Правителство на Константин Муравиев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м допълване
Ред 1: Ред 1:
'''Шестдесет и първото правителство на България''' управлява от [[2 септември]] [[1944]] до [[9 септември]] [[1944]]. Това е последното българско правителство преди комунистическия преврат в страната извършен с помощта на Червената армия на 9 септември 1944 г.
'''Правителството на Константин Муравиев''' е шестдесет и второто правителство на [[Царство България]], назначено с Указ № 8 от [[2 септември]] [[1944]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 8 от 2 септември 1944 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 191 от 2 септември 1944 г.</ref>. Управлява страната до [[9 септември]] [[1944]] г., след което е наследено от [[Правителство на Кимон Георгиев (1944–1946)|второто правителство на Кимон Георгиев]]<ref name="Encyclopedy">{{cite book |title= Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България |last= Цураков|first= Ангел |authorlink= |coauthors= |year= 2008 |publisher= Книгоиздателска къща „Труд“ |location= София |isbn= ISBN 954-528-790-X |pages= 223-225 |url= |accessdate=}}</ref>. Това е последното българско правителство преди комунистическия преврат в страната извършен с помощта на [[Червената армия]].


== Събития ==
== Политика ==
Оптите на буржоазната опозиция да включи в новото правителство представители на Отечествения фронт азвършват без успех. Комунистите и техните съюзници са иформирани за готвената от СССР окупация на България и очакват да получат цялата власт. Правителството на Муравиев разпуска [[25 Обикновено Народно събрание|XXV Обикновено Народно събрание]] и фашистките организации. Дадена е пълна амнистия на политическите затворници. Възстановени са демократичните права и свободи на българските граждани. Започва изтеглянето на българските окупационни войски в Сърбия и Македония<ref name="Encyclopedy"/>.
На [[5 септември]] [[1944]] г. кабинетът скъсва дипломатическите отношения с [[Германия]], но позволява на нейните войски да се изтеглят от страната. Същият ден под претекст, че правителството продължава да подкрепя Германия, [[СССР]] обявява война на България. На [[8 септември]] първите съветски военни части навлизат в [[Южна Добруджа]]. Правителството нарежда на българските войски да не оказват съпротива. На 8 срещу [[9 септември]] е извършен [[Деветосептемврийския преврат]]. Водеща роля в преврата има армията, членове на политическия кръг "[[Звено]]" и на [[Военен съюз|Военния съюз]]. Сформирано е правителство на [[Отечествения фронт]]. Постът министър-председател заема [[Кимон Георгиев]], а военен министър става [[Дамян Велчев]]. Министрите на кабинетите на [[Богдан Филов]], [[Иван Багрянов]], [[Добри Божилов]] и [[Константин Муравиев]] са арестувани. В страната започват масови репресии срещу противниците на [[Отечествения фронт]]. Хиляди са избити без съд и присъда.


На [[5 септември]] [[1944]] г. кабинетът скъсва дипломатическите отношения с [[Германия]], но позволява на нейните войски да се изтеглят от страната. Същият ден под претекст, че правителството продължава да подкрепя Германия, [[СССР]] обявява война на България. На [[8 септември]] първите съветски военни части навлизат в [[Южна Добруджа]]. Правителството нарежда на българските войски да не оказват съпротива. На 8 срещу 9 септември, възползвайки се от присъствието на съветските войски, нелегалната опозиция завзема власта – извършен е [[Деветосептемврийския преврат]]. Водеща роля в преврата има армията, ръководена от запасни и дейставщи офицери, членове на политическия кръг [[Звено]] и на [[Военен съюз|Военния съюз]]<ref name="Encyclopedy"/>.
== Състав ==

Сформирано е правителство на [[Отечествения фронт]], което заемат най-важните места в кабинета. Постът министър-председател заема [[Кимон Георгиев]], а военен министър става [[Дамян Велчев]]. Министрите на кабинетите на професор [[Богдан Филов]], [[Иван Багрянов]], [[Добри Божилов]] и [[Константин Муравиев]] са арестувани. В страната започват масови репресии срещу противниците на [[Отечествения фронт]]. Хиляди са избити без съд и присъда<ref name="Encyclopedy"/>.

== Съставяне ==
Кабинетът, оглавен от [[Константин Муравиев]], е образуван от политически дейци на [[БЗНС „Врабча 1“|БЗНС „Врабча-1“]], [[Демократическа партия|Демократическата]] и бившата [[Народна партия]].<ref name="Encyclopedy"/>.

