Стенопис

Стенопис или както често се казва още Фреско е вид художествено произведение — картина върху стена.

Фреско е един от методите използван още в Античността, през Средновековието, Ренесанса и днес, и представлява рисуването върху неизсъхналата мазилка.

Свети Николай благославя - руска фреска от 15 век

Фреска (от италиански — il fresco — „на свежо“) е живописен метод за изпълнение на стенописи, при който се използват стрити и добре омокрени пигменти , които се нанасят върху прясна, още влажна основа (мазилка) — оттам и името на тази живописна техника (за разлика от „секо“ — saecco — рисуване върху суха основа). Още старинните източници посочват тази техника като най-трудна за изпълнение, след енкаустиката. Трудността идва оттам, че живописецът е принуден да рисува бързо, т.е. преди грундът (мазилката) да е изсъхнал.

При техниката il fresco поставеният живописен слой се слива с основата, с грунда (мазилката) и в процеса на карбонизирането на съдържащата се вар влиза в органично единство с нея, което го прави твърде дълготраен.

Поради факта, че в миналото това е бил най-широко използваният метод за изпълнение на стенописи, понятието „фреско“ с течение на времето се превръща в синоним на стенопис.

Днес, понятията il fresko и saecco се използват само за допълнително указание от изкуствоведите за какво живописване върху стената става въпрос — мокро или сухо, а самото понятие стенопис има вече по-разширен смисъл, като в него се включват и техниките сграфито, стенна мозайка и различни смесени техники. Оттук произлиза и новото понятие — декоративно-монументална живопис.

Сред най-известните художници, работили с тази техника са Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаел, Тиеполо и др. В България il fresco е най-разпростраеният метод за живописване през Средновековието и Възраждането — Боянският майстор, Пимен Зографски, Йоаникий Попвитанов, Димитър Зограф, Захарий Зограф, Молерови и други са оставили прекрасни живописни образци, изпълнени чрез техниката фреско.

В днешно време, поради бързо променящите се вкусове, новите материали и разбира се динамиката на живот, стенописи в техника фреско се изпълняват много рядко. Почти основен фактор за тази промяна са новите материали, повечето от които са на акрилна основа, с разширен пигментен набор, почти непроменящи се под въздействието на слънчевите лъчи и градския смог. Същите дават много повече свобода на художника, а оттук и разширяване на възможностите му за художествени интерпретации.

Галерия

• 
  Църквата „Свети Петър и Павел“, Търново-интериор
• 
  „Свети Варлаам“ от църквата „Свети Петър и Павел“, Търново, 14 век
• Светец от църквата „Свети Петър и Павел“, Търново, 14 век
  Светец от църквата „Свети Петър и Павел“, Търново, 14 век
• 
  Медалиони от апсидата на „Свети Петър и Павел“
• 
  Медалиони от апсидата на „Свети Петър и Павел“
• 
  „Севастократор Калоян и Десислава“, Боянска църква,1259
• 
  „Цар Константин Асен и царица Ирина“, Боянска църква, 1259
• 
  Детайл от Ивановските стенописи, 14 век
• 
  Детайл от календарните сцени в „Свети Четиридесет Мъченици“, Търново, 13 век
• 
  Свети Яков и свети Юда, „Свети Петър и Павел“, Търново, 14 век
• 
  Детайл от „Страшният съд“, Роженски манастир, 17 век
• 
  „Св. Архангел Михаил“, Рилски манастир, 19 век
• 
  Апокалипсис — стенопис от Осоговски манастир

Препратки

• Защо изписваме Божия дом?
• http://www.pravoslavieto.com/ikonopis/Gospodski/Pascha/Pascha_ikonata.htm
• http://whc.unesco.org/en/list/44