27 март

27 март е 86-ият ден в годината според григорианския календар (87-и през високосна). Остават 279 дни до края на годината.

Събития

• 196 г. пр.н.е. — Птолемей V се възкачва на трона на Египет.
• 1309 г. — Папа Климент V отлъчва Венеция и цялото и население.
• 1329 г. — В Агро Доминико Папа Йоан XXII осъжда някои писания на Майстер Екхарт като ерес.
• 1625 г. — Чарлз I става крал на Англия, Шотландия и Ирландия и претендира за крал на Франция.
• 1782 г. — Чарлс Уотсън-Уентуърт, 2-ри маркиз на Рокингам става министър-председател на Обединеното кралство.
• 1854 г. — Кримска война: Великобритания обявява война на Русия.
• 1860 г. — В САЩ е патентован тирбушонът.
• 1867 г. — Карл Маркс завършва първия том на Капиталът, в който са формулирани икономическите закони за развитието на капиталистическото общество.
• 1899 г. — Италианският инженер Гулиелмо Маркони осъществява първата международна радиовръзка — между Англия и Франция, като използва морзовата азбука.
• 1907 г. — Приет е Закон за организиране на обществена безопасност, с който е създадена тайната политическа полиция.
• 1914 г. — Направено е първото в света кръвопреливане, извършено в болница в Брюксел.
• 1917 г. — Състои се битката при Червената стена.
• 1918 г. — Молдова и Бесарабия се присъединяват към Румъния.
• 1927 г. — Спуснат е на вода японския самолетоносач "Акаги".
• 1933 г. — Япония напуска Обществото на народите.
• 1941 г. — Втората световна война: В Югославия е извършен държавен преврат.
• 1943 г. — Приет е закон за 5 % вътрешен държавен заем против инфлацията.
• 1953 г. — Правителството на България намалява държавните цени на дребно на стоките за народно потребление.
• 1956 г. — Направена е първата копка на Автомагистрала А1 Италия
• 1958 г. — Никита Хрушчов е избран за Председател на Съвета на министрите на СССР.
• 1962 г. — За първи път се чества Международният ден на театъра
• 1964 г. — Най-силното земетресение, регистрирано в САЩ с магнитуд 9,2 по скалата на Рихтер разтърсва южна и централна Аляска и убива 125 души.
• 1969 г. — Изстрелян е американският космически апарат Маринър 7, който заедно с Маринър 6 (изстрелян на 24 февруари 1969 г.) осъществява първата двойна мисия до Марс за дистанционен анализ на атмосферата и повърхността на планетата.
• 1972 г. — От СССР е изстрелян автоматичен космически апарат Венера 8.
• 1973 г. — Американският актьор Марлон Брандо се отказва от наградата Оскар, в знак на подкрепа на правата на индианците.
• 1976 г. — Влиза в експлоатация вторият реактор на АЕЦ Козлодуй.
• 1976 г. — Открито е метрото на Вашингтон.
• 1977 г. — При най-голямата в историята самолетна катастрофа два самолета Боинг се сблъскват на летище "Лос Родеос", Тенерифе (Канарски острови), при което загиват 583 души.
• 1980 г. — В Северно море се преобръща норвежка нефтена платформа Alexander Kielland, загиват 123 души от обслужващия персонал.
• 1990 г. — В Лондон е открит музей на Шерлок Холмс.
• 1993 г. — Дзян Дзъмин е избран за президент на Китайската народна република.
• 2004 г. — Открит е стадиона O2 Арена в Прага, Чехия.
• 2010 г. — От 20:30 до 21:30 (българско време) e проведен Часът на земята.