=== Кабинет ===
Сформира се от следните 10 министри<ref name="Encyclopedy"/>.
{{министър2 начало}}
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър-председател на България|минисър-председател]]|[[Константин Муравиев]]||БЗНС Врабча 1}}
{{министър2|[[министър-председател на България|минисър-председател]]|[[Константин Муравиев]]||БЗНС Врабча 1}}
{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията|външни работи и изповедания]]|[[Константин Муравиев]]||БЗНС Врабча 1}}
{{министър2|[[министър на вътрешните работи и народното здраве|вътрешни работи и народно здраве]]|[[Вергил Димов]]||БЗНС Врабча 1}}
{{министър2|[[министър на вътрешните работи и народното здраве|вътрешни работи и народно здраве]]|[[Вергил Димов]]||БЗНС Врабча 1}}
{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията|външни работи и изповедания]]|[[Константин Муравиев]]||БЗНС Врабча 1}}
{{министър2|[[министър на народното просвещение|народно просвещение]]|[[Борис Павлов]]|(упр.)|Демократическа партия}}
{{министър2|[[министър на народното просвещение|народно просвещение]]|[[Борис Павлов]]|(упр.)|Демократическа партия}}
{{министър2|[[министър на финансите|финанси]]|[[Александър Гиргинов]]||Народен блок}}
{{министър2|[[министър на финансите|финанси]]|[[Александър Гиргинов]]||Народен блок}}
Ред 15: Ред 23:
{{министър2|[[министър на търговията, промишлеността и труда|търговия, промишленост и труд]]|[[Александър Гиргинов]]|(упр.)|Народен блок}}
{{министър2|[[министър на търговията, промишлеността и труда|търговия, промишленост и труд]]|[[Александър Гиргинов]]|(упр.)|Народен блок}}
{{министър2|[[министър на земеделието и държавните имоти|земеделие и държавни имоти]]|[[Христо Попов (агроном)|Христо Попов]]||}}
{{министър2|[[министър на земеделието и държавните имоти|земеделие и държавни имоти]]|[[Христо Попов (агроном)|Христо Попов]]||}}
{{министър2|[[министър на обществените сгради,пътищата и благоустройството|обществени сгради,пътища и благоустройство]]|[[Борис Колчев]]|(упр.)|}}
{{министър2|[[министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството|обществени сгради, пътища и благоустройство]]|[[Борис Колчев]]|(упр.)|}}
{{министър2|[[министър на железниците, пощите и телеграфите|железници, пощи и телеграфи]]|[[Борис Колчев]]||}}
{{министър2|[[министър на железниците, пощите и телеграфите|железници, пощи и телеграфи]]|[[Вергил Димов]]||}}
{{министър2|[[министър без портфейл]]|[[Никола Мушанов]]||Демократическа партия}}
{{министър2|[[министър без портфейл]]|[[Никола Мушанов]]||Демократическа партия}}
{{министър2|[[министър без портфейл]]|[[Атанас Буров]]||Демократическа партия}}
{{министър2|[[министър без портфейл]]|[[Атанас Буров]]||Демократическа партия}}
{{министър2|[[министър без портфейл]]|[[Димитър Гичев]]||Демократическа партия}}
{{министър2 край}}
{{министър2 край}}


В краткия си период на водене не са правени промени.

== Литература ==
* {{ташев}}

== Бележки ==
{{reflist|1}}


{{Правителства на България}}
{{Правителства на България}}
[[Категория:Правителства на България (1918-1945)|61]]
[[Категория:Правителства на България (1918-1945)|62]]

Версия от 18:55, 25 август 2015

Правителството на Константин Муравиев е шестдесет и второто правителство на Царство България, назначено с Указ № 8 от 2 септември 1944 г.[1]. Управлява страната до 9 септември 1944 г., след което е наследено от второто правителство на Кимон Георгиев[2]. Това е последното българско правителство преди комунистическия преврат в страната извършен с помощта на Червената армия.

Политика

Оптите на буржоазната опозиция да включи в новото правителство представители на Отечествения фронт азвършват без успех. Комунистите и техните съюзници са иформирани за готвената от СССР окупация на България и очакват да получат цялата власт. Правителството на Муравиев разпуска XXV Обикновено Народно събрание и фашистките организации. Дадена е пълна амнистия на политическите затворници. Възстановени са демократичните права и свободи на българските граждани. Започва изтеглянето на българските окупационни войски в Сърбия и Македония[2].

На 5 септември 1944 г. кабинетът скъсва дипломатическите отношения с Германия, но позволява на нейните войски да се изтеглят от страната. Същият ден под претекст, че правителството продължава да подкрепя Германия, СССР обявява война на България. На 8 септември първите съветски военни части навлизат в Южна Добруджа. Правителството нарежда на българските войски да не оказват съпротива. На 8 срещу 9 септември, възползвайки се от присъствието на съветските войски, нелегалната опозиция завзема власта – извършен е Деветосептемврийския преврат. Водеща роля в преврата има армията, ръководена от запасни и дейставщи офицери, членове на политическия кръг „Звено“ и на Военния съюз[2].

Сформирано е правителство на Отечествения фронт, което заемат най-важните места в кабинета. Постът министър-председател заема Кимон Георгиев, а военен министър става Дамян Велчев. Министрите на кабинетите на професор Богдан Филов, Иван Багрянов, Добри Божилов и Константин Муравиев са арестувани. В страната започват масови репресии срещу противниците на Отечествения фронт. Хиляди са избити без съд и присъда[2].

Съставяне

Кабинетът, оглавен от Константин Муравиев, е образуван от политически дейци на БЗНС „Врабча-1“, Демократическата и бившата Народна партия.[2].

Кабинет

Сформира се от следните 10 министри[2].

министерство име партия
минисър-председател Константин Муравиев БЗНС Врабча 1
вътрешни работи и народно здраве Вергил Димов БЗНС Врабча 1
външни работи и изповедания Константин Муравиев БЗНС Врабча 1
народно просвещение Борис Павлов (упр.) Демократическа партия
финанси Александър Гиргинов Народен блок
правосъдие Борис Павлов Демократическа партия
война Иван Маринов военен
търговия, промишленост и труд Александър Гиргинов (упр.) Народен блок
земеделие и държавни имоти Христо Попов безпартиен
обществени сгради, пътища и благоустройство Борис Колчев (упр.) безпартиен
железници, пощи и телеграфи Вергил Димов безпартиен
министър без портфейл Никола Мушанов Демократическа партия
министър без портфейл Атанас Буров Демократическа партия
министър без портфейл Димитър Гичев Демократическа партия

В краткия си период на водене не са правени промени.

Литература

Бележки

  1. ДВ. Указ № 8 от 2 септември 1944 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 191 от 2 септември 1944 г.
  2. а б в г д е Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN ISBN 954-528-790-X. с. 223-225.