Вихър: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 4: Ред 4:


'''Вихър''', '''вихрушка''' или '''хала''',<ref>[Списание на Българската академия на науките, томове 25 - 27, 1934 г. стр. 195.]</ref> е природно явление, представляващо силно атмосферно завихряне, което образува въртящ се стълб от въздух. Когато завихрянето свързва повърхността на земята с [[купесто-дъждовен облак|купесто-дъждовен]] или с [[купест облак]], вихърът се нарича '''торнадо''' ({{lang-es|на=от|tornado}}) или '''смерч''' ({{lang-ru|на=от|смерч}}).
'''Вихър''', '''вихрушка''' или '''хала''',<ref>[Списание на Българската академия на науките, томове 25 - 27, 1934 г. стр. 195.]</ref> е природно явление, представляващо силно атмосферно завихряне, което образува въртящ се стълб от въздух. Когато завихрянето свързва повърхността на земята с [[купесто-дъждовен облак|купесто-дъждовен]] или с [[купест облак]], вихърът се нарича '''торнадо''' ({{lang-es|на=от|tornado}}) или '''смерч''' ({{lang-ru|на=от|смерч}}).

Вихърът може да образува ''прашен дявол'', който не е свързан с гръмотевична буря и обикновено е с диаметър от няколко метра до няколко десетки метра, от земната повърхност нагоре, но без да достига някакъв облак. Той може да се види вследствие материалите, които издига от сушата (дяволи над сушата) или вследствие водните капки (водни дяволи). Тази малка вихрушка е в резултат на температурната разлика между земната повърхност и въздухът над него. Понякога завихрянето образува ''облак с хобот'', който има фуниевидна форма, като вихърат се спуска надолу от купесто-дъждовен облак, но не достига земната повърхност. Друга разновидност е ''прашната вихрушка''. В такъв случай вихърът се образува се по атмосферен фронт на конвективната буря, видим вследствие материалите, издигнати от земната повърхност. Обикновено има диаметър от няколко метра до няколко десетки метра. Издига се нагоре от земната повърхност, но без да достига някакъв облак.


Торнадата имат различна форма и размер, но в най-честия случай имат вид на [[Фуниевиден облак|кондензационна фуния]], чийто тесен край опира в земята и обикновено е заобиколен от облак отломки и прах. При повечето торнада скоростта на вятъра е до 177&nbsp;km/h, диаметърът им на повърхността е около 80&nbsp;m, а разстоянието, на което се придвижват преди да се разсеят е няколко километра. Най-силните могат да достигнат скорости на вятъра над 480&nbsp;km/h, да обхванат няколко километрова област и да пропътуват повече от 100&nbsp;km.<ref name="fastest wind">{{cite web | url = http://cswr.org/dow/DOW.htm | title = Doppler On Wheels | accessdate = 2009-12-13 | last = Wurman | first = Joshua | publisher = Center for Severe Weather Research | date = 2008-08-29 | year = 2008 | lang = en}}</ref><ref name="widest tornado">{{cite web | url = http://www.crh.noaa.gov/oax/archive/hallam/hallam.php | title = Hallam Nebraska Tornado | accessdate = 2006-09-08 | work = National Weather Service | publisher = National Oceanic and Atmospheric Administration | date = 2005-10-02 | year = 2005 | accessdate = 2009-11-15 | lang = en}}</ref><ref name="SPC FAQ">{{cite web | url = http://www.spc.ncep.noaa.gov/faq/tornado/ | title = The Online Tornado FAQ | accessdate = 2006-09-08 | first = Roger | last = Edwards | date = 2006-04-04 | year = 2006 | work = National Weather Service | publisher = National Oceanic and Atmospheric Administration | lang = en}}</ref>
Торнадата имат различна форма и размер, но в най-честия случай имат вид на [[Фуниевиден облак|кондензационна фуния]], чийто тесен край опира в земята и обикновено е заобиколен от облак отломки и прах. При повечето торнада скоростта на вятъра е до 177&nbsp;km/h, диаметърът им на повърхността е около 80&nbsp;m, а разстоянието, на което се придвижват преди да се разсеят е няколко километра. Най-силните могат да достигнат скорости на вятъра над 480&nbsp;km/h, да обхванат няколко километрова област и да пропътуват повече от 100&nbsp;km.<ref name="fastest wind">{{cite web | url = http://cswr.org/dow/DOW.htm | title = Doppler On Wheels | accessdate = 2009-12-13 | last = Wurman | first = Joshua | publisher = Center for Severe Weather Research | date = 2008-08-29 | year = 2008 | lang = en}}</ref><ref name="widest tornado">{{cite web | url = http://www.crh.noaa.gov/oax/archive/hallam/hallam.php | title = Hallam Nebraska Tornado | accessdate = 2006-09-08 | work = National Weather Service | publisher = National Oceanic and Atmospheric Administration | date = 2005-10-02 | year = 2005 | accessdate = 2009-11-15 | lang = en}}</ref><ref name="SPC FAQ">{{cite web | url = http://www.spc.ncep.noaa.gov/faq/tornado/ | title = The Online Tornado FAQ | accessdate = 2006-09-08 | first = Roger | last = Edwards | date = 2006-04-04 | year = 2006 | work = National Weather Service | publisher = National Oceanic and Atmospheric Administration | lang = en}}</ref>

