Правителство на Константин Муравиев: Разлика между версии
м Denis Marinov премести страница „Правителство на България (61)“ като „Правителство на Константин Муравиев“ |
м допълване |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
''' |
'''Правителството на Константин Муравиев''' е шестдесет и второто правителство на [[Царство България]], назначено с Указ № 8 от [[2 септември]] [[1944]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 8 от 2 септември 1944 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 191 от 2 септември 1944 г.</ref>. Управлява страната до [[9 септември]] [[1944]] г., след което е наследено от [[Правителство на Кимон Георгиев (1944–1946)|второто правителство на Кимон Георгиев]]<ref name="Encyclopedy">{{cite book |title= Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България |last= Цураков|first= Ангел |authorlink= |coauthors= |year= 2008 |publisher= Книгоиздателска къща „Труд“ |location= София |isbn= ISBN 954-528-790-X |pages= 223-225 |url= |accessdate=}}</ref>. Това е последното българско правителство преди комунистическия преврат в страната извършен с помощта на [[Червената армия]]. |
||
== |
== Политика == |
||
Оптите на буржоазната опозиция да включи в новото правителство представители на Отечествения фронт азвършват без успех. Комунистите и техните съюзници са иформирани за готвената от СССР окупация на България и очакват да получат цялата власт. Правителството на Муравиев разпуска [[25 Обикновено Народно събрание|XXV Обикновено Народно събрание]] и фашистките организации. Дадена е пълна амнистия на политическите затворници. Възстановени са демократичните права и свободи на българските граждани. Започва изтеглянето на българските окупационни войски в Сърбия и Македония<ref name="Encyclopedy"/>. |
|||
⚫ | На [[5 септември]] [[1944]] г. кабинетът скъсва дипломатическите отношения с [[Германия]], но позволява на нейните войски да се изтеглят от страната. Същият ден под претекст, че правителството продължава да подкрепя Германия, [[СССР]] обявява война на България. На [[8 септември]] първите съветски военни части навлизат в [[Южна Добруджа]]. Правителството нарежда на българските войски да не оказват съпротива. На 8 срещу |
||
⚫ | На [[5 септември]] [[1944]] г. кабинетът скъсва дипломатическите отношения с [[Германия]], но позволява на нейните войски да се изтеглят от страната. Същият ден под претекст, че правителството продължава да подкрепя Германия, [[СССР]] обявява война на България. На [[8 септември]] първите съветски военни части навлизат в [[Южна Добруджа]]. Правителството нарежда на българските войски да не оказват съпротива. На 8 срещу 9 септември, възползвайки се от присъствието на съветските войски, нелегалната опозиция завзема власта – извършен е [[Деветосептемврийския преврат]]. Водеща роля в преврата има армията, ръководена от запасни и дейставщи офицери, членове на политическия кръг „[[Звено]]“ и на [[Военен съюз|Военния съюз]]<ref name="Encyclopedy"/>. |
||
== Състав == |
|||
Сформирано е правителство на [[Отечествения фронт]], което заемат най-важните места в кабинета. Постът министър-председател заема [[Кимон Георгиев]], а военен министър става [[Дамян Велчев]]. Министрите на кабинетите на професор [[Богдан Филов]], [[Иван Багрянов]], [[Добри Божилов]] и [[Константин Муравиев]] са арестувани. В страната започват масови репресии срещу противниците на [[Отечествения фронт]]. Хиляди са избити без съд и присъда<ref name="Encyclopedy"/>. |
|||
== Съставяне == |
|||
Кабинетът, оглавен от [[Константин Муравиев]], е образуван от политически дейци на [[БЗНС „Врабча 1“|БЗНС „Врабча-1“]], [[Демократическа партия|Демократическата]] и бившата [[Народна партия]].<ref name="Encyclopedy"/>. |
|||
=== Кабинет === |
|||
Сформира се от следните 10 министри<ref name="Encyclopedy"/>. |
|||
{{министър2 начало}} |
{{министър2 начало}} |
||
{{министър2|[[министър-председател на България|минисър-председател]]|[[Константин Муравиев]]||БЗНС Врабча 1}} |
{{министър2|[[министър-председател на България|минисър-председател]]|[[Константин Муравиев]]||БЗНС Врабча 1}} |
||
⚫ | |||
{{министър2|[[министър на вътрешните работи и народното здраве|вътрешни работи и народно здраве]]|[[Вергил Димов]]||БЗНС Врабча 1}} |
{{министър2|[[министър на вътрешните работи и народното здраве|вътрешни работи и народно здраве]]|[[Вергил Димов]]||БЗНС Врабча 1}} |
||
⚫ | |||
{{министър2|[[министър на народното просвещение|народно просвещение]]|[[Борис Павлов]]|(упр.)|Демократическа партия}} |
