той е наследен от сина си Филип II Август, който реално вече управлява от 28 юни същата година.

Източници

↑ Capetian dynasty // Енциклопедия Британика. Encyclopædia Britannica Online.
↑ Régine Pernoud, Carl-Ernst Köhne, Timothy Baker, Helmut Gajic (Hrsg.): Die großen Dynastien. Karl Müller Verlag, Köln 1999
↑ Joachim Ehlers, Heribert Müller, Bernd Schneidmüller (Hrsg.): Die französischen Könige des Mittelalters: von Odo bis Karl VIII. 888-1498. Beck, München 1996,
↑ Mauriniacensis monasterii chronicon... Op. cit. Col. 165
↑ Régine Pernoud, Carl-Ernst Köhne, Timothy Baker, Helmut Gajic (Hrsg.): Die großen Dynastien. Karl Müller Verlag, Köln 1999
↑ Joachim Ehlers: Die Kapetinger. Kohlhammer, Stuttgart u. a. 2000, (Kohlhammer-Urban-Taschenbücher 471)
↑ Одон дьо Дьой – „De profectione Ludovici VII in Orientem“ (Походът на Луи VII на Изток)
↑ Флори Ж. Элеонора Аквитанская. Непокорная королева. СПб, 2012. С. 37.
↑ Yves Sassier: Louis VII. Fayard, Paris 1991

[1] Capetian dynasty // Енциклопедия Британика. Encyclopædia Britannica Online.

[2] Régine Pernoud, Carl-Ernst Köhne, Timothy Baker, Helmut Gajic (Hrsg.): Die großen Dynastien. Karl Müller Verlag, Köln 1999

[3] Joachim Ehlers, Heribert Müller, Bernd Schneidmüller (Hrsg.): Die französischen Könige des Mittelalters: von Odo bis Karl VIII. 888-1498. Beck, München 1996,

[4] Mauriniacensis monasterii chronicon... Op. cit. Col. 165

[5] Régine Pernoud, Carl-Ernst Köhne, Timothy Baker, Helmut Gajic (Hrsg.): Die großen Dynastien. Karl Müller Verlag, Köln 1999

[6] Joachim Ehlers: Die Kapetinger. Kohlhammer, Stuttgart u. a. 2000, (Kohlhammer-Urban-Taschenbücher 471)

[7] Одон дьо Дьой – „De profectione Ludovici VII in Orientem“ (Походът на Луи VII на Изток)

[8] Флори Ж. Элеонора Аквитанская. Непокорная королева. СПб, 2012. С. 37.