Родени

Вилхелм Рьонтген

Теодор Теодоров

Джузепе Торнаторе

• 972 г. — Робер II, крал на Франция († 1031 г.)
• 1196 г. — Светослав III, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество († 1252 г.)
• 1746 г. — Майкъл Брус, шотландски поет († 1767 г.)
• 1753 г. — Андрю Бел, британски педагог († 1832 г.)
• 1776 г. — Шарл-Франсоа Брисо дьо Мирбел, френски ботаник († 1854 г.)
• 1785 г. — Луи XVII, крал на Франция († 1795 г.)
• 1797 г. — Алфред дьо Вини, френски писател († 1863 г.)
• 1845 г. — Вилхелм Рьонтген, немски физик, Нобелов лауреат през 1901 г. († 1923 г.)
• 1847 г. — Ото Валах, германски химик, Нобелов лауреат през 1910 г. († 1931 г.)
• 1863 г. — Хенри Ройс, британски предприемач († 1933 г.)
• 1871 г. — Хайнрих Ман, германски писател († 1950 г.)
• 1877 г. — Теодор Моров, български биолог († ?)
• 1886 г. — Лудвиг Мис ван дер Рое, немско-американски архитект († 1969)
• 1893 г. — Карл Манхайм, социолог († 1947 г.)
• 1899 г. — Гечо Кокилев, български и съветски морски офицер († 1938 г.)
• 1901 г. — Ейсаку Сато, японски политик, Нобелов лауреат през 1974 г. († 1975 г.)
• 1914 г. — Ричард Денинг, американски актьор († 1998 г.)
• 1917 г. — Сайръс Ванс, държавен секретар на САЩ († 2002 г.)
• 1918 г. — Иван Недев, български политик († 1992 г.)
• 1921 г. — Ричард Марнър, британски актьор († 2004 г.)
• 1927 г. — Мстислав Ростропович, руски музикант († 2007 г.)
• 1928 г. — Мито Исусов, български историк († 1999 г.)
• 1932 г. — Слав Караславов, български писател († 2002 г.)
• 1934 г. — Ищван Чурка, унгарски журналист
• 1941 г. — Саркис Бохосян, български шахматист
• 1942 г. — Джон Сълстън, английски биолог, Нобелов лауреат през 2002 г.
• 1942 г. — Майкъл Йорк, английски актьор
• 1947 г. — Брайън Джоунс, британски въздушен пионер
• 1950 г. — Димитър Луджев, български политик
• 1952 г. — Мария Шнайдер, френска актриса († 2011 г.)
• 1956 г. — Джузепе Торнаторе, италиански режисьор
• 1962 г. — Кевин Дж. Андерсън, американски писател
• 1963 г. — Куентин Тарантино, американски режисьор
• 1970 г. — Елизабет Мичъл, американска актриса
• 1970 г. — Марая Кери, поп певица
• 1970 г. — Хилда Казасян, българска певица
• 1971 г. — Дейвид Култард, британски състезател от Формула 1
• 1972 г. — Серхан Яваш, турски киноартист
• 1972 г. — Чарли Хаас, американски кечист
• 1975 г. — Стейси Фъргюсън, американска певица
• 1976 г. — Емил Шаламанов, български футболист
• 1985 г. — Давид Навара, чешки шахматист
• 1986 г. — Мануел Нойер, германски футболист
• 1987 г. — Иван Тодоров, български футболист