{{министър2|[[министър на народното просвещение|народно просвещение]]|[[Борис Павлов]]|(упр.)|Демократическа партия}} |
||
{{министър2|[[министър на финансите|финанси]]|[[Александър Гиргинов]]||Народен блок}} |
{{министър2|[[министър на финансите|финанси]]|[[Александър Гиргинов]]||Народен блок}} |
||
Ред 15: | Ред 23: | ||
{{министър2|[[министър на търговията, промишлеността и труда|търговия, промишленост и труд]]|[[Александър Гиргинов]]|(упр.)|Народен блок}} |
{{министър2|[[министър на търговията, промишлеността и труда|търговия, промишленост и труд]]|[[Александър Гиргинов]]|(упр.)|Народен блок}} |
||
{{министър2|[[министър на земеделието и държавните имоти|земеделие и държавни имоти]]|[[Христо Попов (агроном)|Христо Попов]]||}} |
{{министър2|[[министър на земеделието и държавните имоти|земеделие и държавни имоти]]|[[Христо Попов (агроном)|Христо Попов]]||}} |
||
{{министър2|[[министър на обществените сгради,пътищата и благоустройството|обществени сгради,пътища и благоустройство]]|[[Борис Колчев]]|(упр.)|}} |
{{министър2|[[министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството|обществени сгради, пътища и благоустройство]]|[[Борис Колчев]]|(упр.)|}} |
||
{{министър2|[[министър на железниците, пощите и телеграфите|железници, пощи и телеграфи]]|[[ |
{{министър2|[[министър на железниците, пощите и телеграфите|железници, пощи и телеграфи]]|[[Вергил Димов]]||}} |
||
{{министър2|[[министър без портфейл]]|[[Никола Мушанов]]||Демократическа партия}} |
{{министър2|[[министър без портфейл]]|[[Никола Мушанов]]||Демократическа партия}} |
||
{{министър2|[[министър без портфейл]]|[[Атанас Буров]]||Демократическа партия}} |
{{министър2|[[министър без портфейл]]|[[Атанас Буров]]||Демократическа партия}} |
||
{{министър2|[[министър без портфейл]]|[[Димитър Гичев]]||Демократическа партия}} |
|||
{{министър2 край}} |
{{министър2 край}} |
||
В краткия си период на водене не са правени промени. |
|||
== Литература == |
|||
* {{ташев}} |
|||
== Бележки == |
|||
{{reflist|1}} |
|||
{{Правителства на България}} |
{{Правителства на България}} |
||
[[Категория:Правителства на България (1918-1945)| |
[[Категория:Правителства на България (1918-1945)|62]] |
Версия от 18:55, 25 август 2015
Правителството на Константин Муравиев е шестдесет и второто правителство на Царство България, назначено с Указ № 8 от 2 септември 1944 г.[1]. Управлява страната до 9 септември 1944 г., след което е наследено от второто правителство на Кимон Георгиев[2]. Това е последното българско правителство преди комунистическия преврат в страната извършен с помощта на Червената армия.
Политика
Оптите на буржоазната опозиция да включи в новото правителство представители на Отечествения фронт азвършват без успех. Комунистите и техните съюзници са иформирани за готвената от СССР окупация на България и очакват да получат цялата власт. Правителството на Муравиев разпуска XXV Обикновено Народно събрание и фашистките организации. Дадена е пълна амнистия на политическите затворници. Възстановени са демократичните права и свободи на българските граждани. Започва изтеглянето на българските окупационни войски в Сърбия и Македония[2].
На 5 септември 1944 г. кабинетът скъсва дипломатическите отношения с Германия, но позволява на нейните войски да се изтеглят от страната. Същият ден под претекст, че правителството продължава да подкрепя Германия, СССР обявява война на България. На 8 септември първите съветски военни части навлизат в Южна Добруджа. Правителството нарежда на българските войски да не оказват съпротива. На 8 срещу 9 септември, възползвайки се от присъствието на съветските войски, нелегалната опозиция завзема власта – извършен е Деветосептемврийския преврат. Водеща роля в преврата има армията, ръководена от запасни и дейставщи офицери, членове на политическия кръг „Звено“ и на Военния съюз[2].
Сформирано е правителство на Отечествения фронт, което заемат най-важните места в кабинета. Постът министър-председател заема Кимон Георгиев, а военен министър става Дамян Велчев. Министрите на кабинетите на професор Богдан Филов, Иван Багрянов, Добри Божилов и Константин Муравиев са арестувани. В страната започват масови репресии срещу противниците на Отечествения фронт. Хиляди са избити без съд и присъда[2].
Съставяне
Кабинетът, оглавен от Константин Муравиев, е образуван от политически дейци на БЗНС „Врабча-1“, Демократическата и бившата Народна партия.[2].
Кабинет
Сформира се от следните 10 министри[2].
В краткия си период на водене не са правени промени.
Литература
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
|