[9] Yves Sassier: Louis VII. Fayard, Paris 1991

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 | изображение за личността  = Louis VII le Jeune.jpg
 | описание на изображението =
-| управление       = [[25 декември]] [[1137]] - 18 септември[[1180]]
+| управление       = [[25 декември]] [[1137]] – 18 септември[[1180]]
 | регент на        =
 | регентство       =
 | коронация        = [[25 декември]] [[1137]]
 | пълно име        =
 | други титли      =
@@ Ред 29: / Ред 29: @@
 }}
-'''Луи VII Младия''' (фр.&nbsp;''Louis VII le Jeune'',&nbsp;род. 1120 година — 18 септември &nbsp;1180 година)- [[крал на Франция]] от [[1137]] до [[1180]] г.
+'''Луи VII Младия''' (фр.&nbsp;''Louis VII le Jeune'',&nbsp;1120 – 18 септември 1180) е [[крал на Франция]] от [[1137]] до [[1180]] г.
 == Произход ==
-Той е втори син на [[Луи VI (Франция)|Луи VІ Дебели]] и [[Аделхайд Савойска|Аделаида Савойска]].Негоният баща коронова като съуправител големия си син, [[Филип Френски (1116-1131)|Филип Младия]] през (1129 година), а Луи предопределя за духовна кариера. Но когато Филип загива при нещастен случай (пада от кон), Луи VІ прибира втория си син от монастира и го коронова след 12 дни. Церемонията на коронацията и помазването за царството в Реймската катерала провежда папа [[Инокентий II]]. Луи VII за цял живот съхранява любов към монашеския живот и към делата на църквата. <ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/eb/topic-456030/Philip-II|title=Capetian dynasty|publisher=[[Енциклопедия Британика]]. Encyclopædia Britannica Online}}</ref>
+Той е втори син на [[Луи VI (Франция)|Луи VІ Дебели]] и [[Аделхайд Савойска|Аделаида Савойска]]. Неговият баща коронова като съуправител големия си син, [[Филип Френски (1116-1131)|Филип Младия]] през 1129 година, а Луи предопределя за духовна кариера. Но когато Филип загива при нещастен случай (пада от кон), Луи VІ прибира втория си син от манастира и го коронова след 12 дни. Церемонията на коронацията и помазването за царството в Реймската катерала провежда папа [[Инокентий II]]. Луи VII за цял живот съхранява любов към монашеския живот и към делата на църквата. <ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/eb/topic-456030/Philip-II|title=Capetian dynasty|publisher=[[Енциклопедия Британика]]. Encyclopædia Britannica Online}}</ref>
 == Брак с Алиенор Аквитанска ==
@@ Ред 40: / Ред 40: @@
 Бракът между Алиенора и Луи Младия е отбелязан на 25 юли 1137 година, в Бордо и по време на пътуването до Париж, двойката е венчана от архиепископа на Аквитания в катедралата на Поатие. Херцогството не се присъединява към короната на Франция, защото Алиенор остава херцогиня на Аквитания. Договорено е също, че първото им дете ще е [[крал на Франция]] и херцог на Аквитания, като сливането на двете области, ще се проведе с едно поколение по-късно.
 == Управление ==
-Докато Луи VII, се връща от пътуването си от Аквитания към Париж, на първи август 1137 година, Луи VI умира от [[дизентерия]], в гората на Компиен, не далеч от Сенлис, след завръщането си от наказателна експедиция срещу управителя на Сент-Бристон-сюр-Лоар .
+Докато Луи VII се връща от пътуването си от Аквитания към Париж, на първи август 1137 година, Луи VI умира от [[дизентерия]], в гората на Компиен, не далеч от Сенлис, след завръщането си от наказателна експедиция срещу управителя на Сент-Бристон-сюр-Лоар .
-Така седемнадесет годишният Луи VІ-Млади става крал.<ref>Régine Pernoud, Carl-Ernst Köhne, Timothy Baker, Helmut Gajic (Hrsg.): ''Die großen Dynastien''. Karl Müller Verlag, Köln 1999 </ref>. Луи VII  заедно с Алиенор са короновани <sup>[3]</sup> за крал и кралица на Франция, в [[Бурж]], на 25 декември 1137 година.