Починали

Добри Войников

Файл:Chintulov.jpg

Добри Чинтулов

Станислав Лем

• 973 г. — Херман Билунг, саксонски херцог (* ок. 900)
• 1191 г. — Папа Климент III (* ?)
• 1462 г. — Василий II, велик княз на Москва (* 1415 г.)
• 1479 г. — Хорхе Манрике, испански поет (* 1440 г.)
• 1482 г. — Мария Бургундска, херцогиня на Бургундия (* 1457 г.)
• 1625 г. — Джеймс I, крал на Англия и Ирландия (* 1566 г.)
• 1770 г. — Джовани Батиста Тиеполо, италиански художник (* 1696 г.)
• 1848 г. — Габриел Биброн, френски зоолог (* 1805 г.)
• 1875 г. — Едгар Кине, френски политик и историк (* 1803 г.)
• 1878 г. — Добри Войников, български възрожденец — писател, драматург и музикален деец (* 1833 г.)
• 1886 г. — Добри Чинтулов, български възрожденец и поет (* 1822 г.)
• 1893 г. — Тонка Обретенова, българска революционерка (* 1812 г.)
• 1894 г. — Верни Камерън, британски пътешественик и изследовател (* ?)
• 1901 г. — Илия Цанов, български политик (* 1835 г.)
• 1923 г. — Джеймс Дюар, британски физик и химик (* 1842 г.)
• 1923 г. — Стефан Сарафов, български лекар и общественик (* ?)
• 1931 г. — Арнолд Бенет, английски писател и критик
• 1952 г. — Георги Атанасов, български художник (* 1904 г.)
• 1967 г. — Ярослав Хейровски, чешки учен Нобелов лауреат през 1959 г. (* 1890 г.)
• 1968 г. — Юрий Гагарин, съветски космонавт (* 1934 г.)
• 1972 г. — Мориц Корнелис Ешер, холандски художник (* 1898 г.)
• 1973 г. — Боян Икономов, български композитор и диригент (* 1900 г.)
• 1982 г. — Хариет Адамс, американска писателка (* 1892 г.)
• 1983 г. — Димитър Измирлиев, български учител, журналист и общественик (* 1915)
• 1998 г. — Фери Порше, австрийки автомобилен предприемач (* 1909 г.)
• 2002 г. — Били Уайлдър, американски режисьор (* 1906 г.)
• 2002 г. — Дъдли Мур, американски комик (* 1935 г.)
• 2004 г. — Робер Мерл, френски писател (* 1908 г.)
• 2006 г. — Станислав Лем, полски писател (* 1921 г.)
• 2010 г. — Василий Смислов, руски шахматист (* 1921 г.)
• 2015 г. — Олга Сияпутра, индонезийски актьор (* 1983 г.

Празници

• Международен ден на театъра , основан във Виена от Международния Институт за Театър през 1961 г.
• Ангола — Ден на победата
• Бирма — Празник на въоръжените сили
• Белгия — Празник на Франкофонската културна общност
• Мианмар — Ден на армията (Ден на въоръжените сили)
• Русия — Ден на вътрешни сили на Министерството на вътрешните работи
• Празник на град Елхово (отбелязва се от 1994 г.)

Католически и православни светци

• Александър: († 286 — 305) Александър Романски или Александър от Дризипара, римски легинер, мъченик измъчван в Панония и обезглавен в Тракия днешен Büyük Karistiran — Турция при Максимиан.
• Амадор († ?), Аматор, отшелничество отшелник в Португалия, чието съществувания се оспорва.
• Августа (V век) или Августина, Августина от Сенада, девственица, убита от баща си, германски аристократ във Фриул, почитан в Серавале в провинция Тревизо във Венето
• Йоан († [[† 394]]), Йоан египетски, отшелник от Тебаида.
• Руперт († ? — 710) от [Залцбург], епископ и мисионер
• Филетий († ? — 121) мъченик, убит по времето на император Адриан с жена си св. Лидия, и съмишленици: Македон, Теопрепий, Амфилохий и Хронида.
• Занита? и Лазар Персийски († 326) — мъченици убити заедно със своите съмишленици
• Хабиб (III — IV век).

Католически светци и блажени на деня

• Алберт († 1181), Алберт от Тренто, мъченик, жертва на войните на Фридрих I Барбароса
• Франсоа († 1888), François Faà Di Bruno, отец роден в Алесандрия, Италия.
• Матей († 1100), Матей от Бове мъченик обезглавен по време на първия кръстоносен поход
• Ромулус от Ним абат от Бенедиктинския орден измъчван и убит през 730, живял в град Ним.

Имен ден имат

• Хабиб — записано в гражданския календар от 2009. Хабибата, *Хабибатон, Хабибе, Хабибу и др.
• Алберт и производни: Алберта, Албертин, Алберто, Албрехт, Алдеберт, Алдебаран и др.
• Матей и и производни: Махе, Махю, Матеа, Матео, Матута, Мазе и др.