Версия от 14:46, 21 август 2015

Смерч пренасочва насам. За съветската артилерийска система вижте Реактивна система за залпов огън БМ-30 "Смерч".
Типично торнадо: фунията е тънка и свързва облака със земята; в долната си част тя е заобиколена от прозрачен облак прах, вдигнат във въздуха от силния вятър; предизвиканият от торнадото вятър засяга много по-обширна площ от самата фуния.
Част от поредицата за природата
Време
Сезони
Тропичен климат
Бури
Валежи
Други

Вихър, вихрушка или хала,[1] е природно явление, представляващо силно атмосферно завихряне, което образува въртящ се стълб от въздух. Когато завихрянето свързва повърхността на земята с купесто-дъждовен или с купест облак, вихърът се нарича торнадо (Шаблон:Lang-es) или смерч (Шаблон:Lang-ru).

Вихърът може да образува прашен дявол, който не е свързан с гръмотевична буря и обикновено е с диаметър от няколко метра до няколко десетки метра, от земната повърхност нагоре, но без да достига някакъв облак. Той може да се види вследствие материалите, които издига от сушата (дяволи над сушата) или вследствие водните капки (водни дяволи). Тази малка вихрушка е в резултат на температурната разлика между земната повърхност и въздухът над него. Понякога завихрянето образува облак с хобот, който има фуниевидна форма, като вихърат се спуска надолу от купесто-дъждовен облак, но не достига земната повърхност. Друга разновидност е прашната вихрушка. В такъв случай вихърът се образува се по атмосферен фронт на конвективната буря, видим вследствие материалите, издигнати от земната повърхност. Обикновено има диаметър от няколко метра до няколко десетки метра. Издига се нагоре от земната повърхност, но без да достига някакъв облак.

Торнадата имат различна форма и размер, но в най-честия случай имат вид на кондензационна фуния, чийто тесен край опира в земята и обикновено е заобиколен от облак отломки и прах. При повечето торнада скоростта на вятъра е до 177 km/h, диаметърът им на повърхността е около 80 m, а разстоянието, на което се придвижват преди да се разсеят е няколко километра. Най-силните могат да достигнат скорости на вятъра над 480 km/h, да обхванат няколко километрова област и да пропътуват повече от 100 km.[2][3][4]

Сред различните видове торнада са наземните, многовъзловите и водните. Водните смерчове се характеризират със спираловиден фуниевиден стълб, свързващ голям купест или купесто-дъждовен облак с водна повърхност.[5] Такива спираловидни стълбове често се образуват в областите, близки до екватора и са по-редки в умерените ширини.[6]

Торнада са наблюдавани на всички континенти, с изключение на Антарктида. Все пак основната част от тях се образуват в т.нар. Алея на торнадата в Съединените щати, макар че могат да възникнат в почти цяла Северна Америка.[7] Торнада понякога се наблюдават също в Южна, Югоизточна и Източна Азия, югоизточните части на Южна Америка, голяма част от Европа, западната и югоизточната част на Австралия.[8] Торнадата могат да бъдат открити малко преди да възникнат или по време на образуването им с помощта на импулсно-доплеров радар.

За оценка на силата на торнадата се използват няколко различни скали. Скалата на Фуджита ги оценява според причинените щети и в някои страни е заменена с подобрена скала на Фуджита. Според тези скали, торнадо от най-слабата категория F0 или EF0 нанася щети на дървета, но не и на солидни конструкции. Торнадо от най-тежката категория, F5 или EF5, откъсва сгради от основите им и може да деформира големи небостъргачи. Сходната скала ТОРРО разделя торнадата на категории от T0 за най-слабите до T11 за най-мощните известни смерчове.[9] Освен причинените щети, категоризирането може да се прави и въз основа на анализа на данни от доплерови радари, фотограметрия и оставените по повърхността на земята следи.[10]

Интензивност и щети

Скалата на Фуджита измерва силата (мощта) на едно торнадо според разрушенията и скоростта му:

Категория Скорост на вятъра, km/h Щети Честота
Оригинална скала Подобрена скала
F0 60 - 120 105 – 137 дребни щети по къщите, счупени клони на дървета, дърветата с плитка коренова система са изкоренени. 82 %
F1 120 - 180 138 – 178 умерени щети: повърхностно изкореняване, избутани или преобърнати са основите на къщите(караваните) 11%
F2 180 - 250 179 – 218 разрушават се покривите на къщите, остават само стените, ако има каравани - те са напълно разрушени; фургоните са преобърнати, големите дървета са изкоренени или унищожени, колите са преобърнати 4 %
F3 250 - 330 219 – 266 големи щети:покривите и някои стени са отдалечени от къщите; много дървета са изкорениени(в гората); вдигнати от земята и захвърлени са тежки коли 1,8 %
F4 330 - 420 267 – 322 опустошителни щети: къщите са сравнени със земята, слабата структура и основа на къщите е издухана на разстояние, колите са преобърнати. 0,9 %
F5 420 - 512 >322 Пълно разрушение: силната структура на къщите е понесена и вдигната от основата на разстояние 100метра; дърветата са повалени. 0,3 %
F6 до F12 512 - 1 224 ??? Невероятни и невъзвратими щети Никога не са се случвали

Мерки за защита

Въпреки че торнадата могат да се образуват много бързо, възможно е да бъдат взети предпазни мерки, така че да се увеличат шансовете за оцеляване на хората. Държавни институции, като американския Център за предвиждане на бурите препоръчват създаването на предварителен план за действие в случай на предупреждение за торнадо. При такова предупреждение преместването на хората в подземен етаж или във вътрешно помещение на първия етаж на солидна сграда силно увеличава шансовете им да оцелеят.[11] В областите с по-голяма вероятност за възникване на торнадо много сгради имат специално предназначени за укриване подземни помещения, които според някои оценки са допринесли за спасяването на хиляди хора.[12]

В някои страни, като Съединените щати и Канада, метеорологичните служби публикуват прогнози за риска от торнадо и конкретни предупреждения за вероятно образуване на торнадо в дадена местност. В някои части на Съединените щати тези предупреждения се излъчват на специални радиочестоти, като предназначени за целта радиоапарати се включват автоматично при излъчване на предупреждение. Препоръчва се, освен когато торнадото е относително далеч и е добре видимо, шофьорите да паркират колите си встрани от пътя, за да не пречат на аварийното движение, и да потърсят солиден подслон. При липса на такъв, най-добрата възможност е да се легне на дъното на канавка. Надлезите са особено неподходящи за убежище, тъй като под тях възниква ефект на Вентури, ускоряващ вятъра и увеличаващ количеството на преминаващи отломки.[13]

Бележки

Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Вихър
  1. ↑ [Списание на Българската академия на науките, томове 25 - 27, 1934 г. стр. 195.]
  2. ↑ Wurman, Joshua. Doppler On Wheels // Center for Severe Weather Research, 2008-08-29. Посетен на 2009-12-13. (на английски)
  3. ↑ Hallam Nebraska Tornado // National Weather Service. National Oceanic and Atmospheric Administration, 2005-10-02. Посетен на 2009-11-15. (на английски)
  4. ↑ Edwards, Roger. The Online Tornado FAQ // National Weather Service. National Oceanic and Atmospheric Administration, 2006-04-04. Посетен на 2006-09-08. (на английски)
  5. ↑ Glossary of Meteorology. Waterspout // American Meteorological Society, 2000. Посетен на 2009-11-15. (на английски)
  6. ↑ National Weather Service. 15 January 2009: Lake Champlain Sea Smoke, Steam Devils, and Waterspout: Chapters IV and V // National Oceanic and Atmospheric Administration, 2009-02-03. Посетен на 2009-06-21. (на английски)
  7. ↑ Perkins, Sid. Tornado Alley, USA // Science News, 2002-05-11. p. 296–298. Архивиран от оригинала на 2006-08-25. Посетен на 2006-09-20. (на английски)
  8. ↑ Tornado: Global occurrence // Encyclopædia Britannica Online, 2009. Посетен на 2009-12-13. (на английски)
  9. ↑ Meaden, Terrance. Wind Scales: Beaufort, T — Scale, and Fujita's Scale // Tornado and Storm Research Organisation, 2004. Посетен на 2009-09-11. (на английски)
  10. ↑ Enhanced F Scale for Tornado Damage // Storm Prediction Center. National Oceanic and Atmospheric Administration, 2007-02-01. Посетен на 2009-06-21. (на английски)
  11. ↑ Edwards, Roger. Tornado Safety // National Weather Service. National Oceanic and Atmospheric Administration, 2008-07-16. Посетен на 2009-11-17. (на английски)
  12. ↑ Storm Shelters (PDF) // National Weather Service. National Oceanic and Atmospheric Administration, 2002-08-26. Архивиран от оригинала на 2006-02-23. Посетен на 2009-12-13. (на английски)
  13. ↑ Highway Overpasses as Tornado Shelters // National Weather Service. National Oceanic and Atmospheric Administration, 2000-03-01. Архивиран от оригинала на 2000-06-16. Посетен на 2007-02-28. (на английски)

торнадо-17.7.2013

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вихър&oldid=6836809“.