+Така седемнадесет годишният Луи VІI – Младия става крал.<ref>Régine Pernoud, Carl-Ernst Köhne, Timothy Baker, Helmut Gajic (Hrsg.): ''Die großen Dynastien''. Karl Müller Verlag, Köln 1999 </ref>. Луи VII  заедно с Алиенор са короновани <sup>[3]</sup> за крал и кралица на Франция, в [[Бурж]], на 25 декември 1137 година.
-Луи VІІ продължава политиката на баща си Луи VІ, но без неговата последователност и енергия. Управлението му започва с това, че наказва със смърт орлеанските граждани, дошли да го молят да им дари таксите от общинските учреждения.
+Луи VІІ продължава политиката на баща си Луи VІ, но без неговата последователност и енергия. Управлението му започва с това, че наказва със смърт орлеанските граждани, дошли да го молят да им дари таксите от общинските учреждения. На Луи VІІ се налага да се бори с феодалите и да встъпва в съюз с градовете. <ref>Joachim Ehlers: Die Kapetinger. Kohlhammer, Stuttgart u. a. 2000, (Kohlhammer-Urban-Taschenbücher 471)</ref>
-На Луи VІІ се налага да се бори с феодалите и да встъпва в съюз с градовете. <ref>Joachim Ehlers: Die Kapetinger. Kohlhammer, Stuttgart u. a. 2000, (Kohlhammer-Urban-Taschenbücher 471)</ref>
 == Кръстоносен поход ==
@@ Ред 53: / Ред 53: @@
 През 1146 г. Луи VІІ се отправя на кръстоносен поход, оставяйки на абат [[Сугерий]]&nbsp;управлението на държавата. Опасявайки се, че Алиенора ще му изневери, Луи VІІ я взима със себе си на похода.
-Крал Луи VII предвожда своите кръстоносци по дългия път от Мец през земите на унгарците и българите до Константинопол. Преминава през множество препятствия, неразбирателства с германския крал [[Кондрад ІІІ]] и византийския император Комнин, сблъсъци с местното население и с мюсюлманите, преброждайки труднопроходими планини и реки, достига до [[Антиохия]]. Там го посреща князът на Антиохия [[Раймон дьо Поатие]]. Луи попада в центъра на големия спор между европейските заселници - накъде трябва да бъдат насочени военните усилия, и в крайна сметка походът му претърпява пълен военен провал.
+Крал Луи VII предвожда своите кръстоносци по дългия път от Мец през земите на унгарците и българите до Константинопол. Преминава през множество препятствия, неразбирателства с германския крал [[Кондрад ІІІ]] и византийския император Комнин, сблъсъци с местното население и с мюсюлманите, преброждайки труднопроходими планини и реки, достига до [[Антиохия]]. Там го посреща князът на Антиохия [[Раймон дьо Поатие]]. Луи попада в центъра на големия спор между европейските заселници – накъде трябва да бъдат насочени военните усилия, и в крайна сметка походът му претърпява пълен военен провал.
 През 1148 г. Луи VІІ достига&nbsp;Антиохия с неголяма войска, защото губи много войници поради глад, горещини и коварството на византийците. От Антиохия, Луи VІІ тайно отпътува за&nbsp;Тир, където очаква нови кръстоносци. След това се отправя с войската си да обсажда&nbsp; Дамаск, но е разбит. Минава през Йерусалим по молба на [[тамплиери]]те.
-По-малкият брат на краля, [[Робер дьо Дрьо]] също взема участие във Втория кръстоносен поход (1147—1149). Връща се във Франция преди краля, и се опитва да завземе властта, но неговият заговор претърпява провал благодарение на абат Сугерий — регент на кралството.
+По-малкият брат на краля, [[Робер дьо Дрьо]] също взема участие във Втория кръстоносен поход (1147–1149). Връща се във Франция преди краля, и се опитва да завземе властта, но неговият заговор претърпява провал благодарение на абат Сугерий – регент на кралството.
 По Великден 1149 година Луи се връща във Франция.<ref>Одон дьо Дьой – „De profectione Ludovici VII in Orientem“ (Походът на Луи VII на Изток)</ref>
@@ Ред 70: / Ред 70: @@
 [[файл:Naissance Philippe II.jpg|thumb|Aдел Блоа-Шампан ражда, дарения от бога, наследник [[Miniaturmalerei|Mиниатюра]] от [[Големите френски хроники]]]]
 * <u>1-ва съпруга</u>: от 1137 година [[Елеонор Аквитанска|Алиенора Аквитанска]], херцогиня на Аквитания, дъщеря на [[Гийом Х (Аквитания)|Гийом Х]], херцог на Аквитания и Аенор де Шателро. Имат две дъщери:
-*# [[Мария Френска (1145-1198)|Мария Френска]]&nbsp;(1145&nbsp;–&nbsp;11 март&nbsp;1198); омъжена: (от&nbsp;1164) за [[Анри I (Шампан)|Анри I]] Щедрия, граф Шампан и Троа. През 1190–1197 години била регент на графство Шампан.
+*# [[Мария Френска (1145-1198)|Мария Френска]]&nbsp;(1145&nbsp;–&nbsp;11 март&nbsp;1198); омъжена: (от&nbsp;1164) за [[Анри I (Шампан)|Анри I]] Щедрия, граф Шампан и Троа. През 1190–1197 години е регент на графство Шампан.
 *# Алиса Френска &nbsp;(1151–1195); омъжена: за[[Тибо V Блоа|&nbsp;Тибо V]] Добрия, граф Блоа.
-* <u>2-ра съпруга</u>: от 1154 година [[Констанция Кастилска]](ок.&nbsp;1140—1160), дъщеря на крал[[Алфонсо VII (Кастилия)|&nbsp;Алфонсо VII]] Кастилски&nbsp;. Имат две дъщери:
+* <u>2-ра съпруга</u>: от 1154 година [[Констанция Кастилска]](ок.&nbsp;1140–1160), дъщеря на крал[[Алфонсо VII (Кастилия)|&nbsp;Алфонсо VII]] Кастилски&nbsp;. Имат две дъщери:
-*# Маргарита Френска&nbsp;(1158—1197);
+*# Маргарита Френска&nbsp;(1158–1197);
-*#: 1-ви мъж: (от&nbsp;1172)&nbsp;Хенрих (III) Младши&nbsp;(1155—1183), херцог на Нормандия;
+*#: 1-ви мъж: (от&nbsp;1172)&nbsp;Хенрих (III) Младши&nbsp;(1155–1183), херцог на Нормандия;
-*#: 2-ри мъж: (от&nbsp;1186) крал&nbsp;[[Бела III]] Унгарски&nbsp;(ок. 1148—1196).
+*#: 2-ри мъж: (от&nbsp;1186) крал&nbsp;[[Бела III]] Унгарски&nbsp;(ок. 1148–1196).
 *# Адел (Елис) Френска&nbsp;(1160—1218/1221)
 * <u>3-та съпруга</u>: от 1160 година '''[[Адел дьо Блоа-Шампан]]''' (ок.1140-1206) дъщеря на Тибо ІІ Велики, граф на Шампан и Матилда. Имат син и дъщеря:
 *# [[Филип II Август]] (1165-1223), крал на Франция,
 *# [[Агнес Френска (императрица на Византия)|Агнес Френска]] (1171-1240) императрица на Византия.
-*#: 1-ви мъж: (от&nbsp;1180)&nbsp;Алексей II Комнин&nbsp;(1169—1183),&nbsp;император на Византия;
+*#: 1-ви мъж: (от&nbsp;1180)&nbsp;Алексей II Комнин&nbsp;(1169–1183),&nbsp;император на Византия;
-*#: 2-ри мъж: (от&nbsp;1183)&nbsp;Андроник I Комнин&nbsp;(1120—1185),&nbsp;император на Византия;
+*#: 2-ри мъж: (от&nbsp;1183)&nbsp;Андроник I Комнин&nbsp;(1120–1185),&nbsp;император на Византия;
 *#: 3-ти мъж: (от ок. 1204)&nbsp;Теодор Врана.
 == Последна година и смърт ==
-От ноември 1179 година Луи VII привлича към управлението четиринадесетгодишния си син Филип. За да се противопостави на влиянието на семейството на съпругата си [[Адел дьо Блоа-Шампан]], която при смъртта му би могла да получи контрол над наследника на трона, урежда брака между него и [[Изабела от Хенегау|Изабела от Хенегау]] /Ено/, дъщеря на Балдуин V от Хенегау, наследник и съюзник на графа на Фландрия Филип Елзас.<ref>Yves Sassier: ''Louis VII''. Fayard, Paris 1991</ref>
+От ноември 1179 година Луи VII привлича към управлението четиринадесетгодишния си син Филип. За да се противопостави на влиянието на семейството на съпругата си [[Адел дьо Блоа-Шампан]], която при смъртта му би могла да получи контрол над наследника на трона, урежда брака между него и [[Изабела от Хенегау]] (Ено), дъщеря на Балдуин V от Хенегау, наследник и съюзник на графа на Фландрия Филип Елзас.<ref>Yves Sassier: ''Louis VII''. Fayard, Paris 1991</ref>
 Луи VII умира на 18 септември 1180 в Mелюн и е погребан на следващия ден в абатството на Свети-Порт Роял Барбо на Фонтане-льо-Порт, на Сена, между [[Mелюн]] и Фонтанебло. Той е наследен от сина си [[Филип II Август]], който реално вече управлява от 28 юни същата година.
@@ Ред 91: / Ред 91: @@
 == Източници ==
 [[Категория:Крале на Франция]]
 [[Категория:Капетинги]]